Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 23.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, първи
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Даниела Дилова
при
секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Дилова административно дело № 796 по описа на Административен
съд-Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197, вр. с чл. 121, ал. 2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Производството по делото е образувано по жалба
подадена от „Балкан Харвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. ***, против Решение №
124/20.08.2020г. на Директора на ТД на НАП В.Търново, с което е оставена без
уважение жалбата на дружеството и е потвърдено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх.№С-200015-022-0042800/08.07.2020г. издадено от старши
публичен изпълнител при ТД на НАП В. Търново офис Плевен по изп.д.
*********/2016г, с което е наложена възбрана върху земя и сграда УПИ с площ
1950 кв.м., находящи се в гр. ***в парцел VIII-1285, в стр. кв. 71 по ЗРП на
гр.Койнаре, заедно с построените в него шивашки цех/преустроени съществуващи
сгради/.Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, че в мотивите
на обжалвания акт се твърди, че е съобразен принципът на съразмерност на
размера на публичното вземане спрямо наложените обезпечителни мерки, залегнат в
чл. 6 от АПК. Твърди се, че
законодателят поставя отмяната на наложената обезпечителна мярка в зависимост
от наличието на предвидените в чл. 197 ал.3 от ДОПК условия- представяне от
длъжника на обезпечение в пари, безусловна и неотменяема гаранция или държавни
ценни книжа, ако не съществува изпълнителното основание или не са спазени
изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121 ал.1 и
чл. 195 ал.5 от ДОПК.Твърди се, че обезпечителната мярка представлява едновременно защитата и санкцията, в които се
състои обезпечението на конкретното вземане и като такава тя трябва да отговаря
на обезпечителната нужда. Твърди се, че
тези характеристики на обезпечението са намерили нормативен израз в
нормата на чл. 195 ал.7 от ДОПК, която поставя изискването обезпечението да
съответства на вземанията на държавата и общините. Излага доводи, че това
означава определяне на обезпечителна мярка, която държи сметка както за
обезпечителната нужда, така и за интересите на длъжника без прекомерното му
обременяване. Твърди се, че не е налице
мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки, в самото постановление
липсват мотиви обосноваващи нуждата от налагане на предвидената обезпечителна
мярка, че в констативната част на постановлението е отразено общо, че ще се
затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане, без да се съдържат
конкретни съображения за налагане на обезпечение на имуществото на дружеството
и съответно, за налагането на съответната обезпечителна мярка, както и че
липсва мотивирано становище от публичния изпълнител съдържащо обосноваване на
нуждата от обезпечаване.Твърди се, че в
постановлението е посочен единствено общ размер на вземането, че е нарушено
правото на защита на длъжника, тъй като в постановлението липсва подробно
описание и конкретизация на изпълнителните
основания въз основа на което е наложена обезпечителната мярка върху
имуществото на дружеството.Не е посочен размерът на задълженият поотделно по
всяко изпълнително основание на конкретния период, което представлява нарушение
на изискванията за форма на постановлението по чл. 196 ал.1 от ДОПК. Излага съображения, че публичния изпълнител е
бил длъжен да посочи размера на задължението отделно за всяко конкретно
основание за всеки конкретен период- главница и лихва, а общото посочване на
определена сума- главница и лихви не означава, че публичния изпълнител е спазил
императивното изискване за конкретизация на размера на публичното задължение и
дължимите лихви. В заключение моли съда
да отмени обжалваното решение №124/20.08.2020г. на Директора на ТД на НАП-Велико
Търново и потвърденото с него Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх.№С-200015-022-0042800/08.07.2020г. издадено от старши публичен изпълнител
при ТД на НАП- В. Търново. В съдебно
заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, не се представлява и не
изразява становище по жалбата.
Ответникът ТД на НАП В. Търново редовно
призован не се явява в съдебно заседание. Представлява се от юрк.К., която
изразява становище, че оспорва жалбата.
Счита, че постановлението за налагане на обезпечителни мерки е издадено от компетентен орган, в
изискуемата от закона форма и при
спазване на материалноправните и процесуалноправни разпоредби. Излага
становище оспорваното решение- като правилно и
законосъобразно- да бъде оставено в сила. В съдебно заседание излага подробни съображения
относно неоснователността на жалбата Прави искане да се отхвърли жалбата.
Претендира разноски.
Съдът като извърши проверка на оспорвания
административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
С постановление за налагане на
обезпечителни мерки на осн. Чл. 200 и чл. 205 от ДОПК вр. чл. 195 ал.1 -3 от ДОПК старши публичен изпълнител при ТД на НАП В.Търново е наложил възбрана
върху УПИ с площ 1950 кв.м., находящ се в гр. ***в парцел VIII-1258 в стр. кв. 71 по ЗРП на гр. К., утвърден със
Заповед № 3082/02.09.1986г., ведно с построения в него шивашки цех/преустроени съществуващи сгради/ с площ
1950 кв.м. , придобит с НА вх. № 203/23.11.2004г. , Акт № 125 том 4, дв.вх.
рег.№ 1368/23.11.2004г. на службата по вписванията Ч.Бряг с балансова стойност
45156,84 лв.Като мотиви за налагане на обезпечителната мярка в постановлението
е изложено, че ще бъде затруднено събирането на установеното и изискуемо
публично вземане по изп.д. № *********/2016г. по описа на ТД на НАП В. Търново
в размер на 196966,01 лв, в това число лихва 54790,96 лв и главница
142 175,01 лв. Постановлението е връчено на жалбоподателя чрез адв. А. на 21.07.2020г. и е обжалвано пред директора
на ТД на НАП В. Търново. С решение № 124 от 20.08.2020г. зам. териториален
директор, упълномощена със заповед № ЗЦУ-ОПР-36/07.11.2017г. нна Изп.директор
на НАП да изпълнява правомощията на директор на ТД на НАП В. Търново жалбата
срещу ПНОМ с изх.№
2000015-022-0042800/08.07.2020г. е оставена без уважение и постановлението за
налагане на обезпечителни мерки е потвърдено като правилно и законосъобразно.
За да потвърди постановлението за налагане на обезпечителни мерки е горестоящия
административен орган е приел, че обезпеченията са извършени при спазване на
изискванията на чл.195, ал.6 от ДОПК.
Посочено е, че оспореното Постановление съдържа всички реквизити по чл.196,
ал.1 от ДОПК, наложената обезпечителна мярка е по отношение на имущество, което
е годен обект на принудително изпълнение. Посочено е, че с оглед отправеното
искане за налагане на ПОМ от ревизиращия екип, необходимостта от налагането на
предварителни обезпечителни мерки е обоснована с възможността от предотвратяване извършването на сделки и
действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които ще бъде
затруднено събирането на задълженията, вписан е вида на задълженията и техния
предполагаем размер. Посочено е, че в
разпоредбата на чл. 196 ал.1 т.5 от ДОПК е посочено, че постановлението трябва
да съдържа размера на задължението, но в разпоредбата не е предвидено
изброяване на изпълнителните основания формиращи задължението.В тази връзка е
приел, че възраженията на жалбоподателя на това основание са неоснователни.
Приел е, че правата на дружеството жалбоподател не са ограничени, тъй като
всички актове са връчени. По отношение възражението в жалбата, че липсва
мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки от органа по приходите е
прието, че такова искане е предвидено в хода на ревизия или при издаване на ревизионен
акт, в конкретния случай обаче вземането е установено по основание и размер,
поради което преценката е дължима единствено от отговорния публичен изпълнител.
Прието е, че наложеното обезпечение съответства на обезпечителната нужда, която
е ограничена до предполагаемия размер на задълженията, в съответствие с чл.195,
ал.7 от ДОПК.
С оглед на изложеното съдът приема, че
жалбата е подадена в законоустановения срок по
чл. 197, ал. 2 от ДОПК и от надлежна страна – адресат на оспорения акт.
Условията, при които съдът отменя
наложената обезпечителна мярка са определени от нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК. Предмет на съдебен
контрол в настоящото производство, е както ПНОМ, така и потвърждаващото го
решение на директора на ТД на НАП Плевен.
Съдът, съобразно задължението си за пълна
служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК,
вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата акта са
спазени всички изисквания за законосъобразност - компетентност на органа;
спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването
за писмена форма и съобразяване с целта на закона.
Обжалваното в настоящото производство
ПНПОМ е издадено от компетентен орган - старши публичен изпълнител в ТД на НАП –Плевен
, съгласно правомощията му, определени в чл. 167 от ДОПК; в предвидената в чл.
196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в същата норма задължителни
реквизити. В настоящия случай от представените писмени доказателства се
установява,че Решение № 124/20.08.2020 г. е издадено от териториалния директор на ТД на НАП-Велико
Търново, при условията на заместване от негов заместник поради законоустановено
отсъствие на титуляра. По делото са приложени от страна на ответника заповед №
ЗЦУ-ОПР 36/7.11.2017 г. на ИД на НАП, съгласно която е оправомощена М.Г.П.- заместник
директор на ТД на НАП Велико Търново да изпълнява правомощията на директор на
ТД на НАП Велико Търново, при отсъствие (законоустановен отпуск, командировка и
др.) на И. С.З.- директор на ТД на НАП Велико Търново. Посочено е по-нататък в
заповедта, че в случай на отсъствие на
териториалния директор на ТД на НАП Велико Търново И. С.З., функциите на
териториален директор да се изпълняват
от М.Г.П.-заместник директор на ТД на НАП-Велико Търново.Видно от представената
по делото заповед № 6020/07.08.2020 е, че И. Ст. З.- директор на ТД на НАП В.
Търново за периода 17.08.2020г.- 20.08.2020г./вкл. е бил в отпуск. Оспореното в
настоящото производство решение е
постановено от М.П.-заместник директор на ТД на НАП-Велико Търново, която се е
подписала в същото „За Директор на ТД на НАП“. Решението на директора на зам.
директора на ТД на НАП - Плевен е валидно и допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК, съдът отменя
обезпечителните мерки, в три хипотези: 1/ предоставянето от страна на длъжника
на обезпечение в пари, безусловна или неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа; 2/ липса на изпълнително основание, или 3/ неспазване на
изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1
и чл. 195, ал. 5 от ДОПК
При така установените факти, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, от лице, което има правен интерес от
оспорването, до компетентния съд по постоянен адрес на жалбоподателя, посочен в
оспореното решение, при спазване на принципа за оспорване на ПНОМ
по административен ред и в определения от чл. 197, ал. 2 от ДОПК преклузивен срок, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
Съдът намира за неоснователно възражението
на дружеството-жалбоподател за неправилност на постановление № С200015-022-0042800/08.07.2020г.
поради непосочване на размера на публичното вземане в него. Съгласно чл. 196,
ал. 1, т. 5 ДОПК един от задължителните реквизити на постановлението за
налагане на обезпечителни мерки са размерът на публичното задължение и лихвите.
Видно от съдържанието на постановлението
за налагане на обезпечителни мерки е, че е посочен общия размер на установеното
и изискуемо публично вземане по изп. д.№ *********/2016г. по описа на ТД на НАП
В-Търново в размер на 196966,01 лв- от които главница 142175,05 лв и лихва в
размер на 54790,96 лв. Видно от приложената по делото справка е, че към
30.09.2020г. размерът на задължението на жалбоподателя е 193108,79 лв, от които
135098,13 лв остатък главница и 58010,66 лв лихва. От представените по делото
доказателства се установява, че са наложени и други запори върху имущество на
жалбоподателя, но с оглед размера на вземането същите не са достатъчни за да
покрият размера на задължението. В този
смисъл съдът приема, че е неоснователно
възражението на дружеството-жалбоподател, че е направено свръх обезпечение. Доколкото публичният изпълнител е преценил,
че без обезпечението ще се затрудни събираните на публичните вземания, той може
да наложи всякакви обезпечителни мерки, като следва да се съобрази единствено
въведеното с чл. 195, ал. 7 ДОПК задължение обезпеченията да съответстват на
вземанията на държавата. В настоящия случай липсват доказателства, които да
установяват, че наложените обезпечения съответстват на размера на установените
публични задължения общо в размер на 196966,01 лева заедно с лихви т. е., възражението на "Балкан
харвест" ЕООД за липса на обезпечителна нужда за обезпечаване изпълнението
на публичните задължения се явява недоказано и неоснователно.
Не
са налице основания за отмяна на възбраната. Единствената хипотеза, в която
съдът може да отмени обезпечителната мярка, е тази по чл. 197, ал. 3 ДОПК, ако
длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или
ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки
по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 ДОПК. В настоящия случай обаче тези
предпоставки не са налице, защото дружеството не е представило обезпечение в
пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа,
поради което не е налице първата от посочените хипотези на закона, която да
обуслови незаконосъобразността на наложената обезпечителна мярка и съответно
нейната отмяна. От друга страна, условията на чл. 195, ал. 1 ДОПК са спазени -
налице са установени и изискуеми публични задължения, чието събиране е
значително затруднено поради наличие на задължения в особено големи размери,
липсата на пари по банковите сметки на дружеството и наличието на предходни
обезпечения върху същите движими вещи и банкови сметки, върху които публичният
изпълнител е наложил запори с обжалваните постановления.
Съдът намира, че обжалваното решение и потвърдените с
него постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки са издадени
при правилно прилагане на закона и не страдат от твърдените от жалбоподателя
пороци. Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата срещу Решение № 124/ 20.08.2020г. на Директора
на ТД на НАП В. Търново срещу
Постановление за налагане на обезпечителни мерки е неоснователна и следва да се
отхвърли. Жалбата против тях следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото на основание чл. 161, ал.1,
изр.2 и изр.3 вр. чл. 144, ал.2 ДОПК във връзка с чл.8, ал.1, т.3 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
Териториална дирекция на НАП – Велико Търново следва да се заплатят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в поискания размер на 500 лева.
Поради изложеното и на основание чл. 197, ал. 3 и 4 ДОПК Административен съд Плевен, I състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Балкан Харвест“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. ***представлявано от П.С.
чрез адв. И. А. против Решение №124/20.08.2020г. на Директора на ТД на
НАП-Велико Търново и потвърденото с него Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх.№С-200015-022-0042800/08.07.2020г. издадено от старши
публичен изпълнител при ТД на НАП- В. Търново като правилно и законосъобразно
ОСЪЖДА „Балкан Харвест“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. ***представлявано от П.С. да заплати на Териториална дирекция на
НАП-Велико Търново разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500
лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: