РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Нова Загора, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Гражданско дело №
20242220100456 по описа за 2024 година
Производството е по чл.422 от ГПК.
Образувано по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев”
№ 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Юлия
Христова Юргакиева, чрез юрисконсулт Катерина Г.ева, срещу Г. Я. К. с ЕГН ********** и
поС.ен адрес: ***, с която е предявен установителен иск за сумата от 605.20 лв., от които
456.00 лв. - главница, 69.75 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.02.2022
г. до 25.12.2022 г., 79.46 лв. - лихва /обезщетение/ за забава начислено за периода от
25.02.2022 г. до 10.01.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаването на заявлението по чл.417 от ГПК - 02.03.2023 г.
В нея ищецът посочва, че на 30.10.2023 г. е било подписано Приложение №
1/30.10.2023 г. на осн. чл.1.3 от сключения на 30.10.2023 г. Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ на основание чл.99 от ЗЗД между „Ти Би Ай Банк” ЕАД с
ЕИК ********* /Банката/ и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********
/АСВ/, по силата на което вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит с №
**********, сключен между Банката и Г. Я. К., е било прехвърлено в полза на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и
лихви, което вземане било индивидуализирано в Приложение 1 от 30.10.2023 г. към
Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. Сочи се, че длъжникът
бил уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, чрез
пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
В случай, че съдът счете извършеното към момента уведомяване за цесията за
ненадлежно, към настоящата представя и моли да бъде прието Уведомително писмо с изх.№
УПЦ-С-ТБИ/********** от 26.04.2024 г., което да бъде връчено на ответника.
Разяснява, че с цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на
Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите
лица във връзка с обработването на лични данни относно свободното движение на такива
данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните
(ОРЗД) приложение № 1 се предоставяло със заличени лични данни на физическите лица,
1
които не участват в настоящия съдебен процес.
Сочи, че съгласно принципите, залегнали в чл.5, пар.1, б.„г“ и „е“ от ОРЗД,
администраторът е длъжен да ограничи обработването на личните данни на физическите
лица до минимум и да прилага такива мерки за защита, които да гарантират, че данните на
субектите няма да бъдат засегнати по неблагоприятен начин.
Ето защо в извлечението на приложение № 1 били включени само и единствено
личните данни на участващите в настоящия правен спор субекти. Личните данни на другите
физически лица били заличени. Обратното би означавало превишаване на целите, за които се
обработват личните данни, и нарушаване на горепосочените принципи.
В приложение № 1 и договора за цесия била заличена и търговската информация,
която също била ирелевантна за процесния случай.
Моли, в случай че съдът прецени нуждата от представяне на приложение № 1 в
цялост, да бъдат уведомени за това с нарочен акт на съда.
С оглед факта, че Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист не било подадено от представляваното от ищцовото дружество „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД и не били страна по частното гражданско дело, се позовават на т.10б. от
ТР 4/2013 г. на ОСГТК, съгласно която ВКС привел, че настоящият иск би могъл да се
предяви и от цесионера, ако е спазил срока по чл.415, ал.1 ГПК, от датата на връчване на
указанията на съда на цедента. В тази насока било и Определение № 329 от 31.05.2011 г. на
ВКС по ч.гр.д.№ 226/2011 г., 4-то г.о., ГК с докладчик съдията М.Ф., съгласно което „не е
предвидена /в закона/ забрана след издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, вземането да бъде прехвърлено от кредитора - заявител. ... законът не обвързва
разрешаването на повдигнат материалноправен спор в исков процес, непременно със
заявителя в заповедното производство“. Също в тази насока било и Определение № 366 от
19.05.2011 г. на ВКС по т.д.№ 994/10 г., 1-во т.о., ТК с докладчик съдията Д.П., съгласно
което ВКС постановил, че е допустимо да бъде подаден иск за установяване на вземането по
издадена заповед за изпълнение от новия кредитор /цесионер по договор за цесия/ на
длъжника, когато вземането по заповедта за изпълнение е цедирано преди да е подадено
възражението срещу същата.
В Определение № 665 от 04.11.2019 г. по ч.т.дело № 2390 от 19 г. на II т.о. на ВКС със
съдия докладчик Т.В. бил допуснат въпроса: „При частно правоприемство, основано на
договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, легитимиран ли е
цесионерът да предяви иска по чл.422 ГПК, ако заповедта за изпълнение е издадена на
основание чл.417, т.2 ГПК с оглед особеното качество на кредитора - банка, каквото
качество цесионерът няма?“. Върховният съд е отговорил, че задължителната практика на
ВКС, обективирана в т.10б от ТР по д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която при
частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в
периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по чл. 422 ГПК,
легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът, с приложение
на нормата на чл.226 ГПК. Изрично било посочено обаче, че легитимиран да предяви иска е
и цесионерът, ако е спазил срока по чл.415, ал.1 ГПК /ал.4 в сегашната редакция на ГПК/.
Последното разрешение, задължително за всички съдилища, било приложимо и в хипотезата
на издадена заповед за изпълнение въз основа на извлечение от счетоводни книги, с които се
установява вземане на банка. Нито в мотивите, нито в диспозитива на този акт на
нормативно тълкуване са посочени изключения от постановките във връзка с активната
процесуалноправна легитимация на цесионера да установи съществуването на вземането,
предмет на издадена, на основание чл.417, т.2 от ГПК, заповед за изпълнение в полза на
банката /цедент/, след като прехвърлянето на вземането е осъществено след издаване на
заповедта за изпълнение, но преди завеждане на специалния установителен иск.
Единственото условие било цесионерът да е спазил срока за предявяване на иска, така както
е регламентиран в чл.415, ал.4 ГПК, независимо от обстоятелството, че указанието на
заповедния съд за предявяването му, е съобщено на банката - заявител.
Сочи, че аргументи за обратното разрешение, не могат да се черпят от т.4г на ТР №
4/2013 г. В тази част на ТР бил даден отговор, релевантен към основанията за издаване на
заповед по чл.417 ГПК, при депозирано заявление от правоприемник на посочения в
2
съответния документ, кредитор. В диспозитива на т.4г, а и в мотивите към нея изрично било
посочено, че когато се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК от
частен правоприемник на кредитора /банка, държавно учреждение, община/, той следвало да
притежава същото особено качество, за да получи заповед за незабавно изпълнение.
Приложимостта на т.4г от ТР № 4/2013 била ограничена само в хипотезите на настъпило
частно правоприемство преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ до издаването на заповедта, но не и в последващото исково
производство по чл.422 ГПК. Процесуално недопустимо било прилагането по аналогия - и
за исковото производство, на посоченото в т.4г от ТР ограничение относно субектите,
легитимирани да се снабдят с изпълнително основание по реда на чл.417, т.2 ГПК, след като
вземането е прехвърлено, след получаване на заповед за незабавно изпълнение от надлежния
кредитор.
При наличие на задължителна за всички съдилища практика на ВКС, обективирана в
т.106 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в отклонение от която било
постановено атакуваното въззивно определение, не следвало да се преценява дали е налице
допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1, пр.2 ГПК.
Твърди се, че процесното вземане произтичало от сключен на 22.12.2020 г. Договор за
потребителски кредит с № ********** между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Г. Я. К., съгласно
който кредиторът предоставил кредит в размер на 859.00 лв., за общо ползване, която сума
ответникът се задължил да върне на Кредитора, ведно с уговорените лихви до 25.12.2022 г.
/чл.6 от Договора/ на равни месечни вноски, всяка в размер на 47.82 лв., без последната,
която била изравнителна и е в размер на 47.84 лева. Така към датата на подписване на
Договора, страните уговорили Кредитополучателят /ответника/ да плати на Банката общата
сума от 1147 лв.
Съгласно чл.9 от Договора, за отпусната сума се дължала възнаградителна лихва с
годишен лихвен процент от 29.53 %, а в случай на просрочие, съгласно чл.9.4. от Договора,
се дължала и лихва за просрочие в размер на законната лихва, начислена върху просрочената
главница за периода на просрочието.
В чл.11.2 от Договора бил инкорпориран погасителния план към него, съгласно който
първата дължима месечна погасителна вноска била с падежна дата 25.01.2021 г., а
последната била 25.12.2022 г.
Моли съдът, да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено,
че Г. Я. К., в качеството на Кредитополучател по Договор за потребителски кредит с №
********** от 22.12.2020 г., дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК
*********, следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 248/2023 г. по описа на Районен съд Нова
Загора, а именно:
- 456.00 лв. - представляваща неизплатена главни да по Договор за заем;
- 69.75 лв. - представляваща договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода
от 25.02.2022 г. до 25.12.2022 г.;
- 79.46 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, начислена за периода от 25.02.2022 г.
до10.01.2023 г.;
- законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист - 25.01.2023 г., до окончателно
погасяване на дълга, както и да му бъдат присъдени сторените и предявени разноски по
ч.гр.д.№ 248/2023 г., по описа на PC - Нова Загора.
Моли, също така да му бъдат присъдени и направените съдебно деловодни разноски
и в настоящото производство и посочва банкова сметка.
Моли, в случай че представител на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД не се яви
на първото по делото заседание, същото да се гледа в негово отсъствие.
Прави искане, в случай че ответникът представи писмени доказателства и/или
направи доказателствени искания да му бъде предоставена възможност да се запознае с тях и
да вземе становище, както и да ангажира допълнителни доказателства.
3
Моли, в случай че ответникът по делото в законоустановения срок не депозира
отговор на исковата молба, не вземе становище и не оспори приложените доказателства по
делото или претендираните към него суми, нито ангажира доказателства, с които да докаже,
че са изплатени претендираните към него суми, съдът да постанови решение, съгласно което
да установи вземането на Агенция за събиране на вземания ЕАД срещу ответника по делото,
включително в случай, че ответникът не се яви в първото заседание по делото и не е
направил искане делото да се гледа в негово отсъствие, моли съдът да постанови
неприсъствено решение.
Моли, в случай че ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не е взел
становище и не е оспорил приложените доказателства по делото, нито е ангажирал
доказателства, с които да докаже, че са изплатени претендираните към него суми, поради
особени непредвидени обстоятелства и даде възможност на ответника да вземе становище
по исковата молба и доказателствата по нея, както и да представи доказателства, съдът да му
даде възможност на ищеца да се запознае със същите и да даде становище по тях.
Моли, в случай че ответникът признае иска в цялост, съдът да постанови решение,
съгласно което да бъде установено вземането на Агенция за събиране на вземания ЕАД
срещу ответника по делото.
В случай че съдът приеме, че е доказано извършването на разноски от ответника в
настоящето дело и същите са в размер над минималния адвокатски хонорар, прави
възражение на осн. чл.78, ал.5 от ГПК и моли съдът да намали същия до размера на
нормативно установения минимален размер на адвокатския хонорар.
В случай че съдът осъди Агенция за събиране на вземания ЕАД да заплати разноски
на ответника по делото, в съответствие с принципите на добросъвестност, равенство на
страните и законност, изразени в чл.3, чл.5 и чл.9 от ГПК, за да бъдат равнопоставени в
съдебното производство, моли, съдът да даде указания, на ответника да посочи банкова
сметка, по която да му бъдат изплатени присъдените разноски по делото.
Моли съда да изиска и служебно да приложи към настоящото дело и ч.гр.д.№
248/2023 г. по описа на PC-Нова Загора.
В случай, че ответникът по настоящото дело оспори обстоятелствата, на които
претендира вземането си, моли да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която, след като се запознае с материалите по делото, както и с документите,
съхранявани в деловодството на ищеца, предоставени от цедента, да отговори на следните
въпроси:
На коя дата е предоставена от кредитора стойността на кредита?
Има ли внесени суми за погасяване на кредита?
На кои дати са внесени и коя част от дължимите суми по процесния Договор е
погасена с тях?
Какъв е размерът на непогасената главница и договорна лихва по процесния Договор?
Какъв е размерът на лихвата за забава, вследствие на забавено плащане по процесния
Договор, съгласно клаузите на Договора?
Прилага писмени доказателства по опис.
Договор за потребителски кредит № **********/22.12.2020 г., ведно с Общи условия
и Погасителен план; Фактура № **********/22.12.2020 г.; Рамков договор за продажба на
вземания от 30.10.2023 г. – препис-извлечение; Потвърждение за извършена цесия;
Извлечение от Приложение № 1/30.10.2023 г. към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ от 30.10.2023 г., от което се удостоверява, че взмането спрямо ответника е
предмет на договора за цесия; Пълномощно от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД; Уведомително писмо
за извършена цесия;
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
на ответника особен представител - адв.Н. П. от АК – Сливен, която заявява, че няма връзка
с ответника по горното гражданско дело и не може да даде становище по допустимостта на
4
иска и процесуалната му легитимация.
Относно исковата претенция за задължението на ответника видно от представените
писмени доказателства заявява, че кредиторът не е приложил движението за съответния
период на откритата сметка на потребителя, за да се установи има ли някакви вноски от
длъжника.
В този смисъл прави възражение относно задължението на ответника.
С оглед становището на ответната страна и твърденията й, моли да й бъде дадена
възможност да сочи доказателства.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
В настоящото производство страните са представили следните писмени
доказателства: Договор за потребителски кредит № ********** от 22.12.2020 г., заявление-
декларация за установяване на договорни отношения, служебен бон /дубликат/ за сумата
859.00 лв. /л.20 от делото/, договор за продажба на вземания /цесия/, приложение № 3 към
договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от дата 30.10.2023 г., приложение № 1/30.10.2023 г.
към Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД
и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от дата 30.10.2023 г., приложение № 4 към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от дата 30.10.2023 г., уведомително писмо за
извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с
ЕИК ********* със седалище: гр.София, бул.„Д- р Петър Дертлиев“ № 25, сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4 до Г. Я. К., пълномощно, известие за доставяне на л.30 от делото, списък на
разноските по чл.80 от ГПК извършени от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
пълномощно, ч.гр.д.№ 248/2023 г. по описа на РС - Нова Загора, юрисконсултско
пълномощно, както и е приобщена сдебно-счетоводна експертиза.
По обстоятелствата на които се основава иска:
Претендираните от ищеца права произтичат от обстоятелствата, че са налице
договорни отношения между банката-цедент и ответника.
Банката изпълнила задълженията си по договор за кредит, превеждайки договорната
сума на трето лице в полза на ответника, като последния не бил коректен в отношенията си
и не върнал дължимите по договора суми изцяло. Затова договора станал изцяло изискуем.
Преди това банката и ищеца сключили рамков договор за прехвърляне на вземания, който
включвал и вземането срещу ответника, по силата на сключения договор. За вземането си
ищцовото дружество е подало заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение.
На 22.12.2020 г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Г. Я. К. е сключен Договор за
потребителски кредит с № **********, съгласно който Кредиторът му отпуснал и
предоставил кредит в размер на 859.00 лв., с която сума ответника закупил от
„ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД LCD TV PHILIPS UHD 55PUS7855, видно от Фактура №
********** от 22.12.2020 г. за общо ползване, която сума ответникът се задължил да върне
на Кредитора, ведно с уговорените лихви до 25.12.2022 г. /чл.6 от Договора/ на равни
месечни вноски, всяка в размер на 47.82 лв., без последната, която била изравнителна и е в
размер на 47.84 лева. Така към датата на подписване на Договора, страните уговорили
Кредитополучателят /ответника/ да плати на Банката общата сума от 1147 лв.
Съгласно чл.9 от Договора, за отпусната сума се дължала възнаградителна лихва с
годишен лихвен процент от 29.53 %, а в случай на просрочие, съгласно чл.9.4. от Договора,
се дължала и лихва за просрочие в размер на законната лихва, начислена върху просрочената
главница за периода на просрочието.
В чл.11.2 от Договора бил инкорпориран погасителния план към него, съгласно който
първата дължима месечна погасителна вноска била с падежна дата 25.01.2021 г., а
последната била 25.12.2022 г.
5
Иска се да бъде установено вземането на ищеца, досежно стойността на неизплатени
суми по Договор за стоков кредит между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България и ответницата, вземанията по който са били прехвърлени с договор за цесия на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като правното основание на исковете е по чл.99 от
ЗЗД.
Твърди се, че процесното вземане произтичало от сключен на 22.12.2020 г. Договор за
потребителски кредит с № ********** между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Г. Я. К., съгласно
който кредиторът предоставил кредит в размер на 859.00 лв., за общо ползване, която сума
ответникът се задължил да върне на Кредитора, ведно с уговорените лихви до 25.12.2022 г.
/чл.6 от Договора/ на равни месечни вноски, всяка в размер на 47.82 лв., без последната,
която била изравнителна и е в размер на 47.84 лева. Така към датата на подписване на
Договора, страните уговорили Кредитополучателят /ответника/ да плати на Банката общата
сума от 1147 лв.
Съгласно чл.9 от Договора, за отпусната сума се дължала възнаградителна лихва с
годишен лихвен процент от 29.53 %, а в случай на просрочие, съгласно чл.9.4. от Договора,
се дължала и лихва за просрочие в размер на законната лихва, начислена върху просрочената
главница за периода на просрочието.
В чл.11.2 от Договора бил инкорпориран погасителния план към него, съгласно който
първата дължима месечна погасителна вноска била с падежна дата 25.01.2021 г., а
последната била 25.12.2022 г.
Моли съдът, да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено,
че Г. Я. К., в качеството на Кредитополучател по Договор за потребителски кредит с №
********** от 22.12.2020 г., дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК
*********, следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 248/2023 г. по описа на Районен съд Нова
Загора, а именно:
- 456.00 лв. - представляваща неизплатена главни да по Договор за заем;
- 69.75 лв. - представляваща договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода
от 25.02.2022 г. до 25.12.2022 г.;
- 79.46 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, начислена за периода от 25.02.2022 г.
до10.01.2023 г.;
- законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист - 25.01.2023 г., до
окончателно погасяване на дълга, както и да му бъдат присъдени сторените и предявени
разноски по ч.гр.д.№ 248/2023 г., по описа на PC - Нова Загора.
По делото е изслушана и приета съдебно-икономическа експертиза, съгласно която:
„…По задачите на ищеца : 1. Кредиторът предоставя на Ответника стойността на
кредита на 23.12. 2020 год. - Банката превежда на продавача на телевизора - „Технополис
България”ЕАД сумата от 859.00 лв.
2.Ответникът К. внася за погашение на задължението си по процес- ния кредит сума
в размер на 623.21 лв. с които погасява както следва: главница - 403.00 лв.; договорна лихва -
218.95 лв.; наказателна лихва за закъснение - 1.26 лв.; Размерите на непогасената главница и
непогасена договорна лихва по процесния договор са както следва: непогасена главница -
456.00 лв. и непогасена договорна лихва - 69.75 лв.; Лихвата за забава вследствие на
забавено плащане по процесния Договор съгласно клаузите му е в размер на 79.46 лв.; По
задачите на ответника:
5. Ответникът е сключил процесния договор за кредит с Банката в качеството си на
физическо лице.; На основание на процесният договор на Ответника е предоставена
главница в размер на 859.00 лв.,от които той е погасил 403.00 лв. и остава да дължи -
неиздължена главница в размер на 456.00 лв. /размер на претенцията/. По процесния
договор ответникът К. дължи договорна лихва в размер на 288.70 лв., от които той е погасил
218.95 лв. и остава да дължи - неиздължена договорна лихва в размер на 69.75 лв. /размер на
6
претенцията /.
Ответникът К. внася за погашение на задължението си по процесния договор сума в
размер на 623.21 лв. с които са погасени както следва: главница в размер на 403.00 лв.;
договорна лихва в размер на 218.95 лв.; дължима лихва за забава - 1.26 лв.
Непогасената главница е в размер на 456.00 лв. Лихвата за забава е в размер на 79.46
лв. за период от 25.02.2022 год.до 10.01.2023 год. В предоставената от Ищецът „АСВ” ЕАД
„Справка за дължимите суми от Ответника към 13.03.2025 год. е посочено, че лихвата за
забава / законна лихва / за периода от 30. 10.2023 г. до 01.03.2025 г. е в размер на 418.22 лв.
При изчисляване на следуемата се законова лихва върху просрочената главница от
456.00 лв. за посочения период установих, че тя е в размер на 84.39 лв. …“
С оглед приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Претендираните от ищеца права произтичат от обстоятелствата, че са налице
договорни отношения между страните, основаващи се на Договор за кредит и цесия. Ищецът
изпълнил задълженията си по договор за кредит, превеждайки договорената сума на
търговеца в полза на ответника, като последният не бил коректен в отношенията си и не
върнал дължимите по договора суми изцяло. Затова той станал изцяло изискуем.
За вземането си ищцовото дружество е подало заявление по чл.410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение. В образуваното заповедно производство е била издадена
заповед за изпълнение, но срещу заповедта е било подадено писмено възражение, заради
което са му били дадени указания в едномесечен срок да заведе дело за установяване на
вземането си.
Следователно са предявени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1, т.1 във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, поради неизпълнение на поети договорни
задължения, както и акцесорно искане по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ответникът представя писмен отговор по предявения срещу него иск в горния
смисъл.
Безспорно е за съда, че е образувано заповедно производство.
Така предявените искове са допустими, а разгледани по същество и основателни, по
следните съображения:
По делото не е спорно съществуването на облигационни отношения между страните,
основани на сключен между тях Договор за предоставяне на кредит №
**********/22.12.2020 г.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест, в тежест на ищеца беше
възложено, при условията на пълно главно доказване, да установи наличие на договорни
отношения между страните, размера на задълженията на ответника към него и настъпилото
правоприемство, съгласно твърдяната цесия.
В тежест на ответника бе да докаже възраженията си, както и изпълнил ли е частично
или изцяло задължението си към ищеца.
Съгласно така разпределената доказателствена тежест на страните, ищецът по делото
е представил: Договор за потребителски кредит № ********** от 22.12.2020 г., заявление-
декларация за установяване на договорни отношения, служебен бон /дубликат/ за сумата
859.00 лв. /л.20 от делото/, договор за продажба на вземания /цесия/, приложение № 3 към
договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от дата 30.10.2023 г., приложение № 1/30.10.2023 г.
към Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД
и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от дата 30.10.2023 г., приложение № 4 към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от дата 30.10.2023 г., уведомително писмо за
извършено прехвърляне на вземания/цесия/ от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с
ЕИК ********* със седалище: гр.София, бул.„Д- р Петър Дертлиев“ № 25, сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4 до Г. Я. К..
7
В писмения си отговор на основание чл.131 от ГПК, ответникът Г. К., чрез назначения
му особен представител адв.Н. П., е релевирал възражения за липса към приложения
доказателствен материал от страна на кредитора, на движението за процесния период по
откритата сметка на потребителя.
С оглед изясняване предмета на делото, по делото бе назначена и изслушана съдебно-
счетоводна експертиза, чието заключение настоящият състав споделя напълно, където е
посочено, че „…Размерите на непогасената главница и непогасена договорна лихва по
процесния договор са, както следва: непогасена главница – 456.00 лв. и непогасена
договорна лихва – 69.75 лв. Лихвата за забава вследствие на забавено плащане по процесния
договор, съгласно клаузите му е в размер на 79.46 лв…“.
В тази връзка, твърдяните от страна на кредитора суми, посочени в заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по ч.гр.д.№ 20232220100248 по описа
на НЗРС, напълно съответстват по основание на размера на тези съдържащи се в приетата
съдебно-счетоводна експертиза.
В настоящия случай, съдът прави извод, че кредиторът е доказал напълно всички
елементи на процесния договор за кредит, по основание и размер, в т.ч. и настъпилото
правоприемство /цесия/. Ответникът от своя страна, не е провел нужното обратно доказване
с което да наведе доводи за извършени пълно или частични погашение на процесия дълг. Не
може да бъде споделено и възражението на особения процесуален представител на
длъжника, за неприложено движение по сметка на потребителя, доколкото такова
извлечение по сметка се съдържа в приложеното към настоящото дело ч.гр.д.№
20232220100248 по описа на Районен съд – Нова Загора за 2023 г.
По изложените съображения съдът счита, че настоящият иск следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските:
Предвид изложеното, в тежест на ответника следва да бъдат възложени и разноските
в настоящото производство, както следва: 400.00 лв. – хонорар на особен представител,
300.00 лв. - хонорар на вещо лице, 150.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение; 25.00 лв. –
държавна такса;
В това производство съдът дължи произнасяне и относно разноските, направени за
водене на заповедното производство по ч.гр.д.№ 20232220100248, а именно: 150.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение и 25.00 лв. - държавна такса;
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Я. К. с ЕГН **********, с поС.ен
адрес: *** и настоящ адрес: ***, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от изпълнителния директор Юлия Христова Юргакиева,в качеството му на
цесионер по сключен с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК *********, Договор за продажба на
вземания (цесия) от 30.10.2023 г., в размер на 605.21 лв. /шестстотин и пет лева и двадесет и
една стотинки/ - задължения възникнали въз основа на Договор за потребителски кредит с
номер ********** от 22.12.2020 г., от които: 456.00 лв. /четиристотин петдесет и шест лева/ -
неизплатена главница по Договор за кредит № **********/22.12.2020 г.; 69.75 лв. /шестдесет
и девет лева и седемдесет и пет стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за
периода от 25.02.2022 г. до 25.12.2022 г., 79.46 лв. /седемдесет и девет лева и четиридесет и
шест стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, начислена за периода от 25.02.2022 г. до
10.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист - 25.01.2023 г. до
окончателно погасяване на дълга.
ОСЪЖДА Г. Я. К. с ЕГН **********, с поС.ен адрес: *** и настоящ адрес: ***, ДА
8
ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Юлия Христова
Юргакиева, направените по делото разноски в общ размер на 875.00 лв. /осемстотин
седемдесет и пет лева/.
ОСЪЖДА Г. Я. К. с ЕГН **********, с поС.ен адрес: *** и настоящ адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Юлия Христова
Юргакиева, СУМАТА от 175.00 лв. /сто седемдесет и пет лева/, за направените от него
разноски по ч.гр.д.№ 20232220100248 по описа на Районен съд – Нова Загора за 2023 г.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
9