РЕШЕНИЕ
№ 508
гр. Варна, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Пламена Ст. С.а
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110200358 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба
на Н. Ш. Х. от с.Орляк, обл.Добрич подадена чрез адв. Ст. К. Ст. от АК
Добрич, против НП № 7190/23.03.2021г. на директора на Дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол", Агенция „Пътна
инфраструктура"-гр.София, с което му е било наложено
административно наказание "глоба" в размер на 2500лв. на основание чл.53,
ал.1, т.2 от Закона за пътищата за нарушаване нормата на чл. 26, ал.2, т.1 б.“а“
от ЗП вр. чл. 37, ал.11, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001год. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е необосновано,
незаконосъобразно и е постановено в нарушение на процесуалните правила.
Сочи, че в НП не се съдържало пълно и точно описание на нарушението,
обстоятелствата при коти било извършено както и на доказателствата които
го потвърждават. Твърди, че в НП не било посочено, че се касае за дейност,
свързана със специалното ползване на пътищата, не било ясно дали пътят е
част от републиканската или от
общинската пътна мрежа, не било посочено каква е максимално
допустимата маса на провереното МПС. Заявява, че приложимата санкционна
разпоредба изисквала наличието и на двата елемента - „извънгабаритни и
тежки ППС", а АНО бил приел, че е налице само единия от тях. Счита, че в
1
случая не е било необходимо издаването на разрешително, а единствено
заплащане на съответна пътна такса. Твърди, че
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
неправилно, тъй като той не е имал нито право, нито задължение да се снабди
със съответно разрешително, както и че адресат на задължението по чл.26,
ал.2, т.1 от ЗП бил собственикът на превозното средство или превозвачът.
Оспорва наличието на субективния елемент на нарушението. Моли НП да
бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Същият се представлява от адв. С.С., който поддържа жалбата, а във фазата
по същество пледира за отмяна на НП както акцентира както поради
допуснати нарушения на процесуалните правила така и поради липса на
извършено нарушение от неговия подзащитен. Отправя искане за присъждане
на направените по делото разноски.
В съдебно заседание АНО се представлява от ю.к. Ч. – Т., която оспорва
жалбата, а във фазата по същество моли НП същата да бъде оставена без
уважение. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за датата на
съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Въззивникът работел в „Карима" ЕООД - гр.Добрич на длъжност -
шофьор, тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона. В изпълнение на
служебните си задължения, на 25.02.2021г. същият управлявал съчленено
ППС, състоящо се от влекач с две оси марка „Волво", модел „ФМ ФХ Е5" с
рег.№ ТХ 3640 АР и полуремарке с три оси с рег.№ ТХ 1260 ЕЕ по път ІІ-29,
в посока от гр.Добрич към гр.Варна, като превозвал пшеница. На същата дата
св. Д.З. и негов колега, и двамата инспектори контрол по РПМ при АПИ
изпълнявали служебните си задължения като се били позиционирали на км.
11+500 на същия път. Около 11:04ч. св. Златинов и колегата му спрели за
проверка въззивника. В хода на проверката били направени измервания (с
джобна ролетка 1308/18 (5м.) и с преносима ел. везна Р\У-10 №К0200008),
при което било установено, че натоварването на задвижващата втора
единична ос на превозното средство е 14,050т., както и че разстоянието
между осите е 1,31м., а сумата от натоварването на ос на тройната ос на
полуремаркето е 29,200т.
Проверяващите преценили, че са надвишени допустимите норми за
максимално натоварване и поискали от въззивника да им представи валидно
разрешение за движение на извънгабаритно пътно превозно средство -
2
разрешително или квитанция за платени пътни такси. Въззивникът не
представил такова. Въз основа тези констатации на същата дата св. З. му
съставил АУАН за това, че осъществява движение без разрешение за
дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от
администрацията, управляваща пътя /АПИ/, на извънгабаритно ППС.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го
подписал вписвайки в него възражение срещу резултата от измерването с
мобилната везна.
В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не били
депозирани и на 23.03.2021год. Директора на Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София
атакуваното НП като е прие изцяло фактическите констатации отразени в
акта, приел е, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 26, ал.2, т.1, б."а"
от Закона за пътищата, във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001г.
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание
чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП му наложил адм. наказание глоба в размер на 2500лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени
(приложените към АНП и приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и
представената в хода на съдебното следствие съобразно указания на съда
Заповед № 19011/23.03.2021год. на главния секретар на АПИ) така и гласни
(показанията на св. Д.З.) като всички доказателства по делото са
непротиворечиви, кореспондират по между си, не водят на различни правни
изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжности лица и в
сроковете предвидени в нормата на чл.34 от ЗАНН. В случая атакуваното НП
е било издадено от Я. И. – Директор Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол, който в отсъствието на В. Б. А., на длъжност началник отдел
„Контрол по РПМ“, е бил надлежно оправомощен от Председателя на УС на
АПИ да издава НП. В тази насока са приложената към АНП Заповед № РД-
11-1266/17.10.2019год. на председателя на УС на АПИ и представената в с.з.
Заповед № 19011/2021г. за ползване на платен годишен отпуск от Виолета
Богданова Асенова, на длъжност началник отдел „Контрол по РПМ“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ за времето от 23.03 до
24.03.2021г. вкл.
3
Както в АУАН, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в
достатъчна степен описват вмененото във вина на въззивника нарушение,
както от обективна, така и от субективна страна, посочени са дата и място на
извършването му, обстоятелствата при които е било извършено, както и
нарушената законова норма както е налице пълно единство между фактическо
и юридическо обвинение.
Допуснати съществени нарушения на процес. правила свързани с
описание на нарушението и запознаване на въззивника с адм. наказателното
обвинение съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в
жалбата възражение в тази насока.
Както в акта, така и в НП недвусмислено е посочено, че нарушението е
извършено на 25.02.2021год. Посочено е и точното място на неговото
извършване - път ІІ-29 км. 11+500, в посока от гр.Добрич към гр.Варна. На
следващо място в акта и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в
достатъчна степен описват нарушението за което въззивникът е привлечен
към отговорност с акта и наказан с НП. Освен дата и място на извършване на
нарушението ясно е посочено в какво се състои самото изпълнително деяние
– осъществяване на движение на съчленено ППС с пет оси - извънгабаритно
ППС без разрешение като са посочени всички съставомерни признаци на
нарушението както и обстоятелствата при които то е било извършено.
Посочени са и нарушените законови норми като е налице пълно единствено
между фактическо и юридическо обвинение.
Както в АУАН така и в НП изрично са посочени установените при
замерването стойности на натоварване на управляваното ППС, максимално
допустимото натоварване, както и че се касае за дейност от специалното
ползване на пътищата. Посочено е също така, че въззивникът не е представил
по време на проверката валидно разрешение – разрешително или квитанция
за платени пътни такси. Що се касае до цитираните от защитата във фазата по
същество две решения на АС – Габрово, те не се ползват със задължителна за
съда сила от една страна, а от друга в обратната посока могат да бъдат
цитирани и ред други решения в това число и Решение № 54/25.01.2022год.
на АС - Варна постановено по к.а.н.д. № 2591/2021год. във връзка с ревизия
на предходно решение постановено от друг състав на ВРС при разглеждане
на същата жалба на въззивника.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прецени, че атакуваното НП е издадено и в
съответствие с материалния закон.
В случая с НП на въззивника е наложена санкция за нарушение на чл.
26, ал.2, т.1, б."а" от ЗП. Съгласно посочената разпоредба за дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват, в обхвата
на пътя и ограничителната строителна линия, движението на извънгабаритни
и тежки пътни превозни средства.
Съгласно §1, т.8 от ДР на ЗП специалното ползване на пътищата
4
включва и използване на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни
товари и др.
Съгласно чл. 18, ал.1 от ЗП специалното ползване на пътищата се
осъществява с разрешение на собственика или на администрацията,
управляваща пътя, а втората алинея на цитираната норма задължава ФЛ и
ЮЛ да заплащат такси за специалното ползване на пътищата.
Дефиниция на понятието „извънгабаритни ППС" се съдържа в нормата
на чл.2 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства. Съгласно същата разпоредба извънгабаритни
са тези ППС или състав от ППС, на които поне един от размерите със или без
товар е по-голям от стойностите по чл. 5.
Съгласно чл. 36 от цитираната Наредба „Тежки" ППС или състав от
ППС са тези,които имат:1. допустима максимална маса, по-голяма от
стойностите по чл.6; 2. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7.
Съобразно §1, т.1 от ДР на Наредба №11 „извънгабаритни ППС" се наричат
извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3 от същата.
Анализът на посочените разпоредби сочи, че с нормата на чл. 26, ал.2,
т.1, б."а" от ЗП е въведена обща забрана за движение на извънгабаритни и
тежки ППС в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия без
разрешение на администрацията стопанисваща пътя.
В случая от събраните по делото доказателства се установява, че
въззивникът като водач на съчленено ППС се е движел по път от
Републиканската пътна мрежа – път ІІ-29, км. 11+500. В тази насока са
показанията на св. З..
На следващо място по категоричен начин от паказанията на св. З. и
протокол за измерване на превозно
средство №4/2021, подписан без забележки от въззивника се установява, че
ППС-то управлявано от последния е било тежко. Измереното натоварване на
задвижващата единична ос на ППС е било 14,050т при максимално
допустимо натоварване 11.5т. съгласно разпоредбата на чл. 7 ал.1 т.4, вр. с
чл.6, ал.1, т.2, б."а" от Наредбата за ППС като процесното - МПС с две оси с
ремарке с три оси. Надвишени са били и нормите на чл.7, ал.1, т.3, б."б" от
Наредба № 11 от 03.07.2001г., тъй като при измереното разстояние между
осите 1,31м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е
била 29,200т. при максимално допустимо натоварване 24т. Горното е
налагало за движение по пътя да е налице разрешение от Агенция „“ПИ“.
От показанията на св. З. се установява, че при проверката не е било
представено такова разрешение от въззивника по време на проверката нито
пък квитанция за платена пътна такса. Такива не са били представени и на по-
късен етап в хода на производството, като подобни доводи не са били
наведени и с жалбата.
При това положение съдът приема, че действително е налице
5
нарушение на чл. 26, ал. 2 от ЗП, за което жалбоподателят правилно и
законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
Що се касае до развитите в жалбата доводи за липса на извършено
нарушение доколкото нормата на чл. 14, ал.3 от наредбата допускала
движение на тежко ППС и без разрешение, след заплащане на съответната
такса като случая попадал именно в това изключение, то не се споделя от
съда защото дори и да се приеме, че процесното ППС да попада в хипотезата
на чл. 14, ал.3 от наредбата, то квитанция за заплатена пътна такса не е
налице (не е била представена по време на проверката, не е представена и на
по-късен етап, а и изобщо не се оспорва, че такава не е била платена), а
съгласно установената практика на Адм.Съд Варна понятието „без
разрешение“ включва както случаите на движение на извънгабаритно ППС
без документ за платена дължима такса, когато размерите им са в
допустимите извънгабаритни норми по чл. 14, ал.3 от Наредбата, така и
движението на извънгабаритни ППС без издадено разрешително в останалите
случаи. В този смисъл са Решение № 336 от 25.02.2019год. на АС Варна по
к.н.а.д. № 2943/2021год., както и Решение № 54/25.01.2022год. на АС Варна
по к.а.н.д. № 2591/2021годс.
Съдът намери за неоснователно и изразеното в жалбата становище, че
за приложението на чл.26, ал.2, т.1, б."а" от ЗП било необходимо превозното
средство да бъде едновременно извънгабаритно и тежко доколкото същото е в
противоречие с трайно установената съдебна практика на АС Варна съгласно
която за осъществяване на състава на процесното нарушение е достатъчно
превозното средство да е отговаряло на една от посочените характеристики. В
тази насока са Решение № 1896 от 15.12.2020г. по к. а. н. д. № 2343/2020г.;
Решение № 913 от 13.07.2020г. по к. а. н. д. № 1115/2020г.; Решение № 718 от
27.05.2021г. по к. а. н. д. № 569/2021г.; Решение № 54/25.01.2022год. по
к.а.н.д. № 2591/2021год. и др.
Съдът не споделя и наведеното в жалбата възражение за липса на
правосубектност на въззивника да носи адм. наказателна отговорност. Вярно
е че разрешението за движение на тежко ППС издадено от собственика на
пътя може да се получи само от превозвача. Разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗП
обаче е категорична, че за нарушение на чл. 26, ал.2 от ЗП която включва и
забрана за движение по пътищата на тежки ППС (каквото е налице в случая),
отговорност носи не превозвача (който по закон е ЮЛ и ЕТ), а всяко
физическо, което извършва или нареди да бъдат извършени дейности в
нарушение на тази забрана.
Действително в ЗДП (чл.177, ал.3) е предвидено наказание за същото
или подобно нарушение. Това обаче не би могло да доведе до отпадане на
отговорността на въззивника доколкото на отговорността по двата текста е
различна, охраняват се различни обществени отношения. Отговорността по
чл. 177, ал.3, т.1 от ЗДП е свързана с охрана на безопасността на движението
по пътищата, а тази по чл. 53 от ЗП с опазване и съхраняване изправността на
6
пътната инфраструктура. Точно за това и контролните органи са различни,
като за нарушенията свързани с пътната инфраструктура изрично с наредбата
(Наредба № 11) са делегирани правомощия на контролните органи на А „ПИ“
да спират и съставят акт на водач на извънгабаритното и/или тежко пътно
превозно средство, когато при проверката се установи, че движението на
извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва без разрешително или
документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Такива
правомощия на контролните органи по ЗДП в това число и на тези от
структурата на А „ПИ“ не са предвидени. Последните следят единствено и
само за платена такса по чл. 10, ал.1 от ЗП. В горната насока са Решение №
695/24.04.2017год. на АС Варна по к.а.н.д. № 457/2017год. както и Решение №
54/25.01.2022год. на АС - Варна по к.а.н.д. № 2591/2021год.
Като съобрази горните обстоятелства съдът прецени, че въззивникът е
осъществил както от обективна така и от субективна страна нарушението за
което е санкциониран и това е доказано по безспорен и категоричен начин. В
тази връзка съдът не споделя становището на защитата за субективна
несъставомерност на деянието. Въззивникът като професионален водач на
ППС следва да е запознат с всички нормативни изисквания за ползване на
пътищата и преди да предприеме движение по тях с конкретното ППС следва
да се убеди, че разполага с всички документи изискуеми от закона за
пътищата – разрешителни, документи за платени такси и пр., а при липса на
такива да не предприема движение. В случая следва да се отбележи, че видно
от протокола за измерване на превозното средство общата маса на ППС е
надвишавала значително (с 10т.) допустимата максимална такава съобразно
Наредбата – 40т., което няма как да остане незабелязано – не се касае за
претоварване с няколко килограма, а за 10 тона. Въззивникът е бил длъжен и
е могъл да се осведоми за тежестта на товара, а от там и за управляваното от
него ППС преди да предприеме движението и в случай на претоварване,
каквото очевидно е налице в случая и то не незначително, да поиска
разтоварване на част от товара преди да предприеме движение.
Не са налице предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН – да се
приеме, че случаят е маловажен, тъй като той не се отличава със степен на
опасност значително по-ниска от останалите случаи на подобни нарушения.
Напротив нарушението е типично.
В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение
и е наложил на въззивника следващото му се за него наказание което
определил в максималния предвиден в закона размер – глоба в размер към
средния предвиден в закона - 2500лв. отчитайки очевидно единствено
наличието на отегчаващо отговорността обстоятелство – неизпълнение на
условията на чл.37, ал.3 от Наредбата след акта и продължаване на
движението на ППС-то в нарушение на забраната въведена с чл.26, ал.2 от
ЗП. Според настоящия съд обаче санкцията наложена от АНО не е
определена при спазване нормата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, а именно: при
определяне размера на същата не е било отчетено имотното състояние на
7
въззивника и то при положение, че в преписката се съдържат данни за
неговото трудово възнаграждение – 610лв., не е отчетено като смекчаващо
отговорността обстоятелство и липсата до момента на налагани други
санкции на въззивника за нарушения по ЗП (данни в подкрепа на противното
липсват, а и не са коментирани такива факти от АНО в НП), а за сметка на
това е отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство продължаващо
движение на тежко ППС след съставянето на акта без наличието на каквито и
да било данни още по-малко доказателства налични по делото в тази насока.
Съобразявайки изложеното по-горе, а именно имотното състояние на
въззивника, и отчитайки единствено и само наличие на смекчаващо
отговорността обстоятелство (нарушението е първо за въззивника) съдът
счете, че така наложеното му от АНО наказание е прекомерно. Счете, че дори
санкция наложена в минималния размер (който също е значителен) в случая
ще постигне целите както на генералната така и на специалната превенция
предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН поради което и прецени, че следва да
измени НП като намали размера на наложеното наказание глоба от 2500лв. на
1000лв.
По разноските.
Искане за присъждане на разноски е направено от двете страни в
процеса – както от въззивника, така и от въззиваемата страна.
По искането на въззивника.
С оглед крайния изход на делото съдът счете, че такива му се дължат
съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, вр.
чл. 144 от АПК вр. чл.78, ал.1 от ГПК. И като съобрази, че случая по делото
са налице доказателства за направени от въззивника разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство в размер на 800лв. (в това число
разноски пред ВРС в размер на 500лв. и 300лв. разноски пред АС Варна по
к.а.н.д. № 2591/2021год. при обжалване на предходно решение, по които
съдът дължи произнасяне съобразно нормата на чл. 226, ал.3 от АПК), както и
това, че жалбата е била частично уважена (за сумата от 1500лв.), то след
аритметични изчисления се получава сумата от 480лв., която сума следва да
му бъде присъдена. Възражение за прекомерност на разноските не е
направено. Посочената сума следва да бъде заплатена на въззивника от
Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София.
По искането на въззиваемата страна.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН
вр.чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на Агенция
„Пътна инфраструктура"-гр.София следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63. ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37.
ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
8
Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН в
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 150 лева. И като съобрази, че в случая
делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални
процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з съдът
счете че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в
минималния предвиден в наредбата размер. И като съобрази размера на
отхвърлената част на иска (1000лв. доколкото за тази санкция НП е
потвърдено) и извърши съответните изчисления съдът намира, че на
въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 32лв. като посочената сума следва да бъде
заплатена от въззивника Н. Ш. Х. в полза на Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр.София.
Водим от горното и на основание чл.63, ал. 2, т.4 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 7190/23.03.2021г. на
директора на Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол",
Агенция„Пътна инфраструктура"-гр.София, с което на Н. Ш. Х., ЕГН
********** с постоянен адрес с. Орляк, ул. Втора № 29, общ. Тервел,
обл.Добрич, на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата е било
наложено адм. наказание глоба в размер на 2500лв. за нарушаване нормата на
чл. 26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП, вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от
03.07.2001год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
като намалява размера на наказанието на 1000лв.
ОСЪЖДА Н. Ш. Х., ЕГН ********** с постоянен адрес с. Орляк, ул.
Втора № 29, общ. Тервел, обл.Добрич да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура"- гр.София сума в размер на 32лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура" - гр.София да заплати на
Н. Ш. Х., ЕГН ********** с постоянен адрес с. Орляк, ул. Втора № 29, общ.
Тервел, обл.Добрич сума в размер на 480лв.,представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВРС и
пред АС Варна по к.а.н.д. № 2591/2021год..
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд -
Варна.
9
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10