Р Е Ш Е Н
И Е
№ 692 / 30.9.2021г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, Х състав, в открито съдебно заседание на осми септември, две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
2. КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Тодорка Стойнова и
участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия
Ингилизов к.а.н.д. дело № 818 по описа за 2021 год. на Административен съд-
Пазарджик, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208- чл.228 от АПК.
Образувано е
по касационна жалба от Регионална
здравна инспекция гр.Пазарджик, чрез Р. В. – гл.юрисконсулт срещу
Решение № 2/18.06.2021 г. по АНД №110/2021 г. по описа на РС - гр. Панагюрище с
което е отменено наказателно постановление №00056, издадено от д-р Фани
Птерова, директор на РЗИ Пазарджик, с което е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева на „ЛИП 2014“ ЕООД на основание чл.209а, ал.2 от Закона за
здравето за нарушение на т.14 от Заповед № РД-01-197/31.03.2021 г. на Министъра
на здравеопазването и чл.63, ал.4 от Закона за здравето.
Жалбоподателят,
редовно призована, не се явява, не се представлява. В касационната жалба се
навеждат аргументи за липса на процесуални нарушения при издаване на НП и се
иска отмяна на решението на РС Панагюрище и присъждане на разноски по делото.
Ответната
страна – „ЛИП 2014“ ЕООД, редовно призована, не изпраща представител, взема
писмено становище по подадената жалба чрез процесуалния си представител, в
което се иска потвърждаване на решението на РС Панагюрище и присъждане на
разноски по делото.
Прокурорът
сочи в становището си, че следва да се уважи подадената жалба и да се отмени
решението на РС Панагюрище като законосъобразно и правилно, тъй като са налице
основания да се приложи чл.53, ал.2 от ЗАНН по отношение на неточностите в АУАН.
Пазарджишки
административен съд, като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срок, допустима е, разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районен съд
Пангюрище е посочил в решението си следната фактическа обстановка :
Във
връзка с разпространение на коронавирус КОВИД 19 от 13.03.20г. в страната бе
обявено извънредно положение, бяха предприети различни законодателни и
административни промени и мерки за овладяване на пандемията. Със заповед на
министъра на здравеопазването РД-01-197/31.03.2021 г. са изменени редица
действащи до момента ограничителни мерки и са наложени други. С т. 13 се
постановява „Преустановяване на посещенията в дискотеки, бар-клубове, пиано
барове, барвариете и нощни барове", а с т. 14- „. Посещенията в
заведенията за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма
(самостоятелни и към места за настаняване), извън тези по т. 13, се допускат
само в откритите им площи (тераси, градини и др.), при ограничено работно време
в границите между 6.00 и 23.00 часа и носене на защитни маски за лице от
персонала. Допускат се и доставки или взимане на храна за дома и офиса, както и
румсървиз за гости на местата за настаняване ".
На
07.04.21г. в „ Клуб Мустанг", гр. Панагюрище, ул." Г. Бенковски"
- 7, стопанисван от" ЛИП 2014" ЕООД, гр. Панагюрище била извършена
проверка от инспектори на РЗИ Пазарджик- свидетелите Найденова и Атанасова.
Проверката била извършена по повод подаден сигнал, че въпреки предписанието по
заповедта заведението работи в закритата си част с клиенти. Когато късно вечерта
инспекторите пристигнали в заведението, то било пълно с клиенти, основно
непълнолетни, които били разположени на масите в закритата част и консумирали
напитки. На място имало и полиция, във връзка със забраната лица под 18 години
да са на обществени места без пълнолетен придружител. При тези констатации св.
Найденова съставила процесния акт, в който отразила дословно следната
констатация за обекта: „Фирма ЛИП 2014 не спазва т.14 от заповед на министъра
на здравеопазването РД-01-197/31.03.2021 г.- в обекта се констатира консумация
на напитки от посетителите". Актът бил съставен на място в присъствието на
законовия представител на дружеството и му бил връчен препис. Въз основа на
акта е издадено НП.
В мотивите на решението съдът
е приел, че
съдържанието на НП, е различно от това в акта, въз основа на който е издадено.
Прието е, че никъде в описателната част на акта не се съдържа твърдение, че
консумацията е ставала в закритата част на заведението; такива обстоятелства
въобще липсват. Те присъстват в НП , в което дословно е възприета фактическата
обстановка па акта, като е
дописано едно последно изречение , несъдържащо се в акта ." В нарушение на т. 14 от
горецитираната заповед посетителите се намират в закритата част на проверявания
обект."
Всъщност
цитираната и приета като нарушена заповед в т.14 забранява именно
посещението на заведения от вида на
процесното, което правилно е прието извън обсега по т.13 в закритите им части.
В акта, е който е образувано административно - наказателното производство обаче
липсва факта, че посещението е било в закритите части на заведението, което
практически изпълва от обективна страна състава на вмененото нарушение. Прието
е също така, че това е съществено процесуално нарушение. В мотивите се сочи и
за констатирано друго съществено процесуално нарушение, а именно неправилна
квалификация на нарушението.
Според първоинстанционния съд посочената норма на Закона за здравето
- чл. 63,
ал.4 не създава
задължения за правни субекти като дружеството-жалбоподател, а предписва такива
за министъра на здравеопазването при условията на посочената норма – „При обявена извънредна
епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по
предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната
или за отделна област". Издадената и цитирана в акта заповед е именно на това основание. За да
бъде състав на административно нарушение обаче, следва с нормативен, а не административен акт ( какъвто е
заповедта на министъра) да бъде предвидено, че при неизпълнение ще следва да се
носи административно-наказателна отговорност, от кого и каква. Точно такова
предвиждане има в чл. 209а, ал.2 от ЗЗ , която обаче норма е отразена единствено в НП и то не като
квалификация на извършеното нарушение, а като основание за налагане на
административно-наказателната отговорност. Отсъствието й в акта обаче влече
последици, аналогични на възприетите горе - доколкото съставлява съществено
процесуално нарушение е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Настоящият съдебен състав приема за безспорно
установено, че на датата 07.04.21г.
в „ Клуб Мустанг", гр. Панагюрище, ул." Г. Бенковски" - 7,
стопанисван от " ЛИП 2014" ЕООД, гр. Панагюрище, при проверка от
служители на РЗИ Пазарджик е констатирано наличието на клиенти в закрита част
от заведението. Това от своя страна действително нарушава .14
от Заповед на министъра на здравеопазването РД-01-197/31.03.2021 г. Правилно
обаче е прието, че на констатираното нарушение не е дадена правилна правна квалификация.
Разпоредбата на чл.63, ал.4 от Закона за здравето не създава задължение за
конкретни лица да се въздържат от конкретно поведение или да извършват
предписани действия, а единствено урежда правомощия на министъра на
здравеопазването при наличието на законови основания за това да издаде заповед,
с която да въведе временни противоепидемични мерки по предложение на главния
държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.
Правните последици от неизпълнението на тази заповед са уредени в чл.209а от
Закона за здравето, като именно тази разпоредба сочи какво е дължимото
поведение от адресатите на заповедта. В алинея 1 на чл.209а от Закона за
здравето се сочи, че който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или
от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от
300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв, а съгласно ал.2
на същия текст когато нарушението по ал.
1 е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена
санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение от 2000 до 5000
лв. При установените факти правилната правна квалификация би следвало да бъде
по т.14 от Заповед на министъра на здравеопазването РД-01-197/31.03.2021 г. във
връзка с чл.209а, ал.2 вр. ал.1 от Закона за здравето, защото именно тези разпоредби
предвиждат състава на административното нарушение за което следва да бъде
санкционирано лицето нарушаващо въведените противоепидемични мерки, а не
разпоредбата на чл.63, ал.4 от Закона за здравето. С оглед на това и
действително се констатира соченото от съда съществено процесуално нарушение.
Налице е и
другото сочено от съда съществено процесуално нарушение, а именно разминаване
между описанието на нарушението в АУАН и НП. В АУАН действително никъде не се
сочи, че клиентите са установени в закритата част от заведението, а именно
такова поведение е забранено в т.14 от процесната заповед на Министъра на
здравеопазването. Посочването на това обстоятелство едва в НП не може да санира
допуснатия порок в АУАН, тъй като описанието на всички установени съставомерни
факти на административното нарушение е пряко свързано с правото на защита на
нарушителят.
Предвид
констатираните съществени процесуални нарушения и в конкретния случай е
неприложима разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Предвид
установения изход на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за касационната
инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство, като видно от доказателствата по делото е
заплатен адвокатски хонорар в размер на 300 лева за процесуално
представителство пред касационната инстанция, която е в минимален размер и няма
как да бъде намалена. Ето защо и касаторът следва да бъде осъден да заплати
сумата от 300 лева на ответника „ЛИП 2014“ ЕООД.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. 1 от АПК, Административен съд Пазарджик
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2/18.06.2021
г. постановено по АНД № 110/2021 г. по описа на Районен съд Панагюрище.
ОСЪЖДА
Регионална здравна инспекция гр.Пазарджик, да заплати на „ЛИП 2014“ ЕООД,
сумата от 300 (триста) лева разноски пред касационната инстанция за адвокатски
хонорар.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/
ЧЛЕНОВЕ : 1./п/
2./п/