Р Е
Ш Е Н И Е № 4036
гр. Пловдив, 26.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесети ноември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 4457 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с
искова молба от Сграда в режим на етажна собственост – Жилищен комплекс „********”
– гр. Пловдив, бул. „********” № *, чрез адв. Е.А. срещу Е.С.И., с която е
предявен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.51,
ал.1 ЗУЕС, във вр. чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС за признаване за установено в
отношенията на страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 432 лв., от които: сумата от 144 лв., представляваща разходи за
управление, поддържане и стопанисване на общите части на сградата в режим на
етажна собственост в комплекс „********” – гр. Пловдив, бул. „********” * за
апартамент ** за периода от месец юни 2016 г. до месец май 2017 г.; сумата от 144 лв., представляваща разходи за
управление, поддържане и стопанисване на общите части на сградата в режим на
етажна собственост в комплекс „********” – гр. Пловдив, бул. „********” * за
апартамент ** за периода от месец юни 2016 г. до месец май 2017 г.; сумата от 144 лв., представляваща разходи за
управление, поддържане и стопанисване на общите части на сградата в режим на
етажна собственост в комплекс „********” – гр. Пловдив, бул. „********” * за
апартамент ** за периода от месец юни 2016 г. до месец май 2017 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
07.12.2017 г. по ч.гр.д. № 72511 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд,
142 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на
самостоятелни обект в сградата в режим на етажна собственост, представляваща
жилищен комплекс „*********” в гр. Пловдив, бул. „********” № *, както следва: апартамент
№**, апартамент №** и апартамент №**, находящи се на етаж *, секция ** в
посочената сграда. Твърди, че прилежащите части към сградите в комплекса са
стопанисвани и управлявани по силата на договор между представителите на
етажните собствености, в качеството им на възложители и „Марков НМ 8” ЕООД, в
качеството на изпълнител, сключен на 15.06.2016 г. съгласно решение на ОС от
13.05.2016 г. Посочва, че съгласно решение на общото събрания от 29.05.2017 г.
е определено задължение на ответника за поддръжка и управление на общите части
за притежаваните от него недвижими имоти – три броя апартаменти, от общо 432
лв., или по 144 лв. за всеки апартамент, за периода от месец юни 2016 г. до
месец май 2017 г. Сочи, че решението от 29.05.2017 г. било влязло в сила, като
ответникът не го е оспорил по предвидения в закона ред. Твърди, че за
процесните суми била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 72511 по описа за 2017 г., 142 гр.с. на СРС,
срещу която длъжникът възразил, поради което и обосновава правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Моли за неговото уважаване и присъждане на
сторените разноски в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл.131,
ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Е.С.И.. Същият не се явява в откритото съдебно
заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие.
Ответникът е уведомен за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:
Предявения установителен иск с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.51, ал.1 ЗУЕС, във вр. чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС
е процесуално допустим – предявен
е в законовия едномесечен срок по чл.415, ал.4 ГПК, след дадения от съда
указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК при депозирано от длъжника в срок
възражение срещу заповедта за изпълнение. Налице е идентичност между сумите,
предмет на заповедното производство и тези, предмет на настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на
чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца
в откритото съдебно заседание прави искане за постановяване на неприсъствено
решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание,
видно от призовка – л.58 от делото. Препис от исковата молба също е връчен
редовно на ответната страна лично – л.51 от делото.
Предвид изложеното, налице са
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в
чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в
законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не
се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил
представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие.
Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства –
протокол за проведено общо събрание на собствениците на жилищна сграда и обекти
в нея от 13.05.2016 г. и от 29.05.2017 г., договор за поддръжка на общите части
от 15.06.2016 г., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ********.
и нотариален акт № *******, се прави извода за вероятна основателност на
исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице
предпоставките за постановяването му, следва предявените искове да се уважат.
Като законна последица от уважаването на исковете е присъждането на законна
лихва върху главницата за периода от депозиране на заявлението за издаване на
заповед в съда – 25.08.2017 г., до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание
чл.78, ал.1 ГПК има ищцовата страна за заплатена държавна такса в размер на 25
лв. и 300 лв. за адвокатско възнаграждение, или общо 325 лв. съгласно договор
за правна защита и съдействие от 28.02.2018 г. – л.21. Следва да се присъдят и
сторените в заповедното производство разноски за държавна такса – 25 лв. и за адвокатско
възнаграждение – 300 лв. съгласно
договор за правна защита и съдействие от 24.08.2017 г., като на основание т.12
от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен
диспозитив.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Е.С.И., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, дължи на Сграда в режим на
етажна собственост – Жилищен комплекс „********” – гр. Пловдив, бул. „********”
№ * сумата от общо 432 лв. (четиристотин
тридесет и два лева), от които: сумата от 144
лв., представляваща разходи за управление, поддържане и стопанисване на
общите части на сградата в режим на етажна собственост в комплекс „********” –
гр. Пловдив, бул. „********” * за апартамент ** за периода от месец юни 2016 г.
до месец май 2017 г.; сумата от 144 лв.,
представляваща разходи за управление, поддържане и стопанисване на общите части
на сградата в режим на етажна собственост в комплекс „********” – гр. Пловдив,
бул. „********” * за апартамент ** за периода от месец юни 2016 г. до месец май
2017 г.; сумата от 144 лв.,
представляваща разходи за управление, поддържане и стопанисване на общите части
на сградата в режим на етажна собственост в комплекс „********” – гр. Пловдив,
бул. „********” * за апартамент ** за периода от месец юни 2016 г. до месец май
2017 г., ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда – 25.08.2017 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 07.12.2017 г. по
ч.гр.д. № 72511 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, 142 състав.
ОСЪЖДА Е.С.И., ЕГН: ********** да заплати на Сграда в режим на
етажна собственост – Жилищен комплекс „********” – гр. Пловдив, бул. „********”
№ * сумата от 325 лв. (триста двадесет и пет лева) –
разноски пред първата инстанция, както и сумата от 325 лв. (триста двадесет и пет лева) – разноски в заповедното
производство, сторени по ч.гр.д. № 72511 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, 142
състав.
Решението не подлежи на обжалване, като
ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен
срок от връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните, като на ответника се изпрати на адрес: *******
Препис от решението да се изпрати на Софийски
районен съд, ведно с приложеното за послужване ч.гр.д. № 72511 по описа за 2017 г. на
Софийски районен съд, 142 състав.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В. К.
Вярно с оригинала.
К.К.