Р Е Ш Е Н И Е № 14
гр. Сливен 07.02.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и втори януари, две хиляди осемнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 402/2017 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „Л. К.“ ЕООД, ЕИК ………………., пр. от у. В. Д. В., със седалище и адрес на управление гр. К., ул…………………….. срещу писмо изх. № 4704-3122/1 от 09.11.2017 г. на Кмета на Община Сливен, с което се отказва издаването на разрешение за разполагане на два броя кафе-автомати върху 2м2 общински терен на открито с адрес : гр. Сливен, ул. „Баба Тонка“ № 33 и ул. „Славянска“ № 9-А.
В жалбата се твърди, че оспорения отказ е незаконосъобразен и неправилен, издаден в нарушение и пълно противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Моли съда да отмени отказа и да върне преписката на административния орган за продължаване на административнопроизводствените правила.
В с.з. оспорващото дружество се представлява от адвокат Р. К., която поддържа жалбата. Твърди, че постановения отказ е даден на несъществуващо правно основание, като в тази връзка прави разграничение между разполагането на кафе-машини и кафе-автомати. Претендира за направените по делото разноски.
Административният орган – Кметът на Община Сливен, чрез представител по пълномощие юрисконсулт М. счита подадената жалба за недопустима, тъй като оспореното писмо нямало белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Алтернативно моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Сливен, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Със заявления вх. № 4704-3120 и вх. № 4704-3122 от 30.10.2017 г. оспорващият на основание чл. 12, ал. 1 от Наредбата за извършване на търговска и занаятчийска дейност на територията на Община Сливен и чл. 20, ал. 1 от Наредбата за преместваемите обекти и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Сливен / http://obs.sliven.bg/uploads/files/naredbi/npo_2017_11_16.pdf/ е поискал да му бъде разрешено да извършва търговска дейност на открито, чрез поставяне на кафе-автомат на адрес : гр. Сливен, ул. „Баба Тонка“ № 33 и ул. „Славянска“ № 9-А.
С писмо изх. № 4704-3122/1 от 09.11.2017 г. Кмета на Община Сливен, отказва издаването на разрешение за разполагане на два броя кафе-автомати върху 2м2 общински терен на открито с адрес : гр. Сливен, ул. „Баба Тонка“ № 33 и ул. „Славянска“ № 9-А на дружеството оспорващ, тъй като съгласно чл. 6, ал. 3 от Наредбата за преместваемите обекти и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Сливен се забранява разполагането на кафе-машини върху терени - общинска собственост на територията на община Сливен.
Жалбата на оспорващият е подадена чрез административния орган до Административен съд Сливен на 22.11.2017 г. с вх. № 4704-3122/2/.
Въз основа на приетите за установени факти и след извършена служебна проверка на обжалвания административен акт с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на съдебен контрол
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, в преклузивния срок за упражняване правото на жалба, от
надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори горепосочения акт.
Наведените възражения за недопустимост на жалбата, а именно, че в разрешението
за ползване на терени общинска собственост за търговска дейност е обективирана волята на собственика на терена и по своята
същност е гражданско-правно отношение, както и че не е предвиден ред за
оспорване на отказа в Наредбата за преместваемите
обекти и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на
територията на Община Сливен, не се споделят от настоящия състав. Отказът за издаване на разрешение
за поставяне на преместваем обект е с правно основание чл. 56, ал.1-3 от ЗУТ. Отказът съгласно чл. 215 от ЗУТ е приравнен на административен акт по чл. 21, ал.1
от АПК, тъй като с него пряко и непосредствено се засягат права и
законни интереси на молителя. Следователно жалбата е допустима за разглеждане. Жалбата е депозирана в срока
по чл. 215, ал.4
от ЗУТ, въпреки че не е удостоверено от административния орган
датата на връчване на акта на жалбоподателя. В случая аргумент за спазването на
срока е и липсата в направения отказ на указание пред кой орган и в какъв срок
може да се обжалва, поради което и съгласно чл. 140, ал.1
от АПК, срока за обжалване се удължава на два месеца.
Съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - Кмета на община Сливен, в рамките на правомощията му съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредбата за преместваемите обекти и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Сливен във връзка с чл.71, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество / http://obs.sliven.bg/uploads/files/naredbi/noi_2017_01_23.pdf/.
Отказът е постановен в писмена форма. В съдържанието на акта е посочен неговият издател, адресатът на разпоредения отказ, фактически и правни основания за издаването му, доколкото органът се е позовал на разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от Наредбата за преместваемите обекти и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Сливен.
При извършената проверка за допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон съдът намира, че оспорения отказ е издаден при спазване на процесуалноправните норми, в съответствие с материалния закон и с целта на закона, поради което жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, при следните съображения:
Между страните по делото липсва спор по фактите, а именно, че се иска издаване на разрешение за разполагане на кафе-автомати на адрес : гр. Сливен, ул. „Баба Тонка“ № 33 и ул. „Славянска“ № 9-А, които са публична общинска собственост, съгласно чл.8, ал. 3 от ЗП във връзка с чл. 3, ал.2, т. 1 от ЗОС. Спорът е относно тълкуването на понятието „кафе машини“ и „кафе – автомати“. Даденото от пълномощника на оспорващото дружество т. нар. общовъзприето правило, че кафе машините са такива машини, които се употребяват в домашни условия или в заведенията, а кафе – автоматите са тези съоръжения, които са самостоятелни, разположени по улици и булеварди, се възприема от настоящия състав. Съгласно чл. 3, ал. 3, т.1.9. от Наредбата, кафе-автомати са изрично посочени като преместваеми обекти, и следователно за разполагането им приложение следва да намери приетата от Общинска съвет Наредба за преместваемите обекти и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Сливен. Съгласно чл. 6, ал. 3 от Наредбата се забранява разполагането на кафе-машини върху терени - общинска собственост на територията на община Сливен. Следователно смисъла, който е вложил законодателя в употребеното понятие кафе машини в цитираната разпоредба е забрана за разполагане на кафе-автомати. Цитираната разпоредба е в раздел II от Наредбата и регламентира общите изисквания към преместваемите обекти. С оглед въведената изрична забрана от законодателя, съдът намира, че постановения отказ е законосъобразен, постановен в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона.
Предвид установените по делото релевантни факти и достигнатите въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства правни изводи, съдът приема, че оспорения отказ, обективиран в писмо изх. №№ 4704-3122/1 от 09.11.2017 г. на Кмета на Община Сливен, представлява валиден и законосъобразен индивидуален административен акт, поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на спора основателно и своевременно се явява искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски. Оспорващият следва да бъде осъден да заплати на Община Сливен разноски в размер на 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определени на основание чл. 78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за плащането на правната помощ.
Във
връзка с гореизложеното на основание чл.172, ал.2, предл.
посл. от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Л. К.“ ЕООД, ЕИК …………., пр. от В. Д. В., със седалище и адрес
на управление гр. К., ул. …………………, срещу писмо изх. № 4704-3122/1 от 09.11.2017
г. на Кмета на Община Сливен, с което се отказва издаването на разрешение за
разполагане на два броя кафе-автомати върху 2м2 общински терен на открито с
адрес : гр. Сливен, ул. „Баба Тонка“ № 33 и ул. „Славянска“ № 9-А, като неоснователна.
ОСЪЖДА „Л. К.“ ЕООД, ЕИК …………….., пр. от В. Д. В.,
със седалище и адрес на управление гр. Кермен, ул. ……………………., да заплати в
полза на Община Сливен сумата от 100,00 лева /Сто лева/, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд на РБългария.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: