Р Е Ш Е
Н И Е № 59
гр.
Шумен, 28.02.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на тридесети януари през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:М.Маринов
Членове:1.Р.ХаджиИ.
2.мл.с.С.Стефанова
при секретаря Ж.Дучева като разгледа
докладваното от съдия Р.Хаджииванова в.гр.дело
№495 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №266 от 06.08.2019г. по гр.д.№271/2019г., поправено с решение №166/07.11.2018г., Районен съд-гр.Н.п.е осъдил „Юробанк България“АД-гр.С., представлявано
от П.Н. Д., Д.Б.Ш. и А.В.Я., с
пълномощник по делото юрисконсулт А.Ч. да заплати на Л.Д.К. и И.И.К. сумата от
676, 05 швейцарски франка, представляваща разлика, формирана за периода
12.11.2015 г. до 12.10.2018 г., между размера на договорена погасителна вноска
по договор за кредит и реално заплатената такава, в частта на договорената
лихва, по договор за потребителски кредит HL42673, сключен на 02.09.2008 г. и
допълнително споразумение, подписано на 28.06.2011 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 12.11.2018 г. до
окончателното плащане, като е отхвърлил предявения от Касабови срещу банката иск с правно основание по чл.55, ал.1 от ЗЗД,
с цена на иска от 1 515, 81 лв., представляваща платена от ищците сума,
получена при превалутирането на швейцарски франкове в лева по договор за
потребителски кредит HL42673, сключен на 02.09.2008 г. и допълнително
споразумение, подписано на 28.06.2011 г., както и предявеното от банката
възражение за прихващане на сумата от 676.07швейцарски франка, представляваща
разлика, формирана за периода 12.11.2015г.-12.10.2018г. между размера на
договорената погасителна вноска по договор за кредит и реално изплатената
такава, в частта на договорната лихва по договор за потребителски кредит от
02.09.2008г. и допълнително споразумение, със сумата от 710.93 швейцарски
франка.
Решението е обжалвано от ищцовата
страна в частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на сумата 1 515,
81 лв., представляваща платена от ищците сума, получена при превалутирането на
швейцарски франкове в лева по процесния договор. Сочи,
че същото се явявало неправилно в сочената част, поради
нарушаване на материалния закон и необоснованост, по
подробно изложени в жалбата съображения. Неправилен
се явявал изводът на съда, че клаузите на чл.1, ал.1 и ал.2, чл.2, чл.6, ал.2,
чл.21 и чл.23 от процесния договор, касаещи превалутирането на погасителните
вноски, не били нищожни. Кредитът само бил остойностен във швейцарски франкове
и задължението за погасяване също било в швейцарски франкове. Реално кредитът
бил отпуснат и усвоен в национална валута, като паричната единица на сметката
се изпозвала виртуално, само за изчисление По същество банката се лишила от
40000лв., а не от 33201швейцарски франка. Би следвало да се дължи връщане на
това, което е взето като заем-същия вид, количество, качество, плюс лихва.С оглед
нижожността на клаузите за поемане на валутния риск от потребителя и на вредите
свързани с този риск, сумата 1515.81лв. представлявала надплатена сума,
получена при превалутирането през процесния период 12.11.2013г.-12.12.2014г.,
поради което следвало да бъде възстановена. Моли
решението да бъде отменено в атакуваната част и вместо него постановено друго, с което заявената от
ищцовата страна претенция с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
сумата 1515.81лв. бъде изцяло уважена. Претендира присъждане
на направените разноски.
Жалба срещу
решението, но в осъдителната част е депозирало
„Юробанк България“АД-гр.С.. Излагат, че същото се явявало неправилно и
незаконосъобразно, поради нарушение на приложимия материален и процесуален
закон, и необоснованост. Не били доволни от решението в частта, с която съдът е
разгледал формулираното от ответника в отговора на исковата молба възражение за
прихващане, като е приел същото за недоказано.Не било необходимо да има
идентитет на периодите, за да бъде основателно възражението. Твърдяното вземане
на банката не прозтичало от поведението на ищците при погасяване на кредита, а
от уважаване на иска им за връщане на разлика
в лихва с мотив за нищожност на клаузите, позволяващи едностранно
увеличаване на лихвения процент. Това пораждало задължение за банката да
възстанови първоначалния погасителен план. При увеличаване на лихвения процент,
с вноската е погасявана по-голяма част лихва и по-малка главница, като по този начин се получавала падежирала, но
непогасена главница. Молят решението да бъде отменено в атакуваната част и
постановено друго, с което бъде уважено направеното от банката възражение за
прихващане.
Всяка от страните взема становище по
неоснователността на въззивната жалба на насрещната страна.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 от ГПК, от надлежни страни, поради което се явяват процесуално допустими.
Шуменският окръжен съд,
след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На 02.09.2008г. между „Юробанк И Еф Джи България“АД-гр.С.и ищците, в качеството им на кредитополучатели, бил сключен договор за
потребителски кредит HL42673, по силата на
който банката предоставя на ищците
потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове, в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 40 000 лв. по курс „купува“ за
швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита, а ищците
се задължават да върнат сумата по кредита, ведно с дължимите лихви, в сроковете
и при условията на договора. Съгласно чл.1, ал.2 от договора, за деня на усвояване на
кредита, за приложимия към този ден търговски курс „купува“ за швейцарския
франк на банката, както и за конкретния размер на кредита, страните ще подпишат
приложение №1 към договора за кредит, което ще е неразделна част от договора. Страните са се уговорили/чл.2/,
че кредитът се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на К. и се ползва от ищците при
условията на ал. 3 и 4 -усвоеният кредит в швейцарски франкове се превалутира служебно от
банката в лева по търговски курс „купува“ швейцарски франк към лева на банката
в деня на усвояването, като се превежда по открита сметка в банката на ищците,
които с подписването на договора дават своето безусловно и неотменимо съгласие
и оправомощават банката служебно да извършва тези действия, а за
превалутирането ищците не дължат такси и комисионни, които банката прилага,
съгласно Тарифа за условията, лихвите, таксите и комисионните.
В чл.3, ал.1 от договора е уговорено,
че за усвоения кредит кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в
размер на сбора на базовия лихвен процент (БЛП) на ответната страна за жилищни
кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата плюс договорна надбавка от 1,5 пункта, като е посочено, че към момента
на сключване на договора БЛП на банката за жилищни нужди е в размер на 5%. В
чл.3, ал.5 от същия договор е отбелязано, че действащият БЛП на банката за
жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните, а банката уведомява кредитополучателя за новия размер
на БЛП за жилищни кредити и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му
на видно място в банковите салони. Съобразно чл.6, ал.2 от договора,
погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и
усвоен - швейцарски франкове, като в случай, че на съответния падеж на
погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил
дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1, но има
средства в лева по свои сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с
тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски
франкове по курс „продава” на банката за швейцарския франк към лева, за което
кредитополучателят с подписването на договора е дал своето неотменно и
безусловно съгласие и оправомощава банката. В чл.12 от договора е вписана
разпоредба, съгласно която банката запазва правото си по време на действие на
договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните,
които банката прилага при операциите си, както и приложимите лихви по кредита в
швейцарски франкове, или друга валута, при евентуалното му превалутиране по
реда на чл.21 от договора, като измененията влизат в сила от деня на приемането
им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора. В
чл.21 от договора било постигнато съгласие, че кредитополучателят има право да
поиска от банката да превалутира /промяна на валутата, в която се изчислява
стойността на задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен
процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по
същата – чл.22/ предоставения му кредит в швейцарски франкове, съответно в лева
по обявения курс „купува” на банката за швейцарски франкове на датата на
превалутирането, като се съгласява банката да прилага по отношение на
превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от нея за съответната валута,
а за услугата кредитополучателят се съгласява да заплати съответна комисионна. Съгласно
чл.23, ал.1, кредитополучателите декларират, че са запознати и съгласни с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава
на швейцарския франк към българския лев, както и превалутирането, могат да имат
за последица, включително в случаите на чл.6, ал.2, повишаване на размера на
дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като напълно приема да
носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен
да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от
промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания
кредит. С ал.2 на чл.23 от договора, кредитополучателите декларирали и че са изцяло запознати и разбират
икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и
чл.21-23 от договора, както и че са съгласни с настъпването им.
Видно от отразеното в нотариален акт №.... на нотариус
П. А., предоставеният
на ищците кредит е бил обезпечен
с учредена договорна ипотека върху недвижим имот, находящ се в гр. Н. п.,
собственост на ипотекарния длъжник Е.И.Д..
Съгласно
приложение №1 към договор за банков кредит HL42673, кредитът бил усвоен на 12.09.2008г..
На 02.06.2011 г. ищците са подали молба до ответната страна
с искане кредитът, който ползват да бъде реструктуриран. На 28.06.2011 г. е
подписано допълнително споразумение между двамата ищци и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ – АД, с което е договорен
шестмесечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от месец юли 2011
г..
Уговорено е, че през периода на облекченото погасяване върху дълга се начислява
фиксирана годишна лихва от 7,5%, като през този период месечните погасителни
вноски са в размер на 210 швейцарски франка. В чл.6 от допълнителното
споразумение е вписано,
че след изтичане на периода на облекчено погасяване, върху общия размер на
дълга след натрупването на лихвата, уговорена с това споразумение, се начислява
годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия към същата дата БЛП на
кредитора за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена
надбавка в размер на 0,3 пункта, като след изтичане на периода на облекчено
погасяване до окончателното погасяване на дълга и всички други разноски,
свързани с него, кредитополучателят погасява дълга на равни месечни погасителни
вноски, съгласно погасителния план, който е неразделна част от споразумението.
В тази разпоредба на споразумението е вписано също, че действащият БЛП на
кредитора за жилищни нужди в съответната валута не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните, като кредиторът
уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП на кредитора за жилищни
нужди в съответната валута и датата, от която той е в сила , чрез обявяването
им на видно място в банковите салони. Споразумението за реструктуриране на
дълга е било сключено между ищците и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ – АД, тъй като към този момент вземането към кредитополучателите е било прехвърлено от
банката към споменатото дружество. С уведомление, получено от двамата ищци на
28.06.2016 г., те са били известени, че банката е прехвърлила на „Бългериън
Ритейл Сървисиз“ – АД всички свои
вземания по договора за кредит, а впоследствие с договор за цесия от 23.11.2015
г. същото това дружество е прехвърлило обратно на банката всички свои вземания
към ищците, произтичащи от договора за кредит.
По делото са приложени и погасителните
планове към договора, както и гр.д. №2603/2015 г. по описа на РС – Ш.. С
решение по соченото дело, ответната банка е осъдена да заплати на ищците на
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.26,
ал.1 от ЗЗД сумата от 1457.99
швейцарски франка,
представляваща платена без правно основание по процесния
договор разлика, формирана в
периода от 12.10.2010 год. до 09.10.2015 год. между размера на договорената
между страните погасителна вноска и реално заплатената такава в частта над
първоначално договорената лихва, съставляваща част от месечната анюитетна
вноска, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.10.2015 год. до
окончателното изплащане на сумата,
като е отхвърлен предявения от ищците срещу банката осъдителен
иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, във вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 1132.44лв., представляваща платена без правно основание сума по процесния договор,
формирана в периода от 12.10.2010 год. до 12.12.2011 год. в резултата на
превалутиране от швейцарски франкове в лева на дължимите месечни анюитетни
погасителни вноски по договора. Решението е
потвърдено от горната инстанция и влязло в законна сила.
Съгласно заключението на назначената
ССЕ, ищцата е имала
открити в банката две сметки – левова и в швейцарски франкове. На 12.09.2008 г.
в последната са постъпили 33 201,00 швейцарски франка с посочено основание
„усвояване на кредит“. На същата дата от тази сметка са излезнали 32 951, 53
швейцарски франка и са постъпили в левовата сметка на ищцата като 39 700лв.. Посоченото основание в
банковия документ – бордеро е било „Покупка на валута. Купени 32 951, 53 CHF Продадени 39 700, 00 BGN Курс
CHF 1/ BGN 1.204800“. На същата дата 12.09.2008 г. е било налице и искане за превалутиране, подписано от иищцата, отправено до банката.
На 15.09.2008 г. с бордеро и посочено основание „Получател Л.Д.К. с Л.К.
№*********“ от левовата сметка са били изтеглени в брой 39 700лв.. Вещото лице сочи също, че съгласно
първоначалния погасителен план към договора за банков кредит договорената
месечна анюитетна вноска е 269, 30 швейцарски франка (включваща главница и
лихва), като лихвата в анюитетните вноски се променя в намаление. Първата
дължима лихва е била 179,84 швейцарски франка, а последната 204-та е 1, 45
швейцарски франка. Общо дължимата лихва според първоначалния погасителен план е
21 736, 24 швейцарски франка. През исковия период, касаещ лихвата - 12.11.2015 г. до 12.10.2018 г., реално изплатените месечни вноски от страна на ищците са общо 11 550,
57 швейцарски франка, от които договорна лихва 4 759, 14 швейцарски франка.
През целия период на договора – от началото на сключването му до момента,
нивата на БЛП в швейцарски франкове са се променяли – към 02.09.2008 г. до
10.10.2008 г. – 5,00%; от 10.10.2008 до 10.09.2012 г. – 7, 20 % и от 10.09.2012
г. и към момента – 6, 95%, като се е променял и годишният лихвен процент по
кредита. Тези промени са извършвани с решения на Комитета по управление на
активите и пасивите към банката, като не е установено на база на какви
обстоятелства са правени и няма информация за начина, по който са определяни
новите нива на БЛП. Съществува Методология за образуване на БЛП, публикувана в
сайта на банката през 2010 г., съгласно която БЛП се определя като сбор от
трансферна цена на ресурса и буферна надбавка, като вещото лице в заключението
си подробно обяснява същността на понятията. Обяснен е и начинът на формиране
на годишния лихвен процент (ГЛП), като в анализа на заключението е посочено, че
ГЛП, а и БЛП се формират от компоненти, които са обективни (чиято стойност не
зависи от волята на банката и/или е нормативно определена) и други, чийто
размер се определя от кредитодателя и за които не е налице публична информация.
В настоящия случай разликата между договорените към датата на сключване на
договора и реално заплатените от ищците вноски в частта за лихвата по договора
за периода 12.11.2015 г. до 12.10.2018 г. възлиза на 676, 05 швейцарски франка,
платени в повече в резултат на промяната на лихвените проценти. Посочено е, че левовата
равностойност на реално изплатените вноски по кредита за периода 12.11.2013 г.
– 12.12.2014 г. възлиза на сумата от 6
059, 19 лв., като това е равностойността на 3 765, 97 CHF по курса на БНБ към
датата на всяка една от вноските. Ищците са внасяли погасителни вноски в
швейцарски франкове по съответния курс в деня на вноската по откритата сметка в
банката в швейцарски франкове. Към датата на сключването на договора левовата
равностойност на 1 CHF е била 1, 2151 лева по курс на БНБ. Същата, обаче е била
променяна и разликата в сумата на месечните вноски за периода, за който е
предявена претенцията на ищците 12.11.2013 г. – 12.12.2014 г. е следствие от
промяната на курса на CHF/BGN. Изчислена по курса на БНБ към дата на сключване
на договора внесената сума от 3 765, 97 швейцарски франка възлиза на сумата от
4 576, 03 лева. Така разликата между сумите за заплатени месечни вноски в този
период, вследствие промяната на курса на швейцарския франк, е 1 483, 16 лв., а разликата вследствие
промяната на същия валутен курс за същия период относно платените от ищците
такси е 54, 87 лв., или общата сума на курсовите разлики за платените
месечни вноски и такси през периода 12.11.2013 г. – 12.12.2014 г. възлиза на 1 538,03лв..
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Видно от обстоятествената част на
исковата молба и заявения петитум, ищците са заявили претенции с правно
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата 676,0 5швейцарски франка, представляваща разлика, формирана
за периода 12.11.2015 г. до 12.10.2018 г., между размера на договорена
погасителна вноска по договор за кредит и реално заплатената такава, в частта
на договорената лихва, по договор за потребителски кредит HL42673, сключен на
02.09.2008 г. и допълнително споразумение, както и за заплащане на сумата 1
515, 81 лв., платена от ищците сума,
получена при превалутирането на швейцарски франкове в лева по сочения договор за потребителски кредит. Ищците се
позовават на изначална липса на основание на банката да получи сочените суми - твърдейки
нищожност на клаузите на чл.3, ал.1, чл.3, ал.5 и чл.12, ал.1 , чл.1, ал.1,
ал.2, чл.2, чл.6, ал.2, чл.21 и чл.23 от процесния договор, с оглед
разпоредбите на чл. 143 и чл.146, ал.1 от ЗЗП. Само за
прецизност следва да се отбележи, че освен
че дадената от страна квалификация на спорното право не обвързва съда, то в настоящия
случай въззивният съд дължи служебна проверка на валидността на клаузите, тъй
като се касае за императивни материалноправни разпоредби, които трябва да бъдат
приложени, като при необходимост да промени, в зависимост от установените
факти, квалификацията на правното основание.
В разглеждания случай е установено по
делото, а и не се спори, че между страните е бил сключен договор за банков
кредит, чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на чл. 430 – чл. 432 ТЗ. Договорът
е сключен в писмена форма, съгласно изискването на чл. 430, ал. 3 ТЗ, като е
подписан от страните. Съгласно уговореното, за банката съществува задължение да отпусне уговорената парична сума, като
срещу това задължение кредитополучателите следва да върнат главницата, заедно с
уговорената лихва по кредита; да използват кредита по предназначение; да дадат
на банката необходимите сведения във връзка със сключването и изпълнението на
договора и да дадат обезпечение.
В случая кредитополучателите са
физически лица, на които с процесния договор е предоставен кредит, който не е
предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради
което и същите имат качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП, а съответно банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.
Досежно претенция за заплащане на сумата от
676, 05 швейцарски франка, представляваща разлика, формирана за периода
12.11.2015 г. до 12.10.2018 г., между размера на договорена погасителна вноска
по договор за кредит и реално заплатената такава, в частта на договорената
лихва:
Настоящата инстанция напълно споделя изводите
на първоинстанционния съд досежно основателността на претенцията и на основание
чл.272 от ГПК препраща към същите.
Както бе посочено по-горе, ищците се ползват от предвидената в ЗЗП
защита на потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1,
ал.2 и ал.4 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако
са уговорени индивидуално, като не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им.
Настоящият състав намира, че клаузите
на чл. 3, ал. 1 и ал.5, чл.6, ал.3, чл. 12, ал. 1 от договора, които касаят определянето и
заплащането на лихвата по договора, са част от стандартни, изготвени
предварително и типови условия на банката, поради което кредитополучателите не
са имали възможност да влияят върху съдържанието им. Липсват и данни
включването на спорните клаузи в договора да е в резултат на изричното им
предварително обсъждане и съгласие на потребителя по отношение на тяхното
съдържание, а доказателствената тежест в тази насока е била на банката с оглед
правилото на чл. 146, ал. 4 ЗЗП. Поради това настоящият съдебен състав намира,
че ищците могат да се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП.
Процесните договорни клаузи са нищожни
като неравноправни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като са изпълнени
критериите, предвидени в чл. 143 ЗЗП, а именно:
В нито една от клаузите, предвиждащи
едностранна промяна от банката по време на действието на договора на
възнаградителната лихва и Тарифата за условията, лихвите, таксите и
комисионните, които прилага при операциите си, не са посочени условията, при
които банката ще извършва промяната на базовия лихвен процент, представляващ
един от компонентите при изчисляване размера на дължимата от кредитополучателя
годишна лихва. В посочената от ответната банка Методология са определени
компонентите, които влияят на размера на базовия лихвен процент, като е
посочено, че при промяна на някой от тях е налице основание за неговата
актуализация, но тези положения не са част от съдържанието на сключения с
ищците договор за кредит, тъй като те не са възпроизведени в нито една негова
клауза. Не са ангажирани доказателства,
че към датата на сключване на процесния договор кредитополучателите са били
запознати с Методологията, на която се позовава ответната банка и която е
едностранно издадена от него, както и че са изразили съгласие предвидените в
нея условия да станат част от съдържанието на възникналите между страните
облигационни отношения, като се е позовал също на чл. 298, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ТЗ. Липсата на възможност да влияят върху определянето на базовия
лихвен процент поставя ищците в неравнопоставено положение спрямо търговеца, за
който е договорена обратната възможност.
В отношенията им с банката кредитополучателите са в положение на
по-слаба страна и от гледна точка на степента им на информираност и на
възможностите, които им се предоставят да преговарят. Предварително установените от банката условия
в спорните договорни клаузи са във вреда на ищците – кредитополучатели и
създават значително неравновесие между правата и задълженията на страните, като
по този начин се нарушават изискванията за добросъвестност при сключване на
договорите. Тези изисквания в случая са нарушени с включване на процесните
клаузи в договора, доколкото с тях се предвижда ограничаване възможностите на
потребителите, с което се стига до незачитане на техните интереси.
С оглед приетата нищожност поради
неравноправност на клаузите на чл. 3, ал. 5, чл.6, ал.3 и чл. 12, ал. 1 от договора за кредит, основателна се явява
претенцията за заплащане на сумата 676.05 швейцарски франка, представляваща
разлика формирана за периода 12.11.2015г.-12.10.2018г. между заплатените от
ищците погасителни вноски и предварително договорените такива, в частта на
договорената лихва.
Неоснователно се явява депозираното от
ответната страна възражение за изтекла давност. Съгласно разясненията, дадени в
т.7 от ПП на ВС от 28.05.1979 по гр.д.№1/1979 г., давностният срок за
вземанията по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е общият пет годишен срок по чл.110 от ЗЗД и тече от момента на получаване на плащането. В случая исковата молба е
подадена на 12.11.2018г., като искът обхваща вземания за извършени плащания при
начална липса на основание за период 12.11.2015г.-12.10.2018г..
Касателно депозираното от ответната
страна възражение за прихващане: В случай на уважаване на претенцията за
заплащане на сумата 676.07швейцарски франка, банката е депозирала искане за
прихващане със сумата 710.93швейцарски франка,
представляваща пратена в по-малко главница при прилагане на първоначалния
погасителен план за периода 12.10.2010г.-12.10.2018г.:
Настоящата инстанция намира същото за
недоказано. Видно от заклочението на назначената ССЕ, таблица-приложение №2, през периода 10.11.2015г.-10.10.2018г.е
погасена главница общо в размер на 5669.70 швейцарски франка, като съобразно
първоначалния погасителен план тази сума възлиза на 5611.72 швейцарски франка.
Т.е. не се установява наличието на платена в по-малко главница. За периода
12.10.2010г.-12.10.2018г. ответната страна не ангажира надлежни доказателства,
въпреки изрично предоставената възможност за това. Приетото по друго дело заключение на съдебна експертиза,
не може да се цени като такова по настоящото дело. Пред изложеното е
депозираното възражение не следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за
заплащане на сумата 1 515, 81 лв., представляваща платена от ищците сума,
получена при превалутирането на швейцарски франкове в лева по договор за
потребителски кредит HL42673, сключен на 02.09.2008 г. и споразумението, за
периода 12.11.2013г.-12.12.2014г.:
С оглед изложените от страните
твърдения, спор е налице досежно това били ли са уговорени индивидуално процесните
клаузи на чл.6, ал.2 и чл.23 от договора за кредит, касаещи превалутирането на
погасителните вноски, прехвърлени ли са изцяло последиците от валутния риск
върху ищците, съставени ли са процесните клаузи по прозрачен начин, въз основа
на ясни и разбираеми критерии за икономическите последици и нарушен ли е от
ответника принципът на добросъвестност.
Константна е съдебната практика, че обективните
предели на силата на пресъдено нещо обхващат основанието на спорното право,
индивидуализирано чрез правопораждащите факти и искането. Със сила на пресъдено
нещо се установява съществуването или несъществуването на заявеното от ищеца
право, предмет на делото и на съдебното решение. Преклудиращото действие на
силата на пресъдено нещо се отнася до фактите, които са релевантни за
съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на съдебно признатото
вземане, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която
пораждат изгодни правни последици. В последващ процес по предявен иск на
различно основание или за различно искане, но произтичащ от материално право,
чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно решение, от съдебната
проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата
на пресъдено нещо. Преклудирани са фактите, представляващи основания за
нищожност на правните сделки, за погасяване на вземанията или пораждащи права
за унищожаване или разваляне на сделки, на които се основава съдебно признатото
право. Обективен идентитет е налице не само когато по втория иск се търси
установяване, което е идентично със съдържащото се в първото решение, но и
когато с втория иск се търси да бъде признато такова право, което е
несъвместимо със съдебно отреченото. Когато се търси се да бъде установено друго право,
спрямо което правото, предмет на СПН е преюдициално.
В случая с влязло в сила решение по
гр.д.№2603/2015г. на ШРС е бил отхвърлен
предявения от ищците срещу банката осъдителен иск за връщане на сумата 1132.44лв.,
представляваща платена без правно основание сума по процесния договор,
формирана в периода от 12.10.2010 год. до 12.12.2011 год. в резултата на
превалутиране от швейцарски франкове в лева на дължимите месечни анюитетни
погасителни вноски по договора, като дадена на нищожно основание-нищожност на
клаузите на чл.6 и чл.23 от процесния договор, поради което и с така
постановеното решение въпросът за нищожността на тези клаузи, който е формирал
основание на предявения иск е бил разрешен със сила на пресъдено нещо./решение
№520/30.07.2019г. по ч.търг.д.№467/2019г, ІІт.о../. Това е така, тъй като със
СПН по горното дело е установено съществуване или несъществуването на
твърдяното или отричаното от ищеца спорно материално право с белезите, които го
индивидуализират /юридически факт, от който произтича, съдържание, субекти и
правно естество/, което означава, че предмет на делото са били правоотношенията
между страните по повод процесния договор за кредит, включително действителността
на клаузите му досежно прилагане курса на швейцарския франк.
Ето защо, настоящият състав считна, че
след като с постановения по гр.д. № 2603/2015г. на ШРС съдебен акт е създадена
СПН между страните, участвали и в него, относно правопораждащите факти /неравноправността,
нищожността на клаузите досежно
прилагане курса на швейцарски франк/, то не следва в настоящото производство
този въпрос да се пререшава.
Предвид изложеното и изводът на
първоинстанционния съд, че клаузите касаещи превалутирането на погасителните
вноски не са неравноправни и не са нищожни се явява правилен и следва да се
сподели и от настоящата инстанция.
Обжалваното решение се правилно и
следва да бъде потвърдено. При този изход на спора, с оглед неоснователността
на жалбите и на двете страни, разноските следва да останат в тежест на страните
така, както са направени.
Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №266 от 06.08.2019г. по гр.д.№271/2019г., поправено с решение №166/07.11.2018г. на НПРС.
На основание чл.280, ал.3
от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.