Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №  129

гр. Сливница, 30.07.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в публично заседание, проведено на девети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

при секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 227 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.127, ал.2 СК, чл.143, ал.1 СК и чл.149 СК от В.Д.А. ***, лично и действаща като майка и законен представител на малолетните Д. В.В. с ЕГН ********** и Д.В.с ЕГН ********** срещу В.А.В. ***, с които ищцата иска на нея да бъде предоставено упражняването на родителските права върху непълнолетните деца, местоживеенето на децата да бъде определено при нея, на ответника да бъде определен режим на лични контакти с децата и да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на по 130-140 (сто и тридесет – сто и четиридесет) лева на всяко от децата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 10.04.2018 г. до отпадане на основанието за това, както и да заплати издръжка за минал период от 29.10.2017 г. до 10.04.2018 г. в размер на по 650 (шестотин и петдесет) лева за всяко едно от децата, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба е изложено, че ищцата и ответника са били във фактическо съжителство до месец октомври 2017 г., когато се разделили. От връзката им са родени едно пълнолетно дете А.В.и две непълнолетни деца - Д.и Д.В.. След раздялата между страните, ищцата заедно с непълнолетните деца останали да живеят в дома на родителите й в гр. С., С. област, ул. „Ш.“ № *, който бил и семейното жилище, а ответникът го напуснал. Посочено е, че след раздялата между страните, единствено ищцата полага грижи за децата, те живеят при нея, и тя сама осигурява издръжката им, а ответника не е предоставял никакви средства за дрехи, храна и други консумативи. Ответникът контактува с децата, когато има възможност и отказва да заплаща издръжка, тъй като децата пребивавали и при него. Освен това по никакъв друг начин не участва в отглеждането им. ЗА ищцата се явява непосилно да осигурява сама необходимата за децата издръжка, за което разчита на трудовите си доходи, на помощите, които получава за тях, на финансовата помощ на пълнолетната си дъщеря и на други близки. Поради това ищцата претендира на нея да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца и местоживеенето им да бъде определено на нейния адрес, като на ответника бъде определен режим на лични отношения с тях. Моли ответника да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на по 130 - 140 лева за всяко дете, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, от предявяването на исковете до окончателното изплащане или до отпадане на основанието за това. Също така претендира ответникът да заплати и издръжка за минал период от 29.10.2017 г. до 10.04.2018 г. в размер на по 650 лева (по 130 лева месечно) за всяко едно от децата, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и разноски.

В едномесечния срок от получаване на исковата молба ответникът не е депозирал писмен отговор.

В съдебно заседание оспорва иска за издръжка за минало време.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

От удостоверения за раждане, серия „УС-0“ № 712899, издадено въз основа на акт за раждане № 671 / 20.10.2008 г. и серия „СРДР“, № 100462, издадено въз основа на акт за раждане № 0462 / 02.08.2010 г. от Столична община, район „Сердика” се установява, че малолетната Д.В.е родена на *** г. и малолетният Д. В.В. е родена на *** г.

Видно от удостоверение изх. № 13 от 28.03.2018 г., издадено от „Р.” ЕООД е, че в периода от м.септември 2017 г. до м. февруари 2018 г. ищцата В.А. е получавала средномесечен доход в размер на около 700 лева.

По делото са представени покана за доброволно изпълнение и постановление на ЧСИ, от които се установява, че срещу ищцата е образувано изпълнително производстнво за задължения към община Сливница.

От удостоверение за декларирани данни се установява, че ответникът е декларирал, че притежава недвижим имиот в гр. Сливница, ул.“Р.А.Б.“ № **, с кад. № 577 от кв.21, УПИ ХIV с площ 412 кв.м. и построените в мястото жилища с площ от 59,92 кв.м. и с площ от 35,40 кв.м.

В представената справка от информационната система на НОИ се установява, че ответинкът е декларирал осигурителен доход за периода 2000 – 2004 г.

От показанията на разпитания по делото св. М.И.А.(братовчед на ищцата) се установява, че страните по делото са разделени от есента на 2017 г. Понастоящем двете им малолетни деца Д.и Д. се отглеждат и издържат от ищцата. Съдът намира показанията на св. А. за достоверни и обективно депозирани, тъй като въпреки роднинската връзка с ищцата, този свидетел има непосредствени впечатления от отношенията между страните.

При така установените обстоятелства, съдът намира, че са налице основанията на чл.127, ал.2 СК и чл. 143, ал.1 СК упражняването на родителските права върху малолетните деца да бъде предоставено на ищцата, като местоживеенето на децата да бъде определено на нейния адрес гр. С., С. област, ул.”Ш.” № *, както и за присъждане на издръжка, която ответника следва да заплаща с оглед възрастта им, нуждите и потребностите им от храна и облекло, както и от осигуряването на условия на живот, съответстващи на нормалното им развитие.

Съобразявайки разпоредбата на чл.127, ал.1 СК и след като прецени възрастта на децата Д.В., която е на * години и Д. В., който е на * години, и показанията на разпитания свидетел, настоящият съдебен състав намира, че упражняването на родителските права върху малолетните деца следва да бъде предоставено на ищцата В.А.. За да вземе това решение съдът  съобрази възрастта на децата, както и факта, че от момента на фактическата раздяла между страните децата живеят при ищцата, която разполага с подкрепяща семейна среда и възможност да полага адекватни грижи за отглеждането на децата. Ето защо съдът приема, че тя би осигурила нормално физическо развитие и емоционална сигурност на малолетните Д.и Д.В.. За да не загубят връзка със своя баща, на ответника следва да бъде определен по – разширен режим на лични контакти с децата, като ги вижда и взима при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, от 10:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя и 30 (тридесет) дни в годината – 20 дни през лятото и 10 дни през зимата, в период от време, несъвпадащ с редовния отпуск на майката, като ги взима и връща от и на адреса, където е местоживеенето им – гр. С., С. област, ул.”Ш.” № *.

По предявения от В.А. иск с правно основание чл.143, ал.1 СК съдът намира следното:

Законът установява и критериите за определяне минималния размер на издръжката, дължима от родителите за всяко дете, който съгласно чл.142, ал.2 СК е една четвърт от размера на минималната работна заплата, определен на 510 лева, съгласно ПМС № 316/20.12.2017 г., а именно: нуждите на детето и възможностите на родителя.

По делото липсват доказателства относно актуалните доходи на ответника В..

Съдът като взе предвид възрастта на децата, нуждите и потребностите от  храна, облекло, необходимостта от създаването на условия на живот, осигуряващи нормалното развитие  на  малолетните Д.и Д.В., както и икономическите условия в страната, размера на доходите на майката и бащата, намира, че родителите ще следва да осигуряват месечно по 200 лева за издръжката на всяко едно от децата, от която  сума ответникът ще следва да заплаща месечно по 130 лева за всяко дете. За да вземе това решение съдът отчете възрастта на децата и обстоятелството, че грижите по отглеждането и възпитанието им ще се полагат от ищцата. Останалата част от средствата, необходими за издръжка на децата Д.и Д.В., следва да се престира от майката, ведно с грижите по тяхното отглеждане и възпитание. В останалата част до пълния претендиран размер на издръжката от по 140 лева за всяко дете исковете следва да бъдат отхвърлени.

По иска с правно основание чл.149 СК съдът намира следното:

По делото се събраха доказателства за началния момент на настъпилата между страните фактическа раздяла, а и в исковата молба е отразено, че тя е настъпила на 29.10.2017 г. Това означава, че искът за издръжка за минало време е основателен, и ответникът следва да бъде осъден да заплати издръжка за минал период от 29.10.2017 г. до 10.04.2018 г. в размер на по 650 (шестотин и петдесет) лева за всяко едно от децата Д.и Д., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – гр. Сливница държавна такса, съответна на присъдената издръжка в размер на 374,40 лева по иска с правно основание чл.143, ал.1 СК, държавна такса в размер на 52 лева по иска с правно основание чл.149 СК, а на ищцата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение общо в размер на 330 лева.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се постанови предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката.

Воден от горното, съдът

Р   Е    Ш    И:

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА  върху Д.В. В., с ЕГН ********** и Д. В.В. с ЕГН ********** на тяхната майка и законен представител В.Д.А., с ЕГН ********** ***, като ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични контакти на бащата В.А.В., с ЕГН ********** с децата: да ги вижда и взима при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, от 10:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя и 30 (тридесет) дни в годината – 20 дни през лятото и 10 дни през зимата, в период от време, несъвпадащ с редовния отпуск на майката, като ги взима и връща от и на адреса, където е местоживеенето им - гр. С., ул. „Ш.” № *.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на малолетните деца Д.В. В., с ЕГН ********** и Д. В.В. с ЕГН **********   на следния адрес - гр. С., ул. „Ш.” № *.

ОСЪЖДА В.А.В., с ЕГН ********** ***, да заплаща месечна издръжка на дъщеря си Д.В. В., с ЕГН ********** в размер на 130 лева чрез нейната майка и законен представител В.Д.А., с ЕГН **********, считано от 10.04.2018 г., платима до пето число на месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане или до настъпване на причини за нейното изменяне или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.143, ал.1 СК в останалата му част до пълния предявен размер от 140 лева.

ОСЪЖДА В.А.В., с ЕГН ********** ***, да заплати на дъщеря си Д.В. В., с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител В.Д.А., с ЕГН **********, издръжка за минал период от 29.10.2017 г. до 10.04.2018 г. в размер на 650 лева (по 130 лева месечно), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА В.А.В., с ЕГН ********** ***, да заплаща месечна издръжка на сина си Д. В.В. с ЕГН ********** в размер на 130 лева чрез неговата майка и законен представител В.Д.А., с ЕГН **********, считано от 10.04.2018 г., платима до пето число на месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане или до настъпване на причини за нейното изменяне или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.143, ал.1 СК в останалата му част до пълния предявен размер от 140 лева.

ОСЪЖДА В.А.В., с ЕГН ********** ***, да заплати на сина си Д. В.В. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител В.Д.А., с ЕГН **********, издръжка за минал период от 29.10.2017 г. до 10.04.2018 г. в размер на 650 лева (по 130 лева месечно), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 6 ГПК В.А.В., с ЕГН ********** ***, да заплати на държавата, по сметка на  РС – гр. Сливница, в размер на 374,40 лева по иска с правно основание чл.143, ал.1 СК и държавна такса в размер на 52 лева по иска с правно основание чл.149 СК.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В.А.В., с ЕГН ********** *** да заплати на В.Д.А., с ЕГН **********,***, сумата в  размер на 330 лева, представляваща направените от нея разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: