О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 17.12.2019г..
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XII въззивен състав, в закрито съдебно заседание на
седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ани Захариева
ЧЛЕНОВЕ: Доротея
Кехайова
Павел Панов
като разгледа докладваното от съдия Захариева въззивно
частно наказателно дело № 4933 по описа за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал.7 от НПК.
Образувано е по жалба от защитата на обвиняемия Д.К.Д.
срещу определение на СРС, НО, 129 състав, постановено на 12.09.2019 г. по чнд №
13818/2019 г., с което е потвърдено постановление от 09.08.2019г. на СРП за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 5293/2017 г. по описа на
СДВР, пр.пр.№ 28664/2019 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.343,ал.1 б.“б“, пр.2 и чл.342,ал.1 пр.3 НК.
В жалбата се отправя искане за отмяната на обжалваното
определение, като се навеждат, че неправилно съда е приел за достатъчно
основанието за прекратяване посочено от прокурора, а именно искането на
пострадалата направено по реда на чл.343,ал.2 от НК. Поддържа се искане за
пълно, всестранно и обективно разследване, както и прекратяване на основание
липса на доказателства и съответно извършено престъпление. Посочва се, че
обвинителната теза е изградена въз основа на показанията на пострадалата
свидетелка, като същите не са били проверени. С жалбата се иска отмяна на
атакуваното определение и постановяване на ново от възззивната инстанция, с
което да бъде изменено основанието за прекратяване на делото, като същото се
прекрати, поради липса на доказателства за извършено престъпление съответно
липса на престъпление извършено от Д..
Въззивната инстанция, след като се запозна с
материалите по делото, намира депозираната жалба за процесуално допустима, но
неоснователна по същество.
На основание чл.212,ал.2 от НПК, на 11.06.2018г, е
образувано досъдебното производство за това, че на същата дата /11.06.2018г./
около 09.10ч. в гр. София, при управление на МПС- автобус, марка „Ютонг“, модел
„******“, рег. № ******, управляван от Д.
К.Д. по линия № 77 като се движел по ул. „Пражка пролет“ с посока на
движение от ул. „Йосиф Щросмайер“ към ул. „Подполковник Калитин“, в района на
СМТГ № 1968 нарушил правилата за движение по ЗДВП като при потегляне на
автобуса участвал в ПТП с качващата се в автобуса пътничка, П.Б.Л.и по
непредпазливост й причинил телесна повреда – престъпление по чл.343,ал.1 чб.
„б“, пр.2 вр. чл.342,ал.1 пр.3 от НК.
С Постановление от 11.10.2018г. Д.К.Д. е привлечен
като обвиняем за извършено престъпление по чл.343,ал.1 ,б.“б“, пр.2 вр.
чл.342,ал.1 пр.3 вр. чл.129,ал.2 вр. ал.1 от НК.
В хода на
разследването пострадалата Лазарова е заявила, че е запозната с разпоредбата на
чл.343, ал.2 от НК и желае наказателното производство да бъде прекратено.
При предявяването на досъдебното производство на
02.08.2019г. поверениците на пострадалата отново са потвърдили категоричната й
позиция относно прекратяването на наказателното производство.
В протокол за предявяване на разследването от
07.08.2019г. обвиняемият Д. и неговия защитник са се запознали с материалите по
делото, както и с направеното искане от страна на пострадалата за прекратяване
на наказателното производство. В своето изявление защитата и обвиняемият са
поискали делото да бъде прекратено поради липса на доказателства за извършено
престъпление и следователно и поради липса на такова.
С постановление на СРП от 09.08.2019г. наказателното
производство по делото е прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.9 НПК и чл.343,ал.2 от НК.
Това постановление на СРП е атакувано от защитата на
обвиняемия Д.К.Д..
С определение от 12.09.2019г по нчд № ********** на
СРС, НО, 129 състав потвърждава постановлението на СРП за прекратяване на
наказателното производство по делото. В мотивите си първоинстанционният съд
приема, че прокурорският акт, с който е финализирано наказателно производство
по ДП № ЗМ 513 ЗМТ -11222/2018г. по описа на СРТПОР- СДВР, пр.пр. № 28664/2018г
на СРП, е постановен при съобразяване публично-частния характер на
престъплението, за което е водено производството, в което волята на пострадалото
лице е от решаващо значение за реализиране на наказателната отговорност на
дееца. Изявлението на пострадалото лице е обвързващо за държавното обвинение,
което е длъжно да преустанови извършване на по-нататъшни действия и да прекрати
наказателното производство. Съдът е отчел, че установената и изложена в
постановлението фактическа обстановка се основава на показанията на
св.Лазарова, като приел, че от целия събран доказателствен материал не може да
бъде направен несъмнен извод за липата на извършено деяние по чл.343,ал.1б.“б“
пр.2 вр. чл.342,ал.1 пр.3 вр. чл.129,ал.2 от НК, както и обратното, че е
извършено такова престъпление.
Във връзка с доводите в жалбата съдът е коментирал, че
прекратяване на наказателно производство на основание чл.243, ал.1,т.2 от НПК
може да бъде постановено при обективно,
всестранно и пълно разследване, съгласно чл.14,ал.1 от НПК. Посочено е, обаче,
че законодателят е допуснал и отклонение от принципа на чл.14, ал.1 от НПК, в
случаите, предвидени в закона, при които
при наличие на искане от пострадалия за прекратяване на наказателното
производство и липсата на изрично искане от страна на обвиняемия за
продължаване на наказателното производство, същото подлежи на прекратяване, без
да е необходимо спазване на принципа за пълно, всестранно и обективно
разследване.
Правилно съдът е отбелязал, че това правомощие е
предпоставено от изпълнение от органите на досъдебното производство на
задължението им, при наличие на посоченото по-горе искане от пострадалия, да
бъде уведомен обвиняемият за правото му по чл.24, ал.2 от НПК да поиска
наказателното производство да продължи, за да се проведе пълно всестранно и
обективно разследване, след което прокурора да се произнесе съгласно чл.242 от НПК.
Настоящият въззивен състав обаче, не споделя като
верен и законосъобразен крайният извод на първата инстанция, че постановлението
на СРП, с което е прекратено наказателно производство по делото, е съобразено
със закона и като такова следва да бъде потвърдено. Контролираният съд е приел,
че макар, че в протокол за предявяване на разследването на обвиняемото лице и
неговия защитник от 07.08.2019г. или в друг процесуален документ в кориците на
делото, да не се установява изричното уведомяване от органите на досъдебното
производство на обвиняемия за правото му
по чл.24, ал.2 от НПК, то в случая, въпреки наличието на процесуално
нарушение, доколкото обвиняемият е бил със защитник, то не е съществено. Съдът
по-нататък в своето определение е приел, че за него липса процесуална
възможност за отмяна на обжалваното постановление на СРП и връщане на делото на
прокуратурата, доколкото производството по
чл.243 от НПК пред първата инстанция е по жалба на защитата на
обвиняемия и в нея няма изрично изявление за продължаване на разследването, а единствено
се иска изменение на основанието за прекратяване на наказателното производство.
При това съдържание на жалбата позитивното произнасяне на съда по нея би било в
противоречие с принципа за неутежняване на положението на обвиняемото лице.
Указано е ,че подобно искане по чл.24, ал.2 от НПК може да бъде направено с
жалбата срещу определението му.Този подход настоящият състав намира за неправилен.
Аргументът, че отменяйки постановлението за прекратяване на наказателното
производство по жалба на обвиняемия, същото ще доведе до влошаване на
положението му не е обосновано, а възможно единствено при определени
предпоставки. Законодателят е предвидил прекратяването на наказателното
преследване по искане на пострадалия, но всякога след изрично заявление на обвиняемия, че не желае същото да продължи.
Посочената разпоредба обезпечава правото на обвиняемото лице да се защити като
изисква пълно, всестранно и обективно разследване с оглед доказване на тезата
му относно извършил ли е деянието, съставлява ли същото престъпление и доказано ли е. За реализирането на това му
право е необходимо обвиняемият да направи
нарочно искане за това – чл.24, ал.2 от НПК. Подобно искане не е формулирано, както е отбелязала първата
инстанция, но никъде не е отбелязано разясняването на това право на обвиняемото
лице, както и не е записано недвусмислено
личното му волеизявление, че да ли желае или не приключване на наказателното
производство съобразно направеното искане по чл.343,ал.2 от НПК от
пострадалата.
Това налага на първо място изясняване
на волята на обвиняемия относно
продължаването на наказателното производство, тъй като действително в
протокола за предявяване на разследването е обективирано знание за направеното
искане от пострадалата , но не съгласие за
послужването му като основание за прекратяване на наказателното производство. Съдържанието
на заявеното от обвиняемия и защитата, че желаят делото да бъде прекратено на
основание липса на доказателства за извършено престъпление навежда на извод за
волята им да не се ползват от основанието за прекратяване, посочено в
разпоредбата на чл.24, ал.1 т. 9 от НПК. Именно поради което органите на
досъдебното производство е следвало изрично да разяснят разпоредбата на чл.24,
ал.2 от НПК и да изяснят позицията на обвиняемия относно продължаване на
наказателното производство. Липсата на категорична позиция по този въпрос на
обвиняемия, не позволява прекратяването на наказателното производство на
основание чл.24, ал.1 т.9 от НПК. Разсъжденията за липсата на процесуална
възможност от съда да бъде отменено така атакуваното постановление на СРП, тъй
като се иска единствено изменение на основанието за отмяна на прекратяването, а
не продължаване на разследването с оглед изясняване на фактите от значение за правилното му решаване са
произволни. В доводите и на двете жалби
до съда се излагат съображения за липсата на пълно, всестранно и обективно
разследване. При това положение и констатациите, както на настоящата, така и на
предходната съдебна инстанция, че в хода на
досъдебното производство не са
проведени всички необходими и
относими към предмета на разследване по
делото действия за установяване на обективната истина, не позволяват преценка
на основателността на искането за прекратяване на делото на друго основание, поради което и наред с липсата
на изрично изявление от обвиняемия, че не
желае делото бъде продължено предполагат, обосновават единствено и само отмяна
на атакуваното постановление и връщане на наказателното производство на
органите на досъдебното производство за изпълнение на задълженията им по разясняване
на обвиняемия правото му по чл.24,ал.2 от НПК и съответно установяването на волята
му относно продължаване на разследването.
В случай, че същият изрично заяви ,че не желае прекратяване на основание
чл.24,ал.1 т.9 от НПК на наказателното производство, а ще се ползва от право по
чл.24, ал.2 от НПК, то следва разследването
да продължи с провеждане на допълнителни действия по разследването,
гарантиращи спазване на принципа съгласно чл. 14, ал.1 от НПК за пълно,
всестранно и обективно разследване, като се изиска съответната документация за
техническите параметри на автобуса, управляван от обвиняемия на инкриминираната
датата, извършените технически прегледите и документи, удостоверяващи
техническото му обслужване, както и се установят и разпитат лицата, отговарящи
за техническата изправност на автобусите, доколкото в комплексната експертиза
по делото е посочено, че оглед на автобуса не е правен и не са проверени
системите против потегляне при отворени врати. След събиране на посочените
доказателства и при необходимост следва да бъде назначена нова авто-техническа
експертиза, която да изследва възможностите на автобуса за потеглянето му при отворени
врати.
Едва след събиране всички възможни и относими /освен посочените по-горе от съда
и тези по преценка на разследващите органи/ доказателства могат да бъдат
обосновани и законосъобразни правени изводи дали доказателствата по делото установяват
осъществен състав на престъпление по НК, освен ако в случая обвиняемият направи
отказ да се ползва от правото си по чл.24, ал.2 от НПК като, обаче , същото
следва да бъде категорично и ясно изразено от него в съответен процесуален
документ.
При така изложеното, въззивната
инстанция намира, че Определение на СРС, с което е потвърдено Постановление на
СРП от 09.08.20189г. за прекратяване на наказателно производство по ДП №ЗМ 513
ЗМК 11222/2018г. по описа на СРТПОР –
СДВР, следва да бъде отменено респ. да бъде отменено постановлението на
СРП и делото върнато за отстраняване на
допуснатото процесуално нарушение, а именно разясняване на обвиняемия на
правото му да поиска продължаване на
наказателното производство съобразно чл.24, ал.2 от НПК и в съответствие с ясно
изразената му и обективирана воля прекратяване на наказателното производство
или продължаване на разследването.
С оглед гореизложеното, и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 12.09.2019г. по нчд № 13818/2019 г. по описа на 129 състав,
НО, СРС.
ОТМЕНЯ
Постановление на СРП от 09.08.2019г., с което на основание чл.243, ал.1
т1 вр. чл.24, ал.1 т.9 от НПК и чл.343,ал.2 от НК е прекратено на наказателното
производство по ДП № ЗМ 513 ЗМК 11222/2018г. по описа на СРТПОР – СДВР, пр.пр.
№28664/2018г. на СГП.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.