Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 30.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на петнадесети
октомври през две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 7298 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2,
вр.чл.79 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД.
В Плевенският районен съд е
постъпила искова молба от ”А.з.с.н.в.” ЕАД-гр. *** с ЕИК ***против М.Н.Г., с
ЕГН **********, с адрес: ***, в която се твърди, че процесните вземания
произтичат от сключен на 21.09.2017 г. между ***, като Кредитор и М.Г. като
Кредитополучател, Договор за кредит за покупка на стоки и услуги с № ***,
сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът
и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се
уреждат от договор за кредит за покупка на стоки или услуги. Размерът на
предоставения с договора кредит бил равен на сумата, посочена в поле „Размер на
кредита", който представлявал сбор от следните компоненти: обща цена на
стоките: 659,00 лв. и застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията":
126,53 лв. Страните постигнали съгласие, размерът на кредита за покупка на
застраховка „Защита на плащанията" да бъде платен директно на
застрахователния агент ***, като застрахователната премия била разделена на
равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой
погасителни вноски" и била част от всяка месечна погасителна вноска,
посочена в поле „месечна погасителна вноска". Така, общият размер на
кредита възлизал на 785,53 лв., който включвал в сбора си обща цена на стоките
и размера на застрахователната премия по застраховка „Защита на
плащанията", която сума Кредитополучателят се задължил да заплати на
Кредитора на 24 броя равни части, включени в размера на всяка отделна месечна
погасителна вноска. С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят се
съгласил предоставеният му с договора потребителски кредит да бъде изплатен
пряко на упълномощен търговски партньор на Кредитодателя. Така, извършването на
плащането по посочения начин съставлявало изпълнението на задължението на
Кредитора да предостави на Кредитополучателя кредита, предмет на договора,
съставляващ, извършено от името на Кредитора и за сметка на Кредитополучателя,
и създавало задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни
вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски. Сочи се, че
със сумата, предмет на кредита, бил закупен мобилен телефон ***. Уговорените
погасителни вноски съставлявали плащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на
кредита и определена добавка,
съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент бил фиксиран
за срока на Договора и посочен в него,
при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на
973,92 лв. Така, уговорената договорна лихва по кредита възлизала на 188,39 лв.
Сочи се, че съгласно закрепените в договора уговорки, Кредитополучателят се
задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.09.2019 г., на 24 броя равни
месечни погасителни вноски, всяка от които по 40,58 лв., при първа погасителна
вноска дължима на 20.10.2017 г., съгласно погасителен план посочен в Договора
за кредит, в който бил посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.
Излага се, че крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил
20.09.2019г., но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не изпълнявал в
срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът приел, че
по отношение на вземанията била настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл.
5 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена погасителна вноска, вземането на Кредитора ставало
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от
договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането, без да бил необходимо изпращане на съобщение от
Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Твърди се, че в конкретния
случай, поради допусната от страна на Кредитополучателя забава за плащане в
срок на две месечни погасителни вноски била настъпила предсрочна изискуемост,
считано от 20.12.2017г., която дата представлявала падежа на трета погасителна
вноска. Твърди се още, че Кредитополучателят бил уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост с Уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне.
Излага се, че съгласно условия към договора за кредит за покупка на стоки или
услуги, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски,
Кредитополучателят дължал обещетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена вноска. Поради това на длъжника била начислена лихва
за забава за периода от 21.12.2017 г. /денят следващ датата на настъпване на
предсрочната изискуемост/ до датата на подаване на заявлението в съда, която
бил в общ размер на 73,77 лева.
Твърди се, че длъжникът заплатил единствено сума в размер
на 40,58 лв., с която били погасени, както следва: договорна лихва:13,68 лв.,
главница: 26,90лв.
Твърди се още, че процесните вземания били прехвърлени от
кредитора по договора за заем в полза на ищцовото дружество по силата на
подписано на 23.05.2018г. Приложение №1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. Излага се, че длъжника бил уведомен за
извършената цесия, чрез изпращане на уведомително писмо от 28.11.2018г., което
било връчено на длъжника лично.
Излага се, че поради неизпълнение на задълженията на
ответника и спрямо новия кредитор и ищец в настоящото производство, същия
претендирал вземанията си по реда на чл.410 от ГПК и в производството по
образуваното ***била издадена Заповед за изпълнение, но при условията на
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на ищеца за предявяване на иск. С
изложените обстоятелства се мотивира и правния интерес на ищеца да предяви
установителен иск за съществуване на процесните вземания.
Като следствие от изложеното се претендира постановяване на
решение, с което да се за признаване за установено спрямо ответника, на
основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца следните суми: 758.63лв.
- главница за периода от 20.11.2017
г. до 20.09.2019 г., по отношение на които на основание чл. 5 от договора за
кредит била обявена предсрочна изискуемост, считано от 20.12.2017 г.; 174.71лв.
- договорна (възнаградителна) лихва за периода от 20.11.2017 г. до 20.09.2019
г., по отношение на които на основание чл. 5 от договора била обявена
предсрочна изискуемост считано от 20.12.2017 г.; 73.77 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от
21.12.2017 г. до подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане.
При условия на евентуалност, в случай, в случай, че
установителния иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението по чл.410
от ГПК, ищецът предявява осъдителен иск за същите суми, като мораторната лихва
по осъдителния иск се претендира в размер на 144,08лв. за периода от
21.12.2017г. до датата на завеждане на исковата молба.
Ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът констатира, че на ответника М.Н.Г.
с ЕГН ********** са редовно връчени преписи от исковата молба и
доказателствата, но не е постъпил в срок писмен отговор на исковата молба.
Ответникът не се явява и не се представлява от упълномощен процесуален представител в о.с.з., за което е
редовно призован. Не е направил и искане делото да се разглежда в негово
отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът
намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът
констатира, че на страните са указани последиците от неспазване сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им съдебно заседание, както и че предявеният
иск, предмет на делото е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените писмени доказателства. Поради това, съдът
намира, че са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК.
Предвид
горното следва да бъде постановено
неприсъствено решение, с което се уважат исковите претенции.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на
25лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв., както и в исковото
производство са направени разноски за държавна такса в размер на 25лв. и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. Тези разноски са изцяло
дължими, с оглед изхода на спора.
Воден от горното и на основание
чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, че М.Н.Г. с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, следните
суми: сумата
от 758.63лв., представляваща главница; сумата от 174,71лв., представляваща договорна лихва и сумата
от 73,77лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 21.12.2017г. до 07.12.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 07.12.2018г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение ***. по ***.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК М.Н.Г. с ЕГН **********,***,
ДА
ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, следните
суми: сумата от 75лв.,
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство по ***и сумата от 125лв., представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и
чл.239 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Да се връчи неприсъственото решение на страната, срещу която е
постановено, като й се укаже наличието на възможност за отмяна на постановения
съдебен акт по чл. 240 от ГПК.
районен
съдия: