Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр
ІV-41 Година 2019, 23 април гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен
граждански състав, на първи април хиляди и деветнадесета година в открито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. ТАНЯ ЕВТИМОВА
при
секретаря Ваня Димитрова разгледа докладваното от съдия Евтимова въззивно
гражданско дело № 272/2019г.
по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.М.Г.,
ЕГН: ********** *** чрез адвокат М.П. от БАК против решение № 66/10.01.2019г.,
постановено по гр.д. №1352/2016г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, в
която са отхвърлени исковете му против Военно формирование 26720 – Черноморец Бургас,
както следва: 1. иск за неизплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца
извънреден труд над присъдения размер от 68,03 лева за периода от 01.02.2013г.
до 21.12.2015г. до претендирания размер от 9151,93 лева и за периода от
01.10.2008г. до 01.02.2013г., ведно със законната лихва; 2. иск за мораторна
лихва над присъдения размер от 4,12 лева от датата на падежа – първо число на
месеца, следващ месеца, в който е трябвало да се изплати съответното
възнаграждение до предявяването на иска – 11.03.2016г. до претендирания пълен
размер от 5685,95 лева; 3.евентуален иск за заплащане на обезщетение при
прекратяване на служебното правоотношение за фактически отработеното служебно
време над месечната продължителност на служебното време за процесния период от
01.10.2008г. до 21.12.2015г. в размер общо на 12 312,45 лева за процесния
период, ведно със законната лихва от датата на завеждането на иска –
11.03.2016г. до окончателното й изплащане и мораторна лихва върху тази главница
общо в размер на 275,05 лева. Г. оспорва решението и в частта, в която е осъден
да заплати на Военно формирование 26720 съдебни разноски в размер на
1 144,40 лева. Иска се от съда да отмени решението в обжалваната част и да
постанови друго, с което да уважи напълно иска на Г. за заплащане на
обезщетение за извънреден труд, а при условията на евентуалност – иска за заплащане
на обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение за отработено от него
и некомпенсирано с почивки удължено работно време над нормативно установеното,
иска за мораторна и за законна лихва. Претендират се и разноски за въззивната
инстанция.
Във въззивната жалба процесуалният
представител на А.Г. твърди,
че решението на районния съд в отхвърлителната част е неправилно. Въвежда
оплакване, че съдът не е квалифицирал правилно исковете на ищеца и затова е постановил
незаконосъобразен акт. Подчертава, че в мотивите си районният съд се е позовал
на взаимно изключващи се решения на ВКС и е тълкувал същите неправилно. Въззивната
страна анализира института на погасителната давност и твърди, че компенсацията
на военнослужещия чрез почивка не може да се извърши само по негово искане. Пояснява,
че ако упражни правото си без съгласието на работодателя означава да извърши да
извърши престъпление от общ характер.
В съдебно заседание А.Г. се представлява
от адвокат П. от БАК, която поддържа основанията за отмяна на съдебното
решение, развити в жалбата и прави искане за присъждане на съдебни разноски.
Въззиваемата страна - Военно
формирование 26720 – Черноморец - представя писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание ответната страна
се представлява от юрисконсулт Бикова, която пледира за отхвърляне на жалбата.
Прави искане за присъждане на съдебни разноски.
Като взе предвид твърденията на страните
и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за
установено от фактическа страна следното:
Като взе предвид твърденията на страните
и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за
установено от фактическа страна следното:
На 11.03.1992г. А.М.Г. е назначен на
първа сержантска длъжност постъпва на кадрова военна служба във военно поделение
24930 – Равнец със звание сержант. На 01.10.2000г. Г. е назначен на длъжност
„старши антенен механик” със звание старши сержант. С допълнителни споразумения
рег.№ 5/20.07.2002г. и № 124/19.05.2015г. са изменени
първоначално уговорените права и задължения между страните. На 26.05.2010г. е
сключен последващ договор за военна служба между Г. и военното формирование 22730
- Поморие за същата длъжност. През 2011г. дейността на военно формирование
22730 – Поморие преминава към военно формирование 26720 – Черноморец.
Със заповед № ЛС-01-29/09.12.2015г.,
издадена от командира на Военно формирование 26720 – Черноморец е прекратен
договора за военна служба на Г. и същият е освободен от длъжност и от военна
служба. Със заповед № ЛС-01-33/17.12.2015г., издадена от командира на Военно
формирование 26720 – Черноморец Г. е отчислен от списъчния състав на военното
формирование. В периода от 01.10.2008г. до 21.12.2015г. Г. изпълнява дежурства
по график, при които установената месечна продължителност на работното време е
превишена. За това превишение военнослужещият е компенсиран частично с почивки.
На 11.03.2016г. Г. предявява искова
молба против Военно формирование 26720– Черноморец за заплащане на следните
суми: 13 545,76 лева,
представляващи стойността на положените от Г. 2 832 часа извънреден труд в
периода от 01.04.2001г. до 21.12.2015г. вследствие на полагащите му се и
неизползвани почивки след изпълнявани от него дежурства по график в поделения
(военни формирования 22730 – Поморие и 26720 – Черноморец);
1 000 лева – мораторна лихва, дължима от падежа на всяко
месечно задължение до предявяването на иска и законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска
до окончателното й изплащане, както и направените съдебно-деловодни разноски. При
условията на евентуалност Г. предявява иск за следните суми: 17 985 лева, представляващи
стойността на неизплатено обезщетение при прекратяване на служебното му
правоотношение за отработено от него и некомпенсирано с почивки удължено
служебно време над нормативно определеното за периода от 01.04.2001г. до
21.12.2015г. в размер на 2 832 часа; 401,34
лева - мораторна лихва за периода от прекратяване на служебното
правоотношение – 21.12.2015г. до 11.03.2016г. и законна лихва върху главницата от датата на входиране на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата.
С последващи изменения, приети по реда
на чл.124 от ГПК, Г. променя размерите на обективно съединените искове, както
следва: 9 151,93 лева -
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 1 983 часа,
представляващ фактически отработеното служебно време над установената месечна
продължителност на служебното време за периода от 01.10.2008г. до 21.12.2015г.
поради неизползвани почивки, които се полагат за изпълнение на дежурства по
график; 5 685,95 лева –
мораторна лихва, дължима от падежа на всяко месечно задължение до предявяване
на иска и законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на главницата. С изменение по реда на чл.124 от ГПК Г. променя размерите и на евентуално предявените осъдителни искове, както
следва: 12 312,45 лева -
неизплатено обезщетение при прекратяване на служебното му правоотношение за
отработено от него и некомпенсирано с почивки удължено служебно време над
нормативно определеното за периода от 01.10.2008г. до 21.12.2015г. в размер на
1 983 часа; 275,05 лева - мораторна
лихва за периода от прекратяване на служебното правоотношение – 21.12.2015г. до
11.03.2016г. и законна лихва върху
главницата от датата на входиране на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата.
В отговора на исковата молба Военно
формирование 26720 – Черноморец оспорва претенциите по основание и размер.
Твърди, че заплащането на дежурствата, които Г. е положил, е регламентирано със
заповед № ОХ-313/08.05.2001г., издадена от командира на военното формирование,
която не е оспорена по реда на АПК. Твърди, че сега действащият ЗОВСРБ не
допуска максимална продължителност на дежурството над 24 часа, поради което не
е налице превишаване на продължителността на служебното време. На основание
чл.111, б. „а“ от ЗЗД прави възражение за погасяване по давност на вземането за
извънреден труд, възникнало в периода от 01.04.2001г. до 21.12.2012г.
За установяване на релевантните за
спорното правоотношение юридически факти, по делото са представени писмени доказателства,
представляващи част от кадровото досие на Г.. Приети са основно и допълнително
заключение на съдебно-икономическа експертиза. Според заключенията на вещото
лице, положеният от ищеца извънреден труд в периода от 01.10.2008г. до
21.12.2015г. е 247,875 дни и се равнява на 1983 часа (според броят на работните
дни за всеки календарен месец по 8 часа). Изчислен в парични средства, размерът
на възнаграждението за положения извънреден труд от 1983 часа възлиза на 9 151,93
лева. Размерът на мораторната лихва върху тази сума за периода от датата на
падежа до предявяване на иска, е 5 685,95 лева. Общият размер на обезщетението
за 1983 часа извънреден труд при прекратяване на служебното правоотношение за
периода от 01.10.2008г. до 21.12.2015г. е изчислен от експертизата на 12587,50
лева. Мораторната лихва върху тази сума е в размер на 275,05 лева. Районният
съд анализира събраните по делото доказателства и приложимата нормативна
уредба, уважава възражението за давност и формира извод за частична
основателност на претенцията за заплащане на извънреден труд от 11 часа в
размер на 68,03 лева за периода от 01.02.2013г. до 21.12.2015г. и за частична
основателност на претенцията за мораторна лихва върху тази сума в размер на 4,12
лева. В останалата част съдът отхвърля иска като неоснователен. Едновременно с
това районният съд отхвърля и евентуалните искове на Г..
Въз основа на изложените фактически
данни, които се установяват от събраните по делото доказателства, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 от ГПК. Изхожда от надлежна страна и е насочена срещу тази
част от решението, която поражда неблагоприятни правни последици за
жалбоподателя. Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбите е основателна.
Предметният обхват на въззивното
произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на
цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на
чл.269 от ГПК, съдът констатира, че решението в обжалваната част е валидно -
постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в
предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е
при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с
принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 66/10.01.2019г. в частта, в
която Военно формирование 26720 – Черноморец е осъдено да заплати на Г. сумата
от 68,03 лева, представляваща възнаграждение за 11 часа извънреден труд в
периода от 01.02.2013г. до 21.12.2015г. и сумата от 4,12 лева, представляваща
мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, не е обжалвано и е
влязло в сила.
Решение № 66/10.01.2019г. в частта, в
която е отхвърлен иска на Г. за присъждане на сумата над 68,03 лева до 9 151,93
лева, представляваща стойността на 1972 часа труд, положен в рамките на общата
удължена продължителност на служебното време за периода от 01.10.2008г. до
31.01.2013г. и в частта, в която е отхвърлен иска за мораторна лихва върху
сумата над 4,12 лева до 5 685,95 лева за периода от датата на всеки падеж до
11.03.2016г. е правилно.
Решение № 66/10.01.2019г. в частта, в
която са отхвърлени евентуалните обективно съединени искове на Г. за присъждане
на сумата от 12 312,45 лева, представляваща стойността на 1983 часа труд,
положен в рамките на общата удължена продължителност на служебното време за
периода от 01.10.2008г. до 21.12.2015г. и в частта, в която е отхвърлен иска за
мораторна лихва върху сумата от 275,05 лева за периода от датата на всеки падеж
до 11.03.2016г. също е правилно.
Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбите на чл.203, ал.1, ал.2
и ал.3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (отм.)
седмичната продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи е 40
часа. Общата продължителност на служебното време на кадровия военнослужещ в
денонощие не може да надвишава с повече от една втора максималната
продължителност на работното време, установена с трудовото законодателство.
Когато тази продължителност е надвишена, на кадровия военнослужещ се заплаща
възнаграждение за извънреден труд в размер, определен от Министерския съвет.
Според чл.194, ал.1 и ал.2 от ЗОВСРБ в
редакцията, обн. в ДВ, бр.16/26.02.2010г. нормалната продължителност на
служебното време на военнослужещите е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица. Общата продължителност на служебното време на
военнослужещия в денонощие не може да надвишава с повече от една втора
нормалната дневна продължителност на служебното време. В случаите, в които
общата продължителност на служебното време е превишена, на военнослужещия се
заплаща допълнително възнаграждение по чл.214, ал.1, т.3 за изпълнение на
възложени задължения извън установеното служебно време.
Нормативната уредба на удълженото
работно време се съдържа в чл.136а от Кодекса на труда. Според ал.4 и ал.5 от
цитираната правна норма удължаването на работното време се компенсира от
работодателя чрез съответното му намаляване в срок до 4 месеца за всеки удължен
работен ден. Когато работодателят не компенсира удължаването на работното време
в посочения срок, работникът или служителят има право сам да определи времето,
през което ще се компенсира удължаването на работното време чрез съответното му
намаляване, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици
предварително. При прекратяване на трудовото правоотношение преди
компенсирането на труда по ал.4, разликата до нормалния работен ден се заплаща
като извънреден труд.
В раздел ІІІ от Правилника за кадровата
военна служба (отм.) е уредено полагането и заплащането на извънредния труд.
Понятието извънреден труд е дефинирано като труд, с който се превишава
продължителността на служебното време, определена в чл.203, ал.2 от ЗОВСРБ и
който е положен над определената месечна продължителност за служебното време,
определена по реда на чл.152, ал.6 от ПКВС (отм.)
Съгласно чл.111, б. „а“ от ЗЗД с
изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за възнаграждение за
труд, за които не е предвидена друга давност.
Анализът на цитираните правни норми и на
установените по делото факти обосновава извод, че възражението за давност на
работодателя, направено в отговора на исковата молба, е основателно. Поради
това, решението на районния съд, с което е уважено това възражение за периода
от 01.10.2008г. до 01.02.2013г. е правилно. Вярно е, че въпросът с началния
момент, от който започва да тече давността по чл.111, б.“а“ от ЗЗД, не е решен
еднозначно от Върховния касационен съд. Поради това, към настоящия момент е
образувано тълк. дело № 6/2017г. и на ОСГТК на ВКС е поставен въпроса „В кой
момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил
труд повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, некомпенсиран
с почивка, от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това
вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за
същото, включително и в случаите на прекратено служебното правоотношение“. В
предходни решения, постановени по идентични правни казуси, настоящият съдебен
състав е приемал, че началният момент, от който възниква вземането на бившия
военнослужещ за възнаграждение за извънреден труд или за обезщетение за
отработено и некомпенсирано с почивки служебно време над нормативно
определеното, е моментът на прекратяване на служебното правоотношение между страните
и че от този момент започва да тече погасителната давност (решение № ІІ-63 от
13.07.2015г. по гр.д. № 777/2015г. на БОС, решение № ІV-211/16.03.2018г. по
в.гр.д. № 62/2018г. на БОС). Поради последно постановената и преобладаваща
практика на ВКС обаче, съдът намира, че трябва да изостави поддържаното дотук
становище. Това е практиката на касационната инстанция, обективирана в решение
№ 470/28.02.2014г., постановено по гр. д. № 3253/2013г., IV ГО, решение № 197/24.11.2015г.,
постановено по гр.д. № 7210/2014г. на ВКС, III ГО, решение № 197/24.11.2015г.
на ВКС по гр.д. № 7210/2014г., III ГО, решение № 470/ 28.02.2014г., постановено
по гр. д. № 3253/2013г. на ВКС, IV ГО. Въпросите „Дали вземането на
военнослужащ като за извънреден труд по чл.194, ал.3 от ЗОВСРБ и чл.203, ал.3
от ЗОВСРБ (отм.) възниква след полагането му за съответния месец на кадрова
военна служба и дали се погасява с изтичане на давностния срок по чл.111,
б."а" ЗЗД“; „От кой момент възниква възможността на ищеца да търси
обезщетение като за извънреден труд“, „Следва ли работодателят да заплати
обезщетение за извънреден труд в месеца, следващ месеца на полагането му“ и „От
кой момент се дължи обезщетение за забава върху обезщетението като за
извънреден труд при военнослужещите“ намират отговор в решение № 197/24.11.2015г.,
постановено по гр.д. № 7210/2014г. на ВКС, III ГО. По тези въпроси съдът приема,
че при полагане на труд от кадровите военнослужещи над нормалната, но в
границите на увеличената продължителност на служебното време, се дължи
компенсация чрез осигуряване ползването на намалено работно време в рамките на
общата продължителност на служебното време за съответния месец. Задължението на
работодателя да осигури компенсация е изискуемо от месеца, следващ този, през
който е трябвало да се извърши компенсацията. В случаите, в които работодателят
не е компенсирал положения труд с увеличена продължителност в четиримесечен
срок, за военнослужещия възниква правото сам да определи времето на
компенсацията – по аргумент от правилото на чл.136а от КТ, което се прилага
субсидиарно. Това право също е свързано с положен труд, поради което се
погасява с изтичането на тригодишна давност. Само в случаите, в които не е
извършено компенсиране, на военнослужещия се дължи възнаграждение за труда, който
е положил в удълженото работно при прекратяване на правоотношението. В този случай
преобразуващото право на компенсация се трансформира в право на вземане, което
възниква от момента на прекратяване на договора. Ето защо, при направено възражение
за погасителна давност, трансформацията настъпва само за тази част от правото
на компенсация, която не е погасена по давност. В конкретния случай вземанията
на Г., които не са погасени по давност са тези вземания, за които искът е
уважен. Като е достигнал до аналогични правни изводи, районният съд е
постановил правилно решение, по отношение на което не са налице основанията за
отмяна. Решението е обосновано и аргументирано, поради което настоящият съдебен
състав препраща към мотивите му на основание чл.272 от ГПК.
По делото е направено искане за
присъждане на разноски от двете страни в процеса.
Като се съобрази с разпоредбите на
чл.78, ал.1 и ал.2, вр. с чл.81 от ГПК съдът намира, че следва да присъди в
полза на Военно формирование 26720 – Черноморец извършените от него разноски за
водене на делото пред Окръжен съд – Бургас в размер на 300 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският
окръжен съд, ІV въззивен състав:
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 66/10.01.201г.,
постановено по гр.д. № 1352/2016г. по описа на Районен съд – Бургас в обжалваната
част.
ОСЪЖДА А.М.Г., ЕГН: ********** с
постоянен адрес *** да заплати на Военно формирование 26720 – Черноморец с
адрес в гр.Черноморец, п.к.8142 като част от структурата на Министерство на
отбраната на Република България с адрес в гр.София, п.к. 1092, ул.”Дякон
Игнатий” № 3 съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: