Решение по дело №301/2024 на Административен съд - Монтана

Производство по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК,вр. с чл. 54,ал.4 Закона за кадастъра и имотния регистър/ЗКИР/.

Делото е образувано първоначално пред АС-Видин и след последователни отводи на всички съдии, е изпратено с определение№7814/25.06.2024г. на ВАС ,за разглеждане от АС-Монтана.

Образувано е по жалба от В. Р. П. от [населено място] ,[улица]против Заповед №18-2908/13.03.2024г.на началника на СГКК-Видин, с която на основание чл.54,ал.4, вр. с чл.54,ал.1 и чл.51,ал.1,т.2 от ЗКИР ,по заявление вх.№01-676702 от 04.12.2023г от В. Т. С., и Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР№25-340717 от 29.11.2023г. на СГКК-Видин, е одобрено изменение в КККР на гр.Видин ,състоящо се в нанасяне на нови самостоятелни обекти в КККР-схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.502.497.1.1- собственост на В. Т. С., въз основа на НА№107,т.7,рег.№1470,дело№2461/1975г. на Видински РС ,и схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.502.497.1.2 -собственост на В. Т. П. въз основа на НА№108,т.7,рег.№1470,дело№2462/1975г. на ВРС ,без промяна в границите на съществуващ обект-сграда с идентификатор 10971.502.497.1 с площ 117 кв.м. –по предназначение-Жилищна сграда –еднофамилна –собственост на В. Т. С. и В. Т. П. при права ½ ид. част за всяка от тях.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излагат се аргументи ,че двата етажа от еднофамилна къща с идентификатори 10971.502.497.1.1 и 10971.502.497.1.2 по КККР на гр.Видин ,неправомерно са обособени като самостотелни обекти ,понеже къщата архитектурно е построена като еднофамилно жилище. Освен това застроената площ на етаж 1 и етаж 2 са с различни параметри ,което го ощетява.С оглед на това се иска отмяната на оспорената заповед.В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от служебно назначения от съда, адв. В. И. Й. от АК-Монтана ,на основание определение №968/15.07.2024г., който излага аргументи за отмяна на оспорената заповед,като неправилна и незаконосъобразна.

Ответната страна – Началник на СГКК -Видин в с.з. не се явява, не се представлява ,но в писмено становище по делото излага доводи по същество,в които иска да се потвърди обжалваната заповед, като правилна и законосъобразна.

Заинтересованата страна- В. Т. С. не се явява и не се представлява в с.з. ,но в писмена защита,вх.№2080/17.09.2024г.по делото, счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.Заповедта е връчена на жалбоподателя на 15.03.2024г./л.12/ ,а жалбата срещу нея е депозирана с вх.№29-67/21.03.2024г./л.3/,т.е. в срока по чл.149,ал.1 АПК.

По отношение на правния интерес от оспорване на заповедта съдът приема следното:

С Разпореждане№884/27.06.2024г.съдът е указал на жалбоподателя да обоснове правния си интерес от подаване на жалбата.

За да обоснове правен интерес от обжалване на оспорената в настоящето производство заповед ,жалбоподателя ,с молба, вх.№1786/26.07.2024г. е представил нотариален акт №108,т.VІІ ,дело №2462/1975г.на съдия при Видински Районен съд/л.151/,с който Т. М. Г. дарява на дъщеря си В. Т. П. целия ІІ етаж ,който представлява самостоятелно жилище ,от масивна жилищна сграда на два етажа и сутерен,построена в парцел №11-8-256,в кв.41 по плана на гр.Видин. Видно от приложен по делото препис –извлечение от смъртен акт №0832/19.12.2016г. на Община Видин/л.152/ ,същата е починала на 19.12.2016г.,[семейно положение] е и като наследници е оставила един син-В. Р. П.-настоящия жалбоподател./видно от удостоверение на л.156/.След като изменението в КККР на гр.Видин касае самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.502.497.1.2 -собственост на В. Т. П., въз основа на НА№108,т.7,рег.№1470,дело№2462/1975г. на ВРС,то същият,като неин наследник е лигитимиран да обжалва заповедта за изменение.Доколкото се установява, че жалбоподателят се явява собственик на обект, по отношение на който се извършва промяна, то за същия е налице правен интерес от оспорването на заповедта. Тук следва да се има предвид, че съгл. § 1, т. 13 ЗКИР "заинтересовани лица" са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата". Законът не прави разграничение между вида на недвижимите имоти - само сгради или пък терен (върху който са построени), и съдът счита, че за жалбоподателя е налице правен интерес да оспори процесната заповед.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Установява се от административната преписка, че имот с идентификатор 10971.502.497 по КККР на гр.Видин е записан в КККР на името на Т. М. Г. .В имота е построена двуетажна жилищна сграда с идентификатор 10971.502.497.1 ,като собственици са записани в регистъра сестрите В. Т. П. и В. Т. С., на основание НА№108,т.7,дело.№2462 от 31.03.1975г. на ВРС и НА№107,т.7,дело №2461 от 31.03.1975г. на ВРС ,т.е. всяка има по 1 етаж от двуетажната жилищна сграда ,а Т. М. Г. е запазил за себе си собствеността върху терена.Имотът е с непроменени граници и площ от влизането в сила на КККР на гр.Видин на 07.04.2008г.до настоящия момент.

Производството за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Видин за поземлен имот с идентификатор 10971.502.497 [населено място] ,ул“К. А..Дондуков“№53 е започнато с подаване на заявление вх. №01-676702/04.12.2023г./л.38/ до СГКК -Видин от В. Т. С.-заинтересована страна по делото.Същата се явява собственик на 1 етаж от сградата,нанесена в КККР на гр.Видин в същия поземлен имот ,на основание НА№107,т.7,рег.№1470,дело №2461 от 31.03.1975г. на ВРС,с който Т. М. Г. дарява на дъщеря си В. Т. С. целият 1 етаж от процесната сграда.Към заявлението били приложени проект за изменение на кадастралната карта, изготвен от инж.С. М. ; удостоверение за наследници на Т. М. Г., НА№108,т.7,дело.№2462 от 31.03.1975г. на ВРС, НА№107,т.7,дело №2461 от 31.03.1975г. на ВРС .

От СГКК -Видин било издадено удостоверение рег.№25-340717/29.11.2023г./л.39/, че проектът за изменение на кадастралната карта е приет и може да служи за процедиране на изменение на КККР по реда на чл. 70, ал. 1 от Наредба№РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържението ,създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри , във връзка с чл. 54 от ЗКИР..

На 08.12.2023 г./л.36/ било изпратено уведомление до жалбоподателя , с което му се предоставяла възможност за писмени искания и възражения в законоустановения срок.

На 20.12.2023 г. постъпило възражение от В. Р. П./единствен наследник на В. Т. П./ , в което се сочело, че е запознат бегло със заявлението и заповед№РД-18-5/28.01.2008г. и ,че не следва да се допуска изменението, тъй като е недопустимо нанасяне на двата етажа от еднофамилната сграда , като два отделни имота и следва да се откаже изменението.

След получаване на тези възражения, на 13.03.2024г.била издадена процесната Заповед №18-2908/13.03.2024г.на началник СГКК-Видин, с която на основание чл.54,ал.4, вр. с чл.54,ал.1 и чл.51,ал.1,т.2 от ЗКИР ,по заявление вх.№01-676702 от 04.12.2023г от В. Т. С., и Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР№25-340717 от 29.11.2023г. на СГКК-Видин, е одобрено изменение в КККР на гр.Видин ,състоящо се в нанасяне на нови самостоятелни обекти в КККР-схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.502.497.1.1- собственост на В. Т. С., въз основа на НА№107,т.7,рег.№1470,дело№2461/1975г. на Видински РС ,и схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.502.497.1.2 -собственост на В. Т. П., въз основа на НА№108,т.7,рег.№1470,дело№2462/1975г. на ВРС ,без промяна в границите на съществуващ обект-сграда с идентификатор 10971.502.497.1 с площ 117 кв.м. –по предназначение-Жилищна сграда –еднофамилна –собственост на В. Т. С. и В. Т. П. при права ½ ид. част за всяка от тях.

По делото са приети писмени доказателства, съставляващи административната преписка по издаване на оспорения акт.

При така установеното, настоящият състав на Административен съд -Монтана, прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота.

Процесната заповед, като подписана от Началник Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Видин, е издадена от компетентен административен орган в предписаната от закона форма. В същата са посочени правните и фактически основания за издаване на процесния административен акт, като са посочени относимите правни разпоредби и подаденото заявление и приложения към него проект по чл. 75 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, внесеното възражение , което е обсъдено, поради което не са налице основания за отмяна съгласно чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

Съдът счита, че в настоящия случай не са налице и отменителните основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се изменят при установяване на непълноти и грешки - каквито са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние, според легалната дефиниция на § 1, т. 16 ДР на ЗКИР.

Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на КККР, изготвен от правоспособно лице по кадастъра /чл. 51, ал. 6 ЗКИР/,т.е.когато Службата по геодезия, картография и кадастър установи, че от представените писмени доказателства и скица-проект за изменение е налице обективно несъответствие между отразеното в кадастралната карта и действителното положение на имота.

Събраните писмените доказателства по делото, представени от страните по делото са в подкрепа и насока, че нанесения самостоятелен обект-сграда с идентификатор 10971.502.497.1 е бил реално съществуващ към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Видин, одобрена със Заповед № РД-18-5/28.01.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК,респективно и към настоящия момент.

Релевантното в настоящия казус е преценката дали е налице обективно несъответствие между отразеното в кадастралната карта и действителното положение към момента на одобряване на кадастралната карта – 2008 г., и към настоящия момент.

Видно от всички доказателства по делото е ,че еднофамилната сграда , построена на две етажа, е собственост на майката на жалбоподателя и на заинтересованата страна и е записана на тяхно име в КККР при права 1/2 ид.част за всяка от тях,а терена е записан на името на наследодателя им Т. М. Г..При това същият е дарил пред 1975г. всеки от етажите на дъщерите си В. Т. С. и В. Т. П. с посочените по-горе отделни нотариални актове.Това налага извода, че е налице непълнота и грешка в записванията в кадастъра относно собствеността и следва да бъдат образувани два отделни имота ,респ. с отделни идентификатори ,които да бъдат нанесени в КККР на гр.Видин и записани на името на жалбоподателя ,като наследник на В. Т. П. и на заинтересованата страна В. Т. С..Отразеното в КККР преди изменението не съответства на действителното положение. Изменението, одобрено с процесната заповед, ще отрази наличието на съществуващи 2 обекта на кадастъра и ще отрази собствеността им, в рамките на действителното фактическо положение.

Според легалната дефиниция на § 1, т. 16 ДР на ЗКИР "непълноти и грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Следователно при съдебна проверка дали е налице обективно несъответствие между отразеното в кадастралната карта и действителното им положение, се установява, че са налице както непълноти, така и грешки при одобряването на кадастралната карта, които правилно са поправени от органа по реда на чл. 54 от ЗКИР.

Съдът намира и че не е имало спор за материално право, който е да бил наличен към издаване на процесната заповед,досежно собствеността на имота и да е бил пренебрегнат от началника на СГКК -Видин. В сега действащата разпоредба на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, наличието на спор за материално право следва да бъде надлежно доказано от страната, която се позовава на това обстоятелство, препятстващо изменението до решаването на спора по съответния ред.

Кадастъра е отражение на действителното състояние на недвижимите имоти. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗКИР кадастърът е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България. От своя страна чл. 23, т. 2 от ЗКИР предвижда, че всяка сграда, дори построена в груб строеж е предмет на кадастъра. Трайно установена е практиката на Върховния административен съд, че дори законността на сградата, не представлява изискване, съответния недвижим имот да бъде отразен в КК. Сградите са обекти на кадастъра по смисъла на чл. 23 ЗКИР и се отразяват в КК със застроената им площ, така както са построени в действителност, независимо законността им. Независимо дали сграда или самостоятелен обект е законна или не, след като съществува сградата/обектът следва да бъдат заснети и отразени в кадастралната карта. На отразяването на сградата в кадастъра не влияят и обстоятелствата относно собствеността и местоположението им спрямо имотните граници. В този смисъл са Решение № 1414 от 8.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7268/2022 г., II о. по адм. дело № 7268/2022 г., Решение № 12590 от 9.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7531/2021 г., II о., Решение № 3252 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1152/2015 г., II о. и др.За това и образуваното съдебно производство пред РС-Монтана по гр.дело№54/21г. и в.гр.д.№306/23г. на ОС-Монтана по описа на съда с правно основание чл.45 и чл. 59 ЗЗД /удостоверение на л.17/не е пречка да се процедира процесното изменение./

На следващо място, няма спор по делото, че жалбоподателя и заинтересованата страна се легитимират като собственици на двата етажа от жилищната сграда въз основа на НА№108,т.7,дело.№2462 от 31.03.1975г. на ВРС и НА№107,т.7,дело №2461 от 31.03.1975г. на ВРС ,като В. С. е собственик на 1 етаж ,а В. П. –на втория етаж.Единствен наследник на В. П. е настоящия жалбоподател ,при което няма пречка за нанасяне на двата имота с отделни идентификатори съгласно изготвения проект в КККР на гр.Видин.

Предвид всичко изложено дотук наведените възражения от жалбоподателят,че В. С. с процесното изменение цели да обсеби целия имот,че това производство е пречка да атакува представените документи пред СГКК-Видин /конкретно НА№107,т.7,дело №2461 от 31.03.1975г. на ВРС за дарение от наследодателя Т. М. Г., на В. Т. С. /,че не му е връчвана заповед за одобряване на КККР на гр.Видин лично, а само чрез ДВ/, са неоснователни,като съдът намира, че не са налице отменителните основания на чл. 146,т.1-5 от АПК, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Неоснователно в с.з. жалбоподателя счита,че имотът на леля му не представлявал самостоятелно жилище /нямал санитарен възел на етажа ,а само външна тоалетна/,което също било пречка за нанасянето му в КККР на гр.Видин.По делото са представени два нотариални акта-на името на В. Т. С.- леля на жалбоподателя и собственик на І етаж на основание нот. акт за дарение №107,т.7,рег.№1470,дело №2461 от 31.03.1975г. на ВРС, и на В. Т. П./майка на жалбоподателя и собственник на ІІ етаж от сградата,а понастоящем по наследство собственост на жалбоподателя, като неин син на основание нот. акт за дарение№108,т.7,дело.№2462 от 31.03.1975г. на ВРС /.И двата етажа са отделени и прехвърлени от наследодателя Т. М. Г. на името на дъщерите му В. Т. С. и В. Т. П.,като именно тези нотариални актове са послужили като основание за нанасянето им в КККР на гр.Видин от началника на СГКК-Видин след изпълнение на законовата процедура по чл. 54,ал.4 Закона за кадастъра и имотния регистър.Самите нотариални актове също не са оспорени пред съда ,по обяснения на самия жалбоподател в съдебно заседание.

Оспорената заповед ,като издадена от компетентен орган ,в установената форма и при спазване на процесуалния и материалния закон и целта на закона, следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора ,не се претендират разноски от ответника, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

На основание чл. 172, ал. 2,пр. 5 от АПК, Административен съд – Монтана,ІІІ състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от В. Р. П. от [населено място] ,[улица]против Заповед №18-2908/13.03.2024г.на началника на СГКК-Видин, с която на основание чл.54,ал.4, вр. с чл.54,ал.1 и чл.51,ал.1,т.2 от ЗКИР ,по заявление вх.№01-676702 от 04.12.2023г от В. Т. С., и Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР№25-340717 от 29.11.2023г. на СГКК-Видин, е одобрено изменение в КККР на гр.Видин ,състоящо се в нанасяне на нови самостоятелни обекти в КККР-схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.502.497.1.1- собственост на В. Т. С., въз основа на НА№107,т.7,рег.№1470,дело№2461/1975г. на Видински РС ,и схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.502.497.1.2 -собственост на В. Т. П. въз основа на НА№108,т.7,рег.№1470,дело№2462/1975г. на ВРС ,без промяна в границите на съществуващ обект-сграда с идентификатор 10971.502.497.1 с площ 117 кв.м. –по предназначение-Жилищна сграда –еднофамилна –собственост на В. Т. С. и В. Т. П. при права ½ ид. част за всяка от тях.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България