№ 326
гр. Б., 22.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20241200500286 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 904/15.01.2024г., подадена от
АПИ“, чрез Областно пътно управление Б. – специализирано звено на АПИ, с
адрес за призоваване: гр.Б., ул.“Т.А.“ № 21, чрез пълномощник против
Решение № 883/14.12.2023г., постановено по гр.д.№ 1733/2023г. по описа на
РС-Б..
С въззивната жалба решението на първата инстанция се оспорва изцяло.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на
материалния закон, постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необосновано, постановено в противоречие
с действителното правно положение.
Сочи се, че съдът неправилно е приел за безспорно, че ПТП е настъпило
при движение на автомобила по републикански път, като се поддържа, че е
настъпило в района на ГКПП – Кулата, поради което въззивникът не е
пасивно легитимиран по предявения иск. При подрони аргументи в тази
насока се поддържа оспорването, че пасивно легитимиран по иска е Агенция
„Митници“ с твърдението, че ПТП е настъпило на територията на ГКПП,
която се поддържа от тази агенция. Поддържа се твърдението за липса на
произнасяне в проекта за доклад относно изричните оспорвания на
1
въззивника както в горната насока, така и по отношение твърдението за липса
на протокол за ПТП, което също прави невъзможност да се установи мястото
на ПТП и дали същото е част от републиканската пътна мрежа, за която
въззивника отговаря.
Оспорва се извода на съда за наличието на валидно застрахователно
правоотношение между въззиваемия и третото увредено лице към датата на
настъпване на ПТП, като се изтъкват доводи, че застрахователното покритие
не е влязло в сила, тъй като не е спазена процедурата по Раздел 1, т.4 от ОУ и
липсва извършен оглед и заснемане на МПС от представител на
застрахователя. Освен липсата на валидно застрахователно правоотношение
се поддържа оспорването, че липсва уговорен покрит застрахователен риск
предвид съдържанието на сключения застрахователен договор. Оспорва се
механизма на настъпване на ПТП, настъпилите вреди, причината връзка
твърдяното бездействие на въззивника и настъпилите вреди. Твърди се
съпричиняване от водача, който на основание чл.10, ал.1 и 2 от ЗДвП е могъл
своевременно да види процесната дупка и да я избегне, както и при
еветуалност се твърди груба небрежност от водача.
При поддържане на оспорвания в горната насока се иска отмяна изцяло на
обжалваното решение и постановяване на ново, с което искът да се отхвърли,
като неоснователен и да се присъдят направените разноски. Не се правят
доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата страна е постъпил писмен
отговор.
Жалбата се определя като неоснователна. По всяко от възраженията на
въззивната страна се изтъкват конкретни аргументи. Аргументира се тезата,
че е неоснователно оспорването за неустановеност на мястото на настъпване
на ПТП. В тази насока се изтъкват свидетелските показания на водача на
увредения автомобил. Сочи се, че характерът на участъкът като
републикански път се установява и при справка с Решение № 959 на МС от
31.12.2018г. за утвърждаване на списъка на републиканските пътища,
приемане на списък н републиканските пътища, за които се събира такса за
ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на
съоръжение, за което се събира такса по чл.10, ал.4 от ЗП за ползване на
отделно съоръжение по републиканските пътища и Списъка на
2
републиканските пътища, съгласно Приложение № 2, път III – 108 /кресна –
Кулата-Петрич/. В отговора подробно се изтъкват доводи, че става дума за
републикански път, за който отговорност по поддържането му носи
въззивника.
Оспорва се възражението на въззивника за нарушение от водача на чл.20,
ал.2 ЗДвП и се изтъкват и конкретни съображения в тази насока.
При възражения в горния смисъл се иска се потвърждаване на
обжалването решение, присъждане на направените пред въззивната
инстанция разноски. Не се правят искания за събиране на доказателства.
Съдът, при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с
чл. 262 ГПК намира въззивната жалба за допустима, като подадена в срока за
обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата
отговаря на изискванията на закона и е редовна. По делото не се налага
служебно събиране на доказателства с оглед приложение на императивна
правна норма, поради което следва да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание с призоваване на страните.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД на въззивна жалба с вх. № 904/15.01.2024г., подадена от АПИ“,
чрез Областно пътно управление Б. – специализирано звено на АПИ, с адрес
за призоваване: гр.Б., ул.“Т.А.“ № 21, чрез пълномощник против Решение №
883/14.12.2023г., постановено по гр.д.№ 1733/2023г. по описа на РС-Б. –
пр.основание чл.258 и сл. ГПК.
ДОКЛАДВА въззивната жалба и отговора към нея.
Препис от отговора по въззивната жалба да се връчи на въззивника.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
09.05.2024г. от 09.00 ч., за която дата и час да се призоват страните, като им
3
се връчи препис от определението.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4