Р Е Ш
Е Н И Е
№ 22
гр. Перник, 12.01.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Вероника Вескова, като разгледа гр.дело № 06516 по описа за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК
Образувано е по предявени обективно кумулативно
съединени искове от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД против В.И.Л. за признаване за установено по отношение на ищеца,
че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 766.69 лева,
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за
апартамент ****** за периода от 01.05.2011г. до 30.04.2014г. ведно със
законна лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 25.07.2017г. до изплащане
на вземането и сумата в размер на 166.50 лева, представляваща законна лихва за
забава върху месечните плащания за периода от 30.06.2011г. до 16.04.2015г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 3939/25.07.2017г. по ч.гр.д. № 4787/2017г.
по описа на Районен съд – гр. Перник, срещу която в законоустановения в чл.
414, ал. 2 ГПК срок длъжникът е депозирал възражение
Ищецът поддържа, че страните по спора са обвързани
от облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор за продажба на
топлинна енергия, по силата на който в процесния период „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“
АД е доставило топлинна енергия до имота на В.И.Л. на посочената в исковата
молба стойност. Изложени са твърдения, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си да заплаща доставената от ищцовото дружество топлинна енергия,
поради което и на основание чл. 42, ал. 1 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД на потребителите в
гр. Перник дължи законна лихва за забава.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва
предявените искове по основание и размер. В отговора на исковата молба се
излагат твърдения, че страните по спора не са обвързани от облигационно
правоотношение, поради което В.И.Л. не е материалноправно легитимиран да
отговаря по претенцията на ищцовото дружество. Ответникът сочи, че по делото не
са ангажирани доказателства в подкрепа на поддържаните от ищеца фактически
твърдения както относно
съществуването на валиден договор за продажба на топлинна енергия, така и
относно обстоятелството, че “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД е доставило
услуги на посочената в исковата молба стойност. Про условията на евентуалност В.И.Л.
поддържа, че процесните вземания са погасени по давност.
Районен
съд – гр. Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:
По предявения
иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, съдът намира
следното:
В доказателствена тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в
изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна
енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване /БГВ/ в претендираните
размери и качество, както и че ответникът има качество на собственик или титуляр на вещно право на
ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител
/клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на
топлинна енергия.
Договорът за търговска продажба на
топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1
от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително
публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите, извод който се налага от
разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Общите
условия на ищцовото дружество са публикувани в местния ежедневник вестник
“Съперник”, бр. 82/29.04.2008г. ( лист 5 и 6 от делото), както и в един централен ежедневник ( вестник “Новинар”, бр. 101/30.04.2008г.), обстоятелство което е служебно известно на съда
предвид множеството разглеждани в Районен съд – гр. Перник дела с предмет
установяване на дължимостта на вземания за цена на доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на
топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество. Видно от представения по делото нот. акт №
89, том II, нот.
дело № 277/2010г. по описа на нотариус Румен Манов, с район на действия Районен
съд – гр. Перник ответникът
притежава ½ идеална част от процесния топлоснабден имот, поради което и
съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС носи отговорност разходите,
произтичащи от вещта, съразмерно на частта си.
От приетото по делото заключение по допусната
съдебно – техническа експертиза,
което
съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено се установява, че количеството
топлинна енергия, постъпило в сградата в режим на етажна собственост, се
измерва чрез монтиран в абонатната станция топломер, който съответства на
одобрения тип и е преминал през изискуемите метрологични проверки. Експертът
разяснява, че технологичните разходи са отчитани за сметка на
топлопреносното предприятие. От заключението се установява, че количеството
топлинна енергия за отопление на процесния имот, битово горещо водоснабдяване,
както и отдадената от сградната инсталация в жилищната сграда, в която се
намира имота е изчислена съобразно правилата на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Експертът разяснява, че
реално потребеното количество енергия е установено след извършен отчет на три
броя индивидуални разпределители на разход за отопление и водомер за топла вода.
Вещото лице уточнява, че потребеното количество топлинна енергия от щранг –
лира в банята на жилището е установено по изчислителен път, тъй като
технологично е невъзможно да бъде монтиран измервателен уред на отоплителното
тяло. От приетото заключение се установява, че стойността на доставената от
ищцовото дружество топлинна енергия до процесния имот за исковия период възлиза
общо на 1533.38 лева.
Съдът намира своевременно заявеното от ответника
възражение за погасяване по давност на процесното вземане за главница за
основателно. С Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК е прието, че
задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за
периодично плащане, поради което се погасяват с изтичането на 3 – годишен срок
съгласно разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Нормата на чл. 114, ал.
1 ЗЗД предвижда, че давността започва да тече от момента, в който вземането е
станало изискуемо. В Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД на потребителите в гр. Перник е предвидено,
че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна
енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С
Решение № 164/15.06.2017г., постановено по в.гр.д. № 240/2017г. по описа на
Окръжен съд – гр. Перник е разяснено, че вземането за цена на потребена енергия
за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец, следващ
отчетния, от който момент започва да тече законоустановения давностен срок. В
съответствие с разпоредбата на чл. 422 ГПК погасителната давност е прекъсната
на 25.07.2017г., когато е депозирано заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за процесните вземания. Предвид изложеното,
съдът намира, че са погасени по давност тези задължения за главница, които са
станали изискуеми преди 25.07.2014г., т.е. всички задължения за процесния
период.
Съдът
намира за основателно наведеното от ответника възражение за погасяване на
вземането с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД по давност. Съгласно
разпоредбата на чл. 119 ЗЗД с погасяване на главното вземане са погасени поради изтекла давност
и вземанията за мораторна лихва върху главниците.
Съгласно указанията дадени в т.12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК, постановено
по някои спорни въпроси на заповедното производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат
възложени сторените от длъжника в заповедното производството съдебни разноски в
размер на 400 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на страната. На идентично правно основание
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД следва да заплати на В.И.Л. сумата в размер на 400
лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар на пълномощника на ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените
установителни искове по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“ против В.И.Л., ЕГН **********,*** за признаване за установено
по отношение на ищеца, че ответникът дължи на
топлофикационното дружество сумата в размер на 766.69 лева, представляваща
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за апартамент №
13, находящ се в гр. ***** за периода от 01.05.2011г. до 30.04.2014г. ведно със
законна лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 25.07.2017г. до изплащане
на вземането и сумата в размер на 166.50 лева, представляваща законна лихва за
забава върху месечните плащания за периода от 30.06.2011г. до 16.04.2015г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 3939/25.07.2017г. по ч.гр.д. № 4787/2017г.
по описа на Районен съд – гр. Перник, като погасени по давност.
ОСЪЖДА
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание чл. 78, ал.3 ГПК да
заплати на В.И.Л., ЕГН ************* сумата в размер на 400 лева, представляваща
сторени съдебни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание чл. 78, ал.3 ГПК да
заплати на В.И.Л., ЕГН ************* сумата в размер на 400 лева, представляваща
сторени съдебни разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ
ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч.гр. д. № 4787/2017г. по
описа на Районен съд – гр. Перник, да се върне на съответния състав, като се
приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.
Районен
съдия:
Дата на обявяване на Решението:12.01.2018г.
Съдебен деловодител: