и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е с правно основание чл.63 ал.1,предл.2-ро от ЗАНН и се движи по реда на чл.33 и сл. от ЗВАС. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ниязи Мюмюн Исмаил от гр.Кърджали, против Решение № 62/24.07.2006 год. по Н.а.х.дело № 318/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 09-**********/20.02.2006 год. на Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Кърджали, с което на осн.чл.416 ал.2 от Кодекса на труда, на Ниязи Мюмюн Исмаил от гр.Кърджали, с ЕГН- **********, в качеството му на президент на ЕТ „НИЯЗИ ИСМАИЛ"- Кърджали, е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 800 лева, за допуснато нарушение на чл.415 ал.1 от КТ, като законосъобразно и обосновано. Касатора изразява недоволство с жалбата си само относно размера на наложеното му административно наказание, като твърди, че за да потвърди наказателното постановление, първоинстанционният съд не е обсъдил представените по делото писмени доказателства, установяващи материалното положение на касатора и които имат отношение към определяне размера на наказанието. Счита, че наложеното наказание, макар и в рамките на закона и под средния размер на предвиденото такова, в случая се явявало несправедливо и несъразмерно тежко, като същото не било съобразено с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН. Моли така наложеното му наказание да бъде намалено до минималния предвиден размер от 250 лв. В съдебно заседание, чрез защитника си поддържа жалбата така, както е предявена. Не сочи нови доказателства. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна, като моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно – съобразено с изискванията на чл. 27 от ЗАНН за индивидуализация на административното наказание. Не сочи нови доказателства. Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд – правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Окръжният съд, след преценка на доводите на касатора, както и с оглед събраните по делото доказателства, констатира следното : Касационната жалба против решението на Кърджалийския районен съд е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима. По същество същата е частично основателна. Макар и непосочено изрично в жалбата, от изложените в нея съображения се налага извода, че релевираното с жалбата касационно основание е това по чл. 218б ал.1 б.”в” – неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон. Кърджалийският районен съд с обжалваното решение е потвърдил Наказателно постановление № 09-**********/20.02.2006 год. на Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Кърджали, с което на осн.чл.416 ал.2 от Кодекса на труда, на Ниязи Мюмюн Исмаил от гр.Кърджали, с ЕГН- **********, в качеството му на президент на ЕТ „НИЯЗИ ИСМАИЛ"- Кърджали, е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 800 лева, за допуснато нарушение на чл.415 ал.1 от КТ, като законосъобразно и обосновано. За да постанови решението си, първоинстанционния съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че на 18.01.2006 год. била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство в склад на едро в гр.Кърджали, стопанисван от ЕТ „Ниязи Исмаил" – гр.Кърджали, от представители на Дирекция "ОИТ" гр.Кърджали, която по-късно продължила по документи в Д „ОИТ"- Кърджали, като било установено, че Ниязи Исмаил, в качеството си на работодател, не е изпълнил задължително предписание по т.2 от Протокол на инспекцията за извършена проверка със изх. № 052/27.01.2005 год., а именно: да се извърши от лицензирана лаборатория измерване факторите на работната среда, с краен срок на изпълнение - 15.03.2005 год. За посоченото бил съставен АУАН № 09/**********/31.01.2006 год., в който е посочено, че установеното съставлява нарушение по чл.415 ал.1 от КТ. Въз основа на посочения по горе акт, Директорът на Дирекция "Областна инспекция по труда" - гр.Кърджали, е издал обжалваното пред първоинстанционния съд наказателно постановление, в което е била описана аналогична фактическа обстановка, като на жалбодателя Исмаил е било наложено административно наказание "глоба" в размер на 800 лева, за допуснато нарушение на чл.415 ал.1 от КТ. Съдът е приел от правна с‗рана, че жалбодателят в първоинстанционното производство е осъществил състава на административно нарушение по чл.415 алЛ от КТ - не е изпълнил задължителни предписания за спазване на трудово законодателство, свързани със измерване на факторите на работната среда, за което се следва съответна санкция. Направил е извода, че при налагане на наказанието административнонаказващият орган е съобразил изискванията на чл. 27 от ЗАНН за ивдивидуализация на административните наказания, като е отчел продължителния срок на осъществяване на нарушението – от 15.03.2005 год. до 18.01.2006 год.; приел е също, че представените от жалбодателя писмени доказателства за имущественото му състояние са неотносими, тъй като размера на наложеното наказание е под средния такъв, предвиден в закона, и като е направил крайният извод, че наказателното постановление е обосновано и законосъобразно, го е потвърдил изцяло. Съобразно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, следва в настоящото производство касационната инстанция да обсъди изчерпателно посочените в жалбата касационни основания.Изрично в жалбата си касатора посочва като касационно основание, водещо до неправилност на обжалвания съдебен акт – нарушение на материалния закон. Оплакването на касатора, сочещо на твърдяното касационно основание – неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, е основателно. Константната съдебна практика приема, че нарушаването на материалния закон, като касационно основание, водещо до неправилност на обжалвано съдебно решение, е порок, който се изразява в наличието на грешки при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед неточното им юридическо квалифициране. В настоящият случай първоинстанционният съд е допуснал грешки при прилагане на релевантната правна норма на материалния закон към установените факти. Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че касатора извършва дейност като едноличен търговец, като стопанисва склад на едро в гр.Кърджали. През м.януари 2005 год. била извършена проверка на склада за спазване на трудовото законодателство от органите на Дирекция „ОИТ” – гр.Кърджали, при която са били констатирани нарушения на трудовото законодателство при осъществяване на дейността на търговеца, за отстраняването на които са били дадени задължителни предписания с Протокол № 052/27.01.2005 год. С т.2 от предписанията е разпоредено да се извърши замерване от лицензирана лаборатория на факторите на работната среда в склада, с краен срок за изпълнение – 15.03.2005 год. Безспорно е и обстоятелството, че до посоченият краен срок за изпълнение, а и след това, вкл. и до момента на извършване на проверката от органите на Дирекция „ОИТ” – гр.Кърджали на 18.01.2006 год., посоченото предписание не е изпълнено от касатора. Това неизпълнение разпоредбата на чл. 415 ал.1 от КТ обявява за административно нарушение, наказуемо с посочената в същата разпоредба санкция – „глоба” в размер от 250 лв. до 500 лв. При това положение, извода на административнонаказващият орган и на първоинстанционния съд – че касатора е допуснал нарушение по чл. 415 ал.1 от КТ, е обоснован и законосъобразен, още повече че самият касатор не оспорва извършването на вмененото му нарушение – нито пред първоинстанционния съд, нито пред настоящата инстанция. Именно при определяне размера на санкцията за извършеното нарушение, обаче, административнонаказващият орган, респ. и първоинстанционния съд при постановяване на потвърждаващото наказателното постановление решение са допуснали нарушение на материалния закон. Това е така, тъй като за да потвърди НП и в частта му относно размера на наложената на касатора санкция, съдът не е взел предвид всички обстоятелства по чл. 27 от ЗАНН, имащи значение за определяне размера на наказанието – тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и да касае здравословните и безопасни условия на труд в предприятието на касатора, нарушението не се отличава с особено голяма тежест. Неправилно първоинстанционният съд в решението си е отчел като отекчаващо вината на касатора обстоятелство продължителният срок на осъществяване на нарушението от страна на касатора – близо 10 месеца. Това е така, тъй като нарушението не е продължено, а такова на еднократно извършване – с изтичане на дадения в задължителното предписание срок за изпълнение, без предписанието да е изпълнено, нарушението вече е осъществено. Не без значение за определяне на справедлив размер на наказанието е и имотното състояние на нарушителя, за което са били представени доказателства в първоинстанционното производство, но които са били пренебрегнати от съда с довод за неотносимост към обсъждания въпрос. Видно е от тези доказателства, че имотното състояние на нарушителя не е особено добро, като същият реализира доходи от търговската си дейност в минимални размери; както и че касатора се грижи за издръжката на навършилият си пълнолетие син, който е студент втори курс, редовно обучение, в ТУ – гр.София.Следва да се отчетат в тази връзка още и обстоятелствата, че нарушението на касатора е извършено за първи път; както и признанието на извършеното нарушение. Всички тези обстоятелства дават основание на настоящата инстанция да приеме, че определената с НП глоба на касатора в размер от 800 лв., потвърдена с обжалваното решение на първоинстанционния съд, е несъразмерно тежка и несъобразена с характера и тежестта на нарушението, т.е. същата е определена в нарушение на материалния закон. Ето защо следва обжалваното решение да бъде отменено в частта му, с която е потвърдено НП по отношение размера на наложената на касатора глоба, за разликата от 300 лв. до 800 лв., като вместо него в тази част следва да бъде постановено друго, с което бъде изменено НП, като бъде намален размер на глобата от 800 лв. на 300 лв. Съдът намира, че наказание в посоченият размер е в състояние да постигне в пълна мяра целите на административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН – да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани. В останалата му част решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, като не е налице заявеното касационно основание за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила в тази част. Водим от изложеното, на основание чл. 40 ал.1 от ЗВАС , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 62/24.07.2006 год. по Н.а.х. дело № 318/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление № 09-**********/20.02.2006 год. на Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Кърджали, по отношение на наложеното на основание чл.416 ал.2 от Кодекса на труда на Ниязи Мюмюн Исмаил от гр.Кърджали, с ЕГН- **********, в качеството му на президент на ЕТ „НИЯЗИ ИСМАИЛ"- Кърджали, административно наказание - "глоба" в размер на 800 лева, за допуснато нарушение на чл.415 ал.1 от КТ, за разликата от 300 лв. до 800 лв., вместо което п о с т а н о в я в а: ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 09-**********/20.02.2006 год. на Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Кърджали, с което на основание чл.416 ал.2 от Кодекса на труда на Ниязи Мюмюн Исмаил от гр.Кърджали, с ЕГН- **********, в качеството му на президент на ЕТ „НИЯЗИ ИСМАИЛ"- Кърджали, е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 800 лева, като НАМАЛЯВА размера на глобата от 800 лв. на 300 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |