№ 34284
гр. София, 26.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Частно
гражданско дело № 20241110147924 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез юрк. Л., с което се
иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу К. Р.
Д..
Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 ГПК, заявлението се подава до районния съд
по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва
служебна проверка на местната подсъдност. Заявление срещу потребител се подава до съда,
в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес - по
постоянния. Съдът, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение, е
длъжен да извърши служебна проверка на местната подсъдност. Ако в хода на тази проверка
се установи, че делото е подсъдно на друг съд, то същото следва да му бъде изпратено за
разглеждане /арг. от чл. 411, ал. 1, изр. 2 ГПК/.
В частност заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК е подадено срещу потребител на застрахователни услуги по смисъла на КЗ.
Този извод се обуславя от твърденията в заявлението, от което се установява, че
материалноправното основание за възникване на регресното вземане произтича от договор
за застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", по който длъжникът има
качеството на потребител на предоставената му застрахователна услуга. В този смисъл е
практиката на ВКС, обективирана в определение № 408/24.06.2014 г. по ч. т. д № 1206/2014
г., II т. о., Определение № 175 от 7.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 918/2010 г., II т. о., ТК, според
които понятието "потребител" следва да се разглежда в широк смисъл. При граматическото,
систематичното и телеологическото тълкуване на правилото на чл. 2, ал. 2 от КЗ следва да се
вземе предвид, че по отношение физическите лица, извън рамките на професионалната им
или търговската им дейност, при сключването на застрахователни договори, последните ще
са потребители по смисъла на ЗЗП и те винаги ще се ползват от по-благоприятната правна
регламентация – арг. § 1 ДРЗЗП. Този извод се подкрепя от логиката на самото
потребителско законодателство, в което е залегнало схващането, че на потребителите се
осигурява един минимален стандарт, под които не би могло да се влоши правното им
положение, а само да се надграждат допълнителни права. От телеологическа гледна точка
това разбиране важи с още по-голяма сила в застрахователното право, доколкото
застрахователната дейност е специфична, рискова, а трудно обикновеният потребител би
могъл да извърши преценка на рисковете, съответно да съобрази клаузите на предложения
му застрахователен договор, така както това би могъл да направи застрахователят. Нещо
повече, именно за това се заплаща застрахователна премия – за да носи професионалист
съответния риск. Противното тълкуване би обезсмислило целите на КЗ, залегнали в
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ – осигуряване защита на интересите на
ползвателите на застрахователни услуги; създаване на условия за развитието на стабилен,
1
прозрачен и ефективен застрахователен пазар. Този извод се подкрепя и от използвания от
законодателя израз "независимо дали е потребител по смисъла на Закона за защита на
потребителите", т. е. дори когато е потребител по смисъла на ЗЗП, то същият може и е
ползвател на застрахователни услуги по смисъла на КЗ.
В конкретния случай, от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №
14/18.11.09 г. се установява, че длъжникът е с настоящ адрес: гр. Б., община Б.. Ето защо и
доколкото се претендират парични суми от потребител на застрахователни услуги, делото не
е подсъдно на Софийски районен съд, а на Районен съд – Варна, на който същото следва да
бъде изпратено по подсъдност.
Така мотивиран, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 47924/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 167 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
След влизане в сила на настоящото определение, делото да се изпрати на Районен съд
– Варна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2