Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА,
23.08.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………III състав,.гражданска колегия в
публично заседание на 13 май…..…………………..……………………… през две хиляди двадесет и първа година…….....…..………………………в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Н.Г.………………………………и в присъствието на
прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело
97 по описа за 2021 г………….……...……………..и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по иск с правно основание чл.439 ГПК.
Предявен е иск от А.И.Й. срещу ответниците И.М.П., В.К.И., М.Т.Й. и Е. Василева Й..
Ищецът твърди, че на името на ответниците е издаден изпълнителен лист от 18.08.2014г. по
гр.д. 200/2014г. по описа на Районен съд Берковица за сумата от 630 лева. Въз
основа на издадения изпълнителен лист, ответниците са образували изп. дело 8/2020г. на ДСИ при РС Берковица за
заплащане на дължимата сума и разноските по изпълнителното производство. Ищецът
твърди, че по същия изпълнителен лист е имало образувано изп. дело 78/2014г. по
описа на ДСИ при РС Берковица, което е прекратено на 29.11.2016г., а последното
изпълнително действие по делото е от 28.10.2014г. Ищецът смята, че вземането по
процесния изпълнителен лист от 18.08.2014г. е погасено по давност.
Моли съда да признае, че ищецът не дължи на ответниците парично задължение
в размер на 630 лева главница, просрочена лихва, такси и разноски по издадения
изпълнителен лист от 18.08.2014г., тъй като правото на взискателите да искат
принудително изпълнение е погасено по давност. Претендира и съдебните разноски
в настоящото производство.
В срока по чл.131 ГПК ответниците И.М.П. и М.Т.Й. оспорват предявения иск като неоснователен. Твърдят, че процесното вземане
не е погасено по давност. Позовават се на действието на ППВС 3/18.11.1980г., по
силата на което докато трае изпълнителното производство погасителна давност за
вземанията по това производство не тече. Считат, че отмяната на ППВС
3/18.11.1980г. с ТР 2/26.06.2015г. има действие занапред, считано от
26.06.2015г., и поради това към датата на образуване на изп. дело 8/2020г.
5-годишната давност не е изтекла. Моли съда за присъждане на направените по
делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Е. Василева Й. чрез назначения й особен представител адв. П.Д. счита
предявеният иск за допустим, но неоснователен. Тя също се позовава на
действието на ППВС 3/18.11.1980г. и счита, че новата погасителна давност в
случая е започнала да тече от 26.06.2015г., когато е отменено ППВС
3/18.11.1980г. с ТР 2/26.06.2015г. Предвид това към датата на образуване на изп.
дело 8/2020г. 5-годишната давност за процесното вземане не е изтекла
В срока по чл.131 ГПК ответницата В.К.И. не е депозирала отговор.
От събраните в хода на производството
доказателства, се установи следното :
Ищецът е осъден да заплати на ответниците сумата
от 630.00 лева съгласно влязло в сила решение на РС – Берковица по гр.д.200 по
описа за 2014 година. Решението е влязло в сила на 06.08.2014 година. На
18.08.2014 година ответниците са се снабдили с изпълнителен лист.
Въз основа на издадения изпълнителен лист на
19.08.2014 година било образувано изп.д.78 по описа на ДСИ при РС – Берковица. По
искане на взискателите на 28.10.2014 година бил насрочен опис на движими вещи,
който не бил извършен поради неоткрити такива. На взискателите е даден
едноседмичен срок да посочат начин за събиране на вземането.
С постановление от 16.11.2016 година на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК съдия – изпълнителят е прекратил изпълнителното
производство.
На 16.01.2020 година въз основа на получения обратно
изпълнителен лист е образувано изп.д.8 по описа на ДСИ при БРС за 2020 година.
ПДИ по това производство е получено от длъжника на 03.02.2020 година. В
изпълнителното производство последният е възразил за настъпила погасителна
давност и е предявил настоящият иск на 04.03.2020 година. С определение на съда
от същата дата е допуснато обезпечение на иска чрез спиране на изпълнителното
производство.
При
така установените факти, от правна страна съдът приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението,
като искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. В
случая ищецът се позовава на новонастъпил факт след влизане в сила на осъдителното решение - изтекла погасителна давност,
поради което предявеният иск по чл.439 ГПК е допустим.
Съгласно даденото в ППВС 3/18.11.1980 година тълкуване, образуването на
изпълнително производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство давност не тече.
С ТР 2/26.06.2015 година бе дадено друго задължително указание - с всяко действие по принудително събиране в
рамките на изпълнителното производство давността се прекъсва, като от момента
на същото започва да тече нова давност. В т.10 на посоченото ТР изрично е
разяснено, че прекъсва давността предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ : насочването на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Даден е и изричен
отговор, че нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК,
започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното
валидно изпълнително действие.
В няколко решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК (макар вече да
не са задължителни за прилагане от съдилищата), като например Р 51/21.02.2019
по гр.д.2917/2018 IV г.о., Р 170/17.09.2018 година по гр.д.2382/2017 IV гр.о. и др, доразвиват темата,
като постановяват, че тълкуването, дадено с ППВС 3/1980 година следва да се
прилага до постановяване на ТР 2/2015 година, т.е.до 26.06.2015 година, а след
тази дата – тълкувателното решение. Именно тази теза застъпват ответниците,
като твърдят, че от 26.06.2015 година до датата на образуване на последващото
изпълнително производство (в молбата за образуване е поискано и извършване на
конкретно изпълнително действие) погасителната давност за вземането им не е
изтекла.
По разбиране на настоящия състав началото на действие на ТР 2/2015 година
не създава нов начален момент на погасителна давност, каквото е становището на
ответниците. Същността и целта на ТР е да даде общо тълкуване на правна норма,
по повод на която е възникнала противоречива или неправилна практика. С ТР не
се променя закона. Доразвиването на тезата, направено в посочените по – горе
решения, че до датата на постановяване на ТР 2/2015 година в отношенията по
повод погасителната давност следва да намери приложение ППВС 3/1980 година, не
означава, че след тази дата започва да тече нов срок на погасителна давност.
Този срок винаги тече от датата на последното
поискано или предприето валидно изпълнително действие. В противен случай
би се стигнало до заобикаляне на разпоредбите на чл.116в ЗЗД.
В подкрепа на този извод на съда е и факта, че основен принцип на института
на погасителната давност е, че нейните последици настъпват като санкция за
бездействащия кредитор. Няма нито житейски, нито правно логично оправдание в
това кредиторът да не предприема реални действия по събиране на вземането си в
толкова продължителен период от време, в който да държи във висящност
положението на длъжник на ищеца.
Поради
това следва да се приеме, че петгодишният давностен срок по чл.117, във връзка
с чл.110 ЗЗД по отношение на задължението на ищеца към ответника по силата на
изпълнителен лист от 18.08.2014 година, издаден
по гр.дело № 200 по описа на РС – Берковица за
2014 година е започнал да тече от датата на последно поисканото изпълнително
действие по изп.д.78/2014 по описа на ДСИ при РС – Берковица – 10.09.2014
година. Следващото валидно действие, което може да прекъсне давността е
поискания запор на трудово възнаграждение, направен на 16.01.2020 година вече
по изп.д.8/2020 година. Видно е, че за посочения период е настъпил ефекта на
института на погасителната давност, на който се е позовал ищеца в настоящото
производство.
Поради изтеклата погасителна давност, ищецът
не дължи на ответниците
сумите по процесния изпълнителен лист, поради което
предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. С оглед този изход на делото и на основание чл.78 ГПК ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ищеца и направените в производството разноски
С оглед тези мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на И.М.П.
с ЕГН **********,***, В.К.И. с ЕГН **********,***, М.Т.Й. с ЕГН **********, Д.Т.Й.
с ЕГН ********** и Е. Василева Й. с ЕГН **********,***, че ищецът А.И.Й. с ЕГН **********,***,
пл. Свобода № 15 НЕ ДЪЛЖИ сумите по изпълнителен лист, издаден на 18.08.2014 г.
по гр.д № 200/2014 г. по описа на РС-Берковица поради настъпила погасителна
давност.
ОСЪЖДА И.М.П. с ЕГН **********,***, В.К.И. с ЕГН **********,***, М.Т.Й. с
ЕГН **********, Д.Т.Й. с ЕГН ********** и Е. Василева Й. с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТЯТ на А.И.Й. с ЕГН **********,***, пл. Свобода № 15 сумата от 552.00
лева направени в производството разноски
Решението подлежи на обжалване пред
МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: