Е
Ш Е Н
И Е
260179/30.9.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 09.09.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 2295 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН и е образувано по жалба на „Арт - 93” ООД, против Наказателно
Постановление № 03 – 010399/27.12.2018г., на Директора на Дирекция "Областна
инспекция по труда" – Варна, с
което на въззивното дружество е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 200 лева на осн.чл.416 ал.5, вр. чл.414 ал.1 от КТ.
В съдебно заседание, въззивната страна,
редовно призован не се явява и не се представлява.
В
жалбата се изложени възражения за множество извършени процесуални нарушения с
които са ограничени правата на въззивника.
Въззиваемата страна, редовно призована,
в съдебно заседание се явява упълномощен представител, който оспорва жалбата и
моли съда, да потвърди атакуваното наказателно постановление.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна
следното:
Служители
на ДИТ – Варна извършили проверка въззивното дружество и с предмет на дейност „
търговия на дребно ”. По представените ведомости за заплати и други писмени
доказателства, контролните органи установили, че Любов Михайлова, която била
назначена на длъжност „ продавач-консултант” е полагала труд на официален
празник – 21.09.2018г., но не е било начислено и изплатено възнаграждение с
увеличение за това. Всички констатации били описани в Протокол от проверка,
като били дадени и съответните предписания.
Въз
основа на събраните доказателства на
против „Арт - 93” ООД бил съставен
акт за установяване на административно нарушени, за това, че като работодател
не е начислил и изплатил трудово възнаграждение за положен труд през официален
празник на михайлова. Прието било, че нарушението е извършено на 31.10.2018г.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 150 от КТ. При предявяването
на акта въззивника не изложил
възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН той не представил такива.
Въз основа на констатациите в акта административно – наказващият орган
издал обжалваното наказателно постановление, в което изцяло възприел
фактическите констатации в него и правната квалификация на нарушението - по чл. 150 ал.1 от КТ.
За него, на основание чл.416
ал.5 и чл.414 ал.1 от КТ на „Арт - 93” ООД била наложена „Имуществена
санкция” в размер на 200лв.
В съдебно заседание бе разпитана
св.Д., актосъставител, която потвърди описаната в акта фактическа
обстановка. Видно от показанията и след приключване на проверката дължимото
възнаграждение е било заплатено. Съдът
кредитира показанията на свидетелката, тъй
като са обективни, последователни и непротиворечиви.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни доказателства и тези по административно-наказателната преписка, които преценени в тяхната съвкупност са
взаимно и логически свързани и поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима и е
подадена от надлежна страна. Съдът приема, че същата е депозирана в срок,
считано от датата на получаване на поканите за доброволно изпълнение, доколкото
направените върху постановлението отбелязвания не са достатъчни да се приеме, че
същото е било връчено и влязло в сила на основание чл.58 ал.2 от ЗАНН. Поради това и жалбата е приета
от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган- от Директора на Дирекция "Областна инспекция по
труда" гр.Варна , в шестмесечния преклузивен срок, както и в едномесечния
срок по чл.52 ал.1 от ЗАНН, считано от датата на съставяне и връчване на акта.
Същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН., съдържа пълно описание на
нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и
доказателствата, които го потвърждават. Вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща
да се разбере какво е обвинението
и срещу какво да се организира защита. Посочени са нарушените материално правни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. АУАН е бил редовно
връчен на адреса на управление на дружеството. Правото на защита е било
реализирано с подаване на жалбата, поради която пък е образувано и настоящото
съдебно производство.
Правилно
административнонаказващия орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. Съобразно
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за безспорно
установено, че работодателят не е начислил и изплатил на работника трудово
възнаграждение в удвоен размер за положен труд на официален празник – 21.09.2018г.
Това се установява от приложените по делото заверени копия от ведомости за заплати за м.09.2018г.,
графици за работа, допълнително споразумение към трудов договор и др.
В
този смисъл се установява, „Арт
- 93” ООД в качеството му на работодател е нарушил разпоредбите на чл.150 от КТ.
Нарушената правна норма сочи, че за
положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер
съгласно чл. 262 от КТ.
По делото е представени доказателства видно, от които на
работника е запратено дължимото възнаграждение за положен труд на официален
празник.
Правилно е била ангажирана
отговорността на „Арт - 93”
ООД
в качеството му на работодател чрез
налагане на "имуществена санкция". Това по своята правна същност е
безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект
за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай
и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента
на обществена опасност на дееца и т. н.
В този смисъл възраженията за липса на виновно поведение у нарушителя са
неоснователни.
Съобразно така установената фактическа
обстановка, съдът намира че в случая безспорно се касае до маловажно нарушение по смисъла на чл.415
„в” от КТ, както е приложил и АНО. Тази норма предвижда налагане на санкция за
нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден
в КТ и от което не са произтекли
вредни последици за работници и служители. Нарушението, за което на „Арт - 93” ООД е наложена
имуществена санкция, е от
категорията на тези, които могат да бъдат отстранени след установяването им,
доколкото това може да
бъде извършено чрез изплащане на дължимото трудово възнаграждение.
В случая, от представените по делото писмени доказателства, се установява че на
работника е било изплатено възнаграждение в удвоен размер за положения труд на
официален празник. Възнаграждението е било в размер на 11 лв. и е получено от
работника. В този смисъл не може да се приеме, че за него са произлезли вредни
последици, които съществено да са нарушили
правото му на нормално съществуване. Поради изложеното до тук и като взе предвид безспорните доказателства по делото, че се ангажира отговорността на работодателя
за нарушение на разпоредбата на чл.150
ал.1 от КТ, характера на тази
отговорност и липсата на доказани настъпили вредни последици за работника, съдът
намира че наказващият орган правилно
е приложил специалният текст на чл.415” в” от КТ.
Същевременно съдът счита, че
размера на наложеното административно наказание е явно несправедлив.
Наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана в АУАН и е
наложил наказание за извършеното нарушение в над минималния размер, което съдът
намира за прекалено тежко, в предвид следното: при налагане на наказанието,
следва да се вземе в предвид тежестта на нарушението, смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, като се наложи наказание в границите
на предвиденото. В случая съдът отчете занижената тежест на нарушението,
ненастъпване на вредни последици, липса на други наказания, което доказва формирано
трайно правилно отношение към законоустановения ред в страната, като
извършеното се явява изолиран акт. Предвид горното, съдът счита за справедливо
да наложи на въззивника наказание в минималния размер, предвиден в разпоредбата
на чл. 415в, ал. 1 от КТ, а именно сто лева, с оглед постигане на целите,
визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно разпоредбата на чл.
143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния акт е
благоприятен, има право на разноски". От изложеното следва, че в полза на
АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, в
минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а
именно сумата от 80 /осемдесет/ лева.
В
съответствие с правилото на чл. 78а ал.3,вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че
следва да присъди заплащане на разноските
за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно
изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 40/четиридесет/
лева.
С оглед на
горното, съдът счита, че разглежданото НП следва да бъде изменено, поради което
и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 03 – 010399/27.12.2018г. на Директор ДИТ – Варна, с което на „Арт - 93” ООД с БУЛСТАТ *********, е наложена
имуществена санкция в размер на 200,00
лева на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ, като вместо това:
НАЛАГА на „Арт - 93” ООД с БУЛСТАТ ********* , имуществена санкция в
размер на 100,00 лева на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА „Арт
- 93” ООД с БУЛСТАТ
*********, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна сумата
от 40 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да
се обжалва в ЧЕТИРИНАДЕСЕТ дневен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред Варненски административен съд по реда на АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :