РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на единадесети
март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 13446
по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Н.В.Е. против М.Н.С., с която е предявен
иск с правно основание чл. 119 Кодекс за международно частно право.
Ищецът Н.В.Е. твърди, че на
14.05.2018 г. е постановено съдебно решение, с което М.Н.С. е осъдена да му
плати сумата от 575112 рубли, проценти в размер на 307688 рубли. Моли
постановеното решение да бъде признато в Република България в съответствие с
Договор между СССР и НРБ от 19.02.1975 г.
Ответникът М.Н.С. в отговора на исковата молба оспорва
предявения иск като поддържа, че не е била надлежно уведомена за образуваното
срещу нея производство. Въвежда възражения по съществото на разгледания от
Ленински районен съд – гр. Астрахан спор.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
И ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 117 от Кодекса за
международно частно право решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други
органи се признават и изпълнението им се допуска, когато чуждестранният съд или
орган е бил компетентен според разпоредбите на българското право, на ответника
е бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовно призовани и не
са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната
защита, ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма
влязло в сила решение на български съд, ако между същите страни, на същото
основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд, образуван
преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и
изпълнение се иска, признаването или допускането на изпълнението не противоречи
на българския обществен ред.
По искането за признаване и
допускане на изпълнението на чуждестранното решение в тежест на ищеца е да
докаже, че е налице влязло в сила чуждестранно решение, чието признаване и
допускане се иска; че на ответника е бил връчен препис от исковата молба,
страните са били редовно призовани за съдебното заседание пред органа,
постановил чуждестранното решение.
В тежест на ответника по молбата
е да докаже, ако твърди, че между страните по настоящото дело и чуждестранното
решение на същото основание и за същото искане има влязло в сила решение на
български съд; между същите страни, на същото основание и за същото искане има
висящ процес пред български съд, образуван преди делото, решението по което се
иска да бъде признато и изпълнението му допуснато; причините, поради които не е
можел да се позове на нарушения по връчване на препис от исковата молба и
призоваването му при постановяване на чуждестранното решение; обстоятелството,
че е налице погасяване на задължението по чуждестранното решение, настъпило
след влизане в сила на последното.
Между Република България и Руска
Федерация е действащ Договор между Народна Република България и Съюза на
Съветските Социалистически Републики за правна помощ по граждански, семейни и
наказателни дела(Ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15 април 1975
г. - ДВ, бр. 33 от 1975 г. В сила от 18 януари 1976 г.). Съгласно чл. 47 и сл.
от този договор, договарящите страни взаимно признават и изпълняват издадените
на територията на другата договаряща страна и влезли в сила решения на органите
на правосъдието по граждански дела от имуществен характер, като решението за
допускане на изпълнението се издава от органа на правосъдието на договарящата
страна, на територията на която трябва да се извърши изпълнението. Към молбата
за допускане на изпълнението се прилагат: заверен от съда препис от решението и
удостоверение, че то е влязло в сила и подлежи на изпълнение, ако това не
следва от текста на самото решение; документ, от който се вижда, че е била
връчена своевременно и по надлежния ред поне една призовка на неучаствувалия в
делото ответник или на неговия пълномощник; заверен превод на молбата и на
посочените в този член документи.
По делото са представени Решение,
чието признаване е поискано и предвидените в чл. 47 и сл. от Договор за правна
помощ по граждански, семейни и наказателни дела(Ратифициран с Указ № 784 на
Държавния съвет от 15 април 1975 г. - ДВ, бр. 33 от 1975 г. В сила от 18 януари
1976 г.) документи. В случая, заверка не е необходима, доколкото на основание чл. 3, ал. 2 от Конвенция
за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове
(Ратифицирана със закон, приет от XXXVIII Народно събрание на 25 май 2000 г. -
ДВ, бр. 47 от 2000 г. в сила от 29 април 2001 г./, формалната процедура,
удостоверяваща истинността на подписа и качеството на лицето, подписало
документа, установена от Конвенцията, не може да се изисква в случаите, в които
закон, правилник или утвърдилата се практика в държавата, в която се представя
документът, или договореност между две или повече договарящи държави я
изключват, опростяват или освобождават документа от легализация. Съгласно чл.
12 от договор за правна помощ по граждански, семейни и наказателни
дела(Ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15 април 1975 г. - ДВ, бр.
33 от 1975 г. В сила от 18 януари 1976 г.), явяваща се именно опроставяща
процедурата договореност, документи, които на територията на една от
договарящите страни са били съставени или заверени от компетентни органи
съгласно установената форма, се приемат на територията на другата договаряща
страна без легализация. Същото се отнася и до документи на граждани, подписите
на които са заверени по правилата, действащи в съответната договаряща страна. А
съгласно ал. 2, документи, които на територията на една от договарящите страни
се считат за официални документи, имат доказателствена сила на официални
документи и на територията на другата договаряща страна.
Ответникът не е ангажирал
доказателства, които да опровергават удостоверяването от чуждестранния съд за
влизане на процесното решение в сила, както и не е ангажира доказателства, че
исковата молба не му е връчена по предвидения в приложимия закон ред.
Недоказано е останало твърдението, че ответницата е променила постоянния си
адрес, на който е изпратена призовка по делото, по което е постановено
решението, чието признаване е поискано. Към молбата за допускане изпълнението
на решението е представен документ,
удостоверяващ начина на връчване на съобщението до ответницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 121,
ал. 1 от КМЧП съдът не навлиза в разглеждане на съществото на спора, разрешен
от чуждия съд. Следователно не могат в настоящото производство да бъдат
обсъждани доводите относно неправилността на постановеното от руски съд
решение.
Ответникът не навежда и
възражения от характера на допустимите съгласно чл. 121, ал. 2 КМЧП, поради
което и при наличие на предпоставките на чл. 117 КМЧП искът подлежи на
уважаване като следва решението да бъде признато изцяло и изпълнението му да
бъде допуснато на територията на Република България. В конкретния случай, не
може да бъде постановено решение за частично признаване и допускане изпълнение на съдебно решение,
доколкото не се касае за непаричен иск, независимо от предмета на процесното
решение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да
заплати сумата от 50 лева по сметка на СГС, представляваща дължима държана
такса
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
И ДОПУСКА изпълнението
на територията на Република България на
Решение от 14.05.2018 г. по дело № 2-1572/2018
г. по описа на Ленински районен съд в гр. Астрахан, с което М.Н. С. е осъдено да заплати на Н.В.Е. сумата от 575112 руски рубли,
лихви в размер на 307688 руски рубли.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК М.Н.
С., родена на *** г. в гр. Астрахан, Руска Федерация, с адрес за
призоваване гр. Варна, ул. „***** да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 50 лева, представляващи направени по делото разноски.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните пред
Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: