№ 79
гр. ***** , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря Н.Т.С.
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20203130100935 по описа за 2020 година
Делото е образувано въз основа на искова молба, уточнена с молба вх. №
1369/02.03.2020 г., подадена от Н. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, област *****
ул. „*****” № 38, против „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, район Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, с която е предявен
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 13.02.2020 г. ищецът е получил съобщение, че
срещу него е образувано изпълнително дело № 869/2019 г. по описа на ЧСИ Дарина
Сербезова – Славова, рег. № 893, с район на действие ОС – ***** по молба на „ЮБЦ”
ЕООД. Твърди, че няма облигационни отношения с ответното дружество и финансови
задължения към него. Установил, че по заявление на „Мобилтел” ЕАД срещу него е било
образувано ч.г.д. № 435/2010 г. по описа на РС – *****, по което е била издадена заповед за
изпълнение № 347/25.05.2010 г., с която е било разпоредено да заплати на заявителя
следните суми: 435.04 лева, представляваща равностойността на предоставени и таксувани
далекосъобщителни услуги и лизинг за периода от 07.04.2008 г. до 07.06.2008 г., 326.76 лева
– представляваща законна лихва върху неизплатената главница за периода от 13.05.2010 г.
до окончателното изплащане на задължението, както и 65 лева разноски по делото. Твърди,
че заповедта за изпълнение не му е била връчвана.
На 19.11.2010 г. бил издаден изпълнителен лист в полза на заявителя „Мобилтел” ЕАД
за процесните вземания, като въз основа на този изпълнителен лист по молба на „ЮБЦ”
ЕООД е било образувано горепосоченото изпълнително дело.
Посочва, че със съобщение – призовка от 13.02.2020 г. е бил уведомен, че между
„Мобилтел” ЕАД и „С.Г. Груп” ООД, ЕИК ********* е сключен договор за прехвърляне на
вземания на 21.12.2017 г. и че между „С.Г. Груп” ООД и ответното дружество е сключен
договор за прехвърляне на вземания на 30.05.2019 г. Твърди, че ответникът „ЮБЦ” ЕООД е
бил конституиран като взискател по посоченото изпълнително дело.
1
Оспорва дължимостта на сумите по изпълнителния лист, поради това че е изтекла
предвидената в чл. 110 от ЗЗД петгодишна погасителна давност. Излага, че по влязлата в
сила заповед за изпълнение № 347/25.05.2010 г. не са извършвани изпълнителни действия,
водещи до прекъсване или спиране на погасителната давност на вземането на „Мобилтел”
ЕАД, че погасителната давност е започнала да тече на 25.05.2010 г. – с влизане в сила на
издадената заповед за изпълнение по ч.г.д. № 435/2010 г. по описа на РС – ***** и е изтекла
на 25.05.2015 г., към която дата „Мобилтел” ЕАД е бил кредитор, че с погасяването на
главното вземане са се погасили и произтичащите от него акцесорни вземания по
изпълнителния титул.
На следващо място, счита, че не дължи на ответното дружество претендираните от
него суми, за които е била издадена заповедта за изпълнение поради обстоятелството, че не
са налице действителни и законосъобразни прехвърляния на вземания. Нямало данни
ответникът да притежава в пълен обем вземания с привилегиите, включително с правото да
се ползва от издадения за тях изпълнителен лист. Твърди, че както първоначалният
кредитор „Мобилтел” ЕАД /А1 България ЕАД/, така и „С.Г. Груп” ООД /цесионер по
първата цесия и цедент по втората/ не са го уведомили за извършените прехвърляния на
вземанията.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 435.04 лева - главница,
433.57 лева – законна лихва за периода от 13.05.2010 г. до окончателното изплащане на
задължението, 65 лева – присъдени разноски, поради изтекла погасителна давност.
Претендира разноски.
В първото по делото съдебно заседание ищецът, чрез процесуалният си представител,
уточнява, че законната лихва е в размер на 433.57 лева за периода от 13.05.2010 г. до
18.02.2020 г., като моли същата да се има предвид като обстоятелствена част и петитум на
исковата молба, както и че изп. д. № 869/2019 г. по описа на ЧСИ Дарина Сербезова –
Славова е образувано по молба на ответното дружество. Поддържа исковата молба и
уточненията към нея. В последното съдебно заседание моли за уважаване на иска.
Претендира разноски. Представя списък на разноските. В дадения от съда срок представя
писмени бележки.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който изразява
становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Излага, че след постановяване
на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. с молба по изп. дело № 869/2019 г. на ЧСИ Дарина
Сербезова – Славова е поискано извършване на изпълнителни действия, поради което
давността била прекъсната. Моли да бъде взето предвид, че до постановяване на
горепосоченото ТР давност по време на изпълнителния процес не е текла, според
задължителните разяснения, дадени с ППВС № 3/18.11.1980 г. Посочва, че с т. 10 от ТР №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. задължителните разяснения на ППВС № 3/18.11.1980 г. са обявени
за загубили сила, но според решение № 170/17.09.2018 г. по г.д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV
г.о. тази отмяна поражда действие от датата на обявяване на Тълкувателното решение.
Твърди, че за периода от постановяване на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. до подаване на
исковата молба, а и към настоящия момент в полза на ищеца не е изтекла приложимата
обща петгодишна погасителна давност.
Признава твърденията в исковата молба, че ищецът е осъден да заплати на
„Мобилтел” ЕАД сумите: 435.04 лева - главница и 65 лева - разноски по заповедното дело №
435/2010 г. на РС – *****, че за събиране на тези вземания е образувано изп. дело №
869/2019 г. на ЧСИ Сербезова – Славова, като моли признатите факти да бъдат отделени
като безспорни. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
2
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител или упълномощено лице. От
негово име, процесуалният му представител депозира становище от 17.03.2021 г. и от
02.04.2021 г. с идентично съдържание. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл. 439 от ГПК.
Длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. /т.е. факти и обстоятелства, настъпили след
стабилизиране на заповедта за изпълнение/. В тежест на ищеца е да проведе пълно и главно
доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в това число и
предпоставките за прилагане на института на погасителната давност - датата на настъпване
на изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. Срещу
това ответникът следва да установи правоизключващите си възражения, вкл.
осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността, както
и че е титуляр на вземанията по издадения изпълнителен лист по силата на валидно
сключени договори за цесия, както и че ищецът е уведомен за цесиите от цедентите.
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се
от доказване са отделени обстоятелствата, че: ищецът е осъден да заплати на „Мобилтел”
ЕАД сумите: 435.04 лева - главница и 65 лева - разноски по заповедното дело № 435/2010 г.
на РС – *****, че за събиране на тези вземания е образувано изп. дело № 869/2019 г. на ЧСИ
Сербезова – Славова.
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна
давност по отношение на процесните вземания, дали ответникът е титуляр на вземанията по
издадения изпълнителен лист по силата на валидно сключени договори за цесия, както и
дали ищецът е уведомен за цесиите от цедентите.
Видно от писмо вх. № 1412/14.04.2021 г. ч.г.д. № 435/2010 г., с арх. № 1307/2011 г., по
описа на РС – ***** е унищожено поради изтичане на законоустановения срок за неговото
съхранение и пазене.
По искане на страните е изискано и приложено по настоящото дело копие от изп. д. №
869/2019 г. на ЧСИ Сербезова – Славова, от което се установява, че същото е образувано на
18.11.2019 г. по молба на „ЮБЦ” ЕООД. С молбата е представен изпълнителен лист,
издаден на 19.11.2010 г. въз основа на влязла сила заповед за изпълнение № 347/25.05.2010
г. по ч.г.д. № 435/2010 г. на РС – ***** в полза на първоначалния кредитор „Мобилтел”
ЕАД за сумите, както следва: 435.04 лева – равностойност на предоставени и таксувани
далекосъобщителни услуги и лизинг, за периода от 07.04.2008 г. до 07.06.2008 г., въз основа
на договор № Н0709320 от 07.04.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 13.05.2010 г.
до окончателното погасяване на задължението, и сумата от 65 лева – разноски по делото.
Предвид данните за унищожаване на делото, по което е била издадена заповедта за
изпълнение, не е възможно да бъде установено дали заповедта е била връчена на длъжника,
дали последният е подал възражение за недължимост, нито датата на която заповедта е
влязла в сила, но с оглед обстоятелството, че въз основа на същата е издаден процесният
3
изпълнителен лист, съдът приема, че заповедта е влязла в сила най – късно на 19.11.2010 г. –
датата, на която е издаден изпълнителният лист. С настъпването на това обстоятелство се е
преклудирала възможността на длъжника да оспорва задълженията с възражения, които е
могъл да релевира преди изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 от
ГПК.
Взискателят се е легитимирал пред ЧСИ като титуляр на вземанията с два договора за
цесия:
1. Договор за прехвърляне на вземания, сключен на 21.12.2017 г. между „Мобилтел”
ЕАД и „С.Г. Груп” ООД с анекс към него от 2018 г. и извлечение от приложение 1 към
договора, в което е посочено, че вземането спрямо ищеца е прехвърлено на цесионера /л. 32
- гръб от изп. дело/;
2. договор за цесия, сключен на 30.05.2019 г. между „С.Г. Груп” ООД и „ЮБЦ” ЕООД
и извлечение от приложение 1 към договора, в което е посочено, че вземането спрямо ищеца
е прехвърлено на цесионера /л. 36 - гръб от изп. дело/.
В молбата до ЧСИ Сербезова взискателят „ЮБЦ” ЕООД е поискал извършване на
справки и конкретни изпълнителни действия – налагане на запори върху банкови сметки и
трудово възнаграждение, вписване на възбрана върху недвижими имоти. Поискано е и да
бъде връчено на длъжника уведомление за сключените два договора за цесия едновременно
с изпращането на първото съобщение до длъжника.
С разпореждане за образуване на изпълнително дело от 18.11.2019 г. ЧСИ е
разпоредил да бъдат извършени справки, да се уведоми ТД на НАП за образуваното
изпълнително дело, да се изпрати на длъжника ПДИ.
На 13.02.2020 г. на длъжника е връчено съобщение за образувано изпълнително дело в
което е посочено, че същото е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.г.д.
№ 435/2010 г. на РС – *****, като освен за задълженията по последния, длъжникът е
уведомен и за останалите задължения по изпълнителното дело, а именно: законна лихва в
размер на 433.57 лева за периода от 13.05.2010 г. до 18.02.2020 г., 360 лева – разноски по
изпълнителното дело, 319.79 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 18.02.2020
г. Със съобщението длъжникът е уведомен за сключените договори цесия и на същия е
връчено копие от изпълнителния лист. Наложени са запори върху лек автомобил и ремарке,
и върху банкови сметки на длъжника в „Централна кооперативна банка” АД със запорни
съобщения от 04.02.2020 г. С писмо вх. № 02360/19.02.2020 г. „Централна кооперативна
банка” АД е уведомила ЧСИ, че по банковата сметка на длъжника постъпват суми с
произход – пенсия с месечен размер под минималната работна заплата и социални помощи
на основание чл. 68 и сл. от Закона за хората с увреждания, поради което сумите, получени
на това основание са несеквестируеми и банката няма да изпълнява запора върху тях. В
писмото е посочено, че сметката на длъжника е блокирана до пълния размер на дължимата
сума, посочена в запорното съобщение, а именно 1613.40 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът намира, че предявеният иск е
допустим, тъй като е налице висящо изпълнително производство по изп. дело № 869/2019 г.
на ЧСИ Сербезова, като с исковата молба се релевират факти, настъпили след влизане в сила
на заповедта за изпълнение.
Твърдението на ответника, че с подаването на молбата за образуване на
изпълнителното дело давността е прекъсната, е неоснователно. Съгласно чл. 116 б. „в” от
ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС, давността в изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на кое да
4
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В настоящия случай в молбата за образуване на изпълнителното производство
взискателят е посочил изпълнителен способ и по делото са извършени изпълнителни
действия – наложени са запори върху МПС, ремарке и банкови сметки на ищеца
на 04.02.2020 г. От значение обаче е обстоятелството, че молбата е депозирана и
изпълнителното дело е образувано едва на 18.11.2019 г. въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 19.11.2010 г. По делото не бяха представени никакви доказателства от страна на
ответника за установяване на предприети от първоначалния кредитор действия за
принудително изпълнение в рамките на давностния срок, считано най – късно от
19.11.2010 г., който е тригодишен за вземанията за главница, съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД,
доколкото в изпълнителния лист изрично е посочено, че сумата от 435.04 лева представлява
равностойността на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги и лизинг, т.е.
касае се за периодични платежи. За да приеме, че не само месечните такси, но и вноските за
лизинг имат такъв характер, съдът отчита обстоятелството, че към настоящия момент
съществуващата по - рано претиворечива съдебна практика по въпроса относно характера на
лизинговите вноски е уеднаквена, като е прието, че вземането за възнаграждение по
договора за финансов лизинг попада под дефиницията на понятието „периодични
плащания“ по смисъла на Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС по
тълк. д. № 3/2011 г., поради което за него е приложим специалният тригодишен давностен
срок по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Счетено е, че спецификите на финансовия лизинг, които не се
наблюдават при договора за оперативен лизинг, не изключват характеристиката на
основното задължение на лизингополучателя за възнаграждение като периодично плащане.
/напр. решение № 16/09.05.2017 г. по г. д. № 50185/2016 г. на ВКС, I г.о., решение № 65 от
23.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 904/2016 г., II т. о., решение № 92 от 26.06.2017 г. на ВКС
по т. д. № 1107/2016 г., II т. о., решение № 89 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 907/2016
г., II т. о./. Не бяха представени и доказателства за прекъсване или спиране на давността на
някакво друго основание. От така изложеното се налага извод, че тригодишният давностен
срок по чл. 111, б. „в” от ЗЗД по отношение на задължението на ищеца за главница по
изпълнителния лист от 19.11.2010 г., издаден по ч.г.д. № 435/2010 г. на РС – ***** е изтекъл
на най – късно на 19.11.2013 г., като съобразно разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД, с
погасяването на главното вземане се е погасило и произтичащото от него акцесорно вземане
за законна лихва, считано от 13.05.2010 г. до окончателното погасяване на задължението по
изпълнителния титул. За вземането за разноски е приложима общата петгодишна
погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, която е изтекла най – късно на 19.11.2015 г., т.е.
също преди образуване на изпълнителното дело /в този смисъл определение №
538/17.06.2016 г. по г.д. № 2367/2016 г. на ВКС, III г.о./.
Не може да бъде споделено твърдението на ответника, че до постановяване на ТР №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС давност не е текла, предвид задължителните
разяснения, дадени с ППВС № 3/18.11.1980 г. Действително според ППВС № 3/18.11.1980
г., образуването на изпълнителното производство прекъсва погасителната давност, като след
5
това, докато изпълнителният процес е висящ, давност не тече, а с т. 10 от ТР № 2/2013 г. от
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, според което в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко изпълнително действие, като от
момента на същото започва да тече нова давност, но през времетраенето на изпълнителния
процес давността не спира, поради което и цитираното ППВС е обявено за изгубило сила.
Част от съставите на ВКС приемат, че извършената с т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015
г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на
обявяване на тълкувателното решение – 26.06.2015 г. /така решение № 170/17.09.2018 г. по
гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г.
на ВКС, IV г. о./, а друга - че има обратно действие, вкл. е висящо и образуваното ново
Тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед конкретиката на настоящия казус
обаче, въпросът за това дали отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г. има обратно действие или
занапред е без правно значение. Това е така, тъй като, за да се разсъждава по този въпрос и в
двата случая е необходимо до изтичането на давностния срок да е било образувано
изпълнително производство, какъвто настоящият не е. Следователно в случая не са
приложими нито постановките на ППВС № 3/18.11.1980 г., нито тези на ТР № 2/2013 г. от
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото образуването на изпълнителното производство
едва през 2019 г. и извършените по него изпълнителни действия не биха могли да имат
какъвто и да било ефект върху безпрепятствено изтеклия вече давностен срок. Да се мисли,
че снабдяването с изпълнителен лист е напълно достатъчно и кредиторът може в едно
необозримо бъдеще, когато реши, да предприеме действия по принудително събиране на
вземанията си, е противно на всякаква житейска и правна логика. За да предотврати това,
законодателят е въвел съответните срокове, след изтичането на които вземанията се
погасяват, като за прилагането им е необходимо да е направено възражение или да е
предявен иск от длъжника, както това е сторил ищецът в настоящия случай.
По въпроса за действителността на договорите за цесия:
С първия договор за цесия сключен на 21.12.2017 г. между „Мобилтел” ЕАД и „С.Г.
Груп” ООД страните са уговорили възмездно прехвърляне на цесионера – „С.Г.Груп” ООД
на вземания, възникнали до 06.09.2005 г. и от 07.09.2005 г. до месец януари 20015 г.,
произтичащи от договори за електронни съобщителни услуги и от договори за лизинг,
посочени в Анекс № 1 към договора срещу цена. По делото, а и към молбата за образуване
на изпълнителното производство не е представен въпросният Анекс № 1 и неговото
съдържание не е известно на съда. По изпълнителното дело е представено само извлечение
от приложение № 1 към договор за прехвърляне на вземания от 21.12.2017 г. В това
извлечение от стария кредитор с ново наименование „А1 България” ЕАД е посочено, че
неговото вземане от Н. Д. Н., с посочен ЕГН, произтичащо от договор за мобилни услуги,
лизингов договор и начислени неустойки по тях е прехвърлено с договора за цесия от
21.12.2017 г. на „С.Г. Груп” ООД. Ако това извлечение възпроизвежда съдържанието на
Анекс № 1 към договора за цесия в частта му, касаеща длъжника Н.Н., то вземането от
същия не е индивидуализирано както по размер, така и по основание. Поради което съдът
намира, че от представените по делото доказателства, конкретните вземания, предмет на
договора за цесия са неопределени.
Договорът за цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права /вземания/,
по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение -
кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането. Като всеки договор,
цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност на договорите.
В случая, предвид пълната неопределеност на сумите в договора за цесия /липса на
посочено основание, размер/, води до извод за недействителност на договора за цесия, на
основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, поради липса на предмет. Като всеки нищожен договор,
6
същият не е породил правни последици, още по-малко за ищеца по делото. Съдът приема, че
същият има право и интерес да въвежда подобни възражения, тъй като договорът за цесия
му се противопоставя и чрез него /посредством последваща цесия/, ответникът черпи права
и се легитимира като титуляр на вземанията /в подобна хипотеза - решение № 32/09.09.2010
г. по т.д. № 438/2009 г. на ВКС, пост. по реда на чл. 290 ГПК и др./. При това положение
няма никакво правно значение, че с връчването на съобщението да образуване на
изпълнително дело длъжникът е бил уведомен за сключените цесии.
За пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме, че договорът за цесия от
21.12.2017 г. не е нищожен и че същият касае вземания по изпълнителен лист от 19.11.2010
г., издаден по ч.г.д. № 435/2010 г. на РС – *****, то същият, както и последващият от
30.05.2019 г., чрез който настоящият ответник се легитимира като носител на вземанията
спрямо ищеца, са му непротивопоставими, тъй като са погасени по давност с изтичането на
предвидените в закона срокове за тях.
Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен, като се признае за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от
435.04 лева – главница за исковия период, и 65.00 лева –разноски по делото. Искът ще бъде
уважен, като се признае недължимостта и на сумата от 433.57 лева – законна лихва върху
главницата за периода от 13.05.2010 г. до 18.02.2020 г. Касае се за акцесорно вземане, чиято
дължимост е обективирана в изпълнителния титул, като последица от присъждането на
главницата, т.е. основанието е налице, а ищецът е конкретизирал размера му с оглед
соченото от съдебния изпълните в съобщението за образувано изпълнително дело, като
задължение на длъжника. Следователно, вземането е посочено в изпълнителния лист и
ищецът има интерес да установи и неговата недължимост.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза
на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Ищецът е направил съответно искане, представил е списък по чл. 80 ГПК /л. 29/ и
доказателства за сторени такива в размер на: 50.00 лв. – платена ДТ и 350 лв. - адвокатско
възнаграждение. Съдът намира за неоснователно искането на ищеца за присъждане на 15 лв.
за платена държавна такса, тъй като същата е внесена за разглеждане на подадената от него
частна жалба против определението за прекратяване на делото и изпращането му по
подсъдност на Софийски районен съд, която не е уважена от въззивната инстанция. Делото е
изпратено за разглеждане на РС – ***** след проведено производство по реда на чл. 122 от
ГПК пред Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. Д. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. *****, област ***** ул. „*****” № 38 НЕ ДЪЛЖИ на „ЮБЦ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, район Триадица, бул.
„България” № 81, вх. В, ет. 8, следните суми: 435.04 лева – главница, представляваща
равностойността на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги и лизинг за
7
периода от 07.04.2008 г. до 07.06.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 13.05.2010 г. до 18.02.2020 г., чийто размер е определен на 433.57 лева, и 65 лева –
разноски по делото, поради изтекла погасителна давност, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 19.11.2010 г. по ч.г.д. № 435/2010 г. на РС - *****, предвид влязла в
сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 347/25.05.2010 г., въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 869/2019 г. по описа на Частен съдебен изпълнител
Дарина Сербезова - Славова, рег. № 893 на КЧСИ и район на действие – ВОС.
ОСЪЖДА „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
****, район Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8 да заплати на Н. Д. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. *****, област ***** ул. „*****” № 38, сумата от 400.00 лева
/четиристотин лева/– разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред ОС - Варна.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
8