Решение по дело №15/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

Р Е Ш Е Н И Е № 77

гр. Видин, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Четвърти административен състав

в открито заседание на

десети април

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Биляна Панталеева

при секретаря

Вержиния Кирилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Административно дело №

15

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на Г.Л.Г. ***, против Заповед № РД-02-11-1442/02.12.2022г. на Заместник- кмет „УТРИ“ на Община Видин , с която му е наредено като извършител и възложител да премахне незаконен строеж „Водогрейна инсталация“ към ап.6, ет.3, на ж.к.“Гео Милев“,бл.8,вх.В , описана в заповедта.

Твърди се от жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна като постановена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди се , че административният акт е издаден около 7 месеца след започване на производството. Сочи се , че описаната конструкция не представлява строеж по смисъла на §.5, т.38 от ДР на ЗУТ. Сочи се и че отоплителната инсталация е изградена през 2003г. след придобиване на собствеността върху имота след устно поискано и дадено съгласите на собствениците по лява вертикала в сградата. Сочи се , че приложение следва да намери чл.151 от ЗУТ,  както и че се касае за несъществени отклонения от одобрения инвестиционен проект. Сочи се и че не е необходимо съгласието на останалите собственици. Твърди се , че е нарушен принципът на съразмерност.  Иска се от съда да отмени заповедта като незаконосъобразна. 

Ответникът по делото-Заместник-кметът на Община Видин , чрез процесуалния си представител , оспорва жалбата като неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

След получен сигнал въз основа на Заповед № РД-02-11-508/08.06.2022г. на Зам.кмет „УТРИ“ на община Видин е извършена проверка от служители в отдел „УТ“ при Община Видин в жилищна сграда с административен адрес гр.Видин , ж.к. „Гео Милев“ №8 . Установено е при проверката , че в мазе към ап.6 , ет.3, собственост на жалбоподателя, е монтиран пелетен водогреен котел. Същият бил свързан с тръби за топла и студена вода , които излизали от мазето , преминавали зад преградна стена , през коридорно помещение през плочите на първи и втория етаж на сградата и захранвали отоплителни тела в ап.№6 на третия етаж. Върху южната фасада на сградата бил монтиран метален димоотвод, който отвеждал  димните газове. Същият бил закрепен към основата с метална планка , а към фасадата по цялата височина на сградата с метални скоби, като бил с приблизителна височина над билото на покрива от около 2,00м. Прието е , че така изградената инсталация е строеж по смисъла на §.5 ,т.38 от ДР на ЗУТ , VI категория , който е изграден в нарушение на чл.148,ал.1 и чл.147,ал.1,т.2 от ЗУТ , поради което следва да бъде премахнат от извършителя Г.Л..  Констатациите си работната група е обективирала в КА №7/01.07.2022г. На работната група са предоставени и копия от нотариалните актове за собствеността на ап.№6 и ап.№4 . Видно от нотариален акт № 20, рег.№ 1906, н.д. № 219/2003г. жалбоподателят е придобил собствеността върху апартамент №6 на 23.04.2003г. Констативният акт е редовно връчен на жалбоподателя на 16.08.2022г. В посочения в констативния акт срок от същия е постъпило възражение. Във връзка с постъпилото възражение е издаден КП № 203 от 24.08.2022г. , в който работната група е обсъдила направените възражения и е приела същите за неоснователни. Не е представено разрешение за строеж.

Въз основа на Констативен акт №7 от Зам.кмета на Община Видин е издадена обжалваната заповед , с която, като е приел, че е изградена водогрейна инсталация , която представлява строеж шеста категория , извършен без да е разрешен съгласно ЗУТ в нарушение на чл.148,ал.1 във вр. с чл.147,ал.1,т.2 от ЗУТ и при изложените по-горе фактически обстоятелства, на основание чл.225а от ЗУТ е наредено за бъде премахната описаната инсталация от и за сметка на жалбоподателя като извършител и възложител на строежа. Приел е , че предвид времето на изграждане на строежа , §.127 от ПЗР на ЗУТ е неприложим , поради което не следва да се обследва допустимостта и търпимостта на строежа. Обсъдени са направените възражения от жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е допустима, като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва оспорвания административен акт и в законоустановения 14-дневен срок за оспорването му.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган-Зам.кмета на Община Видин с оглед разпоредбата на чл.225а от ЗУТ и представената заповед за оправомощаване №РД-0211-2490/30.07.2021г. , издадена от Кмета на Община Видин, каквато възможност е предвидена в разпоредбата на §.1,ал.3 от ДР на ЗУТ и чл.224а от ЗУТ.

Същата е постановена в съответствие с материалния закон, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с целта на закона.

Заповедта е издадена на основание чл.225а от ЗУТ. Съгласно чл.225а,ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Съгласно ал.2 заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.

В случая нареденият за премахване обект „водогрейна инсталация“, описана в заповедта, има характеристиките на строеж по смисъла на §.5,т.38 от ДР на ЗУТ и представлява строеж „шеста категория“ , за чието изграждане е необходимо разрешение за строеж съгласно чл.148,ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.147,ал.1,т.2 от ЗУТ .

Съобразно чл.147,ал.1,т.2 от ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за монтаж на инсталации, съоръжения и уредби, с изключение на съоръженията с повишена степен на опасност, подлежащи на технически надзор от Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор". В случая е изградена отоплителна инсталация, за която съобразно посочената разпоредба не се изисква одобрен инвестиционен проект , но е необходимо разрешение за строеж .Обстоятелството , че инсталацията може да бъде демонтирана на съставните си части не променя необходимостта от издаването на разрешението за строеж за монтирането й като такава. Не следва обратния извод и от последвалите изменения в ЗУТ -чл.147,ал.1,т.14 (нова - ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г., изм., бр. 41 от 2019 г., в сила от 21.05.2019 г., изм. и доп., бр. 6 от 2023 г./ съобразно която разпоредба е необходимо разрешение за строеж без одобряване на инвестиционен проект за монтаж на инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 1 МW включително към съществуващите сгради и постройки, в т.ч. върху покривните и фасадните им конструкции и в прилежащите им поземлени имоти./ Изрично разпоредбата на чл.137,ал.1,т.6 от ЗУТ определя като строежи шеста категория строежите по чл.147 от ЗУТ , в частност монтажът на инсталации – чл.147,ал.1,т.2 от ЗУТ. Направеното възражение в жалбата , че не е налице нито една от хипотезите на §.5,т.38 от ДР на ЗУТ , поради което не е необходимо разрешение за строеж , е неоснователно. От гореизложените разпоредби следва изрично изискването за наличие на разрешение за строеж и доколкото в случая е монтиран напрактика външен комин, а изградената система не е свързана със съществуващ комин в сградата, който представлява част от отоплителната инсталация в една сграда, е налице преустройство по смисъла на §.5,т.38 от ДР на ЗУТ.      

Не е налице и нито една от посочените хипотези на чл.151 от ЗУТ , при които не се изисква разрешение за строеж, нито в редакцията към 2003г. , нито в последвалите редакции на разпоредбата. Видно и от чл.151,т.19 от ЗУТ (нова – ДВ, бр. 6 от 2023 г., в сила от 20.01.2023 г.) не се изисква разрешение за строеж за изграждане на инсталации за производство на  топлинна или друга енергия от възобновяеми източници, но когато се изграждат към съществуващите еднофамилни жилищни и вилни сгради и в прилежащите им поземлени имоти, докато в случая се касае за инсталация за производство на топлинна енергия , изградена в многофамилна жилищна сграда, засягаща и фасадата на същата. 

В случая за изграждането на отоплителната инсталация липсва издадено разрешение за строеж, поради което е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, според която разпоредба строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. На основание чл.225а,ал.1 от ЗУТ като такъв същият подлежи на премахване. В този смисъл е налице и практика на ВАС ./Напр.: Решение № 4053 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9309/2017г., Решение № 9838 от 18.10.2007 г. на ВАС по адм. д. № 5726/2007 г. /Цитираната от жалбоподателя практика е при различна фактическа обстановка.

Съставеният в хода на административното производство констативен акт като официален свидетелстващ документ, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, има обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства до опровергаване на верността им чрез съответните доказателства, което не е сторено в настоящето производство, но и отразените фактически обстоятелства не се оспорват. От административния орган с оглед посоченото време на изграждане на строежа са изложени съображения и за липса на основание за приложение на §.127, ал. 1 ПЗР ЗИД на ЗУТ, които следва да бъдат споделени. Обсъдени са и направените възражения.

Възражението на жалбоподателя за опорочаване на процедурата с оглед обстоятелството, че заповедта е издадена в значителен период след сезирането е неоснователно, тъй като контролът по устройството на територията се осъществява както по сигнал , така и служебно във всеки един момент . В този смисъл е и ТР №1/2018г. на ВАС, по аргумент на което сроковете за произнасяне по ЗУТ са инструктивни. Неоснователно е и направеното възражение за нарушение на принципа на съразмерност , тъй като в случая органите , осъществяващи контрол по строителството , действат при условията на обвързана компетентност, като правните действия , които следва да бъдат предприети при незаконно строителство са разписани в закона.   

Предвид горното жалбата е неоснователна. Обжалваната заповед е законосъобразна като постановена от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което липсват основания по чл.146 от АПК за нейната отмяна.

С оглед изхода на спора и поисканите от ответника разноски, на основание чл.143,ал.4 от АПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл.172,ал.1 АПК Съдът

                                 РЕШИ:

ОТХЪРЛЯ жалбата на Г.Л.Г. *** против Заповед № РД-02-11-1442/02.12.2022г. на Заместник кмет „УТРИ“ на Община Видин , с която му е наредено като извършител и възложител да премахне незаконен строеж „Водогрейна инсталация“ към ап.6, ет.3, на ж.к.“Гео Милев“ ,бл.8,вх.В.

ОСЪЖДА Г.Л.Г. *** да заплати на Община Видин разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

                                                      Съдия: