Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                        25.03.2019г.                                Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                               Граждански състав

На 18.03.2019г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Таня Арнаудова,

 като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №43 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2, чл.143, ал.2 от СК и чл.149 от СК.

Искът е предявен от Т.П.Ж. *** срещу И.С.А. ***. В исковата молба се твърди, че страните са живеели на семейни начала. От съжителството им се родило детето А.И.С., роден на ***г. Около година и половина след раждането му, страните се разделили. Оттогава само ищцата полагала грижи за детето. Ответникът не проявявал интерес към детето, като нито полагал грижи, нито заплащал издръжка за него. Много рядко, по повод на някой празник, ответникът е давал подаръци и малки суми за детето, които били крайно недостатъчни за издръжката му. Детето А. било в четвърти клас, като с всяка година нуждите му нараствали. Ищцата имала и друго по-малко дете, което също трябвало да издържа. Работела на трудов договор и получавала минимално месечно възнаграждение. Средствата били крайно недостатъчни. От друга страна ответникът работел в строителна фирма и получавал по-високо месечно възнаграждение, което му позволявало да заплаща издръжка на детето. Ищцата счита, че е необходимо да се уредят въпросите относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, режимът за лични контакти и издръжката му.

Излагайки тези обстоятелства ищцата моли съда да постанови упражняването на родителските права над роденото от съжителството дете А.И.С. да бъде предоставено на майката, да бъде определен адрес за местоживеене на детето – адресът на майката, и съдът да определи режим на лични контакти на бащата с детето, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00ч. на съботния ден до 17,00ч. на неделния ден, с преспиване, както и 10 дни през зимата и 10 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Моли съда да осъди ответника да заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на 150,00лв., считано от подаване на исковата молба в съда до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката. Моли съда да осъди ответника да заплати месечна издръжка в посочения размер за детето за една година назад считано от завеждане на исковата молба. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът в срока за писмен отговор, изразява становище, че предявените искове са допустими. Не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, че страните са живели на семейни начала и имат едно дете. Не оспорва обстоятелството, че страните са разделени. Оспорва твърденията на ищцата, че не полага грижи за детето и не се интересува от него. Твърди, че е изпращал пари на детето достатъчно често, така че искът за присъждане на издръжка за минало време е неоснователен. Твърди, че има и друго малолетно дете, за което се грижи, както и за майката на детето. Твърди, че страда от заболяване и е с намалена трудоспособност, поради което не може да реализира доходи, достатъчни за претендирания размер на издръжката от ищцата. Счита, че претендирания размер на издръжката е завишен, тъй като на дете на възрастта на това, за което се претендира издръжката, са дължи издръжка в минималния размер, предвиден в закона. По-висок размер се дължи само ако детето има специални потребности, каквито в случая не са налице. Не възразява да бъде предоставено упражняването на родителските права над детето на ищцата, като адресът за местоживеене на детето да бъде адресът на майката. Претендира по-широк режим за лични контакти с детето, а именно - всяка първа и трета седмица от месеца от 17,00ч. на петъчния ден до 17,00ч. на неделния ден, с преспиване, както и 10 дни през зимната ваканция, 10 дни през пролетната ваканция  и 30 дни през лятната ваканция, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Моли да бъде определена месечна издръжка за детето в размер на 140,00лв., считано от подаване на исковата молба в съда, а искът за издръжка за минало време да бъде отхвърлен. В съдебно заседание не се явява и не изразява становище.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

От представеното и прието като писмено доказателство по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0062/18.08.2008г. на гр.Гълъбово се установява, че страните са родители на детето А.И.С..

За установяване на фактическите обстоятелства по делото бяха допуснати гласни доказателства.

От показанията на свидетелката А.Т.Н. – майка на ищцата, се установява, че детето А. е на 10 години и живеят заедно с родителите на ищцата. Страните се разделили когато детето било на година и половина. В продължение на 5-6 години ответникът не се интересувал от детето изобщо, не го търсил, не изпращал средства за неговата издръжка. В последните две-три години ответникът си говорел с детето по телефона, когато детето го потърси и идвал на рождените му дни. Давал му подарък 50,00лв. за всеки рожден ден. Еднократно преди около две години ответникът изпратил на свидетелката 100,00лв. за нуждите на детето. Детето ходело на училище редовно, ходело и на шах, за което се заплащали допълнително по 20,00лв. на месец. Ищцата нямала възможност да води детето на почивка.

От показанията на свидетелката Т.Г.Д. се установява, че същата е съседка на ищцата и контактува ежедневно със семейството й. Свидетелката познава и ответника. Детето се отглеждало от майката, като ответникът напуснал семейството когато детето е било на около две години. Първите години след раздялата ответникът изобщо не контактувал с детето, не изпращал средства за издръжката му. В последните около три години ответникът идвал на рождените дни на детето и му давал по 50,00лв. Извън този подарък е давал еднократно 100,00лв. на майката на ищцата за нуждите на детето, но преди повече от една година. Други средства за детето ответникът не бил изпращал. Ищцата се грижела добре за детето с помощта на своите родители. Контактите между детето и ответника ставали по инициатива на детето. Макар свидетелката да е насърчавала ответника да вземе детето за повече време, същият не го е вземал, а се е виждал с него само за празнуването на рождените дни.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, след преценка по реда на чл.172 ГПК по отношение на показанията на А.Т.Н., тъй като същите отразяват преките впечатления на свидетелите от отношенията между страните и отношенията им с детето А.. Именно близките отношения на свидетелите с ищцата и детето им позволяват да имат толкова непосредствени впечатления.

На основание чл.59, ал.6 във връзка с чл.127, ал.2 СК съдът изслуша ищцата в съдебно заседание, като тя потвърди изложеното в исковата молба. Средствата, които ответникът е предоставял за детето били единствено подаръците му за рождените дни не детето в размер на 50,00лв. Ответникът не вземал детето в дома си, нито е водил детето на почивка. Единствените му контакти с детето били по време на рождените дни не детето в рамките на 2-3 часа в последните три години. Ищцата имала и друго дете, но съумявала да се справя финансово. Детето е искало от баща си телефон, компютър, но бащата не се отзовавал.

Въпреки изричните указания на съда ответникът не се яви в съдебно заседание за лично изслушване.

Съдът е изискал становище от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Гълъбово, която е представила социален доклад. При извършеното проучване е установено, че страните са живели на семейни начала, като са се разделили, когато детето е било на две години. Детето се отглежда в дома на майката, който е собственост на бабата и дядото по майчина линия. Майката е заживяла на семейни начала с друг мъж, от който има и друго дете на 4 години.  Детето А. се чувства много добре в дома си и със съжителя на майка си, в училище се справя добре, има приятели. Детето контактува с ответника по телефона. Ищцата притежава нужните личностни качества и потенциал за правилното отглеждане и възпитание на детето. В дома, в който се отглежда детето е осигурена сигурна и безопасна среда за живот. 

Съдът счита, че при предоставяне упражняването на родителските права следва да се съобрази единствено с интересите на детето. От разпитаните по делото свидетели безспорно се установи, че за периода на фактическата раздяла между родителите, детето е останало да живее при майката, която към настоящия момент изцяло полага грижи за отглеждането и възпитанието му. Бащата вижда рядко детето си, предоставял е суми за подарък на детето за рождените му дни.

Предвид изразеното желание на майката да упражнява родителските права над роденото от съжителството дете и предвид обстоятелството, че майката се е грижела самостоятелно за детето почти през целия му живот, съдът намира, ищцата има родителски капацитет и възможности за упражняването на родителските права. Бащата проявява пасивност, както за периода на фактическата раздяла, така и в настоящото производство. Съдът намира, че в интерес на детето е да предостави упражняването на родителските права на ищцата. Определящ в случая е интересът на детето и създаването на предпоставки за възможно най-малък психологически натиск. Следва да бъде определен адрес за местоживеене на детето – адресът на майката.

За да вземе решение какъв режим на лични контакти да определи между детето и бащата, съдът съобрази становищата на страните и константната съдебна практика. Следва да се отбележи, че макар ищцата да не е създавала пречки на ответника в контактите му с детето, той не е проявявал инициатива до този момент и не е виждал детето за повече от 2-3 часа веднъж в годината. Поради това, съдът намира, че в интерес на детето ще бъде да определи режим на лични контакти - всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00ч. на съботния ден до 17,00ч. на неделния ден, с преспиване, както и 10 дни през зимата и 10 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК, Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл.142 от СК Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

 Присъдената издръжка следва да задоволява поне минимално необходимите нужди от средства за отглеждане на детето, като трябва да бъдат преценени внимателно възможностите на родителите да осигуряват издръжка.

Нуждите на детето, за което се търси издръжката, е самостоятелен необвързан от възможностите критерий за размера на издръжката. Това са потребностите, остойностени като средства за отглеждане и възпитаване на детето, средства за задоволяване всестранните потребности по изграждането на личността му.

За осигуряване на ежедневните нужди на детето са необходими средства, които следва да се поделят между родителите в зависимост от техните възможности и от грижите, които полагат за детето. Детето се нуждае от грижите и на двамата си родители при изграждането му като личност и въпреки, че това не може да се компенсира с пари, съдът счита, че майката, който упражнява тези грижи, следва да поеме част от необходимата издръжка, по-малка от тази на другия родител.

От представеното по делото Удостоверение №135/06.11.2018г. на Средно училище „Васил Левски“ гр.Гълъбово се установява, че детето А. е ученик в четвърти клас през учебната 2018/2019г.

От представените от ищцата Декларация за материално положение и имотно състояние, Удостоверение с изх. № 173/14.03.2019 г. от „Брикел“ ЕАД гр. Гълъбово и Удостоверение с изх. № 45/13.03.2019 г. от „Г.- М“ ООД гр. Р., се установява, че ищцата получава средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 547,00лв., не притежава недвижими имоти, а притежава едно МПС. Установи се от социялния доклад по делото, че ищцата има и друго малолетно дете, на което дължи издръжка.

Съдът е задължил ответника да представи документ за доходите си и Декларация за материално положение и имотно състояние най-късно в откритото съдебно заседание. Ответникът не е изпълнил указанията на съда, поради тази причина и на основание чл.161 ГПК, съдът приема, че ответникът разполагат с доходи около средните за страната. От представеното от ответника копие на Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №016/16.01.2017г. на гр.Разлог се установява, че ответникът има и друго малолетно дете, на което дължи издръжка.

Размерът на минималната работна заплата за страната за 2019г. е определен на 560,00лв., което означава, че минималната издръжка за едно дете е в размер на 140,00лв. Предвид изложеното, и с оглед потребностите на детето А.И.С., с оглед правилното му отглеждане, възпитание и развитие и възможностите на дължащия издръжка, съдът намира, че за него е необходима и достатъчна ежемесечна издръжка в размер на 250,00лв., от които ответникът следва да заплаща 150,00лв., а останалата част от сумата следва да се поеме от майката, ведно с грижите по отглеждане и възпитаване на детето. Представените от ответника документи, касаещи здравословното му състояние действително обуславят намалена работоспособност на същия, но от друга страна видно от представените от ответника копия на Трудов договор от 11.09.2017г. и Допълнително споразумение от 29.12.2017г., ответникът работи на пълен работен ден и получава трудово възнаграждение.

От събраните по делото доказателства се установи, че през времето на фактическата раздяла изцяло майката е осигурявала средства за издръжката на детето – за храна, консумативи, дрехи, обувки. Поради тази причина съдът намира за основателно искането за присъждане на издръжка за минал период, който според чл.149 СК може да бъде най-много за една година, предхождаща датата на завеждане на исковата молба. Ответникът не представи доказателства за предоставени суми за издръжка на детето за процесния период. От свидетелските показания се установи, че ответникът е предоставил еднократно за детето сумата от 100,00лв., което се е случило преди около две години, както и е предоставял на детето сумата от 50,00лв. за всеки от последните му рождени дни. Съдът намира, че сумата от 50,00лв. представлява подарък на детето за рождения му ден и не следва да се приспада от дължимата издръжка. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата като майка и законен представител на малолетното дете А.И.С. сумата от 1800,00лв. представляваща месечната издръжка за детето в размер на 150,00лв. за една година назад преди завеждане на исковата молба в съда – 18.01.2019г.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат присъдени направените от ищцата съдебни и деловодни разноски. Поради тази причина ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 330,00лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Ответникът следва да заплати и държавна такса съобразно размера на определената издръжка.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху детето А.И.С., ЕГН ********** на майката – Т.П.Ж. с ЕГН **********,***, като определя адрес за местоживеене на детето – адресът на майката.

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на бащата И.С.А., ЕГН **********,***, с детето А.И.С., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00ч. на съботния ден до 17,00ч. на неделния ден, с преспиване, както и 10 дни през зимата и 10 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.

ОСЪЖДА И.С.А. с п.а. и ЕГН да ЗАПЛАЩА ежемесечна издръжка за малолетното дете - А.И.С. с посочено ЕГН, чрез неговата майка и законен представител Т.П.Ж. с п.а. и ЕГН, в размер на 150,00лв. /сто и петдесет лева/, считано от подаване на исковата молба в съда – 18.01.2019г. до настъпване на основания за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА И.С.А. с п.а. и ЕГН да заплати на малолетното дете - А.И.С. с посочено ЕГН, чрез неговата майка и законен представител Т.П.Ж. с п.а. и ЕГН сумата от 1800,00лв. /хиляда и осемстотин лева/, представляваща месечната издръжка по 150,00лв. на месец за детето за периода от 17.01.2018г. до датата преди завеждане на исковата молба в съда – 17.01.2019г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

 ОСЪЖДА И.С.А. с п.а. и ЕГН да заплати на Т.П.Ж. с п.а. и ЕГН сумата от 330,00лв. /триста и тридесет лева/, представляваща съдебни и деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

ОСЪЖДА И.С.А. с п.а. и ЕГН да ЗАПЛАТИ държавна такса, съобразно размера на определената издръжка в размер на общо 288,00лв. /двеста осемдесет и осем лева/ по сметка на Районен съд - Гълъбово.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: