Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…………. Гр.София, …………….г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито съдебно заседание,
проведено на шестнадесети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия Марина Гюрова
при
участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 6230
по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Е.С.П. и А.П.Д.срещу решение под № 65304 на СРС,
27 състав от 14.03.2019г.,
постановено по гр. дело № 33909/2015г., с
което е признато за установено по предявените обективно съединени искове по
реда на чл.422 от ГПК от „О.м.“ АД срещу Е.С.П., че последната
дължи на Е.С.П. и А.П.Д.дължат на „О.м.“ АД , както следва : 1/ на
основание чл.150, ал.1 от ЗЕ - сумата от 1 108,29лв. , представляваща
неизплатена цена на доставена топлинна енергия /ТЕ/ за имот в гр.София, ул.“*********за
периода 05.09.2013г.- 20.01.2015г., ведно със законната лихва от 21.01.2015г.-
до окончателното изплащане и 2/ на основание 86,ал.1 от ЗЗД – сумата от
88,5лв.- обезщетение за забавеното плащане на горепосочената главница за
периода 21.10.2013г.- 20.01.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 26.01.2015г. по гр.д.№ 2869/2015г. по описа на СРС, 27 състав. Решението
се обжалва и в частта, с която жалбоподателката е
осъдена да заплати на „О.м.” АД направените в исковото производство разноски в
размер на 8925,00лв. и разноски в заповедното производство в размер на 325,00лв.,
на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Въззивницата Е.С.П.,
действаща чрез пълномощника- адв.Н.И. заявява искане
за отмяна на обжалваното решение като
незаконосъобразно и неправилно. Поддържа, че в нарушение на изискването на
чл.173 от ЗЕ за сключен между доставчика /продавач/ и потребителя /купувач/ писмен
договор за продажба на природен газ, първоинстанционният
съд е приел наличие на договорно правоотношение между нея и ищеца, без да е сключен
такъв договор. Поддържа, че тя е
сключила договор с третото лице- „Е.“ АД, а решението на Общото събрание на
етажната собственост , с което е взето решение „Е.“ АД да бъде заменено от
ищеца не може да й се противопостави. Ответницата възразява, че само тя има
правото да сключи индивидуален договор с доставчика. Възразява, че при липса на такъв договор
между нея и доставчика за доставка на природен газ до собствения й имот не може да се приеме, че доставката се
извършва по правоотношение с източник- договор. В жалбата ответницата развива
доводи относно липса на твърдения на ищеца за договор, сключен без
представителна власт, както и за индиции договорът да
е сключен чрез друго лице от нейно име, поради което въззивницата-ищца
счита за безпредметно обсъждането на въпроса налице ли е потвърждаване на
договора по реда на чл.42,ал.2 от ЗЗД .
Възразява, че по делото не е установена безспорно доставката на природен газ до
собствения й имот. В тази връзка моли настоящата инстанция да съобрази факта,
че заключението на СТЕ е изготвено единствено на база документална проверка на
база неистински документи, проверени от СГр.Е и без проверка на място, а счетоводна
експертиза дори не е поискана от ищеца относно редовното осчетоводяване на претендираните суми. С изложените доводи въззивницата-ответник мотивира искането си за отмяна на
обжалваното решение и вместо него- постановяването на друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Заявява искане за
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна „О.м.” АД – оспорва жалбата
по доводи развити в писмен отговор подаден в срока по чл.263,ал.1 от ГПК и поддържа искане за потвърждаване на
обжалваното решение. Възразява, че
напълно неотносими са доводите на въззивницата-ищца
касаещи доставката на природен газ и изискванията на закона относно тази
доставка, включително относно формата на договора между доставчика и купувача,
тъй като в конкретният случай предмет на доставката е друг- топлинна енергия за битови
нужди. Намира за законосъобразни
изводите на първата инстанция, с които е прието, че страните по делото са
обвързани от договорно правоотношение, възникнало от сключен индивидуален
договор между ответницата и третото лице „Е.“ АД , в рамките на което той
/ищецът/е заместил третото лице като доставчик /продавач на ТЕ. Моли съда да вземе предвид и обстоятелството,
че продажбата на ТЕ се извършва от топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, поради което не е необходимо
сключването на индивидуален договор. Позовава се на приложимата към предмета на
спора норма на чл.153, ал.1 от ЗЕ и цитирана съдебна практика, с които
обосновава извод, че ответницата има качеството на клиент на ТЕ като собственик
на имот в сграда в режим на етажна собственост. Въззиваемият-ищец
поддържа, че невярно е твърдението на ответинцата, че
от негова страна не е било заявено
искане за ССЕ, тъй като такова е направено, но не е допуснато от СРС,
предвид отделените за безспорни и ненуждаещи
се от доказване факти в първото по делото съдебно заседание относно
математическото изчисляване на сумите по процесните
фактури и лихвата за забава, така , както се претендират с исковата молба. Що
се отнася до доводите относно неистински документи и СГр.Е
поддържа, че те са напълно неотносими към настоящото
дело, тъй като от ответницата не са заявявани оспорвания на истинността на
представени по делото документи , като не е допускана и СГр.Е.
Не претендира разноски за въззивното
производство.
Софийски
градски съд, като обсъди становищата и
доводите на страните и доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба са подадена в срок , от
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по
съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната
жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2
от ГПК.
Настоящият съдебен състав напълно споделя правните
изводи на първоинстанционния съд, с които е
мотивирана основателността на предявените искове, изведени на базата на
правилно установената фактическа обстановка по делото и при правилно приложението на релевантните правни норми, ето защо и на
основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
В допълненение на мотивите на първата
инстанция и във връзка с доводите, заявени с въззивната
жалба, настоящият съдебен състав приема следното:
Основното поддържано от ответницата възражение във въззивната жалба е , че между нея и ищеца не съществува
договорно правоотношение. Въззивницата- ответник се позовава на разпоредбата на
чл.173 от ЗЕ , с която обосновава твърдяната липса на договорно правоотношение,
като счита, че при доставката на природен газ, то възниква само при наличие на
сключен писмен договор, а не е обвързано от собствеността върху имота. Тези
възражения на ответницата са напълно неотносими към
предмета на спора по настоящото дело. В
случаят спорното вземане за главница касае стойност на доставена ТЕ за битови
нужди, а ищецът се легитимира като доставчик не на природен газ, а на ТЕ за
битови нужди. Поради това нормата , на която ответницата се
позовава /чл.173 от ЗЕ/ е неприложима .
Настоящият
съдебен състав намира, че законосъобразно и правилно с обжалваното решение е
прието, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответницата
има качеството на потребител на ТЕ,
съгласно легалната дефиниция на пар.1,т.2“а“ от ЗЕ, чл.150,ал.1 от ЗЕ и чл.153,ал.1 от ЗЕ като
собственик на процесния топлоснабден
имот, за който доставката на ТЕ е извършвана от ищеца през исковия период от
време. Притежанието на собствеността на ответницата върху процесния
имот не е оспорено от ответницата, като изрично се признава и в подадената от
нея въззивна жалба. След като собственият на
ответницата имот се намира в топлофицирана
сграда, при съобразяване на задължителните указания, дадени с ТР № 2/2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, съдът приема, че е налице сключен договор между етажните собственици-титуляри на вещното право на
собственост или на вещното право
на собственост в тази сграда- с ищеца, който договор
обвързва и ответницата в качеството й на собственик на топлофициран
имот. Като последица от това, настоящият съдебен състав приема, че в
рамките на исковия период от време е съществувало валидно облигационното
правоотношение с предмет доставката на ТЕ за битови нужди и то е обвързвало
ищеца - като доставчик на ТЕ и ответницата – като клиент на ТЕ по силата на
законовите разпоредби на чл.150,ал.1 и чл.153,ал.1 от ЗЕ. Законът не изисква
сключване на индивидуален договор между клиента /потребител на ТЕ и топлопреносното предприятие. Нещо повече, в конкретния
случай между ищцата и третото лице „Е.“ АД е сключен и индивидуален писмен
договор за доставка на ТЕ за процесния имот от
11.01.2005г. В рамките на възникналото
между ответницата и третото лице правоотношение , третото лице - доставчик на
ТЕ е било заменено от ищеца със сключеното тристранно споразумение от
08.10.2011г. между „Е.“ АД-ищецът и
представителят на етажните собственици от сградата, в която се намира и
собствения на ответницата топлофициран недвижим имот.
Правната последица от това тристранно споразумение е обвързването на етажните собственици от
сградата, в която се намира и процесният топлофициран недвижим имот като страни
–купувачи/потребители на ТЕ по правоотношение, по което считано от 08.10.2011г.
и през исковия период по настоящото дело
насрещна страна – доставчик /продавач на ТЕ е именно ищецът. Съдът намира за
неоснователни възраженията на ответницата, че не е обвързана от това тристранно
споразумение и то й е непротивопоставимо. В
хипотезата на топлоснабден имот , който се намира в
сграда в режим на етажна собственост както за включването и първоначалния избор
на доставчик на ТЕ, така и за промяната
на този доставчик не е необходимо отделно съгласие на всички отделни етажни
собственици- по аргумент от разпоредбата на чл.133,ал.2 от ЗЕ . В този смисъл
са и съображенията, приети в мотивите на
ТР № 2/ 25.05.2017г. по т.д. № 2/2016г.
на ОСГК на ВКС. Достатъчно е взетото решение от Общото събрание на етажната
собственост със съответното мнозинство за присъединяване към топлопреносната
мрежа, /включваща и избор на доставчика на ТЕ , респ.- за неговата промяна при
вече извършено присъединяване към топлопреносната мрежа/,
съответно - за прекратяване на топлоснабдяването. В
конкретният случай промяната на доставчика на ТЕ , извършена със сключеното
тристранно споразумение, е в изпълнение на
взето от решение на ОС от 26.09.2011г., за което ответницата не поддържа
и не установява да е било атакувано по реда
на чл.40 от ЗУЕС, поради което това решение е задължително за нея и тя е
обвързана от правните му последици, свързани с промяната на доставчика на ТЕ.
По изложените
мотиви съдът приема, че ответницата е обвързана от договорно правоотношение с
ищеца през исковия период с предмет-
доставката на ТЕ за процесния недвижим имот, сключен
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР, съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ , одобрени от ДКЕР. В случаят Общитее условия
за продажба на ищеца са публикувани
във в-к „Сега“, броят от 21.12.2005г. Съдът съобразява, че нормата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ предоставя възможност за клиентите,
които не са съгласни с предвидените
в Общите условия /ОУ/ разпоредби, в срок от 30 дни след
влизането им в сила да внесат
в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. В случаят ответницата не твърди и не
установява да е упражнила правото си да възрази
по горепосочения начин срещу Общите
условия, поради което съдът намира,
че ги е приела.
На следващо място, от
приетите по делото индивидуални отчети /л.74-л.78/, неоспорени от ответницата и
подписани от нея, както и от приетото по делото заключение на СТЕ се установява
количеството ТЕ доставено от ищеца за имота на ответницата на стойност
по-голяма от претендираната от ищеца- от
1 292,57лв. В съответствие с принципа за диспозитивното
начало в гражданския процес /чл.6,ал.2 от ГПК/ на ищецът е призната за дължима
на основание чл.150,ал.1 от ЗЕ претендираната в
по-малък размер сума от 1 108,29лв. Неоснователно се явява
заявеното от ответницата възражение, че вещото лице
по СТЕ е работило по представени по делото
доказани със СГр.Е като неистински документи. Този
довод на въззивницата не кореспондира с
доказателствата по делото и извършените процесуални действия от нея. Както вече
бе посочено по-горе в мотивите – документите относно отчетеното количество
доставена ТЕ, подписани от ответницата не са оспорени от нея, като по делото не
е допускана и приемана СГр.Е.
Основателността на претенцията за главницата- цена на ТЕ в размер на
1 108,29лв. обуславя основателността и на иска за
акцесорното вземане за мораторна лихва от 88,15лв., дължима на основание чл.86,ал.1
от ЗЗД за времето на
забавата,
определено в съответствие с клаузата чл.23,ал.2 от Общите условия.
Тъй
като изводите на настоящата инстанция напълно съвпадат с тези на първата,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно,
а въззивната жалба- оставена без уважение, като
неоснователна.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК въззивницата –ответник дължи на въззиваемия-ищец направените от последния разноски по
делото в настоящото
производство. Доколкото, обаче, от ищеца не се претендират разноски за въззивното производство, съдът в съответствие с волята на
страна и диспозитивното начало в гражданския процес
приема, че те остават в тежест на страните така, както са направени.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение под № 65304 на СРС,
27 състав от 14.03.2019г.,
постановено по гр. дело № 33909/2015г.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.