Определение по дело №456/2020 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 260128
Дата: 10 юни 2021 г.
Съдия: Сона Вахе Гарабедян
Дело: 20203130100456
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

гр. Провадия, 10.06.2021 г.

 

 

          ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ гр. състав, в закрито съдебно заседание на  10.06.2021 г., в състав:

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН

 

            като разгледа докладваното от съдията г. д. №  456/2020 г. по описа на  РС - Провадия, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.

            Съдът е сезиран с искова молба,  подадена от „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ********* против Г.Р.С., EГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 от КЗ /отм./.

   В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения от съда особен представител на ответника. На основание чл.140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, както и да изготви проект за доклад по делото.

  Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

 

         Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ищеца:

         В исковата молба се твърди, че между “ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД и Румяна Гинчева Стойкова, ЕГН ********** е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за притежавания от физическото лице лек автомобил, марка и модел „БМВ 525“, per. № В 8211 НС, рама № WBADP010X0GX02519. Договорът бил обективиран в застрахователна полица № 06114001381364/16.05.2014 г., материализираща и удостоверяваща възникването на застрахователното правоотношение за срок от 12 месеца, считано от 00:00 ч. на 26.06.2014 г. до 24:00 ч. на 26.06.2015 г. Описаният лек автомобил бил предоставен за ползване на ответника от неговата майка Румяна Гинчева Стойкова по силата на пълномщно с нотариална заверка на подписите от 25.06.2013 г., на нотариус Илко Кънев, peг. № 225 от НК, район PC Провадия.

         Твърди се, че при ПТП, настъпило на 21.02.2015 г., около 22:39 ч., в Германия, провинция Шлезвиг-Холщайн, гр. Ноймюнстер, на ул. „Килер щрасе“ № 100 били причинени щети на лек автомобил „Даймлер Бенц Е 200 CDI“, peг. NMS Т 4321, собственост на Деннис Линдеман Темплин. Произшествието било посетено от органите на полицията в гр. Ноймюнстер - Второ полицейско управление, за което било съставено съобщение за пътно-транспортно произшествие от полицейски комисар Коренвиц. Установено било, че причината за настъпилия пътен инцидент било неправомерното поведение на ответника, който като водач на лек автомобил „БМВ 525“, peг. № В 8211 НС не осигурил достатъчно разстояние с движещия се пред него лек автомобил „Даймлер Бенц Е 200 CDI“, peг. NMS Т 4321, управляван от собственика му Деннис Линдеман Темплин, вследствие на което при спиране от страна на последния, допуснал удар. Установено било също, че Г.С. управлявал превозното средство след употреба на алкохол, установена с Протокол за тест за концентрация на алкохол в кръвта от Университетска болница Шлезвиг-Холщайн, Институт по съдена медицина, от 25.02.2015 г., с ниво на концентрация от 2,65 %о в кръвта.

         Твърди се, че с оглед задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, полица № 06114001381364/16.05.2014 г., сключена за увреждащия лек автомобил „БМВ 525“, peг. № В 8211 НС и постъпило уведомление за реализирано застрахователно събитие и нанесените щети на лек автомобил „Даймлер Бенц Е 200 CDI“, peг. NMS Т 4321 от адвокат и нотариус Кай Бартлинг, пълномощник на собственика на увредения лек автомобил Деннис Линдеман Темплин, в „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД била образувана преписка по щета, заведена под № 43012951500072. В полза на увреденото лице, чрез представител „AVUS-SSH Германия“ ООД, ищцовото дружество заплатило обезщетение в размер на 3020.12 лв. За уреждане на предявената претенция били заплатени и извършени разходи, в общ размер на 411.32 лв., които също се претендират, като дължими от ответника.

         Навежда, че предвид факта, че процесният пътен инцидент е бил причинен от ответника, като водач на лек автомобил, управляван от него след установена по надлежния ред употреба на алкохол, констатирана при извършена кръвна проба с резултат - концентрация от 2,65 %0 в кръвта, за ,ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД се породило правото на регресна претенция срещу Г.Р.С.. Твърди се, че на ответника била изпратена регресна покана да заплати претендираните суми, но до настоящия момент претенцията на застрахователното дружество не била удовлетворена.

         Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден Г.Р.С. да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, следните суми:

         - 3020.12 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение за нанесени щети - тотална щета на лек автомобил „Даймлер Бенц Е 200 CDI“, peг. NMS Т 4321, собственост на Деннис Линдеман Темплин, по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, полица № 06114001381364/16.05.2014 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до деня на окончателното изплащане на сумата;

         - 411.32 лева, представляваща сторените разходи по предявената претенция и извършени ликвидационни разноски по щета № 43012951500072, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до деня на окончателното изплащане на сумата.

         Претендира разноски.

         На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК посочва следната банкова сметка ***: IBAN: ***; BIC: ***; БАНКА: „ОББ“ АД.

         На основание чл. 145, ал. 2 от ГПК следва да се укаже на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да уточни датата на ПТП, доколкото в ИМ се сочи – 21.02.2015 г., а в приложените към нея документи – 20.02.2015 г. 

 Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника:  

         В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, депозиран от особения представител на ответника, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва, че С. е причинил ПТП на посочената в исковата молба дата, механизма, че е управлявал лек автомобил под въздействие на алкохол, че именно това обстоятелство е в причинно-следствена връзка с настъпилите вреди, че претендираната сума е платена на пострадалото лице, както и че е платена на застрахователя му, че стойността на щетата е в посочения размер.

         Навежда, че от представения протокол за произшествие не ставало ясно кой е причинил ПТП, както и не допринасял за изясняване механизма на настъпване на произшествието. Съобщението за ПТП, макар и официален свидетелстващ документ, не се ползвал с обвързваща доказателствена сила относно отразения в него механизъм на злополуката и поведението на участниците в нея, тъй като тези факти не са се осъществили пред съставителя - той ги възпроизвеждал в документа въз основа на направени пред него изявления на участници и очевидци. Органите на Полицията не разполагали с удостоверителна компетентност относно обстоятелствата на произшествието /конкретния механизъм на настъпване на ПТП/, тъй като съгласно чл. 123 и чл. 125 от ЗДвП посещението на службите за контрол на местопроизшествието било последващо. Протоколът за ПТП, a в случая съобщението, се ползвало с обвързваща доказателствена сила само относно посоченото от длъжностното лице разположение на участвалите в произшествието превозни средства след настъпването му, тъй като този факт бил обект на пряка констатация от страна на длъжностното лице при посещение на мястото на инцидента. Документът имал обвързваща сила и относно посочените в него място и дата на издаване и относно факта, че издателят е действал в посоченото длъжностно качество. Налице била доказателствена сила и по отношение на констатираните по автомобилите щети, тъй като в тази част документът също отразявал преки възприятия на съставителя. В този смисъл била константната  практика на ВКС, на която се позовава - решение № 85/28. V.2009 г. на II т.o. по т. д. № 768/2008 г.; решение № 29/7. V.2008 г. на II т.о. по т.д. № 535/2008 г.; решение № 24/10.03.2011 г.  на I т.о. по т. д. № 444/2010 г. и др.

         За всички останали обстоятелства и преди всичко за механизма на настъпване на инцидента и причинно - следствената връзка между него и щетите било необходимо ищецът, който носел доказателствената тежест за това, да проведе пълно и главно доказване.

         Липсвали доказателства за наличен към момента на ПТП алкохол, както в издишвания въздух, така и в кръвта на водача, доколкото от документите ставало ясно, че ПТП било осъществено към 22.40 ч., а констатациите относно посочените данни за алкохолна повлияност са били направени в по-късен момент. Оспорва писмените документи, констатиращи това обстоятелство, за автентичност и съдържание. Оспорва резултатите от дрегера, като твърди, че същият не бил технически изправен към момента на тестването.

         Счита, че така описаното като повреда не съответствало на платените суми от застрахователя. В съобщението за ПТП за щети на ощетения автомобил били посочени – леки и видими повреди по задната част и такива по лакировката. Твърди, че съществува разминаване в описанието на щетите в съобщението за ПТП и описа на експерта по МПС, а липсата на стойност пораждала съмнение относно претенцията. Не било ясно посочените крайни суми какви щети обхващат, доколкото били разнородни във всички представени документи и не кореспондирали с крайното плащане.

         Предвид изложеното, моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

          На основание чл. 145, ал. 2 от ГПК следва да се укаже на ответника, чрез особения му представител, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да посочи конкретно документите, чиято автентичност и съдържание оспорва. 

    На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване се отделят обстоятелствата, че: на 20.02.2015 г., около 22:39 ч., в Германия, провинция Шлезвиг-Холщайн, гр. Ноймюнстер, на ул. „Килер щрасе“ № 100, ответникът е управлявал лек автомобил марка и модел „БМВ 525“, per. № В 8211 НС, като участвал в реализирано пътно – транспортно произшествие, в което бил увреден лек автомобил „Даймлер Бенц Е 200 CDI“, peг. NMS Т 4321, управляван от собственика му Деннис Линдеман Темплин; било изготвено съобщение за пътно-транспортно произшествие от полицейски комисар Коренвиц; към датата на ПТП, за управлявания от ответника автомобил, е била налице валидна и действаща застраховка „Гражданска отговорност”, сключена между “ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД и собственика на автомобила - Румяна Гинчева Стойкова, съгласно ЗП № 06114001381364/16.05.2014 г., със срок на покритие от 26.06.2014 г. до 26.06.2015 г.; автомобилът е бил предоставен за ползване от Румяна Стойкова на сина ѝ - ответника по делото, по силата на пълномощно с нотариална заверка на подписите от 25.06.2013 г., на нотариус Илко Кънев, peг. № 225 от НК, район PC Провадия; в полза на увреденото лице, чрез представител „AVUS-SSH Германия“ ООД, ищцовото дружество е заплатило обезщетение в размер на 3020.12 лв.; за уреждане на предявената претенция са били заплатени и извършени разходи, в общ размер на 411.32 лв.; исковите суми са заплатени на посочените в ИМ лица.

 Не са налице други факти и обстоятелства, които се признават, както и такива, които не се нуждаят от доказване.

 

         При разпределение на доказателствената тежест:

         Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, указва на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

         Съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, следва да укаже на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи пълно и главно, че в причинна връзка с противоправното поведение на ответника е настъпило събитие - ПТП, което съставлява покрит риск по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, за което ищецът в качеството си на застраховател по нея носи риска; че поради причиняване на описаните в исковата молба имуществени щети, е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер, не по-голям от действителните вреди; твърдения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени описаните повреди на автомобила и размера на обезщетението, както и, че ответникът е причинил събитието, управлявайки автомобил с концентрация на алкохол над допустимата по закон норма.

   В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в отговора, а при установяване на горните факти от ищеца – следва да докаже, че е погасил търсената сума.

  

 Съдът, на основание, чл. 146, ал. 2 от ГПК, следва да укаже на ищеца, че не сочи доказателства за установяване техническата годност на дрегера към датата на процесното ПТП.

          Съдът, на основание чл.140 от ГПК, следва да се произнесе по допускане на доказателствата.

          По доказателствените искания на ищеца:

      Представените с исковата молба заверени копия документи са относими към предмета на доказване и са необходими за изясняване на фактическата страна на спора, а приемането им като писмени доказателства е допустимо, с изключение на разпитите на свидетели, доколкото същите са събрани в друго производство и не могат да се ползват като доказателства по настоящото дело.

      По искането за допускане на САЕ съдът ще се произнесе в първото открито съдебно заседание след уточняване на въпросите по т. 1 - т. 3 от исковата молба, предвид необходимостта от уточняване на датата на ПТП и конкретизация на щетите поради липсата на идентичност в описанието им, обективирано в представените с исковата молба документи.

      По искането за допускане на ССчЕ съдът намира, че такава не е необходима, доколкото обстоятелството, че исковите суми са заплатени в посочения размер и на посочените лица не се оспорва от ответната страна и именно поради това то е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване.

По доказателствените искания на ответника:

      Към настоящия момент такива не са направени.

      На страните следва да се разяснят и последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК.

      На основание чл. 140, ал. 3  ГПК, следва да се укаже на страните да се насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на спора, както и възможността да сключат съдебна спогодба.    

      Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.

      Мотивиран от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

          УКАЗВА, на основание чл. 145, ал. 2 от ГПК, на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение с писмена молба с препис за ответника да уточни датата на ПТП, доколкото в ИМ се сочи – 21.02.2015 г., а в приложените към нея документи – 20.02.2015 г. 

          УКАЗВА, на основание чл. 145, ал. 2 от ГПК, на ответника, чрез особения му представител, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение с писмена молба с препис за ищеца, да посочи конкретно документите, чиято автентичност и съдържание оспорва. 

          СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, както следва:

          Съдът е сезиран с искова молба,  подадена от „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ********* против Г.Р.С., EГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 от КЗ /отм./.

     На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване се отделят обстоятелствата, че: на 20.02.2015 г., около 22:39 ч., в Германия, провинция Шлезвиг-Холщайн, гр. Ноймюнстер, на ул. „Килер щрасе“ № 100, ответникът е управлявал лек автомобил марка и модел „БМВ 525“, per. № В 8211 НС, като участвал в реализирано пътно – транспортно произшествие, в което бил увреден лек автомобил „Даймлер Бенц Е 200 CDI“, peг. NMS Т 4321, управляван от собственика му Деннис Линдеман Темплин; било изготвено съобщение за пътно-транспортно произшествие от полицейски комисар Коренвиц; към датата на ПТП, за управлявания от ответника автомобил, е била налице валидна и действаща застраховка „Гражданска отговорност”, сключена между “ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД и собственика на автомобила - Румяна Гинчева Стойкова, съгласно ЗП № 06114001381364/16.05.2014 г., със срок на покритие от 26.06.2014 г. до 26.06.2015 г.; автомобилът е бил предоставен за ползване от Румяна Стойкова на сина ѝ - ответника по делото, по силата на пълномощно с нотариална заверка на подписите от 25.06.2013 г., на нотариус Илко Кънев, peг. № 225 от НК, район PC Провадия; в полза на увреденото лице, чрез представител „AVUS-SSH Германия“ ООД, ищцовото дружество е заплатило обезщетение в размер на 3020.12 лв.; за уреждане на предявената претенция са били заплатени и извършени разходи, в общ размер на 411.32 лв.; исковите суми са заплатени на посочените в ИМ лица.

     Не са налице други факти и обстоятелства, които се признават, както и такива, които не се нуждаят от доказване.

     При разпределение на доказателствената тежест:

     УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

     УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи пълно и главно, че в причинна връзка с противоправното поведение на ответника е настъпило събитие - ПТП, което съставлява покрит риск по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, за което ищецът в качеството си на застраховател по нея носи риска; че поради причиняване на описаните в исковата молба имуществени щети, е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер, не по-голям от действителните вреди; твърдения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени описаните повреди на автомобила и размера на обезщетението, както и, че ответникът е причинил събитието, управлявайки автомобил с концентрация на алкохол над допустимата по закон норма.

     В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в отговора, а при установяване на горните факти от ищеца – следва да докаже, че е погасил търсената сума.

    УКАЗВА, на основание, чл. 146, ал. 2 от ГПК, на ищеца, че не сочи доказателства за установяване техническата годност на дрегера към датата на процесното ПТП.

    По доказателствата:    

    По доказателствените искания на ищеца:

    ДОПУСКА за приемане представените с исковата молба заверени копия документи като писмени доказателства по делото, с изключение на разпитите на свидетели.

    ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане като писмени доказателства по делото представените с исковата молба разпити на свидетели.

    ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане на САЕ в първото по делото съдебно заседание след уточняване на въпросите по т. 1 - т. 3 от исковата молба, предвид необходимостта от уточняване на датата на ПТП и конкретизация на щетите поради липсата на идентичност в описанието им, обективирано в представените с исковата молба документи.

    ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на ССчЕ, тъй като същата не е необходима.

    По доказателствените искания на ответника:

    Към настоящия момент такива не са направени.

 ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.

 НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора, последиците от които са по-благоприятни за тях.

 ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.

 НАПЪТВА на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за медиацията страните  към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.

 УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.

 УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС. Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.

 УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска; ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,като в този случай, ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ; ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.

 УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

 НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 13.07.2021 г. от 11:30 часа, за които дата и час да се призоват страните.

 Определението не подлежи на обжалване.

 Препис от настоящото определение да бъде връчен на страните, а на ищеца – и от отговора, като им се УКАЗВА, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 от ГПК, те могат да вземат становище по изготвения проекто – доклад и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

Всички съобщения и книжа да се връчват на ищеца на посочения в исковата молба съдебен адрес – чрез адвокат П. Петкова – Димитрова.

       

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: