Р Е Ш Е Н И Е
№ 260060
гр. Хасково 26.05.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателен състав, в
публичното съдебно заседание, проведено на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Миглена Тянкова
ЧЛЕНОВЕ: Филип Филипов
Капка Вражилова
при секретаря: Петя Делчева и в присъствието на прокурора: като
разгледа докладваното от чл.съдията Филипов ВНЧХД
№ 25 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по чл. 313
и сл. от глава ХХІ от НПК.
С Присъда
№ 260007/18.09.2020г. , постановена по НЧХД № 346/2019г., Районен съд – Харманли е признал подсъдимия Т.И.У. *** за виновен в това, че на 19.07.2019г. в с.Т. общ.С., причинил на М.Н.У. ***, лека телесна повреда изразяваща се в разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 НК, чрез огнестрелна точковидна рана в областта на лявата
скула, поради което и на осн. чл.130 ал.1 и чл.78а ал.1 от НК, го освободил от
наказателна отговорност като му наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. С присъдата,
подсъдимият е осъден да заплати на тъжителя сумата от 1500 лв. обезщетение за причинените му от деянието неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, направените разноски
и 60 лв. държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, който за
разликата до пълния предявен размер от 2000 лв., като неоснователен
е отхвърлен.
Недоволен от присъдата останал защитникът на
подсъдимия, който я обжалва в срок с оплаквания за неправилност, необоснованост
и незаконосъобразност. В жалбата се релевират твърдения, че съдът основал
изводите си за вината на подсъдимия единствено върху показанията на съпругата
на тъжителя и при непълна преценка на доказателствата, които в насока за вината,
били противоречиви. Сочи се, че при възникналият спор, подсъдимия стрелял във
въздуха, не срещу тъжителя ,а освен това входната врата на дворът през която се
твърдяла стрелбата била плътна и подсъдимия не могъл по описания в тъжбата
начин да причини твърдяната телесна повреда, като се навеждат доводи, че
тъжителят я получил при работа с електрожен. Иска се отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде оправдан.
Възражение против въззивната
жалба, не е подавано. Присъдата не е обжалвана от частният тъжител.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция, частният тъжител и ответник по въззивната жалба не се
явява. Явява се повереникът му адв П., който намира жалбата за неоснователна и
иска присъдата като правилна, да бъде потвърдена.
Подсъдимият също не се явява.
Явява се защитникът му адв.С., който поддържа жалбата по изложените в нея
съображения и направеното искане. Освен тях, в пледоарията си навежда твърдения
за наличието на предпоставките по чл.24 ал.1 т.6 от НПК поради образуването за
случилото се и на наказателно от общ характер производство и внесен от
прокурора в РС- Харманли обвинителен акт против подсъдимия, с обвинение за
заплаха за убийство осъществена с газовият пистолет с който в тъжбата се твърдяло,
че било причинено телесното увреждане, което било обхванато и от обвинителният
акт. Сочи се също и, че не се изяснило дали не се касае за физиологичен афект,
породен от поведението на тъжителя и съпругата му.
Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността
на обжалваната присъда, по направените
оплаквания, изтъкнатите доводи, събраните доказателства,
включително пред настоящата инстанция и служебно,
намира за установено следното: Съдебното производство
пред РС – Харманли, е образувано по подадена на 08.08.2019г. от тъжителя М.У.
чрез повереникът му адв. П., частна тъжба против подсъдимия Т.У. – племеник на
тъжителя, в която са изложени фактически твърдения, че на 19.07.2019г. през
нощта в с. Т. общ. С., подсъдимия в нетрезво състояние крещял към тъжителя обидни думи и чрез
изстрел с газов пистолет му причинил леката телесна повреда за която е признат
за виновен с обжалваната присъда. С тъжбата е предявен граждански иск за сумата
от 2000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането,претендирана
като обезщетение за причинените му от деянието неимуществени вреди, който е
приет за разглеждане от първата инстанция.
От събраните доказателства е
установено, че тъжителя и подсъдимия били роднини, като първия зедно със
съпругата си св.З. У., а втория с майка си св. Я. У., живеели в съседни имоти в
с.Т. общ. С. но отношенията им били влошени. На 19.07.2019г. тъжителят със
съпругата си били в дома си в с.Т., общ. С. и през нощта преди полунощ, съпругата
му чула силен шум от блъскане и чукане по дворната им врата, викове и псувни като
разпознала, че това бил подсъдимия. Тъжителя също го чул и тръгнал навън, като
казал на съпругата си да остане вътре и, че отивал да се разбере с подсъдимия,
който бил пиян. След като тъжителя излязъл на двора и приближил подсъдимия, последния от близко
разстояние произвел изстрел срещу лицето му с газов пистолет и тъжителят паднал
на земята. Св.З. У. която вървяла след съпругът си, чула изстрела и видяла случилото
се, като повикала съпругът си но той не отговарял. Свидетелката чула още един
изстрел и видяла, че съпругът й се хванал за перде което се скъсало, а подсъдимия
продължил да псува и вика, че ще ги изтрепе като започнал да стреля с пистолета
във въздуха. Изплашена от случващото се, свидетелката подала сигнал на тел. 112
при което подсъдимия като разбрал за сигнала, се прибрал в домът си. Тъжителя
също се прибрал и съпругата му видяла, че имал нараняване – обгаряне под окото като й казал, че отвън била и майката на
подсъдимия. След пристигането на полицейските служители, св.З. У. със съпругът
си - тъжителя, видели на земята гилзите от изстрелите. От полицейските
служители бил извършен оглед на местопроизшествието и четири от гилзите иззети,
по - късно свидетелката намерила още една. На 20.07.2019г. тъжителя бил
прегледан в СО на МБАЛ Хасково за което му бил издаден ЛПП № 11072 / 20.07.2019г.,
на 23.07.2019г. бил прегледан и от съдебен лекар д-р Е. и издадено СМУ №
305/2019г. От заключението по назначената пред първата инстанция и изслушана СМЕ
по писмени данни № 244/2019г. на вещото лице д-р Е., изготвена въз основа на
констатациите от прегледа на пострадалия е установено, че последния имал
точковидна рана / огнестрелна/ изпълнена с коричка кръв в областта на лявата
ябълчна кост - лявата скула, която могла да се причини от състава на
изстреляната субстанция от газов пистолет по начина, времето и обстоятелствата
описани в предварителните сведения и с това увреждане му било причинено разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - т.е лека телесна повреда по
смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Срокът за възстановяването му бил до 20 дни. В
съдебно заседание вещото лице конкретизирало, че този механизъм на получаване
на нараняването бил възможен при изстрел с газов пистолет от близко разстояние.
По случая след проведеният оглед, било образувано д.п. № 390/2019г. на РУ –
Харманли водено за престъпление по чл.325 от НК, по което на 11.05.2020г.
подсъдимия бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1
от НК – закана с убийство твърдяна като
извършена на същата дата и място спрямо тъжителя и съпругата му - св. З. У., чрез
думи че ще ги убие и чрез действия - насочвайки газов пистолет към тъжителя, за
което бил предаден и на съд с обвинителен акт, внесен от РП - Харманли и образувано
НОХД № 455/2020г. на РС Харманли. При така установената фактическа
обстановка, първоинстанционният съд след като обсъдил и анализирал събраните
доказателства приел, че подсъдимият осъществил от обективна и субективна страна,
престъплението по чл. 130 ал.1 от НК за което с обжалваната присъда го признал
за виновен и освободил от наказателна отговорност по реда на чл.78 а ал.1 от НК, чрез налагане на административното наказание „глоба“ в минималния размер от
1000 лв. Настоящата инстанция споделя този извод. Правилно от първата инстанция
са приети като достоверни, показанията на св.З. У. Последната макар да е
съпруга на тъжителя, то изложеното от нея за механизма на увреждането и
авторството му в лицето на подсъдимия, изцяло кореспондира с установеното от
останалите събрани доказателства, включително заключението на вещото лице което
е категорично, че въпросното нараняване довело до леката телесна повреда е
огнестрелно, а не от работа с електрожен и в тази насока правилно показанията
на майката на подсъдимия като изолирани, не са кредитирани. Видът и характера
на телесното увреждане и, че то леко по смисъла на чл.130 ал.1 от НК т.е., че
нараняването представлява разстройство на здравето на тъжителя, е безспорно и
това е обективната страна на престъплението, а за субективната правилно е
прието, че същото е извършено от подсъдимия при пряк умисъл като форма на
вината. Предвид изложеното се явяват несъстоятелни твърденията в жалбата за
липсата на престъпление. Същото се отнася и за възражението за наличието на
предпоставките на физиологичен афект по смисъла на чл.132 ал.1 от НК. От
събраните доказателства категорично се установи, че такъв няма защото липсват такива
сочещи пострадалият да е упражнил непосредствено преди случилото се, някакво
насилие, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие, от което да са
настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за подсъдимия или
близките му, като в показанията на св.Я. У. се сочи, че отношения между
страните били влошени по повод практически несъществени спорове. Не се споделя
и възражението за наличието на предпоставките на чл.24 ал.1 т. 6 от НПК, с
оглед образуваното досъдебно производство и повдигнатото по същото против
подсъдимия обвинение за престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК за което е
предаден на съд. Действително принципът „ne bis in idem“ обхваща
фактите, не правната им квалификация и е недопустимо за едни и същи факти да се
провеждат две наказателни производства. В случая обаче както е приела и първата
инстанция, ако се установи, че подсъдимият е виновен и за престъплението по чл.
144 ал.3 от НК, ще се касае не за идеална, а за реална съвкупност от
престъпления, извършени при престъпната му деятелност, едно от които се
преследва по частен ред и няма пречка за него да се реализира по този ред
наказателната му отговорност, което не е в противоречие с приетото в т.р. №
3/2015г. на ВКС. В тази насока е и посоченото в т.р. № 31/69г. на ОСНК от чиито
постановки не е отстъпено в т.р. № 3/2015 г. на ВКС. Наложеното на подсъдимия
наказание в размер на минимума предвиден в чл.78 а ал.1 от НК, е определено при
наличието единствено на смекчаващи вината му обстоятелства и предвид начина на
извършване на престъплението е занижено но липсва надлежна жалба от частния
тъжител, за утежняване положението му. Безспорно е че в резултат на престъплението
пострадалият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се преживени болки с
период на възстановяване около 20 дни, както и значителен стрес и страх, поради
което предявеният и приет граждански иск, почиващ на деликтното основание по
чл.45 от ЗЗД е основателен, а присъденото от първата инстанция обезщетение
определено по реда на чл.52 от ЗЗД е справедливо и достатъчно да го овъзмезди
за претърпените неимуществени вреди. Не се установи при проведеното съдебно
производство пред първата инстанция, да са
допуснати съществени процесуални нарушения, довели
до нарушаване правото на защита на страните, правилно е и произнасянето по разноските и доколкото не
са налице основания за
изменяване или отмяна
на обжалваната присъда, същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на
осн. чл. 338, вр.
чл. 334 т. 6 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда № 260007/18.09.2020г. постановена по НЧХД № 346 / 2019г. по описа
на Районен съд – Харманли.
Решението не подлежи на
обжалване.
Председател : Членове :1. 2.