РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело №
20211880100321 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Агенция
за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, чрез юрк.
Х. А., като пълномощник на ..... Я. Я., против Е. А. А. от с. В. Т., общ. С., обл.
С., ул. „...” № , ЕГН **********. Налице е едно нетипично възникване на
исковия процес, след връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47,
ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), като ищецът го е иницирал
за да може установи вземането си. Исковете са положителни установителни и
се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК - 07.12.2020 г.
По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 627/2020 г. по описа на РС
Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК с № 641 от 08.12.2020 г. за сумата от 1047,27 лева - главница по договор
за паричен заем № 3347185 от 15.10.2018 г., сумата от 89,82 лева – договорна
лихва за периода от 23.10.2018 г. до 23.04.2019 г., сумата от 676,62 лева –
неустойка за неизпълнение на задължение, сумата от 150,42 лева - законна
лихва за периода от 24.04.2019 г. до 27.11.2020 г. и законна лихва върху
главницата, считано от 07.12.2020 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 239,28 лева разноски по делото, от които 200 лева юрисконсултско
възнаграждение – определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и изчислено според
Наредбата за заплащането на правната помощ, както и 39,28 лева заплатена
държавна такса.
Вземанията претендирани от ищеца представляват парични задължения,
които произтичат от Договор за паричен заем с № 3347185, сключен на
1
15.10.2018 г. между Е. А. А. (Заемател) и „Изи Асет Мениджмънт” АД
(Заемодател), като вземанията са прехвърлени от страна на „Изи Асет
Мениджмънт” АД, ЕИК *********, в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, по силата на Приложение №
1 от 01.05.2020 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 30.01.2017 г.
Цената на исковете е 1047,27 лева - главница, 89,82 лева – договорна
лихва, 676,62 лева – неустойка и 150,42 лева - законна лихва, за които суми
се иска от съда да признае за установено, че се дължат от ответника на ищеца,
като се претендират още и направените разноски.
От страна на ответника е подаден писмен отговор, чрез назначения от
съда особен представител – адв. Е. М.. Предявените искове се оспорват като
неоснователни, както по основание, така и по размер. Наведени са доводи за
недействителност на договора за потребителски кредит и за неравноправни
клаузи, по смисъла на глава шеста от Закона за потребителския кредит (ЗПК).
Направено е възражение за нищожност на уговорената между страните
неустойка, тъй като според особения представител същата противоречи на
добрите нрави. По изложените съображения се иска от съда да отхвърли
предявените искове.
По делото са приети, като писмени доказателства, документите
представени от ищеца и е приложено ч.гр.д. № 627/2020 г. по описа на
Районен съд Своге. От процесуалните представители на страните постъпиха
писмени становища.
Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид постъпилата
искова молба и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :
На 15.10.2018 г. в гр. София е сключен договор за паричен заем между
между „Изи Асет Мениджмънт” АД (заемодател) и Е. А. А. (заемополучател)
за сумата от 1300 лева. Според чл. 3 от договора, с подписването му
заемополучателят удостоверява, че е получил заемната сума, с част от която
(286,25 лева) е погасено изцяло друго задължение на ответника. Получените
парични средства е следвало да се върнат на 27 седмични вноски, в размер на
53,51 лева всяка, за периода от 23.10.2018 г. до 23.04.2019 г. Отделно е
начислена и сумата от 869,94 лева – неустойка за неизпълнение на поето
задължение за осигуряване на обезпечение, също раздЕ. на 27 вноски по 32,22
лева. Така общата месечна вноска става 85,73 лева х 27 вноски = 2314,71 лева.
Според посоченото в исковата молба кредитополучателят е заплатила
общо 546 лева, като е останало да дължи 1047,27 лева – главница, 89,82 лева –
договорна лихва за периода от 23.10.2018 г. до 23.04.2019 г., сумата от 676,62
лева – неустойка за неизпълнение на задължение и сумата от 150,42 лева -
законна лихва за периода от 24.04.2019 г. до 27.11.2020 г. На основание чл.
162 ГПК съдът намира, че размера на сумите съответства на претендираното.
Документите по делото не са оспорени от страните и съдът ги възприема като
автентични и верни. Тежестта за доказване на направени плащания е на
ответника, като доказателства в тази насока липсват. От друга страна
дружеството – ищеца признава, че от ответника Е. А. А. са изплатени 546
лева, като признанието на страната на неизгодни за нея факти е
2
доказателствено средство, установяващо тези факти, което съдът следва да
прецени съобразно разпоредбата на чл. 175 ГПК.
Вземането по договора за кредит е прехвърлено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт” АД, ЕИК ********* в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, по силата на Приложение №
1 от 01.05.2020 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 30.01.2017 г. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от Закона за
задълженията и договорите продавачът на вземането е длъжен да съобщи на
длъжника за прехвърлянето, като по настоящото дело уведомяването е
станало при връчване на преписа от исковата молба и приложеното към нея
уведомително писмо. По принцип длъжникът може да възразява успешно за
липса на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомяването. В случая няма такива данни и твърдения.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна, че предявените положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК са процесуално допустими, а
разгледани по същество са основателни и доказани за главницата и за
лихвите, съответно е неоснователен за неустойката. Съображенията са
следните :
Налице е валиден договор за кредит, по който ответната страна не е
изпълнила изцяло своите задължения. Доказано е получаването на процесната
сума, изискуемостта на вземанията за главница и лихви, както и размера им.
Няма пречка кредиторът да прехвърли вземането, като то преминава върху
новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
включително с изтеклите лихви. Предишният кредитор е длъжен да съобщи
на длъжника за прехвърлянето, което по настоящото дело е станало при
връчването на преписа от исковата молба на ответника, чрез особения
представител. За падежиралите вноски до датата на заявлението по чл. 410
ГПК не е необходимо съобщение до длъжника, тъй като срокът го „кани” да
плати. Последната вноска е следвало да се внесе на 23.04.2019 г., а
заявлението е подадено в Районен съд Своге на 07.12.2020 г., следователно
целият кредит е изискуем. Годишният процент на разходите (ГПР) по заема е
под предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК, като претендираните главница и лихви,
съответстват на дължимите и няма кумулиране на две обезщетения за забава
(възнаградително и обезщетително), касаещи един и същ период от време.
Договорът за паричен заем от 15.10.2018 г. попада в предметния обхват
на Закона за потребителския кредит (ЗПК) - с оглед стойността му и това, че
не са налице изключенията на чл. 4 ЗПК. В чл. 33 ЗПК е предвидено, че при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата, а когато потребителят забави дължимите
от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Искането на ищеца обаче включва установяване на вземане
за неустойка за непредставено обезпечение. Посочената уговорка между
страните противоречи на чл. 33 ЗПК, съгласно който кредиторът няма право
да договаря изначално суми, платими при забава или пълно неизпълнение на
задължение на длъжника, освен законната лихва върху неплатената част от
3
главницата.
При така изложеното посочената клауза – чл. 4 от договора, на която
ищецът основава претенцията си за неустойка се явява нищожна, поради
противоречие с императивната норма на чл. 33 ЗПК и като такава не поражда
права и задължения за страните по правоотношението. От друга страна
неустойката за неосигурено обезпечение по своя характер представлява
допълнително плащане, дължимо от ответника, като същото се отразява и на
годишния процент на разходите (ГПР), макар формално да не е включено в
него.
Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която
излиза извън присъщите си функции и цели само и единствено да постигане
неоснователно обогатяване. По този начин се заобикаля законът, тъй като
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се
дължи само обезщетение в размера на законната лихва, а с процесната клауза
се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно
задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат
вреди. При това тези вреди са самопричинени, тъй като, ако има
предварителна оценка, че е нужно обезпечение, за да се отпусне кредитът,
той не би трябвало да се отпусне преди да се предостави обезпечението. В
случая това изискване не е спазено и от неизпълнение на това задължение за
предварителна оценка финансовата институция не може да черпи права за
себе си, за да изведе легитимен интерес да претендира описаната неустойка.
На практика първо се отпуска кредит, а впоследствие се иска обезпечение,
което е в директно противоречие с целта да се предотврати безотговорното
кредитиране, залегнала и в Директива 2008/48. Размерът на тази неустойка е
869,94 лева, като тя е почти шест пъти по-голяма от дължимата лихва за срока
на договора и цели обогатяване на кредитора.
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно с
уважената част от исковете, ответникът ще следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски – за държавна такса, за възнаграждение на
особен представител и за юрисконсултско възнаграждение, като съдът
определя последното на 200 лева. Съдът дължи произнасяне и по разноските
в заповедното производство, които следва да се присъдят според
установената част от вземанията.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на Е. А. А. от с. В. Т., общ. С.,
обл. С., ул. „...” № , ЕГН **********, че дължи на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, представлявано
от ...... Я. Я., сумата от 1047,27 лева – непогасена главница по Договор за
паричен заем с № 3347185, сключен на 15.10.2018 г. между Е. А. А. (Заемател)
4
и „Изи Асет Мениджмънт“ АД (Заемодател), като вземането е прехвърлено от
страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, в полза на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, по силата на
Приложение № 1 от 01.05.2020 г. към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., заедно със законна лихва върху
непогасената главница, считано от 07.12.2020 г. до окончателното изплащане
на вземането, сумата от 89,82 лева – договорна лихва за периода от
23.10.2018 г. до 23.04.2019 г., и сумата от 150,42 лева - законна лихва за
периода от 24.04.2019 г. до 27.11.2020 г., като отхвърля предявения
положителен установителен иск за сумата от 676,62 лева – неустойка за
неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение, предвидена в чл.
4 от договора за паричен заем с № 3347185 от 15.10.2018 г.
Осъжда Е. А. А. от с. В. Т., общ. С., обл. С., ул. „...” № , ЕГН
**********, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Панайот Волов” № 29, етаж 3, представлявано от .... Я. Я., сумата от 367,55
лева – направени разноски за държавна такса, за възнаграждение на особен
представител и за юрисконсултско възнаграждение по гр.д. № 321/2021 г. по
описа на Районен съд Своге, според уважената част от исковете.
Осъжда Е. А. А. от с. В. Т., общ. С., обл. С., ул. „...” № , ЕГН
**********, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Панайот Волов” № 29, етаж 3, представлявано от ... Я. Я., сумата от 156,85
лева – направени разноски за държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение по ч.гр.д. № 627/2020 г. по описа на Районен съд Своге,
според установената част от вземанията.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава
чрез Свогенския районен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
5