№ 91
гр. София , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Валентина И. Колева
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20201001002629 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 12.10.2020 г. на ответника „Яйкъна РЕ“ АД срещу решението
от 18.09.2020 г. по т. д. № 188/2019 г. на Софийския окръжен съд, ТО, 3 състав, с което:
на осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развален договорът за прехвърляне на собственост върху къщи
срещу задължение за прехвърляне на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт №
22/27.06.2013 г., том II, per. № 1006, нот. дело № 184/2013 г. на нотариус С. В., с per. №
013 на НК, сключен между „Голф Клуб Ибър“ АД и „Яйкъна РЕ“ АД;
на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД ответникът „Яйкъна РЕ“ АД е осъден да върне на ищеца
„Голф Клуб Ибър“ АД владението върху недвижимите имоти, предмет на същия договор;
на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът е осъден да заплати държавна такса в размер на
452,28 лв.
В жалбата се твърди, че решението е постановено по недопустими искове, доколкото същите били
предявени след изтичане на преклузивния срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ, течащ от 10.07.2018 г., а
исковата молба била подадена на 11.07.2019 г. Твърди се, че било налице дублиране с предмета на
т д. № 1339/2019 г. на СГС, като по-късно заведеното дело подлежало на прекратяване. Сочи се, че
неправилно СОС е приел, че двете дела били с различни предмети – настоящото по чл. 87, ал 3 ЗЗД
а делото пред СГС – по чл. 647 ТЗ, което щяло да доведе до правни абсурди и хаос. Твърди се, че
неправилно съдът е отказал да кредитира представените от ответника частни документи, единият
от които бил издаден през 2013 г. преди завеждане на делото за несъстоятелност, а другият бил
1
покана от 2019 г. Поддържа се и, че процесната сделка не била неравностойна.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
уважи предявения иск, както и да му присъди направените разноски по делото.
Въззиваемият „Голф Клуб Ибър“ АД – ищец по иска – в писмения отговор на представляващия го
синдик оспорва жалбата.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество са
неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно.
1. Неоснователни са оплакванията в жалбата за недопустимост на решението, поради
недопустимост на исковете. Противно на възраженията на ответника за настоящите искове
не е приложим преклузивният срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ, тъй като исковете не са такива, а се
касае до конститутивен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и обусловения от него иск по чл. 55, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД. По същата причина няма и припокриване с предмета на т. д. № 1339/2019 г. на
СГС, в който са предявени искове по чл. 647 ТЗ срещу същия договор. Не съществува
пречка срещу един и същи договор да се водят различни по предмет конститутивни искове.
Ето защо обжалваното решение е допустимо.
2. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение,
поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Във въззивната жалба
по същество се повтарят същите аргументи, които вече са били изтъкнати в първата
инстанция, на които в обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това
следва да се добави и следното:
3. С процесния двустранен договор по нотариален акт № 22/27.06.2013 г. ищецът „Голф Клуб
Ибър“ АД е прехвърлил на ответника „Яйкъна РЕ“ АД недвижими имоти /подробно
описани/ срещу задължение на последния да прехвърли на ищеца поземлени имоти с обща
площ от 100 дка, находящи се в землището на община *** и/или землището на община ***,
в срок до 1 година от сключване на договора. Не е спорно, че в рамките на този срок
ответникът не е изпълнил задълженията си.
2
Към отговора на исковата молба ответникът е представил споразумение от 27.07.2013 г., с който
страните са уговорили, че срокът за изпълнение на задължението на ответника по нотариалния акт
е 12 месеца от поискването на ищеца. Представено е и уведомление, връчено на ответника на
22.11.2019 г., с което ищецът е поискал изпълнението на задължението.
Независимо дали тези частни документи са с достоверна дата, което е оспорено от ищеца, то
същественото е друго. От една страна, договор, сключен във формата на нотариален акт, може да
се измени само в същата форма /чл. 293, ал. 6 ТЗ/, т.е. споразумението от 27.07.2013 г. не е
изменило валидно договора по нотариалния акт, вкл. относно срока за изпълнение на задължението
на ответника. От друга страна, фактът на неизпълнението на ответника се преценява не към датата
на предявяване на иска, а към датата на последните устни състезания по делото /чл. 235, ал. 3
ГПК/. Тези последни устни състезания са проведени на 15.02.2021 г. пред въззивния съд, като към
тази дата е изтекъл на 22.11.2020 г. дори 1-годишният срок за изпълнение на задължението на
ответника по споразумението от 27.07.2013 г. Ответникът не твърди и доказва, че към тази дата, а
и понастоящем е изпълнил поетото с договора задължение за прехвърляне на недвижими имоти.
Ето защо неизпълнението е доказано по несъмнен начин, като то е съществено и обосновава
възникване на правото за ищеца да развали договора по съдебен ред, което същият надлежно е
упражнил с настоящата искова молба.
При това положение исковете по чл. 87, ал. 3 и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД са изцяло основателни.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по
отношение на предявения иск въззивната жалба на ответника следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение – потвърдено.
При този изхода на спора право на присъждане на разноски за въззивното производство има
само ищеца на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Същият обаче е заявил, че не претендира такива, а и не е
представил доказателствал, поради което не следва да му се присъждат.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 18.09.2020 г. по т. д. № 188/2019 г. на Софийския окръжен съд,
ТО, 3 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280
ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4