Р Е Ш Е Н И Е
гр. К. 05.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД К., трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и девети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Стефан Стойков
При участието на секретар М.Ш., като
разгледа АНД № 200по описа за 2020
година, докладвано от съдията Стойков, взе предвид следното:
Делото е образувано
по жалба на П.И.В., ЕГН ********** ***, против Наказателно постановление № 114 от
28.04.2020 г., издадено от Директор на ОД на МВР София, с което на основание чл.
209, а, ал. 1 от Закона за здравето му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500 лева.
Жалбоподателят иска отмяна на издаденото НП. Твърди,
че в АУАН липсва описание на негови действия, от които да се направи извод, че
е извършил описаното нарушение. Твърди, че се е намирал пред магазина, без никакви
хора наоколо, като без обяснения му е поискана лична карта и му е съставен
АУАН. Твърди, че констатацията, че е
нарушил противоепидемичните мерки е невярна, след като са издадени
многобройни заповеди на министъра на здравеопазването, което е довело до
неяснота коя е в сила, какво е последното изменение и кое е отменено.
Твърди, че е имал
маска в себе си, но я е свели за да си поеме въздух, което е било констатирано
от контролните органи. В тази насока счита, че задоволяването на физическата
или физиологичната нужда от поемане на въздух определя случая като маловажно
деяние по чл. 9 от НК. В същата насока счита, че липсва субективна страна, след
като е свалил маската за да си поеме въздух.
Твърди наличие на
процесуални нарушения – липсващи данни за свидетелите, липсата на втори
свидетел, невъзможност това да е лице, подчинено на АНО, а незаинтересовано от
изхода на делото лице. Твърди, че АУАН е изготвен от лицето Пенев, което се е
подписало като свидетел, а самият акт е написан от името на неговия колега
Христофор Владимиров.
В
съдебно заседание жалбоподателя, редовно уведомен се явява, като поддържа
жалбата си. Счита че АУАН не е написан правилно. Твърди прекомерност на
санкцията.
Въззиваемата
страна – ОД на МВР София, редовно уведомена, не изпраща представител. Постъпило
е писмено становище от упълномощен представител, с което се иска отхвърляне на
жалбата като недоказана и потвърждаване на обжалваното НП.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, в
законоустановения - 7дневен срок, по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН. НП е издадено на 28.04.2020 г., връчено е на жалбоподателя
на 23.05.2020 г. /видно от отбелязване в представено допълнително заверено копие
на НП/, докато жалбата е заведена в деловодство на РУ на МВР К. на 29.05.2020
г., тоест в цитиранията по-горе срок.
По същество е основателна, но с различни
от изложените в жалбата основания.
Обжалваното НП е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 114 от 15.04.2020 г. /бланков № 345791/,
съставен срещу жалбоподателя за това, че на същата дата, около 13.30 часа в гр.
К., пред магазин „Маст гранде“ на ул. „Обединена“ посещава открито обществено
място без защитна маска за лице, покриваща лице и уста, кърпа шал и др., с
което не е изпълнил въведените с т. 9 от зап. № РД-01-124/13.03.2020 г., доп.
зап. № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването.
В АУАН извършеното
е квалифицирано като нарушение на чл. 63ал. 1 от ЗЗ, чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ във
връзка с т. 9 от зап. № РД-01-124/13.03.2020 г., доп. зап. №
РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.
В обжалваното НП са
изложени следните фактически обстоятелства, отнасящи се до действията на жалбоподателя,
а именно: че на посочената дата, час и място „…лицето се е намирало на
посоченото място без поставена защитна маска за лице, за еднократна или
многократна употреба или друго средство покриващо носа и устата, с което си
действия не е изпълнил противоепидемичните мерки във връзка с обявеното
извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.,
с което виновно е нарушил точка 9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. за
допълнение на Заповед
№ РД-01-124/13.03.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-131/17.03.2020 г., Заповед
№ РД-01-139/19.03.2020 г. , Заповед № РД-01-144/22.03.2020 г. , Заповед № РД-01-154/26.03.2020 г.
, Заповед №
РД-01-168/30.03.2020 г., Заповед № РД-01-169/31.03.2020 г., Заповед №
РД-01-172/02.04.2020 г. и Заповед № РД-01-195/10.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, относно въвеждане на противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1
от Закона за здравето…..“
С обжалваното НП на
жалбоподателя, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 209а, ал. 1 от Закона
за здравето му е наложена парична санкция „глоба“ – 500 лева.
В хода на
проведеното съдебно следствие пред настоящия съд не са събирани гласни
доказателства, като съдът намира за установена фактическите обстоятелства,
описани в АУАН, който е съставен в надлежната форма, по надлежния ред, подписан
е от лицата, посочени в него, а препис от акта е предявен на жалбоподателя и е
подписан от него без възражения. Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя на
15.04.2020 г., което е видно от изричната разписка за това. АУАН е съставен от
оправомощено лице, на което по реда на чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ е предоставено
правомощие да съставя АУАН за извършени нарушения или неизпълнение на въведени
от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки. В тази насока е представена заповед № 517з-1494 от
24.03.2020 г. на директора на ОД на МВР София. Именно това лице, в същото време
е част от лицата, на които е възложено издаване на НП за тези нарушения - чл.
209а, ал. 4 от ЗЗ.
Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя относно съставянето на АУАН, който може да бъде
съставен в присъствие на един свидетел и няма ограничения това да е друг
служител от контролните органи. Посочени са достатъчно данни за идентифициране
на свидетеля, поради което липсата на единен граждански номер не представлява
съществен пропуск при посочване на данни за свидетеля.
Без съмнение съдът
приема за установено, че на 15.04.2020 г. около 13.30 часа в гр. К., пред
магазин „Маст гранде“ на ул. „Обединена“ жалбоподателя се е намирал на открито
обществено място, без защитна маска за лице, покриваща лице и уста, или друго
средство – кърпа, шал или др. Правилно е посочено нарушената разпоредба – т. 9
от зап. № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със зап. № РД-01-197/11.04.2020 г.
В същото време
обаче е налице незаконосъобразност в издаденото НП, в което са описани
фактически обстоятелства, различни от описаните в АУАН и в същото време тези
обстоятелства не дават основание за извод, че са осъществени обективните
признаци на нарушението, за което е наложена санкцията.
Посочената като
нарушена норма - точка № 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, е в сила от 12.04.2020 г., като е установена с последващ акт
- Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. за изменение и допълнение на основния подзаконов
нормативен акт, с който са въведени противоепидемични мерки. Цитираната норма
установява задължение, както следва: „Всички лица, когато се намират в закрити
или на открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен
превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици,
автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата
(в т.ч. кърпа, шал и др.).“ Допълнително е определено, че за целите на тази
мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни,
и/или са предназначени за обществено ползване (в т.ч. всички места, на които се
предоставят обществени услуги).
Може да се обобщи,
че с цитираната точка 9 е създадено задължение за всички лица, намиращи се на
открити или закрити обществени места да носят маска или друго защитно средство,
покриващо устата и носа. Без съмнение в АУАН са посочени обстоятелствата,
според които жалбоподателят е осъществил от обективна страна нарушение на
цитираното задължение, след като на посочената дата и час се е намирал на
открито обществено място – пред магазин на конкретна улица, и е бил без защитна
маска или друго средство, покриващо носа и устата. Това поведение е описано в
акта, но в обжалваното НП липсва един от посочените обективни признаци, а
именно характера на мястото, където се е намирал жалбоподателя – „открито
обществено място“. Неописването на това обстоятелство е съществен пропуск в
изпълнение на задължението по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН да бъде описано
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Неописването на
нарушението с неговите обективни признаци представлява незаконосъобразност,
която е съществена, тъй като не дава възможност да бъде упражнено правото на
защита в пълна степен – извършителят да узнае фактите, от които се прави извод
за осъществяване от негова страна на предвидено в закона нарушение, и да има
възможност да организира защитата си съобразно тези факти, а освен това
различното описание на деянието в АУАН и НП създава несигурност при осигуряване
възможност на едно лице да узнае какво нарушение му се вменява в отговорност и
на основание какви факти.
Поради това следва да бъде
отменено обжалваното НП.
Само за пълнота на
изложението следва да се отбележи, че основателно жалбоподателят твърди, че са
издадени многобройни заповеди, с което са въвеждани и отменяни различни
противоепидемични мерки. Като пример може да бъде посочено обстоятелството, че заповедта
за въвеждане на противоепидемични мерки е издадена на 13.03.2020 г., като само
за месец има издадени общо девет отделни акта, с които се изменя или допълва
първоначалния акт за въвеждане на тези мерки. Неизбежно е да настъпи объркване сред гражданите и след като на
30.03.2020 г. са издадени последователни заповеди – номера 168 и 169, с които
съответно се въвежда и отменя мярка изискваща задължение за носене на защитна
маска за лице на открити и закрити обществени места. Без съмнение многобройните
и разнопосочни актове за въвеждане на противоепидемичните мерки налага
състояние на несигурност по въпроса какви са актуалните противоемпидемични
мерки и без съмнение това създава затруднения за гражданите при спазването им.
Извън това съдът
намира за излишно да се обсъжда подробно възможността с подзаконов акт /извън
закон и указ/ да се въвеждат норми за поведение и съответни санкции за това,
което принципно е предвидено в чл. 2, ал. 2 от ЗАНН, но е недопустимо при
определяне и въвеждане на противоепидемични мерки, по същество норми за
поведение на гражданите, да не е предвиден нито един ред за осигуряване на
необходимата публичност на тези мерки и правила за поведение, след като тези
актове не са обявени по общия ред, предвиден за нормативните актове – публикуване в ДВ.
Незаконосъобразно е да ангажираш отговорността на гражданите за извършени
административни нарушения, след като във всички цитирани заповеди /основна и
допълнителни/ не е предвиден начин на обявяване на тези противоепидемични мерки,
като дори не е разпоредено публикуването им в електронната страница на
Министерство на здравеопазването /което практически е единственото място за
откриването им/.
Не следва да се
обсъжда подробно и факта, че от 11.03.2020 г., когато са въведени първите
противоепидемични мерки, до 14.05.2020 г. в Закона за здравето – чл. 63,
съществува понятието „извънредна епидемична обстановка“, без да е налице
дефиниция на това състояние, както и редът за установяването му, а в същото
време е послужило като основание за издаване на посочените заповеди и въвеждане
на противоепидемичните мерки, с което е нарушен принципа за законосъобразност
на административно-наказателната дейност.
Поради липса на
искания за присъждане на разноски съдът не следва да се произнася в такава
насока.
Предвид всичко
изложено и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН СЪДЪТ
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 114 от 28.04.2020 г., издадено от Директор на
ОД на МВР София, с което на П.И.В., ЕГН ********** ***, на основание чл. 209,
а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 500 (петстотин) лева за извършено нарушение на точка № 9 от Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването.
Решението може да се обжалва пред Административен съд София-област в
14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на
жалбоподателя и въззиваемата страна
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: