№ 3481
гр. София, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110209995 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на П. Б. Г. против Наказателно постановление № 003429/24.06.2022 г.,
издадено от началник на отдел „Контрол и правопризлагане“ в Национално тол управление към Агенция
„Пътна инфраструктура“, с което, на основание чл. 179, ал. 3а ЗДП, на жалбоподателя била наложена
глоба, в размер на 1 800 лева за нарушение на чл. 139, ал. 7 ЗДП.
НП е обжалвано от наказаното физическо лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за незаконосъобразност, без конкретизация.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Поддържа жалбата, като допълва с доводи за недоказано авторство. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява. Оспорва жалбата, като
развива съображения по същество. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери
законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед
изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 25.01.2022 г. в 08:50 часа, на път А - 3, изход ГКПП Кулата, от страна на контролните
органи била извършена проверка на пътно превозно средство с per. № ЕН7734КС, вид - товарен
автомобил, марка и модел СКАНИЯ Р450, с обща техническа допустима максимална маса над 12
тона, брой оси 5, управлявано от П. Б. Г..
В хода на така извършената проверка било установено, че на 11.01.2022 г., в 16:29 часа,
горепосоченото пътно превозно средство попадало в категорията на пътно превозно средство, за
което била дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
Цитираното превозно средство било засечено на 11.01.2022 г., в 16:29 часа, по път А-6, км 50 +
427, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена
1
пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на актосъставителя
М.А.; АУАН; НП; заповед за компетентност; справка за нарушения; снимков материал; справка за
движение; известие за доставяне.
Действително, разпитаният актосъставител не си спомни за процесния случай. Предвид обемите
и динамиката на работата по пътния контрол, обаче, както и с оглед отдалечеността на случая назад във
времето (около девет месеца), това обстоятелство не е трудно за обяснение. В случая, касателно
авторството (което от една страна попада в предмета на доказване, а от друга – сред оспорените от
жалбоподателя обстоятелства) приложение не би следвало да намери разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДП:
същата има силно спорна съвместимост с презумпцията за невиновност, от една страна (размества
доказателствената тежест и отваря врата за административен произвол – ангажиране отговорността на
произволно избрано лице, което ще поставено в положение – да трябва да доказва невиновността си), а от
друга – противоречи на константната съдебна практика на касационната инстанция, че задължение на
контролния орган е да докаже тезата си (в този смисъл Решение № 3115/10.05.2013 г. по а.д. №
863/2013 г., VI кас. с-в., Решение № 4292/27.06.2013 г. по а. д. № 4340/2013 г., II кас. с-в, Решение
от 29.06.2009 г. по к.н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. №
5485/2008 г., II кас. с-в, Решение от 20.12.2008 г. по к.н.а.х.д. № 6110/2008 г., XII кас. с-в, Решение
от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5488/2008 г., II кас. с-в, Решение № 202/09.01.2013 г. по а. д. №
8671/2012 г., V кас. с-в, Решение № 2659/22.04.2013 г. по а. д. № 11623/2012 г., V кас. с-в, Решение
№ 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. №
2655/2013 г., X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в, Решение
№ 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. №
2059/2013 г., V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в и редица
други. В тази насока е и застъпеното от АССГ принципно становище, че всяка страна следва да
докаже ползващите я обстоятелства: Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г., XII кас. с-в,
Решение № 6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г., II кас. с-в, Решение от 2009 г. по к.н.а.д
№ 6429/2009 г., XII кас. с-в, Решение № 4793/12.07.2013 г. по адм. д. № 5987/2012 г., V кас. с-в,
Решение № 5192/24.07.2013 г. по а. д. № 176/2013 г., XIV кас. с-в). В този смисъл и доколкото тезата
на АНО, касателно авторството, се базира на оборима презумпция (щом жалбоподателят Г. е управлявал
процесното ППС на 25.01.2022 г., значи го е управлявал и на 11.01.2022 г.), но не и на конкретни
доказателства, то и обвинението не е доказано в изискуемата се по закон степен.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна –
наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на
обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП)
и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
2
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1
НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл.
313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в
предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на
предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено
надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към
началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото
издаване, което хронологически предхожда връчването му.
По приложението на материалния закон
НП е незаконосъобразно от материалноправна гледна точка.
Наличието на процесното административно нарушение се установява по безспорен начин. По
отношение на авторството, обаче, налице е основателно съмнение, което разколебава самата обвинителна
теза и дава основание на настоящия съдебен състав да намери същата за недоказана по изискуемия се по
закон начин.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, с оглед защитата от повереник, наказващият орган следва да поеме
разноски за насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, размерът
следва да бъде определен към минималния по чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (правната помощ се предоставя, на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата), а именно – претендираният от самия жалбоподател размер от 356
лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 003429/24.06.2022 г., издадено от началник на отдел
„Контрол и правопризлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с
което, на основание чл. 179, ал. 3а ЗДП, на П. Б. Г. била наложена глоба, в размер на 1 800 лева за
нарушение на чл. 139, ал. 7 ЗДП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на адв. *** личен номер **********
сумата от 356 лева – адвокатско възнаграждение.
3
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд
пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4