Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, в открито съдебно заседание
на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: РАЙНА СТЕФАНОВА Членове: ЕЛЕНА РАДЕВА
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при
участието на секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия
Желязкова ч. гр. дело № 1078 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, вх. номер1077/27.01.2020
г. по описа на СГС на С.М.М.,
уточнена с молби от 25.02.2020 г. и 17.03.2020 година. Жалбоподателката
твърди, че към момента на налагане на възбрана и насрочване на опис оценка
на апартамент, тип мезонет, находящ се в гр. София, ул. *******, е
собственик на ½ идеална част от имота по силата на решение 62/20.03.2012
г. на КРС по гр. дело 288/2012 г. за прекратяване на гражданския й брак с П.Й.М.,
като същото като бивше семейно жилище й е било предоставено за ползване,заедно
с непълнолетното дете към момента на решението по чл. 330 от ГПК. Сочи се, че
се атакува насочването на принудителното изпълнение към този имот. Излага се,
че жалбоподателката е собственик на част от имота, а
ползва целият имот по силата на съдебното решение.
В
становище по жалбата длъжникът в изпълнителното производство изразява мнение за
основателност на жалбата. Сочи се, че цялото жилище се ползва от С.М., и синът им след развода, а всички движими вещи, които се намират в
жилището са собственост на С.М..
Взискателят И. АД оспорва жалбата.
Сочи, че същата е недопустима, тъй като С.М., не е длъжник по изпълнителното
дело, нито съпруг недлъжник, а трето лице. Поради това и не може да се позовава
на несеквестируемост. Сочи се, че принудителното
изпълнение е насочено само срещу ½ идеална част от описания недвижим
имот - собственик на длъжника П. М.. Изтъква се, че продажбата ще бъде
извършвана по реда на чл. 500 от ГПК, а именно чрез опис на целия имот, но се продава само
идеалната част от него, собственост на длъжника по ИД.
В
мотивите си по чл. 436 от ГПК ЧСИ Р.М.излага становище за неоснователност на
жалбата. Сочи, че С.М. не е длъжник по
изпълнителното дело, а само ипотекарен длъжник, но
относно друг имот. Относно имота, предмет на жалбата – същата е съсобственик,
но предмет на принудителното изпълнение е идеалната част от имота, собственост
на П.М..
Софийският
градски съд, след като разгледа жалбата, доводите на страните и обсъди
представените доказателства, намира следното:
Изпълнително
дело 20197900402079 поописа на ЧСИ Р.М.е образувано на 11.11.2019г. по
молба на взискателя - И. АД С ЕИК *******с адрес: ***
въз основа на изпълнителен лист, издаден на 11.10.2019 г. по гр.д. № 56702/2019
г. по описа на СРС, 28 състав по Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу длъжника - П.Й.М., ЕГН **********,
за вземане в размер на: 1 348 329,05 лв. /един милион триста четиридесет и
осем. хиляди триста двадесет и девет лева и пет стотинки/, от които главница в
размер на 600 000 евро /левова равностойност 1 173 498,00 лв./ със законна
лихва в размер на 17 276,50 лв. за периода 03.10.2019 г. - 25.11.2019 г.,
дължима до окончателното изплащане на сумата, 95 925,44 лв. неолихвяеми
вземания /договорна лихва 26 635,20 евро /левова равностойност 50 138,09 лв./;
мораторна лихва в размер на 22 933,34 евро /левова равностойност 44 853,71
лв./; банкови такси 12,24 евро /левова равностойност 23,94 лв./;
застрахователна премия 909,70 лв./, 25 688,47 лв. присъдени разноски, в полза
на взискателя И. АД.
На
11.11.2019 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника /лист 134
от делото/, получена лично от П.М. на 09.01.2020 година.
На
основание чл. 429, ал. 3 ГПК, тъй като вземането
на взискателя произтича от Договор за банков кредит № КЦ-375/2007-В/21.06.2007 г.
и анексите и споразуменията към него, и тъй като относно това вземане има че същите са обезпечени с Договорни ипотеки (лист
8 и сл. от ИД), върху имот, собственост на длъжника П.М. и бившата му съпруга -
С.М., представляващ - АПАРТАМЕНТ № 13, на IV етаж от жилищната сграда, находяща
се в гр. София, квартал „Лозенец“, ул. „*******, с разпореждане от 11.11.2019 г.
(лист 1 от делото) С.М. е конституирана, като ипотекарен длъжник по делото, за
което е изпратена и Покана за доброволно изпълнение /лист 136 от делото/,
получена лично на 17.11.2019 година.
С
молба вх. № 26857/23.12.2019г. /лист 266 и сл. от делото/, на основание чл. 456 ГПК, за събиране в същото изпълнително дело е присъединено и вземането на взискателя И. АД по изпълнителен лист, издаден на
23.11.2019 г. от СРС на основание заповед за незабавно изпълнение по гр. дело
66026/2019 г., за което на длъжника е изпратена ПДИ, получена лично на
09.01.2020 година.
В
молбата за образуване на ИД са посочени конкретни изпълнителни действия, които
да бъдат предприети от ЧСИ – налагане на възбрани върху два имота, собственост
на длъжника – апартамент 13 на ул. *******,
възбрана, опис и публична продажба на апартамент, пит мезонет, ул. Козяк 7,
бивш номер 35, запор върху дружествени дялове на длъжника.
С
разпореждане от 11.11.2019 г. ЧСИ е наложил възбрана върху
½ идеална част от АПАРТАМЕНТ /тип
мезонет/, находящ се в град София, Столична община, район „Лозенец“, в
жилищната сграда на ул. „*******/седем/, бивш № 35 /тридесет и пет/, заемащ
целия трети етаж и западната част от таванския /четвъртия/ етаж, състоящ се\ на
първо ниво — от две стаи, едната с портал, хол, кухня, баня с тоалетна,
сервизни помещения и вътрешна стълба към второто ниво, с площ от 130 /сто и
тридесет/ кв.м.; на второ ниво — от две стаи, баня-тоалетна, два балкона,
коридор и вътрешна стълба към първото ниво, с площ от 73,10 /седемдесет и три
цяло и десет стотни/ кв.м., при съседи на това ниво: самостоятелно жилище ,,Б“,
собственост на С.Г.Ш.и от три страни двор, заедно с прилежащите му: МАЗЕ, находящо се в северозападния ъгъл на сградата под
стълбището на първия и втория етаж, при съседи: двор, гараж, абонатна станция и
стълбище; както и съответните идеални, части от общите части на сградата и. 3/8
/три осми/ идеални части от правото на строеж върху дворното място, в което е
построена, цялото на площ 895 /осемстотин деветдесет и пет/ кв.м., по документ
за. собственост, а по скица 1066 /хиляда шестдесет и шест/ кв.м., съставляващо
урегулиран поземлен имот /парцел/ VIII- 274, от квартал 284, по плана на град
София, местността „Лозенец“, при съседи: ул. „Козяк“ и урегулирани поземлени
имоти, /парцели/IX- 270, XVIII — 272, XIX—273, XX-275 и. поземлен имот планоснимачен
номер 276, попадащ в УПИ VII с отреждане „За обществено строителство“, всичките
от същия квартал, както и е насрочил опис и оценка на целия имот за 09.01.2020
година.
С.М.
е уведомена за насрочения опис и оценка на съсобствения
с длъжника имот на 17.11.2019 г. (съобщение на стр. 138 по делото). Със
съобщението е посочено, че същата се уведомява в качеството й на съсобственик и
следва да осигури достъп до имота. На основание чл. 500, ал.2 от ГПК е
уведомена, че имотът може да бъде продаден изцяло, ако се съгласи писмено.
Посочено е, че длъжникът П.М. е собственик н а ½ идеална част от имота.
По
делото се установява, че П.М. и С.М. са собственици на по ½ идеална част
от процесния апартамент, намираш се на ул. Козяк 7, като след развода през 2012
г. имотът се ползва изцяло от С.М.. Към момента на възбраната общото дете на
двамата П.П.М. вече е пълнолетен.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира следното от
правна страна:
Относно
допустимостта на производството:
Предмет
на обжалване е насочване на принудителното изпълнение върху ½ идеална
част от върху ½ идеална част от
АПАРТАМЕНТ /тип мезонет/, находящ се в град София, Столична община, район
„Лозенец“, в жилищната сграда на ул. „*******/седем/, бивш № 35 /тридесет и
пет/, чрез насрочен опис и оценка на имота.
Жалбата
е подадена от С.М. в качеството й на трето лице – недлъжник (съгласно
молбите-уточнения), което е във владение на целия недвижим имот към деня на
възбраната – 11.11.2019 година.
Жалбоподателката сочи, че
обжалва описа и оценката на целия имот, тъй като засяга нейни права, вкл. и
предоставеното й след бракоразводното решение право да ползва целия имот.
Съгласно
чл. 435, ал. 4 ГПК трето лице може да обжалва действията на съдебния
изпълнител, само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на
запора, възбраната или предаването, ако се отнася до движими вещи, се намират
във владение на това лице.
Както
е посочено и ТР 3/2017 г. на ОСГК на ВКС предмет на производството по
обжалването по чл. 435, ал. 4 от ГПК е законосъобразността на действието на
съдебния изпълнител и в него въпросът за собствеността на вещта, върху която е
насочено принудителното изпълнение се разглежда, доколкото е необходимо да се
установи законосъобразността или не на обжалваното действие. Съдебното решение
по жалбата по чл. 435, ал. 4 ГПК създава сила на пресъдено
нещо само по отношение на законосъобразността или не на действията на съдебния
изпълнител, но не и по отношение на материалното право на собственост.
В
конкретния случай Съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като се подава от
лице, което твърди, че е трето лице на ПИ относно посочения имот, и е насочено
срещу принудително изпълнение срещу този имот, твърди се и, че към момента на
възбрана имотът се владее от това лице.
Поради
това, като подадена и в срока по чл. 436 от ГПК, жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, жалбата на С.М. е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установява
се по делото, че жалбоподателката С.М. е собственик
на ½ идеална част от недвижимия имот, насочването на принудителното
изпълнение на който се обжалва.
Установява
се и че, същата владее целият имот към момента на възбраната. Не се доказа
обаче, че същата е собственик на целият
имот към момента на възбраната.
По
делото се установи, че С.М. и П.М. са съсобственици в имота, съгласно и от
решението за развод от 2012 година, а и от представените по делото документи, вкл.
и извадка от имотната партида, нотариален акт
за собственост на недвижим имот на основание покупка и делба от
30.10.2003 г. (стр. 118 и сл. от ИД), от които се установява, че имотът е
придобит от двамата през 2003 година.
Изпълнението
върху съсобствения имот следва да се осъществи по
реда на чл. 500 от ГПК – т.е описва се целият имот (поради което и правилно ЧСИ
с разпореждането от 11.11.2019 г. е насрочил опис и
оценка на целия имот), но се продава само идеалната част, собственост на
длъжника (поради това и възбраната е наложена само върху ½ идеална част
от имота, собственост на длъжника П.М.). На жалбоподателката
е дадена възможност да изрази съгласие за продажба на целия имот.
Следователно,
не се доказа по делото, че жалбоподателката С. Милова
е собственик на целия имот, т.е и на възбранената
½ идеална част, която реално е обект на принудително изпълнение към 11.11.2019 година.
Поради
това и съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.4, изр. 2 от ГПК жалбата следва да
бъде отхвърлена.
Относно
разноските
Взискателят е поискал присъждане на
разноски, но не е представил списък.
На
същия следва да се присъдят разноски в размер на 50 лева.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. номер1077/27.01.2020 г. по описа на СГС на С.М.М., ЕГН **********, уточнена с молби от 25.02.2020 г. и 17.03.2020 година срещу разпореждане от 11.11.2019 г. на ЧСИ Р.М.по ИД 20197900402079 за налагане на възбрана и насрочване на опис и оценка на апартамент, тип мезонет, находящ се в жилищната сграда на ул. „*******/седем/, бивш № 35 /тридесет и пет/, заемащ целия трети етаж и западната част от таванския /четвъртия/ етаж, състоящ се\ на първо ниво — от две стаи, едната с портал, хол, кухня, баня с тоалетна, сервизни помещения и вътрешна стълба към второто ниво, с площ от 130 /сто и тридесет/ кв.м.; на второ ниво — от две стаи, баня-тоалетна, два балкона, коридор и вътрешна стълба към първото ниво, с площ от 73,10 /седемдесет и три цяло и десет стотни/ кв.м., при съседи на това ниво: самостоятелно жилище ,,Б“, собственост на С.Г.Ш.и от три страни двор, заедно с прилежащите му: МАЗЕ, находящо се в северозападния ъгъл на сградата под стълбището на първия и втория етаж, при съседи: двор, гараж, абонатна станция и стълбище; както и съответните идеални, части от общите части на сградата и. 3/8 /три осми/ идеални части от правото на строеж върху дворното място, в което е построена, цялото на площ 895 /осемстотин деветдесет и пет/ кв.м., по документ за. собственост, а по скица 1066 /хиляда шестдесет и шест/ кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот /парцел/ VIII- 274, от квартал 284, по плана на град София, местността „Лозенец“, при съседи: ул. „Козяк“ и урегулирани поземлени имоти, /парцели/IX- 270, XVIII — 272, XIX—273, XX-275 и. поземлен имот планоснимачен номер 276, попадащ в УПИ VII с отреждане „За обществено строителство“, всичките от същия квартал.
ОСЪЖДА С.М.М., ЕГН **********, съдебен адрес *** да заплати на И. АД, ЕИК *******, адрес: *** на основание чл. 78 от ГПК сумата от 50 лева – разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Препис - на страните по производството и
на ЧСИ Р.М.по ИД 20197900402079.