О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
142 09.06.2020 г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковски окръжен
съд, наказателен състав, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА ТЯНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ
МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ВЧНД № 223 от 2020 год., по описа на Окръжен съд -
Хасково,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл., вр. чл. 250,
ал.3 от НПК.
Образувано е по жалба подадена от частния тъжител Р.
Г. К., чрез повереника й адв. Л., против Разпореждане № 153 от 10.02.2020 г. на
Районен съд – Хасково, постановено по НЧХД 83/2020 г. по описа на съда, с което
наказателното производство е прекратено на основание чл. 250, ал. 1, вр. чл.
24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1 и ал. 3 от НПК. В жалбата се навеждат доводи
за изложени и в тъжбата житейски обстоятелства по отношение на неверни и
позорящи личността твърдения от страна на лицето Г. В. К., изложени от последния
в писмени сведения пред РП – Хасково, а
именно, че „Р. никога не се интересувала и помагала на **** му“. Оклеветяването било насочено срещу личността на
тъжителката и осквернявало нейното достойнство. Твърди още, че за посочените
клеветнически твърдения била научила чрез постановление на РП – Хасково.
Тъжбата била подадена в законовия срок, тъй като първо била потърсена защита от
органите на прокуратурата и наказателно-правните действия били изчерпани на
23.07.2019 г., поради което, съгласно чл. 25, ал. 1 от НПК, бил спазен
законоустановеният срок. Поради изложеното се иска от въззивната инстанция да
отмени обжалваното разпореждане.
Хасковският Окръжен съд, като провери изцяло правилността на
обжалвания акт, по посочените в протеста оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок по чл. 250, ал. 4, вр. чл. 319, ал. 1 от НПК.
НЧХД № 83/2020 г., по описа на Районен
съд – Хасково е образувано по тъжба, подадена от Р. Г. К. на 23.01.2020 г. против
Г. В. К., с искане същият да бъде признат за виновен в извършване на престъпление
по чл. 147, ал. 1 от НК.
След образуване на делото, съставът
на районния съд е указал на частния тъжител да посочи дата и място на
извършване на деянието и описание на обстоятелствата, в които то се изразява,
както и датата, на която е узнала за извършването му. Указано било още да бъдат
отстранени и други констатирани нередовности, като тъжителката е депозирала
уточняваща молба.
За да постанови обжалваното
разпореждане, съставът на районния съд е приел, че нито в тъжбата, нито в
допълнителната молба в изпълнение на указанията на съда, се съдържат конкретни
твърдения, описващи деянието откъм всички съставомерни признаци от обективната
му страна – дата и място на извършване и в какво се изразява същото, доколкото
неуточняването им препятства квалификацията на описаното в тъжбата
престъпление. Единствено било посочено, че на 04.07.2017г. тъжителката, с
препоръчана поща в гр. В., била получила Постановление на РП – Хасково по
прокурорска преписка № 152/2017 г., с което била информирана за отказ за
образуване на ДП. От същото постановление се била запознала с показанията на К., в които се съдържали посочените в тъжбата твърдения,
адресирани спрямо личността на тъжителката. Първоинстанционният съд е приел, че
по този начин описанието на престъплението от обективна страна било в
недостатъчен обем и не може да обезпечи правото на привлеченото към отговорност
лица да разбере за какви факти се цели ангажирането на наказателна отговорност.
Районният съд е приел още, че тъжбата била депозирана след изтичането на
шестмесечния законоустановен преклузивен срок, считано от узнаване за деянието.
За описаното в тъжбата деяние самата тъжителка била посочила, че е узнала на
04.07.2019г., а тъжбата била депозирана в съда на 23.01.2020 г. Данните за
отказ на разследващите органи да образуват досъдебно производство по жалба на
тъжителката не променяли извода на съда, тъй като разследването е било водено
за друго деяние, съвсем различно от посочено в тъжбата. Поради изтичане на
срока и неизпълнение на указания на съда за отстраняване на всички нередовности
на тъжбата, Районен съд – Хасково прекратил наказателното производство.
Настоящият състав на Окръжен съд –
Хасково споделя изложените в мотивите на обжалваното разпореждане доводи.
Тъжбата, съобразно императивните
изисквания на чл. 81, ал. 3 от НПК, се подава в шестмесечен срок от деня, в
който пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или считано от деня
на получаване от пострадали на съобщение за спиране на наказателното
производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК, т.е. на досъдебното
производство е установено, че деянието се преследва по тъжба на пострадалия.
Безспорно в настоящия случай неприложима е втората алтернативно предвидена от
законодателя хипотеза, тъй като не се сочи от тъжителката, а и няма данни по
делото, да е образувано досъдебно производство за визираното в тъжбата деяние,
съответно същото да се спряно от разследващите органи на основание чл. 25, ал.
1, т. 6 от НПК. Законосъобразни са изводите на районния съд, че тази хипотеза
касае пострадали от престъпление лица, които първоначално са потърсили правна
защита пред разследващите органи, от където им е указано, че деянието се
преследва по тъжба на пострадалия. Данните по делото не сочат за реализирането
на тази хипотеза, поради което и изложените в жалбата доводи в обратна насока,
не се възприемат от въззивния съд.
Приложима към настоящия казус е
първата хипотеза на чл. 81, ал. 3 от НПК и жалбоподателката е следвало да
подаде тъжбата си в шестмесечния срок, считано от деня на узнаване за
извършването на деянието. В допълнителната молба, в изпълнение на указания на
съда по отстраняване на нередовности на тъжбата, като дата на научаване за
извършеното деяние е посочена 04.07.2017г., когато е получено постановление на
Районния прокурор при РП – Хасково. Тъжбата е подадена едва на 23.01.2020 г.,
т.е. далеч във времето след изтичането на законоустановения преклузивен
6-месечен срок. Такъв е изводът и на районния съд, като данните по делото за
образувано прокурорски преписки № 152/2017 г. и 1475/2018 г., и двете по описа
на РП – Хасково, касаят съвсем различни деяния от процесното, поради което
развитието им е ирелевантно по отношение на срока по чл. 81, ал. 3 от НПК,
започнал да тече на 04.07.2017 г. С изтичането му са настъпили и
неблагоприятните са пострадалото лице последици от невъзможност за иницииране
на дело от частен характер, посредством депозиране на частна тъжба.
За пълнота на
изложеното, въззивният съд споделя и изводите на контролираната инстанция, че
подадената тъжба не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, дори след
изпълнение на дадените от районния съд указания по отстраняване на нейни
нередовности с допълнителна молба, тъй като в нея отново липсват
конкретни факти и обстоятелства, касаещи престъплението. Един от задължителните
реквизити на тъжба са именно фактите и обстоятелствата по деянието, които при
доказването им от страна на тъжителя да субсумират съответния състав на
престъпление от частен характер, наказуемо от НК. Правилно районният съд е
отбелязал, че от тъжбата и допълнителна молба към нея не се установяват конкретни
и точни твърдения за извършено престъпление „клевета“. Тъжителката, макар и
пространно и подробно, да е изложила факти и обстоятелства, касаещи нагнетените
между нея, К. и негова ****** отношения,
липсва конкретика по отношение на деянието. Въпреки, че тъжителката е посочила
кога и как е възприела думите на К., обстоятелствата, при които престъплението
да е било извършено остават непосочени, което от една страна препятства съда да
прецени налице ли са данни за извършване на престъпление, за да предаде на съд
дееца, а от друга страна нарушава правото на адекватна защита на обвиненото
лице, тъй като го лишава от възможността да разбере в какво престъпление е
обвинено.
Гореизложеното обуславя извод на
съда за неоснователност на постъпилата жалбата, респ. за правилност и законосъобразност
на обжалваното определение поради наличие на две самостоятелни и независими
едно от друго основания за прекратяване на образуваното пред районния съд
наказателно производството от частен характер.
Водим
от горното и на основание, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 153 от 10.02.2020 г.
на Районен съд – Хасково, постановено по НЧХД 83/2020 г. по описа на съда.
Определението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.