№ 1581
гр. София, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20231100500262 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от В. Х. С., действащ чрез процесуалния
си представител, срещу решение № 28065832 от 07.11.2022 г. по гр. д. № 13687/2021 г. по
описа на Софийски районен съд, 47 с-в.
С цитираното решение е отхвърлен предявеният от В. Х. С. срещу „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД (с настоящо наименование „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД) иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между
страните, че В. Х. С. не дължи на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД сумата от 4105,99 лева,
представляваща стойността на електрическа енергия, начислена по Констативен протокол №
1026190 от 02.02.2021 г„ съгласно фактура № ********** от 09.02.2021 г., за периода от
02.11.2020 г. до 02.02.2021 г., за обект — ресторант „Шишарка“, находящ се в с. Говедарци,
с клиентски № *******.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните
доказателства. Излагат се подробни аргументи в подкрепа на твърденията за недължимост
на процесната сума. Моли се решението да бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен
изцяло, като се присъдят направените пред двете инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият „Електроразпределителни мрежи Запад“
ЕАД, действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната
жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли се
решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред
въззивната инстанция разноски.
1
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка
нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е
необходимо да ги повтаря.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ответникът
следваше да установи при условията на пълно и главно доказване че спорното право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на електрическа енергия, съдържанието на което
включва възникнало в негова полза право за коригиране размера на отчетената електрическа
енергия, предпоставките за неговото упражняване /наличието на неизправност в средството
за търговско измерване, довело до неизмерване на ел. енергия/, както и че размерът на
сумата съответства на договорения механизъм, както и че има основание да задържи
получената сума.
От приетите по делото доказателства се установява, че на 02.02.2021 г. е бил съставен
констативен протокол № 1026190 /КП/ в който е установена промяна в схемата на свързване.
По този начин ел. енергията не се отчитала коректно.
Съдът споделя изводите на СРС, че е налице извънсъдебно признание за наличието
на облигационно правоотношение между ищеца и ответника по настоящето дело, което му
дава качеството на потребител.
Неоснователни са изложените във въззивната жалба оплаквания за липса на
облигационна връзка. По делото са представени заявления, подадени от ЕТ „Е. С.а – М.Б.”
/л. 90 и л. 91 от делото/. Със същите е направено искане за разсрочване на задължения за
заплащане на ел. енергия за клиентски № 2100008594048.
Представено е и възражение /л. 92 от делото на СРС/, с което В. С., Х. С. и Д. С.а са
поискали да бъде възстановено електрозахранването за клиентски № *******, в качеството
си на наследници на „титуляра на партидата ЕТ „Е. С.а – М.Б.”.
Ценени в съвкупност, така представените доказателства представляват извънсъдебно
признание за наличието на облигационна връзка.
2
Най - същественото обаче е, че видно от справка в Търговски регистър, приложена на
л. 95 – 96 от делото на СРС, правоприемник на ЕТ „Е. С.а – М.Б.” е ЕТ „В. С. – М.Б.”,
поради което сумата по констативния протокол е дължима от ЕТ „В. С. – М.Б.”, посочено
като правоприемник. Видно от извършеното вписване в ТР, на 17.12.2015г. е извършено
прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ от наследник по реда на чл. 60, ал. 2 от ТЗ.
Констативния протокол е съставен на 02.02.2021г., поради което за задълженията по
партидата отговаря ЕТ „В. С. – М.Б.” /тоест собственик на ЕТ-то е жалбоподателят/, което е
в облигационни правоотношения с ответното дружество към датата на съставяне на
протокола.
Физическото лице и регистрирания от същото едноличен търговец не съставляват
различни правни субекти / реш.№ 1012 по дело № 1853/1994 г. и реш.№ 478 по дело №
1399/1993 г. на V г.о. , опр. № 389 по ч.гр.д.№ 269/1996 г. на V г.о. , реш.№ 855 по гр.д.№
123/2003 г. на ІІ г.о.,опр. № 3709 по ч.гр.д.№ 1654/2008 г. на V г.о., реш.№ 437 по гр.д.№
70/2011 г. на ІІІ г.о., реш.№ 80 по т.д.№ 287/2011 г. на І т.о. на ВКС и др. /. Ето защо, В. С.
има правен интерес да предяви иска за цялата сума по констативния протокол, като без
значение дали искът е предявен от името на ЕТ или от физическото лице.
Неоснователни са и останалите, изложени във въззивната жалба оплаквания.
По делото е приета СТЕ, от която се установява, че е осъществен нерегламентиран
достъп, респективно промяна в схемата на свързване, което води до неотчитане на
потребена ел. енергия през присъединението.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или
за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско
измерване, реда и начина за обслужване на средствата за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
За процесния отчетен период от време са приложими Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн. ДВ бр. 35/30.04.2019 г. Разпоредбата на
чл. 50, ал. 1 ПИКЕЕ предвижда в случаите, когато при метрологичната проверка се
установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън
допустимата, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява
количеството електрическа енергия за по - краткия период между периода от датата на
констатиране на неизмерване до последната извършена проверка и периода от три месеца,
предхождащи датата на констатиране на неизмерване, да се извършва корекция на
измерените количества в различните хипотези. В б .а“ е предвидено, че при средство за
търговско измерване, измерващо с грешка извън допустимостта, количеството преминала
електрическа енергия се изчислява, като измерените количества се коригират с установената
3
грешка, като се отчита класа на точност на СТИ.
В чл. 47 – чл. 51 ПИКЕЕ са регламентирани две хипотези, при които е допустимо
извършването на корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде осъществено
преизчисляването на количеството потребена такава. Първата хипотеза е при констатирано
обективно неизмерване, неправилно или неточно измерване, а втората хипотеза – е при
субективно въздействие върху измервателната система. И в двете хипотези се съставя
констативен протокол, подписан от представител на оператора и потребителя, респ. от
заместващи го две независими лица, присъстващи като свидетели.
Втората визирана група обхваща случаите, при които при извършената проверка е
установено нарушение на целостта и/или функционалността на измервателната система,
добавяне на чужд елемент – обстоятелства, които предполагат наличието на външна намеса,
при която се променя схемата на свързване, като извършената промяна е довела до
неотчитане на потребената от абоната електрическа енергия за обекта.
Както се установи от констативния протокол за извършената проверка на СТИ и от
СТЕ, се касае за нерегламентиран достъп, респективно промяна в схемата на свързване,
което води до неизмерване на количествата потребената ел. енергия, чрез изменение на ел.
схема на нормално измерване през електромер, което е дало основание на дружеството да
направи законово предвидената корекция, като изготви необходимата справка за коригиране
на сметката и да издаде корекционна фактура. При липса на доказателства за предходно
извършена проверка на уреда за търговско измерване, както е в случая, периодът на
корекцията е ограничен нормативно до 90 дни назад, именно с цел да бъде ограничена
възможността за неоснователно обогатяване и на двете страни по правоотношението,
предвид вероятността неизмерената или неточно измерената електрическа енергия да е,
както за малък период от време преди констатацията, така и в пъти повече от 90 дни.
Предвидената регламентация относно обсъждания въпрос в чл. 48, ал.1 ПИККЕ не въвежда
санкция за потребителя, а разпределение на риска от обективно установено неточно
отчитане на СТИ между страните по доставките на електрическа енергия.
В Решение № 111/17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г.; Решение № 173 от 16.12.2015
г. по т.д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; Решение № 203/15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/2014
г. на ВКС, ТК, І т.о.; Решение № 118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г., II т.о., ТК е прието,
че по силата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ е предвидено законово основание за доставчика на
електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради
обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електроенергия. Предвидена е възможност за едностранна корекция на сметките на
потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена
електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното
измерване е предвиден начин на извършване на корекцията. Тази процедура въвежда
обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена
електрическа енергия, като освобождава доставчика от задължението да докаже периода на
4
неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия.
Ето защо, в настоящия случай е установено съществуването на фактическото и
правно основание за начисляването на корекционна сметка за процесния период. Във всички
случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, правото на
доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено
от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или
неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура
цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да
ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение.
Съгласно съдебната практика, ако в ОУ в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ, не е
предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това
нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да
заплати корекцията, но не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на
сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред, поради което и тези
възражение на въззивника са неоснователни.
Съгласно възприетото в Решение №118/18.09.2017 по дело №961/2016 на ВКС, ТК, II
т.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, крайният снабдител на електрическа енергия не
дължи да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на
електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на
измененията и допълненията на чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.5 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/, направени със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ /обн.ДВ, бр.54/2012г., в сила от
17.07.2012г./ и след влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да се
потвърди.
По разноските:
На основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъдена да
заплати на въззиваемия сумата от 100 лв., представляваща направените във въззивното
производство разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 28065832 от 07.11.2022 г., постановено по гр. д. №
13687/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 47 с-в
ОСЪЖДА В. Х. С., ЕГН: ********** да заплати на „Електроразпределителни мрежи
Запад” ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК сумата от 100
лв., представляваща направените във въззивното производство разноски.
5
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6