№ 1147
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100508406 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 7388/22.04.2024 г., постановено по гр.д. № 21025/2022 г. по описа
на СРС, ГО, 52 състав., ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, е
осъден да заплати на А. Й. А., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата
от 20 лева (като частичен от 870,78 лева), представляваща непогасена част от
застрахователно обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил „Нисан Микра“,
с рег.№ Р **** РА от ПТП, настъпило на 14.09.2021 г. в гр. София, в локалното платно
на бул. „Цариградско шосе“ в посока бул. „Александър Малинов“, по вина на водача на
лек автомобил „Пежо“, с рег. № СВ **** АР , чиято гражданска отговорност била
обезпечена по силата на сключен със ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД договор за
имуществено застраховане „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба –
19.04.2022 г. до окончателното изплащане.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, в която се
поддържа, че решението е неправилно. Твърди се, че по сметка на ищеца била
заплатена сумата от 345,62 лв., което застрахователно обезщетение било съобразено с
Методиката към Наредба № 24 и дори било в по – висок размер. Поддържа се, че
изготвената САТЕ установила, че автомобилът е на възраст над 15 г., като вещото лице
е установило справедлив размер съгласно методиката, който и следва да се възприеме
от съда. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постанвояване на друго, с
което предявеният иск да бъде отхвърлен, като бъдат присъдени и сторените по делото
разноски.
1
Въззиваемият А. Й. А. оспорва подадената въззивна жалба. Твърди, че съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното обезщетение, като е
неприложима методиката към Наредба № 24. Моли се за потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и
е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваното част е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати
нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният
съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното
решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по
въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че
крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и
правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В
настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да
се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Единственото спорно обстоятелство пред въззивната инстанция, във вр. с което
са и всички наведени доводи във въззивната жалба е във вр. с начина на определяне на
дължимото от ответника застрахователно обезщетение. За определяне размера на
регресния дълг съдът съобразява константната съдебна практика /решение № 52 от
08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, І отд./, съгласно която при съдебно
предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение
единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на
настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери,
установени в Методиката. Принципът на пълната обезвреда, действащ по отношение
на застрахователя, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната
стойност на увреденото имущество, а за такава се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, респ.
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Следователно, застрахователното обезщетение се равнява на
пазарната стойност на увреденото имущество - Решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. №
1586/2013 г. на ВКС, II ТО, Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010
г., II ТО, Определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о.,
Решение № 155/05.12.2016 г. по т. д. № 1092/2015 г. на ВКС, II ТО. и др., Решение №
60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г., ІІ Т.О., ВКС и др./. Изготвената САТЕ
установява, че действителната стойност /определена по средни пазарни цени/ на
причинените щети по увредения автомобил „Нисан Микра“, с рег. № Р **** РА към
2
датата на ПТП-то са в размер на 839,84 лева по средни цени, като именно това е и
размерът на дължимото обезщетение. Доколкото между страните не се спори, че
ищецът вече е заплатил застрахователно обезщетение в размер от 345,62 лева, то
неизплатена остава сумата от 494,22 лв., което е повече от цената на предявения иск от
20 лв. По изложените съображения и предявеният иск се явява изцяло основателен.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентични изводи и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и с оглед
препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК,
решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна.
Въззиваемият претендира адвокатско възнаграждение в размер от 480 лв., но
въззивникът е релевирал възражение за прекомерност на основание чл.78,ал.5 ГПК,
което съдът намира за основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото,
като адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 400 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7388/22.04.2024 г., постановено по гр.д. №
21025/2022 г. по описа на СРС, ГО, 52 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на А. Й. А., ЕГН **********, разноски за въззивното
производство в размер от 400 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3