РЕШЕНИЕ
№ 206
гр. Кюстендил, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20221520100317 по описа за 2022 година
Образувано е по молба от Р. Ч.-Н. - Директор на Дирекция “Социално
подпомагане” (ДСП) Кюстендил, с която моли съда, да постанови решение, с
което детето В. ХР. М., ЕГН: **********, да бъде настанен в семейството на
негови близки – това на Д. Найденов И., адрес: гр. К., ул. „Р.“ №**, със срок
до навършване на пълнолетие, а ако учи до завършване на средно
образование, но не повече от 20 години или до настъпване на промяна на
обстоятелствата, допускащи налагането на по-благоприятна мярка за закрила
или до нейното отпадане, както и относно възможността за ползване на
„заместваща приемна грижа“.
В молбата се сочи, че със заповед на Директора на ДСП – Кюстендил
детето В. ХР. М. е настанено временно в семейството на своя близък - Д. Н.
Ил.. М. е бил настанен при своя роднина И. с Решение по гр.д. №1816/2020г.
по описа на КРС, но срокът за настаняване е изтекъл. Последното налага
произнасяне на съда с нов срок.
С оглед горното се поддържа заявеното искане, като искания период на
настаняване е до навършване на пълнолетие на М., а ако учи до завършване
на средното си образование, но не повече от 20-годишна възраст или до
настъпване на обстоятелства, допускащи налагането на по-благоприятна
мярка за закрила или до нейното отпадане. Иска се постановяване и на
1
заместваща приемна грижа.
В съдебно заседание молителят се представлява от юрисконсулт С..
Същят поддържа искането. Особеният представител на детето – адв. П. от
АК-Кюстендил, счита депозираната молба за основателна. Намира, че тя е в
интерес на децата.
Представителят на Районна прокуратура – гр. Кюстендил също взема
становище за основателност постъпилата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Детето В. ХР. М. е родено на 27.09.2007 г. от майката Х. В. М.а и баща
неизвестен. Майката е починала на 11.01.2020 г. С оглед констатирания риск
за здравето и развитието на детето, същото по административен ред е било
настанено в семейство на негови близки – това на Д. Н. Ил., съгласно
приложената заповед на директора на ДСП- Кюстендил.
От приложеният по делото социален доклад се установява, че след
смъртта на майката М. е настаняван при свои лели, но поради различни
причини се наложило по административен ред да бъде настанен при своя
близък – Д.И.. Установено е, че същият има достатъчно родителски капацитет
да се грижи за детето, битовите условия в дома са напълно приемливи. М. е
бил настаняван при същия със съдебно решение и срокът отразен в него е
изтекъл, което е обусловило нуждата от ново сезиране на съда.
Според социалния работник Г. Г. в интерес на детето е молбата де се
уважи. Сочи, че близкият, при когото се иска настаняването е лице с опит в
отглеждането на деца и може да продължи да полага грижи за детето.
Близкият Д.И. заявява в съдебно заседание, че желае детето да бъде
настанено при него. Има желание и условия, за да ги отглежда.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Молбата е с правно основание чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл.
25, ал. 1, т. 1 от ЗЗДетето.
Искането e направено от легитимирано за това лице по см. на чл. чл. 26,
ал. 2 от ЗЗДетето, поради което е допустимо. Сезираният съд разполага с
надлежна компетентност да го разгледа – арг. от разп. на чл. 28, ал. 1 от
ЗЗДетето.
Разгледано по същество съдът намира същото за основателно по
следните съображения:
2
По силата на чл. 14 Конституцията на Република България децата са
под закрилата на държавата и обществото. Принципите, мерките и дейностите
за осъществяването на тази специална функция на държавата, са предвидени
в ЗЗДетето. По смисъла на § 1, т 1 от същия закон „закрила на детето“ е
система от законодателни, административни и други мерки за гарантиране
правата на всяко дете. Съгласно т. 1 на чл. 3 от Конвенцията за правата на
детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. (ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в
сила от 3.07.1991 г.), висшите интереси на детето са "... първостепенно
съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали
са предприети от обществени или частни институции за социално
подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните
органи". В съответствие с тази уредба е и нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДетето,
прогласяваща правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо,
умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и
интереси.
В настоящото охранително производство задължението на съда е да
установи, изхождайки единствено и само от интересите на децата, от кого
следва те да бъдат отглеждани и възпитавани и за какъв срок.
Законодателят е предвидил различни административни и съдебни мерки
за закрила (чл. 4 от закона), включващи както мерки за закрила и съдействие в
семейната среда, така и такива, свързани с настаняване на детето извън
семейството. Основанията, при които се прилагат тези мерки (за настаняване
на детето извън семейството), са уредени в чл.25 от ЗЗД-то и чл. 4, т. 2-4 от
същия закон.
При посочените законодателни решения съдът намира, че в случая е
налице хипотезата на чл. 25, т. 2 от ЗЗДетето, която предвижда, че може да
бъде настанено извън семейството дете чиито родители, настойници или
попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за него, т.к. от
събраните доказателства по делото се налага извод, че майката не изпълнява
своите родителски задължения, посочени в чл.125 ал.1 от СК и чл.143 ал.1 от
СК, според които родителите са длъжни да се грижат за децата си, да ги
подготвят за общественополезна дейност, както и да им осигуряват издръжка
до навършване на пълнолетие. Няма спор, че „отглеждането“ на детето
изисква непрекъснати и непосредствени грижи за храна, облекло, хигиена,
здраве, почивка, жилище и пр. Наред с това възпитателната функция на
родителите е извънредно важна поради своя незаменим характер. В средата
на семейството и под грижите на родителите се извършва първоначалното
оформяне на човешката личност. В случая такива грижи биологичните
родители не могат да полагат, доколкото майката е починала, а бащата е
неизвестен. Ето защо съдът приема, че по отношение на детето следва да бъде
предоставена надлежна закрила по реда на ЗЗДетето.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗДетето мерките за закрила, свързани с
3
настаняване извън семейството, са три – в семейство на роднини или близки,
в приемно семейство, или в специализирана институция. Съгласно чл. 28, ал.
3, изр. 2 от закона, при определяне на мярката съдът трябва да следва
посочената поредност, освен ако това не е в интерес на детето. В случая е
предприета първата мярка, като най-адекватна и щадяща за детето.
При това бе изследван родителският капацитет на предложеното
семейство на близкия и неговата годност да извършва дейността си като
такова. В хода на тази проверка съдът констатира, че няма данни, които да
опровергават становището на молителя, че предложеното семейство на
близък е подходящото и то може да задоволи потребностите на детето. От
показанията им, а и от събраните по делото писмени доказателства, вкл.
изготвения социален доклад, се установява, че полагат съответни на нуждите
на детето грижи. Осигуряват му прехрана и домашен уют, като полагат и
специални грижи. Всичко това безспорно сочи на извод, че разполагат с
необходимата годност, да бъдат професионални приемни родители.
Поради изложеното и като взе предвид интереса на детето по см. на на §
1, т. 5 от ДР на ЗЗДетето, неговите физически, психически и емоционални
потребности, възрастта му, опасността, която го грози с оглед констатираното
поведение на майката, и неспособността й да се грижи за него, съдът намира,
че следва да се постанови настаняването му в семейството на неговия близък
– Д.И..
С оглед горното, местоживеенето на детето следва да се определи по
постоянен и настоящ адрес семейството на близкия.
В посочената хипотеза с оглед нормата на чл. 28, ал.5 ЗЗДетето, съдът
следва да определи и срокът на настаняването, като не е обвързан от
предложението на молителя в този аспект. Настоящият съдебен състав
намира, че с оглед най-добрия интерес на детето подходящ в случая е такъв,
какъвто е предложен от молителя - до навършване на пълнолетие на М., а ако
учи до завършване на средното си образование, но не повече от 20-годишна
възраст или до настъпване на обстоятелства, допускащи налагането на по-
благоприятна мярка за закрила или до нейното отпадане.
Съгласно чл. 20 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване,
подбор и утвърждаване на приемните семейства и настаняване на деца в тях,
при настаняване на дете извън семейството в заповедта на директора на
дирекция „Социално подпомагане“ и в съдебното решение се определят
условията за ползване на „заместваща приемна грижа“ съгласно Правилника
за прилагане на Закона за закрила на детето. Съгласно параграф 1 т. 9 от ДР
на ПП на ЗЗДетето „Заместваща приемна грижа“ е услуга за дете, настанено
извън семейството, която се предприема планирано и/или при извънредни
обстоятелства с цел подкрепа на приемното семейство или семейството на
роднини или близки за осигуряване на отдих и за деца с дългосрочен престой
в специализирана институция за интегриране в общността. Поради това съдът
намира, че следва да постанови в решението си, при необходимост,
4
установена от отдел “Закрила на детето”, да се ползва социалната услуга -
“заместваща приемна грижа”.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 5, ал. 1 и
чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето, съдът
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА по отношение на В. ХР. М., ЕГН:
**********, роден на **.**.**** г., НАСТАНЯВАНЕ в семейството на негов
близък – Д. Н. Ил., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „Р.“ №**, със срок до
навършване на пълнолетие на М., а ако учи до завършване на средното си
образование, но не повече от 20-годишна възраст или до настъпване на
обстоятелства, допускащи налагането на по-благоприятна мярка за закрила
или до нейното отпадане.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето В. ХР. М., ЕГН: **********, по
постоянен и настоящ адрес на семейството на неговия близък - Д. Н. Ил.,
ЕГН: **********, гр. К., ул. „Р.“ №**.
ПОСТАНОВЯВА да се ползва социалната услуга “заместваща приемна
грижа” съгласно чл. 20 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване,
подбор и утвърждаване на приемните семейства и настаняване на деца в тях,
при необходимост, установена от ДСП, отдел “Закрила на детето” - гр.
Кюстендил.
Решението подлежи на незабавно изпълнение – арг. от разп. на чл. 28,
ал. 4 от ЗЗДетето.
Решението да се обяви на страните.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Кюстендил в 7-
дневен срок от съобщаването му – арг. от чл. 28, ал. 6 от ЗЗДетето .
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5