Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2020
гр. Русе, 03.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 05 ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при
секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. № 674 по описа на 2019 г., за да се
произнесе съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът БНП Париба Пърсънъл
Файненс с.а., Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс с.а.,клон България твърди
че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер
СRЕХ-11377187 ответницата В.Б.Б. дала съгласието си, освен посочения усвоен
кредит, да и бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна MasterCard. На 10.06.2016 г. ответницата активирала, предоставената и
ищеца кредитната карта № САRD-11561582 с максимален кредитен лимит в размер
1500 лв. Същият представлявал револвиращ потребителски кредит, който
кредитополучателя усвоявал посредством всякакви транзакции – теглене в брой от
банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства (РОS) и др. осъществени,
чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислявала годишна
лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен
лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възникнало задължение да
заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива
величина, съобразно усвоената сума. Ответницата преустановила редовното
обслужване на кредитната карта на 01.06.2017 г., когато било последното й
плащане по нея, като балансът по същата била на минус 1987,92 лева, което
принудило ищеца да блокира използването й. Въпреки многократните опити за
контакт с длъжника и отправените й покани, ответницата продължавала да не
изпълнява задълженията си по договора, поради което било подадено Заявлението
по чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № 7311/2018 г. по описа на РРС. На
ответницата било разпоредено да заплати на ищеца сумата от 1653,69 лева –
главница, ведно със законната лихва, считано от 30.10.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането; 334,23 лева – възнаградителна лихва за периода от
01.06.2017 г. до 11.04.2018 г.; 84,40 лева – мораторна лихва за периода от
11.04.2018 г. до 11.10.2018 г.; 41,45 лева – държавна такса и 50,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение, но тъй като тя била призована по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, претендират за установяването им по исков ред. Искат да бъде
признато за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца
сумата от 1653,69 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от
30.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; 334,23 лева – договорна
лихва за периода от 01.06.2017 г. до 11.04.2018 г.; 84,40 лева – обезщетение за
забава за периода от 11.04.2018 г. до 11.10.2018 г.
Ответницата В.Б.Б., чрез
назначения си особен представител оспорва основателността на претенциите.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 31.10.2018 г. по гр. д. № 7311/2018 г. по описа на РРС, с която е
разпоредено на длъжника В.Б.Б. да заплати сумата сумата 1653,69 лева – главница, ведно със законната
лихва, считано от 30.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; 334,23
лева – възнаградителна лихва за периода от 01.06.2017 г. до 11.04.2018 г.;
84,40 лева – мораторна лихва за периода от 11.04.2018 г. до 11.10.2018 г.;
41,45 лева – държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Ответницата била уведомена по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът дал указания на ищеца да предяви
иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
Не е спорно, че
страните по делото били
сключили договор за потребителски кредит под формата на кредитна карта
MasterCard, която била активирана от ответницата на 10.06.2016 г. с максимален кредитен лимит в
размер на 1500 лева, който представлявал револвиращ потребителски кредит, който
кредитополучателя усвоявал посредством всякакви транзакции – теглене в брой от
банкомати АТМ плащания, през терминални устройства и други. Съгласно чл. 1 и чл. 14 от
Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за
кредитополучателя възникнало задължение да заплаща минимална месечна погасителна
вноска. Ответницата
преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.06.2017 г.
Според заключението
на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, кредит с номер
CARD-11561582, предоставен под формата на кредитен лимит по револвираща златна
кредитна карта MasterCard, бил усвоен от картодържателката В.Б.Б. в пълен
размер 1 500 лв. Просрочената
главница била в размер на 1 538,44 лв., от която: разрешен кредитен лимит в
размер на 1500 лв. и надхвърлен кредитен
лимит в размер на 38,44лв. Просрочена договорна лихва усвоения кредитен лимит била в размер на 268,23 лв., начислена за периода от
15.04.2017 г. до 11.04,2018 г. и дължима в периода от 01.06.2017 г. до
11.04.2018 г;. Просрочени застрахователни премии по сключена застраховка
„Защита на плащанията по кредитна карта в размер на 115,25 лв., дължими в
периода от 01.06.2017 г. до 11.04.2018 г.; Просрочени месечни такси за обслужване
на картата в размер на 66,00 лв., дължими в периода от 01. 06.2017 г. до 11.
04.2018 г. и обезщетение за забава върху просрочена
главница в размер
на 78,63 лв., изчислено така както било претендирано от ищеца за периода от 11. 04.2018 г., до
11.10.2018 г. Обезщетение за забава върху просрочени застрахователни премии в
размер на 5,89 лв., изчислено за периода от 11.04.2018 г. до 11.10.2018 г.
Въз
основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е положителен
установителен иск, в производството, по който ищеца цели да установи, че
ответникът му дължи парични суми по договор за
кредит под формата на кредитна карта MasterCard,, с който му е предоставил кредит
в размер на 1500лв., въз
основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за
изпълнение, за която длъжникът е бил уведомен
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Разгледан по същество, същият
се явява основателен.
По делото не се
спори, че между страните съществуват облигационни правоотношения, съгласно
които ответникът получил от ищеца заем в размер на 1500 лв. под формата на
кредитна карта MasterCard, с максимален кредитен лимит в размер на 1500 лева,
който представлявал револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателя
усвоявал посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати АТМ
плащания, през терминални устройства и други. От него за ищеца е възникнало задължението да предостави на ответника сумата от 1500 лв.- картата била активирана от
ответницата на 10.06.2016 г. От представеното Приложението
за отпускане на револвиращ потребителски кредит и Месечно извлечение по кредитна карта е видно, че
ответникът не е изпълнил свои задължения по чл.14 от него след м. 06.2017 г., поради което на основание чл.11 ищецът закрил картата. В тежест на ищецът е да докаже погасяване на насрещното си задължение.
По делото не са представени доказателства за това, поради което съдът приема, че ответникът дължи
на ищеца сума в размер на 1 538,44 лв.-
неизплатена главница. Съгласно заключението на назначената по делото
съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира, тъй като вещото лице
съобразно притежаваните от него специални знания е отговорило безпристрастно на
поставените въпроси ответникът дължи и сумата от 268,23 лв. представляваща договорна лихва за периода
от 01.06.2017 г. до 11.04.2018 г. съгласно чл.14 от Приложението.
Задължението за
главница е парично и срочно и с неплащането на падежа ответникът е изпаднал в
забава, в случая ответницата, е забавила дължимите плащания по кредита, тя
дължи на кредитора обезщетение за забавата в размер на 78,63 лв. за времето 11. 04.2018 . до
11.10.2018 г.
При това положение
съдът намира, че обективно съединени искове следва да се уважат, като се
признае за установено съществуването на вземането на ищеца за 1 538,44 лева – главница по револвиращ
кредит, сумата от 268,23 лева, представляваща договорна лихва за периода от от
01.06.2017 г. до 11.04.2018 г.,сумата от 78,63 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 11.04.2018 г. до
11.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2018
г. до окончателното изплащане на главницата. Над посочените суми исковете следва да се отхвърля, тъй
като включват суми по претенции, които не са били заявяване в производството по
чл.410 от ГПК.
Съдът намира за
неоснователно възражението на процесуалният представител на ответницата, че договорът
е недействителен, тъй като използвания шрифт бил по-малък от посочения в ЗПК,
тъй като не е налице това обстоятелство.
Предвид изхода на
спора, ответникът ищецът следва да заплати на сумата от 83.20 лв.– разноски по
гр. д. № 7311/2018 г. по описа на РРС.
Ответницата дължи на ищеца разноски по
настоящото производство, съобразно уважената част от исковете в размер от общо
613.81 лв./124.70- заплатена държавна
такса, 100 лв. юрисконсулско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8
от ГПК, 200 лв.- депозит на за назначен особен представител и 250 лв.- депозит
за вещо лице/.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО ЧЕ, В.Б.Б.,
ЕГН **********,***, дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс с.а., Париж, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс с.а.,клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, сумата от 1
538,44 лева – главница по револвиращ кредит, сумата от 268,23 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 01.06.2017 г. до 11.04.2018
г.,сумата от 78,63 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 11.04.2018 г. до 11.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2018 г. до окончателното
изплащане на главницата, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.10.2018 г. по гр.
д. № 7311/2018 г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от БНП Париба
Пърсънъл Файненс с.а., Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс с.а.,клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж. к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14 против В.Б.Б., ЕГН **********,***
искове по чл.422 от ГПК с които се иска да се установи дължимостта на сумите: над 1 538,44 лева до 1653.69 лв. – главница по
револвиращ кредит, сумата над 268.23 лева до 334.23 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 01.06.2017 г. до 11.04.2018 г., сумата над 78,63 лева до
84.40 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 11.04.2018 г. до
11.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.10.2018 г. до окончателното изплащане на главницата, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.10.2018 г. по
гр. д. № 7311/2018 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА, В.Б.Б., ЕГН **********,*** да
заплати на БНП Париба
Пърсънъл Файненс с.а., Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс с.а.,клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж. к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, сумата от 83.20 лв.– разноски по гр. д. № 7311/2018 г. по описа на РРС, както и сумата от 613.81 лв. дължими разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от решението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: