Р Е Ш Е Н И Е
София,
08.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-3 състав, в открито заседание на двадесет
и шести октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при
секретаря Алина Танева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6921 по
описа на две хиляди и шестнадесета година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск от Н. П.П. с ЕГН **********, чрез адв. М.Г.
– САК, със съдебен адрес:*** против ЗК „Б.И.“ АД, ЕИК ********гр. София, бул. *********с
правно основани чл. 226, ал.1 КЗ(отм.) и иск при условията на евентуалност против
Г. Ф., *** с правно основание чл. 288, ал.1 КЗ (отм.).
В обстоятелствената част се твърди, че на 16.09.2014г.,
около 10.00ч. ищцата пътувала на предна дясна седалка на л. а. „Мазда Премаси“
с рег. № *******управляван от Г.Б.в посока от гр. Бургас към к.к. „Слънчев
бряг“. В отсечката между гр. Ахелой и гр. Поморие, на ПП I-9, км.210.0, движещият
се в лентата за насрещно движение л. а. „Хюндай Галопер“ с рег. *******КХ с прикачено ремарке с рег. № *******с
натоварена на него дървена рибарска лодка внезапно спряло, при което ремаркето
се ударило в автомобила и го обърнало по таван, след което се отделило и
продължило движението си към лентата, в която се е движило МПС, в което се е
возила ищцата и се ударило челно в него, а лодката изхвърчала настрани. В резултат
на инцидента ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразява в болки и
страдания от получена гръбначно-мозъчна травма, изразяваща се във фрактура на
тялото на четвърти поясен прешлен от „взривен тип“ с компресия на
гръбначно-мозъчния канал, увреда на коренчета на четвърти и пети поясен и първи и втори кръстцов прешлени, както и
фрактури на седмо и осмо ребра, вдясно. По случая било водено НОХД № 223/2015г. по
описа на Районен съд – Поморие, в хода на което била постановена Присъда № 31/24.11.2015г., изменена
с Решение № 40/16.03.2016г. по ВНОХД № 13/2016г. по описа на ОС-Бурас,
влязло в законна сила на 16.03.2016г. По силата на посочените актове водачът на
МПС л. а. „Хюндай Галопер“ с рег. *******КХ Х.С.В. е признат за виновен за причиняване
на средна телесна повреда на ищцата поради нарушаване на правилата за движение
по пътищата. Изложени са твърдения за това, че увреждащото МПС „Хюндай Галопер“
с рег. *******КХ било обект на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
ответното дружество З. „Б.И.“ АД по з. п. 02114000392282, валидна за периода 21.01.2014г. –
20.01.2015г., а по отношение на прикаченото към
автомобила ремарке с рег. № *******не била налице сключена такава застраховка.
В тази връзка ищцата предявява настоящите искове срещу З.
„Б.И.“ АД с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) и срещу Г. Ф. с правно основание чл. 288, ал.1, т.1 КЗ (отм.) при условията на евентуално субективно пасивно съединяване за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сума в размер на
70 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 16.09.2014г. до
окончателно изплащане на сумата. Ищецът е представил писмени доказателства под
опис, които настоящия състав е приел със свое Определение от 26.09.2016г.
Ответникът З. „Б.И.“
АД оспорва предявените искове изцяло по основание и размер. На първо място
сочи, че не следва да отговаря за „Гражданската отговорност“ на МПС „Хюндай
Галопер“ с рег. *******КХ тъй като ремарке с рег. № *******се е откачило поради
техническа неизправност на същото, поради което следвало да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя на прикаченото ремарке. Сочи, че било налице
случайно събитие. На следващо място, оспорва да е налице валидно
застрахователно правоотношение за процесния автомобил с платени по полицата
застрахователни премии. Оспорва механизма на настъпване на инцидента и вината
на водача В.. Твърди, че било налице съпричиняване от страна на пострадалата,
която пътувала в увредения л. а. без поставен колан, както и че л. а. „Мазда
Премаси“ бил упраляван с превишена скорост за района на ПТП. Счита, че така
предявеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно завишен
и некоресподиращ с принципа за справедливост, както и с установената съдебна
практика.
Ответникът Г. Ф. възразява по допустимостта на
претенцията предявена срещу него като в депозирания отговор се сочи, че
пострадалото лице може да предяви иск срещу Ф.а единствено при положение, че е
сезирал институцията с претенция за изплащане на обезщетение, по която липсва
произнасяне в законоустановения срок или не е налице съгласие с размера на
определеното обезщетение. Към датата на предявяване на правата си пред съда
ищцата не е заявявала претенция пред Г. Ф. за изплащане на обезщетение.
Евентуалният ответник оспорва иска по основание и размер и навежда доводи за
наличие на валидна застрахователна полица при първия ответник, като освен това
навежда доводи за съпричиняване.
Третото лице-помагач на ответника Г. Ф. Х.С.В., ЕГН **********,
оспорва предявените искове, като заявява че е обезщетил пострадалата,
заплащайки й сумата от 5 760 лева, за което било сключена устно споразумение.
Представя писмени доказателства за извършено плащане към ищцата.
Съдът след като разгледа представените по
делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори относно факта на настъпване на
процесното ПТП на 16.09.2014г. с посочените по – горе участници и
настъпилите от него вредоносни последици -
тези обстоятелства се установяват от съставените по случая официални удостоверителни
документи - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 152/17.09.2014г., както и от представените и приети по делото НОХД № 223/2015г. по
описа на Районен съд – Поморие, в хода на което била постановена Присъда № 31/24.11.2015г.,
изменана с Решение № 40/16.03.2016г. по ВНОХД № 13/2016г. по описа на ОС-Бурас,
влязло в законна сила на 16.03.2016г. Влезлият в сила акт на наказателния съд
има задължителна сила за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от
престъплението, в това число за авторството, противоправността на деянието и
вината на дееца.
С установителна сила се ползват всички елементи
(обективни и субективни) от престъпния състав, за който е привлечен под
наказателна отговорност дееца Х.С.В., а именно по чл.343, ал.1, б. „Б“,
предл.второ, вр с чл.342, ал.1 НК или причиняване по непредпазливост на средна
телесна повреда при управление на МПС, като наказателният съд квалифицирал
нарушаването на правилата за движение, които се намират във връзка с
инкриминираният престъпен резултат по чл.20, ал.2, изр. първо и чл. 139, ал.1,
т.1 от ЗДвП, както и по чл.10, т.1, б. „а“ от ППЗДвП. Ето защо настоящият
състав следва да се съобрази със задължителната сила на влезлият в сила акт на
наказателния съд като приеме, че процесното събитие е настъпило поради
несъобразяване на скоростта на движение от страна на водача на МПС „Хюндай
Галопер“ с рег. *******КХ с атмосферните условия и превовзвания товар, както и
поради неизправност на спирачната уредба на МПС. Следователно, събитието няма
случаен характер, а е резултат от неспазването на правилата за движение от
страна на водача на МПС „Хюндай Галопер“ с рег. *******КХ.
Въпреки направените оспорвания от страна на ответния
застраховател се установява, че МПС „Хюндай Галопер“ с рег. *******КХ е било
обект на валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ з. п.
02114000392282, за която има удостоверителни данни в съставеният Констативен
протокол за ПТП, както и в представената справка от Информационния център на Г.
Ф..
Неоснователно е възражението на З. „Б.И.“ АД за това, че е следвало да бъде
ангажирана отговорността на застрахователя по ГО на ремаркето, теглено от МПС
„Хюндай Галопер“ с рег. *******КХ. Това е така доколкото в случая се каса е за вреди, нанесени от
ремарке, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо
от моторното превозно средство по време на движение, като се е откачило по
време на движение. В тази хипотеза съдът
приема, че м конкретния случай следва да отговаря застрахователя по „Гражданска
отговорност“ на теглещото МПС - „Хюндай Галопер“ с рег. *******КХ – по аргумент
от чл. 14, ал.1 от Наредба № 24 от 08.03.2006г. за задължителното застраховане по чл.
249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането, действаща
към датата на настъпване на процесното МПС и следователно, това застрахователно
дружество, издало полица ГО по отношение на теглещото МПС, се явява пасивно
материално легитимирано да отговаря по предявената претенция. Отделен въпрос е дали
констатираната в хода на НОХД техническа причина за отделяне на ремаркето може
да обуслови регресна отговорност за водача на основание чл. 274, ал.1, т.2 КЗ
(отм.).
Въпреки наличието на акт по чл. 300 ГПК настоящият
съдебен състав, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието следва да обсъди
възражението на ответниците за съпричиняване на вредата от самия пострадал. Това
е така, защото цитираното възражение има частично правоизключващ характер и
поначало се основава на установена обективна връзка между поведението на самото
пострадало лице от една страна и настъпването на вредите от друга страна. Ответникът
е изложил твърдения за това, че вредата не би настъпила в случай със същите
характер и степен в случай, че пострадалата е била с поставен предпазен колан. Събраните
доказателства не установяват съпричиняващо поведение, което да се намира с
причинно-следствена връзка с настъпване на ПТП. Според приетото като неоспорено
заключение по сьдебно-медицинска експертиза на д-р Юлиан Й., няма типични
травми, които да сочат за липсата на поставен предпазен колан. С оглед
изложеното съдът намира за недоказано възражението за принос.
По посочените съображения съдът приема иска за доказан по
своето основание.
Относно подлежащите на компенсиране вреди, съдът намира
за установено следното:
Изслушаната по делото сьдебно-медицинска експертиза
установява, че, в резултат на настъпилия удар, ищцата е получила следните
травматични увреждания: фрактури на седмо и осмо ребра, вдясно, счупване на
тялото на четвърти поясен прешлен от „взривен тип“ с компресия на
гръбначно-мозъчния канал и контузия на коренчета на четвърти и пети поясен и първи и втори сакрални (кръсни) прешлени,
масивно кръвонасядане и отток по вътрешната повърхност на дясната мишница и
външната повърхност на лявото бедро. Проведено е оперативно лечение на
фрактурата на травмираният поясен прешлен чрез стабилизация на 3-5 поясни
прешлени. Цялостния възстановителен период за тази най-тежка травма е продължил
около 1 година, като в първите шест месеца ищцата е имала функционални
затруднения, които са налагали чужда помощ. Интензивните болки са продължили до
три месеца. Липсата на извършен личен преглед от вещото лице, назчено по СМЕ не
дава възможност да бъде оценено актуалното й състояние, като обаче следва да се
посочи, че престои нова операция за изваждане на остеосинтезния материал.
За целите на определяне размера на следващите се
обезщетения съдът преценява гореизложеното, както и начина на настъпване на
вредата, възрастта на пострадалата, трайното нарушаване на двигателните й
функции и продължителното лечение, включващо болничен престой. При извършване
на такава съвкупна преценка съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението, което следва да бъде присъдено за причинените вреди на ищцовата
страна, възлиза на сумата от 40 000 лева.
Съдът не споделя възражението на подпомагащата страна за
погасяване на вземането за обезщетение за неимуществени чрез заплащане на
сумата от 5 760 лева. Действително,
по делото е представен банков документ, който не е оспорен от ищцата и който
сочи, че сметката й е била заверена с посочената сума от делинкветна Х.С.В.. В
основанието за плащане е посочено, че сумата се заплаща „за лечение“, е
доказателство за факта, че В. е обезщетил пострадалата за направените от нея
разходи за лечение, но не и за претърпените болки и страдания. Извод за
обратното не може да бъде направен и от събраните гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля Петров, който заявява, че не е бил наясно с основанието на
извършеното плащане.
При доказаност на фактическия състав за ангажиране
отговорността на застрахователя З. „Б.И.“ АД по чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) съдът
не дължи произнасяне по предявената в условията на евентуалност искова
претенция срещу „Г. Ф.“ с правно основание чл. 288, ал.1, т.1 КЗ (отм.).
По отношение на разноските съдът съобрази следното:
Ищцовата страна не е направила разноски за водене на
делото, като процесуалният й представил претендира присъждане в лична полза на
възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. На последния се следва
възнаграждение за безплатно оказвана правна защита в размер на 1 730 лева, който
е съобразен с липсата на фактическа и правна сложност на спора, както и с
уважения размер на исковата претенция. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда на основание чл. 78, ал.6 ГПК дължимата д. т. за
уважената част от исковете в размер на 1 600 лева. На ответника З. „Б.И.“ АД се
следват разноски по чл. 78, ал.3 ГПК, съразмерни на отхърлената част от
исковете или сума в размер на 2 580 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати на Н. П.П. с ЕГН **********, чрез адв. М.Г. – САК,
със съдебен адрес:*** на основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 52 ЗЗД сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за понесени от ищцата неимуществени
вреди вследствие на ПТП от 16.09.2014г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането – 16.09.2014г., до
окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за горницата до
пълния размер от 70 000 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД да заплати на адв. М.Г. И., САК, сумата от 1 730 лева, представляваща
възнаграждение за процесуално представителство, осъществявано безплатно на основание
чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД да заплати по сметка на СГС на основание
чл. 78, ал.6 ГПК дължимата д. т. за уважената част от иска в размер на 1 600
лева.
ОСЪЖДА Н. П.П. ***“ АД съдебно-деловодни разноски за
процесуална защита в размер на 2 580 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: