Решение по дело №1070/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 475
Дата: 19 юни 2023 г. (в сила от 10 август 2023 г.)
Съдия: Павлина Христова Господинова
Дело: 20227260701070
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

    475/19.06.2023г. гр.Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Административен съд Хасково                             в публичното     заседание                                                                

на седемнадесети май                                  две хиляди и двадесет и трета  година в следния състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:        1.ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                        2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

                               

Секретар М. Койнова

Прокурор Ел.Иванова

като разгледа докладваното от съдия Господинова

адм.д.№1070 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Раздел Трети от Глава Десета на Административнопроцесуален кодекс и е образувано по жалба на ЕООД Кая Енерджи – С., като с Определение по а.д.№1182/2022г. на Хасковски АС, е присъединено за общо разглеждане производството по жалбата на ЕООД Ермитаж Класик – С., против Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ивайловград, като се иска прогласяване на нищожността ѝ в цялост, а при условията на евентуалност – да се отменят разпоредбите на чл.8, ал.2, чл.16а, ал.3 и ал.8 от Наредбата като незаконосъобразни, като се претендират направените по делото разноски.

С Определение №209/22.02.2023г. – след оттегляне на оспорването, производството по настоящото дело е прекратено в частта на оспорването от ЕООД Кая Енерджи – С., а жалбата е оставена без разглеждане.

С Определение №330/12.01.2023г. на ВАС по а.д.№116/2023г. е спряно действието на чл.8, ал.2, чл.16а, ал.3 и ал.8 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ивайловград.

В жалбата на ЕООД Ермитаж Класик – С., по която съдът дължи произнасяне, се твърди, че дружеството е собственик на УПИ по плана на Ивайловград, както и е подало искане за одобряване на инвестиционни проекти за строителство на фотоволтаични електроцентрали и издаване на разрешения за строеж, поради което наредбата засяга правната му сфера и жалбата е допустима. Наредбата противоречала на редица нормативни актове от по-висока степен в нарушение на чл.15, ал.1 от ЗНА. Не била спазена процедурата за изработване на проекти на нормативен акт – чл.26 и чл.28 от ЗНА. Проектът на наредба не бил публикуван на интернет страницата на общината, заедно с мотивите. Така заинтересованите лица били лишени от възможност да представят своите предложения и становища. Проектът не бил подложен на обществено обсъждане, не бил спазен минималния срок по чл.26, ал.2 от ЗНА до внасянето на проекта за разглеждане от компетентния орган. Не били посочени необходимите за прилагането финансови средства, нито очакваните резултати от приложението. Нарушена била и разпоредбата на чл.24, ал.4 от ЗНА, както и чл.26, ал.1 от ЗНА, касаещи изготвени мотиви или доклад и предварителна оценка на въздействието, а също и възможността на гражданите да се запознаят с мотивите и изразят становище. Именно тези посочени нарушения обосновавали наредбата да бъде прогласена като нищожна в нейната цялост. Освен това оспорените разпоредби противоречали на Закона за местните данъци и такси. В чл.8, ал.2 от Наредбата се определяла допълнителна такса в размер на 10% от стойността на съответната услуга. Таксите се събирали срещу конкретно предоставена услуга, каквато в случая не се предоставяла и таксата представлявала незаконна санкция. Общината се опитвала да събере такси без да е извършила услуга. Липсвали критерии относно начина на формиране на таксата за битови отпадъци в противоречие с чл.67 от ЗМДТ. В наредбата липсвал регламент за определяне на основите за услугите по чл.62 от ЗМДТ, по който да се изчислява дължимата ТБО и за определянето на ТБО за предприятия. Липсвали методи, по които да се прецени кога обективно било невъзможно да се установи количеството битови отпадъци. ТБО, определяна и събирана в общината, била изцяло незаконосъобразна и директно без мотиви се въвеждал начин на определяне на размера, които не се интересувал от количеството – чл.16а, ал.8. Липсвало каквато и да е основа, на която се определи точния размер ТБО. Разпоредбата на чл.16, ал.3 била изцяло незаконосъобразна, защото длъжностното лице било задължено за започне проведе и приключи административното производство. Неправилно заявлението пораждало правни последици само след съгласуване, т.е да зависи от волята на длъжностно лице.

Ответникът по оспорването – Общински Съвет Ивайловград, счита жалбата за неоснователна.

Окръжна прокуратура Хасково счита, че жалбата е основателна, като предлага да бъдат отменени оспорените разпоредби.

Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните и след служебна проверка на протестирания акт, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

Предмет на оспорване в настоящето производство е Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ивайловград, за която се иска да бъде прогласена като нищожна, или евентуално разпоредбите на чл.8, ал.2, чл.16а, ал.3 и чл.16а, ал.8 от Наредбата да бъдат отменени като незаконосъобразни. Оспорената Наредба е приета от Общински съвет Ивайловград с Решение №93 от 07.08.2017г. на основание чл.9 от Закона за местните данъци и такси, последно изменена с Решение №102 от 19.09.2022г.

По делото са приети като доказателства документите, съставляващи преписката по приемане на Решение №93 от 07.08.2017г. на Общински съвет Ивайловград за приемане на Наредбата, както и е представена същата в проект – л.122 – 158, и актуалната ѝ редакция – л.8 - 14.

 В Отговора на жалбата се твърди, че проектът е публикуван, ведно с мотивите, на интернет страницата на общината на 13.06.2017г. в раздел Съобщения, като на 08.06.2017г. били проведени предварителни консултации и на 17.07.2017г. - обществено обсъждане, а на проведеното заседание на 07.08.2017г. наредбата била приета при спазване изискванията за кворум и мнозинство на заседанието на общинския съвет. Въпреки изричните указания от с.з. 01.03.2023г. да се представят доказателства относно твърденията, касаещи спазването на разпоредбите на ЗНА по приемане на оспорения акт, то такива не са ангажирани от ответната страна. При служебна проверка в сайта на Община Ивайловград не се установява публикация в раздел Съобщения/Известия нито в старата версия на сайта, нито в актуалната.

Видно от представените доказателства в Докладна записка от Кмет на Община Ивайловград изх.№08-00-128 от 26.07.2017г. се предлага да се приеме оспорената наредба. Представени са съобщения – 1/. и 2/. – л.121, без дата, за покана на предварителни консултации и за представяне на становища и предложения. Няма доказателства на сайта на общината да е качен проекта на наредбата.

Представени са заверени преписи относно докладна записка за изменение и допълнение на наредбата през 2022г., ведно с протокол от обществено обсъждане, както и такива, касаещи изменение през 2020г., 2018г., 2021г. 

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно чл.7, ал.2 от ЗНА наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. С чл.8 от ЗНА е предвидено, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативни актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични са разпоредбите на чл.76, ал.3 от АПК и чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗМСМА. Спазването на предвидената процедура е императивно задължение на натоварените с нормотворчески правомощия административни органи, обезпечаващо законосъобразното формиране на управленски решения и приемането на регулиращите определени обществени отношения правни норми по разумен, компетентен и стабилен начин. Този процес следва да се основава на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност – чл.26, ал.1 от ЗНА. Съгласно разпоредбите на ЗНА от изключително значение при приемането на нормативен акт е мотивирането на предложението и възможността за предварителното му разгласяване и обсъждане с всички заинтересовани преди внасянето му за обсъждане и приемане от компетентния орган, за да се гарантират посочените принципи. По силата на чл.28, ал.2 ЗНА мотивите, съответно доклада към него, трябва да съдържат: 1/. причините, които налагат приемането; 2/. целите, които се поставят; 3/. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4/. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5/. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Проект на нормативен акт, към който не са приложени отговарящи на изрично заложените в закона критерии мотиви, съответно доклад, не се обсъжда от компетентния да го приеме орган – чл.28, ал.4 от ЗНА. Мотивировката със съответното определено в закона съдържание следва да е налице преди внасяне на проекта за обсъждане, да е публикувана и да е станала достояние на всички заинтересовани лица, за да могат същите реално да упражнят правото си на предложения и становища по проекта. С оглед императивния им характер, неизпълнението на посочените процедурни правила представлява съществено нарушение. В случая представената докладна записка от 26.07.2017г. не съдържа съответните указани в закона мотиви. Няма доказателства за публикуването на наредбата на интернет страницата, както и за проведеното обществено обсъждане.

Липсват и доказателства относно спазване на изискванията за кворум и мнозинство, но при извършена служебна проверка на сайта на общината се установи съдържанието на Решение №93 от 07.08.2017г., видно от което от общия брой общински съветници – 13, са присъствали 13, като за приемане на наредбата са гласували 9, против – 3, а един е въздържал се. Така следва да се приеме, че оспореният акт е издаден при спазване на изискванията за форма и не са налице нарушения във връзка с процедурата по издаването му, както и няма нарушения, обуславящи нищожността му. Липсата на доказателства за проведено предварително обсъждане, както и липсата на мотиви за приемане на   наредбата не обуславя нищожност, доколкото нарушенията в процедурата по приемането имат отношение към законосъобразността. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимите законови норми, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на оспорения нормативен акт.

В случая при наличието на нарушение на разпоредбите на чл.26 и чл.28 от ЗНА, то това нарушение би довело до незаконосъобразност, а не до нищожност. Следва обаче да се има предвид, че незаконосъобразност се търси не относно цялата наредба, а само по отношение на разпоредбите на чл.8, ал.2, чл.16а, ал.3 и чл.16а, ал.8 от Наредбата. В настоящата хипотеза текстът на чл.21, ал. 1 от ЗМСМА, който макар и да не е посочен като основание за приемане на наредбата, определя компетентността на общинския съвет като орган на местно самоуправление, като в чл.21, ал.1, т.7 от ЗМСМА се дава право на общинските съвети да издават наредба за определяне на местните такси. Такова правомощие е налице и в специалния закон – чл.9 от ЗМДТ, поради което е налице компетентност за приемането на оспорената Наредба от страна на Общинския съвет. Видно от приложената по делото преписка, а и след изрични указания за представянето им, липсват доказателства за проведена обществена консултация преди приемането, както и липсват доказателства за публикуване на интернет страницата на съответната институция на проекта на наредбата, заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителна оценка на въздействието. Задълженията по чл.26 и чл.28 от ЗНА са императивно предвидени с оглед гарантиране принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, и тяхното нарушаване представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е достатъчно основание за отмяна на оспорените текстове на Наредбата.

По отношение приложението на материалния закон съдът съобрази текста на оспорените разпоредби, които касаят: чл.8, ал.2 - Когато заявена услуга не може да бъде предоставена, както и при постановен отказ от предоставяне на услугата, съответното длъжностно лице определя такса в размер на 10% от стойността на услугата, посочена в съответното приложение; чл.16а, ал.3 - Попълненото в 2 екземпляра Заявление, се подава в Дирекция „Местни приходи” към Общинска администрация Ивайловград, в срок до 30 ноември на предходната година и се завежда с входящ номер в отделен регистър. Заявлението се приема, но поражда последици само след съгласуването и от длъжностно лице от дирекция “Строителство и инвестиции” при Общинска администрация Ивайловград. Несъгласуваните заявления се връщат с придружително писмо на подателя; чл.16а, ал.8 - Когато за имот не е подадено Заявление в срок, или не е съгласувано, или са заявени неверни данни, или битовите отпадъци не се изхвърлят в определените за целта съдове, годишната такса се заплаща на база квадратен метър разгъната застроена площ на имота. С посочените оспорени разпоредби се въвежда задължение и се регламентира ред, по който се подават заявленията. Но предвидените в чл.8, ал.2 и в чл.16а, ал.8 такса представляват определена санкция в нарушение на специалния закон – ЗМДТ, и на принципите за определяне на административните наказания, посочени в чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Следва да се има предвид, че в чл.123, ал.3 от ЗМДТ, Глава Четвърта, Административнонаказателни разпоредби, е предвидено административно наказание Глоба или Имуществена санкция за случаи на деклариране на неверни данни и обстоятелства, водещи до намаляване или освобождаване от такса. Предвидената такса в чл.8, ал.2 за непредоставена услуга и в чл.16а, ал.8 – за неподадено в срок заявление, несъгласувано или със заявени неверни данни, по същество представлява административно наказание, а и не може да се счита, че се постига възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услуга, респ. за възстановяване на разходи за непредоставена услуга. Обемът на услугата не зависи от подаването или не на декларация, а за неподаване на такава е предвидена административнонаказателна отговорност. По отношение на разпоредбата на чл.16а, ал.3 от Наредбата се предвижда условие за съгласуване, водещо към неприемане на заявлението, което не е предвидено в закон или в подзаконов нормативен акт по неговото прилагане, и е недопустимо. Поради това оспорените като незаконосъобразни разпоредби от Наредбата, според настоящия състав, не са съобразени с изискванията за съответствието им на материален закон от по-висок ранг, поради което същите се явяват незаконосъобразни. Съгласно чл.7 от ЗНА правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност. Съгласно чл.15, ал.1 от ЗНА нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. С оспорените разпоредби се създават задължения и предвиждат правомощия за административния орган, каквито не са предвидени в закона.

По изложените съображения съдът намира, че оспорените разпоредби на чл.8, ал.2, чл.16а, ал.3 и ал.8 от Наредбата като незаконосъобразни са незаконосъобразни, тъй като противоречат на нормативен акт от по-висока степен – ЗМСМА, и следва да бъдат отменени като незаконосъобразни. Искането за прогласяване нищожност на Наредбата не е основателно и следва да се отхвърли.

С оглед крайния извод за основателност на оспорването следва да бъдат заплатени направените по делото разноски от ответната страна – 844,92 лева за адв.възнаграждение, и 70 лева – за държавна такса и публикация в ДВ.

Мотивиран така и на основание чл.193, ал.1 във вр. с чл.146, т.4 от АПК, съдът

РЕШИ :

ОТМЕНЯ по оспорване на ЕООД Ермитаж Класик – С., разпоредбите на чл.8, ал.2, чл.16а, ал.3 и ал.8 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ивайловград като незаконосъобразни, и ОТХВЪРЛЯ оспорването в останалата част по отношение искането за прогласяване нищожност на Наредбата.

ОСЪЖДА Община Ивайловград да заплати на ЕООД Ермитаж Класик – София, ЕИК *********, сумата от общо 914,92 лева, представляващи разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен срок от съобщенията до страните.

 

 

Председател:  

 

 

 

Членове: 1.

 

 

                 2.