Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 20.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов
Членове: Пепа Тонева
мл.съдия: Марина Гюрова
при секретаря Алина Тодорова..………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ……………съдия Михайлов …..в.гр.дело № 6 986..... по описа
за 2018 г., и за да се произнесе, съдът взе предвид:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, с която обжалва решение № 14 696 от 26.09.2016 г., постановено по гр.д. № 9 677/15 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 119 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените искове, както и в частта за разноските. Твърдят, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. В тази връзка твърди, че счетоводната експертиза е установява, че е налице сума за получаване от изравнителните сметки, но с нея са погасени предходни такива. Твърди, че съдът не се е съобразил с чл.31, ал.2 от ОУ, както и че не е взел предвид, че договорките между страните по договора имат силата на закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да се уважат предявените искове изцяло, като претендира и разноски.
Ответникът по въззивната жалба Г.Е.Г. редовно уведомен оспорва жалбата. Твърдят, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Молят съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното, като претендират разноски.
Третото лице помагач „М.Е." ООД редовно уведомено не взима становище по жалбата.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 14 696 от 26.09.2016 г., постановено по гр.д. № 9 677/15 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 119 състав, че съдът е признал за установено по отношение на Г.Е.Г., че дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 630.74 лева - цена на доставена топлинна енергия за апартамент № 80, находящ се в град ******, за периода м. 12.2012 г. до м. 04.2014 г., ведно със законната лихва считано от 11.06.2015 г. до окончателното й изплащане; на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86, ал.1, изр. 1 от ЗЗД сумата от 150.50 лева - мораторна лихва за забава плащането на главницата за периода от м. 31.01.2013 г. до 03.06.2015 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 33058/2015 г. по описа на СРС, 119-ти състав, като е отхвърлил исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над 630.74 лева, а исковете по чл. 86 от ЗЗД за разликата над 150.50 лева, като неоснователни и е осъдил Г.Е.Г. да заплати на „Т.С. " ЕАД, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 506.27 лева - разноски в настоящото производство и сумата от 167.43 лева - разноски за заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете и по компенсация.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото (договор от 25.10.1990 г. за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти), че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот през процесния период.
Не се спори, че в сградата, в която се нахожда имота, ищцовото дружество доставя топлинна енергия за битови нужди.
От заключението на допуснатата по
делото съдебно- техническа експертиза се установява, че метода, по който е
изчислена потребеното количество ТЕ и по който са
извършвани отчисленията на технологичните загуби, съответства на нормативната
база. Вещото лице е отразило, че за процесния период
по отношение на сградата, в която се намира имота на ответника, е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция, която
съвпада с данните, отразени в извлечението от сметки и съобщенията към фактури,
като за имота на ответницата за процесния период е
начислявана топлоенергия за сградна инсталация и за
БГВ. Видно от заключението общият топломер в абонатната станция се отчита по
електронен път в началото на всеки месец. От отчетеното количество ТЕ се
приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество. Отчетените стойности за
технологични разходи фигурират и в данъчните фактури. Същите се изчисляват по
реда на чл.58 ал.2 от Наредба №16-334 съгласно методика и формули, посочени в
приложение към чл.61 ал.1 т.4.1 от Наредбата. Вещото лице е посочило, че за процесния период стойността на потребената
топлинна енергия, съгласно заключението на вещото лице, възлиза на сумата от
630.74 лева, формирана от фактурираната сума в размер на 945.13 лева,
коригирана със сумата от изравнителните сметки 314.39 лева за възстановяване.
От
правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения са предявени обективно и субективно съединени, при условията на кумулативното съединяване искове с правно основание чл. 422, вр. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с 149 от ЗЕ и чл. 86. ал. 1 ЗЗД.
С атакуваното решение № 14 696 от 26.09.2016 г., постановено по гр.д. № 9 677/15 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 119 състав, че съдът е признал за установено по отношение на Г.Е.Г., че дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 630.74 лева - цена на доставена топлинна енергия за апартамент № 80, находящ се в град ******, за периода м. 12.2012 г. до м. 04.2014 г., ведно със законната лихва считано от 11.06.2015 г. до окончателното й изплащане; на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86, ал.1, изр. 1 от ЗЗД сумата от 150.50 лева - мораторна лихва за забава плащането на главницата за периода от м. 31.01.2013 г. до 03.06.2015 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 33058/2015 г. по описа на СРС, 119-ти състав, като е отхвърлил исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над 630.74 лева, а исковете по чл. 86 от ЗЗД за разликата над 150.50 лева, като неоснователни и е осъдил Г.Е.Г. да заплати на „Т.С. " ЕАД, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 506.27 лева - разноски в настоящото производство и сумата от 167.43 лева - разноски за заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете и по компенсация.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна
жалба:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът, в настоящия си състав намира, че същата е допустима. Подадена от оправомощени лица и в установените от закона срокове, поради което е процесуално допустима, а атакуваното решение е валидно и допустимо.
Релевираните в жалбата на ищеца основания за неправилност на атакуваното решение са свързани с изводите на съда по отношение на размера на доставената и незаплатена енергия.
Така релевираните основания за незаконосъобразност на атакуваното решение, съдът намира за неоснователни. За да обоснове дължимостта на претендираните суми въззивникът твърди, че съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл.31,ал.2 от ОУ, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-021/22.04.2002 г. и решение № ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕВР, както и че не взел предвид разпоредбата на чл.31, ал.3 от ОУ. Дължимост на претендираните като главница суми в отхвърлителната част не може да се обоснове, както с клаузата на чл. 31, ал. 2 Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." АД на потребителите в гр. София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-021/22.04.2002 г. и решение № ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕВР, така и с нормата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, тъй като същите са ирелевантни към исковия период от време. Последната не може да се обоснове с клаузата на чл. 32, ал. 3 от приложимите за исковия период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." АД на потребителите в гр. София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-001/07.01.2008 г., в която е предвидено, че когато при изравнителната сметка се установи, че начислената на купувача сума е по-голяма от сумата за реално потребената от него енергия, сумата в повече се приспада от дължимата сума за следващия период или по желание на купувача се възстановява от продавача. При просрочени от купувача задължения със сумата в повече се погасяват най-старите задължения, заедно с лихвите. За да настъпи обаче действието на прихващането, регламентирано от цитираната клауза от Общите условия, следва да са налице и останалите законоустановени предпоставки, регламентирани от нормите на чл. 103, ал. 1 ЗЗД и чл. 104, ал. 1 ЗЗД. Във връзка с обсъждания въпрос съдебният състав на СГС намира, че от ищеца не е доказано наличието на предпоставката ликвидност на двете насрещни вземания, съгласно изискването на чл. 103, ал. 1 ЗЗД, за да се приеме, че е настъпило прихващане /каквото обективно се твърди от "Т.С." ЕАД/ между сумата, подлежаща на възстановяване и тези, дължима се от ответницата за минал период - преди процесния.
От друга страна: по делото не е доказано от ищовото дружество-жалбоподател и да е извършено надлежно изявление за извършване на извънсъдебното прихващане, което да е достигнало до ответниците в съответствие с изискването на чл. 104, ал. 1 ЗЗД.
С оглед на изложеното съдът намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно на тази твърдени от въззивника основания.
По отношение на разноските, съдът намира, че въззивника следва да заплати разноски за един адвокат в размер на 300 лв.
Водим от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14 696 от
26.09.2016 г., постановено по гр.д. № 9 677/15 г., по описа на Софийски районен
съд, Гражданско отделение, 119 състав, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „Т.С." ЕАД, с адрес: ***,
ЕИК ********да заплати на Г.Е.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, an. 80 сумата от 300 (триста) лв., на основание чл.78 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Т.С." ЕАД - „М.Е." ООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: Членове:
1.
2.