Решение по дело №2301/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 05.04.2021 г.

 

    СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на пети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

                                                                                                                                                        

    При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. д. № 2301/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    СГС е сезиран с искова молба от „Б.“ ЕАД, с която са предявени срещу „О.М.“ АД искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, вр. с чл.92 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на 30.08.2018 г. е сключил с ответника договор за доставка на природен газ на входен пункт на газопреносна мрежа, по който ищецът в качеството на обществен доставчик е поел задължението да доставя на ответника в качеството на клиент природен газ в количества, определени в Годишна програма. На основание т.6.2 от договора доставка, чиито коефицент на неравномерност е под 0,6, представлява неравномерна доставка, а съгласно т.7.5 от договора за неприето количество газ при неравномерна доставка с повече от 10 % от дневно договорено количество, клиентът заплаща 10 % допълнително от цената на газа в месеца на приемане. Сочи се от ищеца, че през периода м.01 –м.09.2019 г. са налице неприети количества газ, за които ищецът е издал 6 бр. уведомления за допълнително плащане в размер на 122 640,50 лв., а ответникът не е оспорил количеството по месечните актове. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 66 197,34 лв. – незаплатена сума за неприети количества природен газ при неравномерна доставка, както и неустойка за забава от 454,56  лв.

     Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове с възражението, че е платил всички дължими суми за получени доставки на природен газ, а представените уведомления за допълнително плащане не удостоверяват негово задължение за плащане на възнаграждение. Сочи се, че ищецът не е изпълнил задължението си да достави природен газ в обемите по Годишната програма, а представените с исковата молба месечни актове, на които са основани претенциите за неприети количества, не са подписани от страните. Освен това е оспорено количеството неприет природен газ.

     Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с довода, че претендираните вземания не са за доставено количество природен газ, а за неприето количество при неравномерна доставка с повече от 10 % от дневното договорено количество. Сочи се, че ответникът има акаунт до интернет адрес, на който получава уведомленията за допълнително плащане, а ищецът не е длъжен да го уведомява по друг начин. Поддържа се, че неприетите от клиента количества природен газ са в резултат на неизпълнението на договорно задължение за приемане на договорените дневни количества. Прави искане за изменение в размера на иска – за периода 08.11.2019 г. – 09.01.2020 г.

     Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа оспорванията на исковете. Прави възражение за нищожност на клаузата на т.7.5 от договора, която предвижда заплащане на допълнително възнаграждение за неприето количество газ при неравномерна доставка, защото е в противоречие със закона и добрите нрави – чл.21, т.1 ЗЗК, чл.5 ал.3 от Правилата за търговия с природен газ и чл.102, б.“а“ ДФЕС, както и поради нарушаване принципа на равнопоставеност и злоупотреба с господстващо положение.

     Представен е договор N 494/192 от 30.08.2018 г. за доставка на природен газ на входен пункт на газопреносната мрежа, от който се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът в качеството на доставчик е поел задължението да доставя на ответника през периода 01.01.2019 г. – 01.01.2020 г. природен газ на входен пункт на газопреносната мрежа, а ответникът е поел насрещното задължение да приема и заплаща природния газ в количествата, определени в Приложение N 1 – Годишна програма. В клаузата на т.7.3 от договора е уговорена клауза, според която при неприето количество газ при равномерна доставка повече от 20 % от ДДК ответникът заплаща на доставчика  допълнително 10 % от цената на газа в месеца на приемане.

     Към договора е сключено допълнително споразумение от 09.06.2019 г., с което страните са установили разликите в сумите, дължими от ответника за закупените количества газ през периода 05.08.2019 г. – 31.12.2019 г., включително и за неприети количества газ.

     Представено е решение N Ц-19/28.12.2018 г. на КЕВР, с което е утвърдена цената, по която общественият доставчик продава природен газ на крайните снабдители.

     Представено е решение N Ц-10/28.03.2019 г. на КЕВР, с което е утвърдена от 01.04.2019 г. цената, по която общественият доставчик продава природен газ на крайните снабдители.

      Представено е решение N Ц-16/28.06.2019 г. на КЕВР, с което от 01.07.2019 г. е утвърдена цената, по която общественият доставчик продава природен газ на крайните снабдители.

      Представени са месечен акт за доставка на природен газ през месец 01.2019 г.; месечен акт за м.05.2019 г., месечен акт за м.06.2019 г., месечен акт за м.07.2019 г., месечен акт за м.08.2019 г., месечен акт за м.09.2019 г., месечен акт за м.10.2019 г., месечен акт за м.11.2019 г., месечен акт за м.12.2019 г.

    Представени са уведомления за допълнително плащане на неприето количество газ – N 4919/08.02.2019 г.  за сумата от 417,44 лв.; 5584/07.06.2019 г. за сумата от 191,99 лв.; 5735/08.07.2019 г. за сумата от 866,65 лв.; 5885/08.08.2019 г. за сумата от 6085,14 лв.; 6031/05.09.2019 г. за сумата от 3155,45 лв., 6194/08.10.2019 г. за сумата от 111 923,83 лв., 6533/09.12.2019 г. за сумата от 270 017,99 лв.; 6363/08.11.2019 г. за сумата от 103 978,05 лв. и 6704/09.01.2020 г. за сумата от 121 422,35 лв.

     Представени са фактури от 01.01.2019 г., 08.02.2019 г., 02.05.2019 г., 07.06.2019 г., 03.06.2019 г., 08.07.2019 г., 03.07.2019 г., 08.08.2019 г., 02.08.2019 г., 05.09.2019 г., 02.09.2019 г., 08.10.2019 г., издадени от ищеца за доставените на ответника количества газ, ведно с платежни нареждания за платените от ответника суми по доставките.

     Представени са справки за разпределените количества газ на входна точка ГИС Н.вода за м.01.2019 г., м.04.2019 г., м.05.2019 г., м.06.2019 г., м.07.2019 г., м.08.2019 г., м.09.2019 г., м.10.2019 г., м.11.2019 г., м.12.2019 г.

      Представени са справки за заявени количества газ за м.01.2019 г., м.05.2019 г., м.06.2019 г., м.07.2019 г., м.08.2019 г., м.09.2019 г., м.10.2019 г., м.11.2019 г., м.12.2019 г., както и справки за одобрените през този период количества газ.

     Установява се от заключението на ССЕ, че за издадените от ищеца уведомления за допълнително плащане не неприето количество газ не са направени записвания в търговските книги на ответника, защото не представлява данъчен документ, но са направени записвания в тъгровските книги на ищеца, защото по смисъла на чл.6 ЗСч представляват първичен счетоводен документ.

     Установява се от доп.заключение на ССЕ, че старата цена за плащане възлиза на 83 559,20 лв. с фактурирано неприето количество в общ размер на 27 312,940 МWh, a новата цена за неприетото количество газ възлиза на 66 197,34 лв. в общ размер на 21 974,918 МWh  разликата за плащане е с по-малко в размер на 17 361,86 лв. Неустойката за забава т.11.11 от договора възлиза на 454,56 лв.

    Установява се от заключението на СТЕ, изготвена от в.лице Д., че ищецът е предоставил на ответника месечните актове в модул Доставки за м.01, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11 и 12 на 2019 г., които са били подписани с КЕП както и че месечните актове са прегледани от ответника в неговия акаунт в модул Доставки. Вещото лице е констатирало, че ищецът е предоставил на ответника по неговия акунт доставки уведомленията за допълнително плащане на неприето количество газ за процесния период. В дадените от в.лице обяснения в съдебното заседание на 04.12.2020 г. се сочи, че само ищецът може да качи определен документ в модул Доставки, защото е негов администратор.

    Установява се от заключението на СТЕ, изготвена от в.лице Т., заявените от ответника количества газ за процесните месеци, както и одобрените от ответника – в табличен вид са посочени стойностите. Установени са размерите на отразените в месечните актове и в издадените от ищеца уведомления за допълнително плащане.

    Установява се от допълнителното заключение на СТЕ разликата между заявени и одобрени от ответника количества газ за процесните месеци.

 

    При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

    Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл. 79 ал.1, вр. с чл.92 ал.1 ЗЗД.

 

    Установи се от представения по делото договор N 494/192 от 30.08.2018 г. за доставка на природен газ на входен пункт на газопреносната мрежа, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът в качеството на доставчик е поел задължението да доставя на ответника през периода 01.01.2019 г. – 01.01.2020 г. природен газ на входен пункт на газопреносната мрежа, а ответникът е поел насрещното задължение да приема и заплаща природния газ в количествата, определени в Приложение N 1 – Годишна програма.

     Претендираното от ищеца вземане произтича от клаузата на т.7.5 от процесния договор, според която при неприето количество газ при равномерна доставка повече от 10 % от ДДК ответникът заплаща на доставчика  допълнително 10 % от цената на газа в месеца на приемане. Тази договорна клауза има неустоечен харакер, защото обективира постигнатото между страните съгласие за начина, по който следва да се обезщети ищеца за вредите от неизпълнението на договорното задължение на ответника да приеме уговорените количества газ, както и за размера на дължимото обезщетение. В този случай страните отнапред са уговорили начина и размера на обезщетението за неизпълненото от ответника договорно задължение.

    Процесната неустоечна клаза, имаща предимно обезщетителен характер, е правното основание на заявеното с исковата молба спорно материално право, но неговото възникване е обусловено от факта на неизпълнено от ответника договорно задължение да приеме заявените количества газ.

    Неустоечната клауза не е в противоречие с добрите нрави, доколкото са и присъщи обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции. Тази клауза има за цел да обезпечи – да стимулира ответника да изпълнява поетите с договора задължения и да приема уговорените количества газ, защото в противен случай за него ще настъпят неблагоприятни последици, изразяващи се във възникване на ново неустоечно задължение. Освен това неустойката преследва и обезщетителна цел, тъй като с нейното заплащане се цели възмездяване на ищеца за вредите, които настъпват за него от неизпълненото от ответника задължение да приеме заявените количества газ. В този случай фактът на настъпване на вредата и нейният размер не подлежат на установяване, но следва да се спомене, че фактът на увреждане е вън от съмнение, доколкото ищецът в качеството на обществен доставчик договоря и закупува от свой съконтрахент количества газ за съответен месец съобразно уговорката с ответника, която създава за ищеца правно оправданото очакване, че ще продаде природен газ и ще получи от продажбата цена, с която ще възстанови направените разходи по договора със своя съконтрахент /покриване себестойността на стоката/, както и ще получи съответна чиста печалба. Неизпълнението на задължението на ответника да приеме уговорените количества природен газ затрудняват постигането от ищеца на целите, обусловили сключване на договора, доколкото той е търговец и има интерес закупените от неговия съконтрахент количества газ планомерно и според очакваното да се продават на ответника срещу съответната цена. В действителност неприетото от ответника количество природен газ остава в имуществото на ищеца, т.е този имуществен актив не погива, и  съществува възможност за бъдещата му продажба, но всяко неприето количество газ осуетява възможността ищецът с получената за него цена да покрие своите разходи по доставката, както и възможността да реализира планираната чиста печалба.

    Определеният размер от 10 % от стойността на неприетото количество газ се приема от съда за справедлив, защото не сочи за наличието на драстичка неравностойност на престациите, приравнена на липса на насрещна престация, която да нарушава добрите нрави, принципа на справедливостта и на равнопоставеността на участниците в облигационната връзка. Страните са целели постигането точно на точно определен резултат, изразяващ се в осигуряване от ищеца на предварително уговорените количества газ за съответния месец, а ответникът е поел задължението, ако не приеме цялото уговорено количество газ, да обезщети доставчика, който вече е направил разход за придобиване на стоката, със сума в размер на 10 % от стойността на неприетото количество газ.  Този размер от 10 % води до пресичане на възможността да настъпи един несправедлив резултат за всяка една от страните. От една страна ответникът, който е неизправен по договора, спестява един планиран и очакван разход в размер на цената за цялото заявено количество газ, което той реално не закупува, но и незаплаща, но от друга страна  за него възниква задължение за неустойка в размер на 10 % от спестения разход, който е поради неизпълненото от него задължение.  Не  е налице неоснователно имуществено облагодетелстване в полза на ищеца, който с оглед изпълнение на поетите към него задължения е направил разходи за снабдяване със стоката, която макар и да остава в неговата фактическа власт, все пак не е реализирана на пазара своевременно. Така стойността, която би следвало да получи ищеца като насрещна контрапрестация, не се получава реално от него, а това води до невъзможност тази стойност да се вложи в търговската дейност на ищеца за закупуване на нови стоки, предназначени за продажба, както и до затруднение в покриването на направени разходи. Дори и да се приеме, че вредите от неизпълнението на задължението за приемане на уговореното количество газ са по-ниски от 10 %, в този случай неустойката би имала предимно санкционна функция.

     От преценката в съвкупност на събраните по делото доказателства и най-вече от заключенията на СТЕ не се установи, че е налице разминаване /разлика/ между количествата природен газ, които ищецът реално е доставил и тези, които ответникът е приел.  От заключенията на СТЕ се установява, че е налице разлика между договорено количество газ и реално приетото от ответника, но това не е основание за извод, че ответникът е в неизпълнение на задължение да приеме договорените количества газ. Това е така, защото приемането от ответника на договорените количества газ е обусловено и от изпълнението на насрещното задължение на ищеца да достави реално уговореното количество природен газ. От основното заключение на СТЕ обаче се установява, че липсват данни за разпределените от „Булгартрансгаз“ ЕАД дневни количества природен газ на ищеца през процесните месеци, поради което в.лице е посочило, че не може да отговори на формулирания от ищеца въпрос „какъв е размерът на неприетите от ответника количества газ“, а в допълнителното заключение не са направени констатации за неприети от ответника количества природен газ. След като вещото лице не е в състояние да отговори на този поставен от ищеца въпрос поради липсата на дневни данни за разпределените от „Булгартрансгаз“ ЕАД дневни количества природен газ, съдът приема за недоказан твърдения от ищеца факт. С оглед правилото за разпределение на доказателствената тежест, поместено в нормата на чл.154 ал.1 ГПК, съдът приема за недоказано, че ответникът е в неизпълнение на задължението да приеме количествата природен газ, които са уговорени, но и реално са били доставени от ищеца.

    Клаузата на т.10.2 от договора предвижда, че доставени количества газ се считат количествата, разпределени от оператора, но по делото не се доказа, че операторът „Булгартрансгаз“ ЕАД е разпределил на ответника на дневна база количество газ, което да отговаря на уговореното. По делото е недоказано ищецът реално да е доставил на ответника количество природен газ на дневна база, което да надвишава количеството газ, което е фактически е било прието от ответника.

    Важно е да се спомене, че по делото няма данни за това ответникът в определена форма да е направил изявление до ищеца, с което да го уведомява, че през определени дни от процесните месеци отказва да приеме съответно количество газ.

    На следващо място – не са представени никакви доказателства за факта какво е станало с количеството природен газ, за което се твърди от ищеца, че не е било прието от ответника. Доколкото предмет на договора е доставката на стока, която може да се съхранява в нарочно създадени хранилища, индикация за това, че реално е било доставено от ищеца уговореното количество природен газ и то не е било прието от ответника, е фактът на пренасочване от ищеца на неприетите количества газ към определено хранилище, в което да се съхранява, или фактът на пренасочване на неприетите количества газ към друг клиент на ищеца. По делото няма никакви данни, дори не се твърди, неприетите по твърдения количества газ да са били пренасочени от ищеца към определено хранилище, нито да са били пренасочени към друг негов клиент. В този смисъл съдът приема, че макар и през дните от процесните месеци ответникът да е приел по-малко количество газ от уговореното, то и ищецът реално му е доставил по-малко количество, което се явява и фактическата причина ответникът да приеме по-малко количество природен газ.

    След като от в.лице не е установило да има неприети количества газ и доколкото е недоказано количеството природен газ, което реално е доставено от ищеца, съдът приема, че не е налице неизпълнено от ответника задължение за приемане на уговорени количества газ, а е налице неизпълнено от ищеца задължение реално да достави на ответника газ в уговорените количества. Ищецът е в неизпълнение на задължението да достави газ в уговореното количество, поради което за ответника не е възникнало и насрещното задължение да приеме количеството газ, защото реално не му е бил доставен от ищеца природен газ в количество над приетото.

    В клаузата на т.10.8 от договора страните са се съгласили, че количеството природен газ, доставено на ответника, се отразява в месечния акт, но в представените с исковата молба изготвени от ищеца месечни актове не се съдържа информация за количествата доставен газ, а единствено за приетите от ответника количества газ. Това означава, че в изготвените от ищеца месечни актове не се сочи да е доставил количество природен газ, което да надвишава приетото от ответника количество.

    От събраните по делото доказателства не се установяват факти, които да сочат, че разликата между приетите от ответника количества газ и уговорените количества произтича от неизпълнението на задължението на ответника да приеме реално доставеният в уговореното количество природен газ. Установените по делото факти сочат, че реално доставените от ищеца количества газ са в количествата, разпределени от оператора „Булгартрансгаз“ ЕАД на ответника, а по делото не се спори, а и от заключенията на СТЕ се установява, че точно тези количества са приети от ответника – т.10.2 от договора. След като няма данни ищецът през дните от процесните месеци реално да е доставил количество природен газ, надвишаващо приетото от ответника, съдът приема, че ответникът не е в неизпълнение на задължението да приеме уговорените количества газ.

    По делото има данни, че за процесните месеци операторът „Булгартрансгаз“ ЕАД е разпределил на ищеца количества газ, които са в съответствие с предвиденото в сключения между страните договор, но няма никакви данни, че в дните от тези месеци ищецът е доставил на ответника количество газ, което да надвишава приетото от ответника количество – в основното заключение на СТЕ се сочи, че липсват данни за разпределените от „Булгартрансгаз“ ЕАД дневни количества природен газ на ищеца, а допълнителното заключение не установява ищецът да е доставил природен газ в количество, което да надвишава приетото от ответника. Това означава, че ищецът макар и да е разполагал за всеки един от процесните месеци с уговореното количество газ, което му е разпределено за месеца от „Булгартрансгаз“ ЕАД, през някои от дните от тези месеци не е доставил реално на ответника уговореното количество газ, което най-вероятно е поради причината, че за съответен ден от месеца част от предназначеното за ответника количество газ е било доставено от ищеца на друг негов клиент, от което следва и резултатът, че на ответника реално е било доставено на дневна база по-малко количество газ, което е причината ответникът да приеме  по-малко от уговореното количество природен газ. Както е посочило в.лице в съдебното заседание на 05.02.2021 г. значение има дневната база, а от допълнителното заключение не се установява да са налице неприети от ответника на дневна база количества доставен от ищеца газ.

   При тези факти съдът намира, че ответникът макар и да е получил по-малко количество газ от уговореното, не е в неизпълнение на договорното задължение да приеме уговореното количество газ, защото по-малко приетото от него количество газ е поради доставката от ищеца на природен газ в по-малко количество.

    Освен това - от основното и от допълнителното заключение на СТЕ не се установява да е налице неравномерна доставка на газ, чийто коефицент на неравномерност е по-малък от 0,6 – т.6.1 и 6.2 от договора, поради което няма основание за приложение на неустоечната клауза на т.7.5 от договора.

   С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове следва да се отхвърлят. На ответника следва да се присъдят съдебни разноски, които с оглед възражението за прекомерност следва да се намалят до размера от 7500 лв. Минималният размер на адвокатско възнаграждение възлиза на  2529,55 лв., но делото е с висока правна и фактическа сложност, поради което съдът не следва да намалява възнаграждението до минимума.

    Мотивиран съдът

РЕШИ:

 

    ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.“ ЕАД срещу „О.М.“ АД искове с правно основание  чл.92 ЗЗД за сумата от  66 197,34 лв. – неустойка по т.7.5 от договор N 494/192 от 30.08.2018 г. за доставка на природен газ на входен пункт на газопреносната мрежа, дължима за неприети количества природен газ за м.06., м.07, м.08 и м.09.2019 г., както и за сумата от 454,56 лв. – неустойка за забава по т.11.11 от договора върху главницата от 66 197,34 лв., начислена за периода 13.07.2019 г. - 04.11.2019 г.

   ОСЪЖДА „Б.“ ЕАД, *** да заплати на „О.М.“ АД, ***, съдебни разноски от 8500 лв.

 

    Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.

 

                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: