Р Е Ш Е Н И Е
№ 260 150
гр.Русе, 14.12.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия,
в публичното заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Наталия Георгиева
Членове: Аглика Гавраилова
Антоанета Атанасова
при секретаря
Маня Пейнова като разгледа докладваното от съдия Атанасова в. гр. д. № 638 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Г.А.Х. и Г.Х.Х. чрез адв. В.Ф. обжалват решение
№ 92/26.06.2020 г., постановено по гр. д. № 199/2019 г. на Беленския районен съд,
с което е отхвърлен предявеният от тях против ЕТ „К. – М. К.“ иск с правно основание чл. 54,
ал. 2 ЗКИР като неоснователен
и недоказан, уважен
е предявеният от ответника ЕТ „К - М. К“ против тях насрещен иск с правно основание чл.
108 ЗС, признато е за недоказано на основание чл.194, ал. 3, вр.
ал. 2, вр. с чл. 193 ГПК проведеното от тях
оспорване на истинността на Удостоверение № ФС 01-28-1064/27.11.2017 г. на К. на О. Б., по отношение верността
на съдържанието в частта, в която е посочено,
че имотът, описан в нотариален
акт № 93, том І, дело № 179 от 1985 г.,
а именно УПИ ХVІ-1169, кв.112 по регулационния план на гр.Б., одобрен със
Заповед № 117 от 1983г. е идентичен с имот с идентификатор 07603.501.2316 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-130/27.12.2016г. на ИД на АГКК, посочен в скица № 15-590336-23.11.2017 г., собственост на А.Т.Р. и върху тях са възложени
разноските по делото. Жалбоподателите твърдят, че
решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на процесуалните правила и необоснованост, както и че е постановено в
противоречие с фактическото положение. Заявяват още, че първоинстанционният съд
не е съобразил всички изложени от тях доводи и представени доказателства, а обсъдените
са били разгледани едностранчиво, откъм интереса на ответника, поради което е
стигнал до погрешни фактически и правни изводи. Подробно и изчепателно се сочат
допуснатите според жалбоподателите от съда процесуални нарушения, неправилните
му фактически констатации и правни изводи. Искат от съда да упражни косвен
съдебен контрол върху Удостоверение
№ ФС 01-28-1064/27.11.2017 г. на К.
на О.Б. и Скица №
260/25.09.2018 г. като приеме в мотивите си, че същото е нищожно поради липса
на материална компетентност на адм. орган, както и да постанови решение, с
което уважи предявения от тях, да отхвърли ревандикационната претенция на
ответниците и да признае за неистински документ Удостоверение № ФС 01-28-1064/27.11.2017 г. на К. на О.Б. и Скица № 260/25.09.2018 г. В
условията на евентуалност искат в случай, че съдът потвърди решението в
отхвърлителната му част, да отхвърли предявения срещу тях от насрещен иск като
неоснователен и недоказан. Правят и искане в случай, че предявеният от тях иск
бъде уважен да бъде отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нот. акт за
покупко-продажба на недв. имот № 62, том 13, дело 2494 по описа на СВ Б.. Претендират
разноски съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК ответникът по
жалбата ЕТ „К - М. К“ чрез адв. В.Л. оспорва нейната основателност,
за което излага подробни съображения. Намира, че обжалваното решение е изцяло
законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон. Претендира разноски.
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирани лица – ищци по първоначлания и ответници по насрещния иск, имащи процесуално
право на жалба, в законоустановения в чл.
259, ал.1 ГПК срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Въззивният съд,
упражнявайки правомощията си по чл. 269 ГПК, намира, че решение № 92/26.06.2020
г., постановено по гр. д. № 199/2019 г. на Беленския районен съд е валидно.
Първоинстанционното
производство е било образувано по предявена от Г.А.Х. и Г.Х.Х. против ЕТ “К - М. К“ искова молба, с която искат от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че са собственици по давностно владение, начиная от 1975 г. до 26.02.2019 г. на недвижим имот в гр.Б., обл.Русе, а именно:
реална част от имот - дворно място,
съставляващо парцели 14-185 в кв. 21 и
част от парцел 2-184 в кв.21-А по отменен план на гр. Б., при общи граници за цялото място: улица, А.Т.Р., П.М.В.
и М.П.Х., обективиран в нотариален акт № 148, том
II, нот.дело № 678/1962 г. на
Беленски народен съдия, с площ 66 кв. м., (очертана от т. 1, 2, 3, 4, 5 и 6 на комбинираната скица,
представляваща приложение 1 към СТЕ на вещото лице Г. Ф. от 28.10.2019 г. след допуснато изменение в с. з.), както и да признае за установено по отношение на
ответника, че в КККР на гр.Б., обл. Русе, одобрени със Заповед № РД-18-130/27.12.2016г. на
ИД на АГКК, е налице непълнота и грешка, представляващи неотразяването на
посочената част от имота (дворното място) от отменен план на града. В исковата молба се поддържа, че
до северозападната част на
собствения имот на ищците с идентификатор 07603.501.1181 по КККР на гр.Б. се намира реална част от самостоятелен парцел с площ
66 кв. м. в границите, заключени между точки 1, 2,
3, 4, 5 и 6 на
приложена към молбата ситуация М 1:500. Твърди се, че между тази част и
собствения на ищците парцел VІ-1169 /понастоящем ПИ 07603.501.1181/ никога не е имало ограда. Собствеността върху тази реална част от самостоятелен
парцел ищците поддържат да са придобили по давностно владение. Изложени са твърдения, че фактическа
власт върху нея са установили през 1975 г., когато с частен писмен документ - разписка от 26.02.1975 г. първият ищец я закупил от С. В. Р.. Праводателят им бил собственик на на тази реална част
по наследство от дядо си Д.Н.Р.. Миналата година случайно узнали, че владяната
от тях реална част била включена в площта на закупения през 2017 г. от
ответника ПИ 07603.501.2316, съседен на техния. Чрез трето лице същият ги
уведомил да му предадат владението й и да премахнат вътрешната ограда и
намиращите се там трайни насаждения. Намират, че е налице непълнота и грешка,
представляващи неотразяване на посочената реална част от имота от отменения
план на града. Поддържат, че при заснемане на имотните граници на имота им,
който владеели и ползвали необезпокоявано 44 години и който въобще не бил
заснет в кадастъра, била допусната грешка и неправомерно и неоснователно е
включен в площта на собствения на ответника ПИ.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК ответникът ЕТ “К
- М. К“ е депозирал отговор на исковата молба, в
който заема становище за недопустимост и
за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че предявеният иск е неоснователен и недоказан като основно излага доводи за
това, че през целия период, през който ищците твърдят, че са владели спорната
реална част е съществувала забрана за придобиването й по давност в действащото
законодателство.
В срока за отговор ответникът е предявил за
съвместно разглеждане насрещен иск срещу първоначалните ищци с правно основание чл. 108 ЗС относно реална част от имот с идентификатор
07603.501.2316, която е с площ от 66 кв. м. и граници, очертани от точки 1, 2, 3, 4, 5 и 6 на приложена към първоначалната
искова молба ситуация М 1:500. Поддържа, че е придобил тази част
с договор за покупко-продажба през 2017 г. и ответниците по насрещния иск я
владеят без основание.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК ответниците по насрещния иск вземат становище за
неговата неоснователност по подробно изложени съображения. Оспорват
твърденията, че владеят спорната част без основание, че същата някога е била
част от собствения на праводателя на ищеца имот или отредена за придаване по
регулация към него. Намират, че доколкото ищецът не е ангажирал никакви
доказателства за уредени от него, респ. от продавача му регулячни сметки относно
имот с площ от 132 кв. м., то няма как да е станал техен собственик, в частност
да е придобил собствеността върху спорната част от имот с идентификатор
07603.501.2316 по плана на гр. Б..
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното:
Съгласно приложения на л. 14- л.15 от делото нотариален акт № 54 от 09.04.1970 г., том I, н. д. № 135 от 1970 г. на народен съдия гр. Б. първият ищец закупил по време на брака си с втората ищца от М.П.Х. недвижим имот, находящ се в гр. Б., обл. Русе и представляващ празно
дворно място, цялото от 520 кв.м. с напълно уредени регулации, съставляващо парцел VI-1369 в кв.84 по peг. план от 1963 г. на гр. Б.,
при граници: улица, И.И.С., А.Т.Р. и М.П.Х..
Видно
от приложения на л. 26 – л. 28 от делото нот. акт № 86, том 10, рег. № 9281,
дело № 1909 от 28.11.2017 г. ответникът ЕТ “К - М. К“ закупил от А.Т.Р. поземлен имот с идентификатор 07603.501.2316 по КККР на
гр. Б., който имот бил с номер по предходен план: квартал 112, парцел ХVІ. При
сключване на сделката продавачът се легитимирал като собственик на продадения
имот с нот. акт № 93, том I,
нот. дело № 179/01.04.1985 г., приложен на л. 50 от делото. С
него същият бил признат за собственик на дворно място намиращо се в гр. Б., заедно с построената в него стопанска
постройка, цялото от 720 кв.м. (с неуредени регулации за 132 кв.м.), съставляващо парцел XVI-1169
по рег. план на гр.Б., Русенски окръг при граници: от двете страни улици, Т.А.Р.
и Г.Х..
За изясняване на делото от фактическа страна
по делото са приети СТЕ – основна и допълнителни, които проследяват
кадастралното заснемане и регулационните отреждания от първото заснемане и
урегулиране на имотите на страните до действащия към момента на спора план,
както и основанията за промяна на регулациите. Вещото лице по тях е изготвило и
комбинирани скици.
От
заключението на експерта се установява, че първият кадастрален план на гр. Б. е изготвен в началото на миналия век като регулационният проект е утвърден с Указ № 64 от 16.VIIІ.1904 г. Планът е действал до 31.10.1963 г., когато е отменен поради влизането в
сила на нов. От приложеното по
делото копие от кадастралния и
регулационен план от 1904 година на квартал 21 (л. 61 от делото) е видно, че за имот пл. № 185 са отредени по регулация три парцела
- III-185, IV-185 и XIV-185. За имот пл.
№ 184 са отредени по регулация два парцела - II-184 и Х-184. В графа презиме и занятие на стопанина към разписния
лист към плана са записани:
- За
парцел XIV-185 Р.Р., а от 25.12.1962 година С. В. Р.. Съгласно
цитирания Нотариалния акт от 25.12.1962 година, собственик на имота е Д.Н.Р..
- За
парцел III-185а Т. В.Р., а от
16.11.1960 година – А.Т.Р..
- За парцел
IV-185a Т. В.Р., а от
16.11.1960 година – А. Р.
- За
парцел II-184 П. В.
- За
парцел Х-184 П. В., а в
последствие братя Х. и A. В..
По-късно във времето е направено регулационно изменение и
квартал 21 е разделен на кв. 21 и 21 А. Улицата пресича имота на Д.Н.Р. на две части като северната остава в кв.21, а
южната в квартал 21а.
По време
на действието на кадастралния и
регулационен план от 1904 г.
по делото са приложени два нотариални
акта:
- нот. акт за собственост по
обстоятелствена проверка № 67/16.11.1960 г.,
том II. Н. Д. № 586/1960 г. на
Беленски народен съдия /л. 53/, с който А.Т.Р. е признат за собственик по реда
на обстоятелствената проверка на
дворно място от 1690 кв.м., намиращо се в гр. Б., кв. 21 и
съставляващо парцели III-185а и IV-185а по плана на гр. Б..
- нот. акт за собственост на недвижим имот, придобит
по давност № 148/25.12.1962 г. /л. 20/, с който Д.Н.Р. е
признават за собственик на дворно място от 1190 кв. м., намиращо се в гр. Б. и
съставляващо парцели 14-185 от 515 кв.м., без придаващите се по регулация места
в кв. 21 и маломерно място от 500 кв. м., което е част от парцел 2-184 в кв. 21а, което се придава по регулация към
същия парцел.
Съгласно изготвената от вещото лице комбинираната скица, приложена на л. 128 процесната част от 66 кв. м. представлява част от
парцел 14-185 в кв. 21 и е заключена между цифрите 1, 2, 3, 4, 5 и 6 и е част от парцел ХІV-185 в кв.
21 по плана от 1904 г., обективиран
в акт № 48, том 2, нот. д. № 678/1962
на Беленски народен съдия.
При съобразяване на приложените по делото нот. актове вещото лице
заключава, че границата на
парцели III-185, ІV-185 и XIV-185, в кв. 21 е приложена. В последващия КРП с условен знак № 225
за граница е изобразена подпорна стена каменна, отвесна.
През 1963 г. е влязъл в сила нов регулационен план на гр. Б.,
одобрен със със Заповед № 2250/31.Х.1963 г. на зам.председателя на Държавен комитет
по строителство и архитектура София. За основа на регулационния план е послужил
кадастрален план от 1957 г.
Към 1963 г. първоначалните регулационни предвиждания са били
през западната част на имот пл. № 1372 да премине улица „П.“, които в по-късен етап са претърпели промени. За
имот пл. № 1372 на А.Т.Р. е било предвидено
отчуждаване, което е записано и в разписния лист към плана.
Парцел
VI-1369 в кв. 84 на ищците е образуван
от имоти с планоснимачни номера № 1371 (184 кв.м.), 1372 (134 кв.м.) и 1369
(201 кв.м. От КРП на
л. 55 от делото е видно, че първоначално проектираната улица
преминаваща през западната част на имот
пл. № 1372 е зачертана с „хикс” и трасето й е променено. При
тази промяна от имот пл. № 1371
е отделен един триъгълник 184 кв.м., от
който са станали придаваема част към
имота на ищците - парцел VI-1369 в кв. 84, а друга част от 64 кв. м. е
приобщена към площта за отчуждаване.
През 1963 г. няма отреждане по регулация за имот пл. № 1372, тъй
като той е предвиден за отчуждаване, но не
е отчужден, няма провеждана процедура за отчуждаване. От това според вещото лице следва,
че частта от 64 кв.м. от имот пл. № 1371 не може да е била придаваема към него по този
план. Тази площ, отново според експерта, не
е била придаваема и към имота на ищците, представляващ парцел VI-1369 в кв.84.
В периода на действие на КРП от 1963 г. /през
1970 г./ ищците са закупили празно дворно място, съставляващо парцел VІ-1369 в
кв. 84, описано по-горе. От приложената на л. 129 комбинирана скица между КККР
на гр. Б. и КРП на гр. Б. от 1963 г. се установява, че при действието на КРП от
1963 г. е приложена границата на парцел VІ-1369 в кв. 84 на ищците.
През 1983 г. е влязъл в сила нов застроителен и регулационен план,
одобрен със Заповед № 117/12.V.1983 г. Съгласно кадастралния план южната
граница на имот пл.№ 1169 е подпорната
стена. Триъгълникът от бившия имот на Д. К. Р. по предходния план няма
имотен номер и е отбелязан като част от улицата. Съгласно регулационния план, триъгълникът е
придаваем към парцели 1-1169 и XVІ-1169 в кв.112. Застроителният план е
предвиждал и частична промяна на трасето на улица „П.“ като под имотите на
ищците и ответниците е изчертано триъгълно парче за озеленяване. Това
предвиждане за озеленяване не е осъществено.
Видно от изготвената от вещото лице
комбинирана скица между КККР на гр. Б. и КРП на гр. Б. от 1983 г. /л. 130/,
през 1983 г. са прокарани нови дворищнорегулационни граници, които не са
приложени.
От СТЕ се установява още, че за град Б. в периода 1904 г. - 2019 г. е изработен само един застроителен план, одобрен със Заповед № 117/12.V.1983 г. на
председателя на ИК на ОНС Русе.
Съгласно този застроителен план, не са предвиждани за озеленяване част или части от ПИ с идентификатор 07603.501.2316 и ПИ с идентификатор 07603.501.1181. Нанесеното триъгълно, оцветено в зелен цвят петно по застроителния план от
1983 г. попада в улица „П.” и не включва претендираната част, заключена между цифрите 1, 2, 3, 4, 5 и 6 с площ 66 кв. м., видно от изготвената комбинирана скица, приложена на л. 131 от делото.
При изслушването му в о. с. з. на 2.10.2019 г.
по реда на чл. 200 ГПК вещото
лице разяснява, че
след изготвяне на експертизата се е снабдило с Акт за държавна
собственост от
13.01.1971 г., с който се
отчуждава за улица имот
от наследниците на Д.Н.Р., съставляващ част от двор с пл.
№ 1371 в кв. 69 по плана гр. Б.,
заедно с регулационното изменение, приложени на л. 140 – л. 142 от делото. Експертът разяснява, че спорните 66 кв. м. са били част от имота на наследниците на
Д. Р.. След
като през 1971 година е извършено прокарване на улицата и отчуждаването, 69 кв. м. остават в от
другата част – към имота на ищците, от другата страна на улицата, като в
момента на прокарване на улицата за имота на ответника не е имало отреждане по регулация. Към този имот, по това регулационно
изменение е присъединена спорната част и в
разписния лист е записано за отчуждаване, без да е
конкретизирано точно какво. Вещото лице предполага,
че е за озеленителна площ. В следващия план от 1983
година имотът на ответника е даден до подпорната стена без спорните 66 кв.м., а те са включени към него като придаваема част. През 1983 година процесните 66 кв.м. не са били обособени като отделен
имот, а са част от улицата.
Със
Заповед № РД-18-130/27.12.2016 година на ИД на AГКК е приета КККР на гр. Б., при която процесната
част от 66 кв. м. е включена в границите
на поземлен имот с идентификатор
07603.501.2316.
Границите на претендираната от ищците част е
определена в резултат на геодезически измервания и представлява част от имот с
идентификатор 07603.501.2316 по КККР на гр. Б..
Вещото лице е установило, че площта на
парцел XVI-1169 (на ответника), съгласно нотариален акт е 720 кв.м. (с неуредени регулационни
отношения), а по скица на Община гр. Б.
и КККР на гр.Б. е 688 кв.м.
Площта на пapцел XV-1181 (на ищците), изчислена от
плана от 1983 г. е 580 кв. м., по нотариален акт 520
кв. м., а по
КККР на гр.Б. - 555 кв.м.
Вещото лице дава още заключение, че претендираната от ищците реална част от 66 кв. м. от имота на ответника не може да бъде
обособена като отделен имот, съобразно разпоредбите
на чл. 200, ал. 1
ЗУТ и чл. 59 ЗТСУ /отм./
в редакцията му след изменението от 2000 г., тъй като не отговаря на изискванията за минимални
размери за площ и лице.
По назначената допълнителната
експертиза вещото
лице дава заключение, че ПИ
2316 по кадастралния
план от 2003 г. не е идентичен с ПИ 07603.501.2316 по
КККР на гр. Б.. Процесната част от 66
кв.м. по КП от 2003 г. представлява част от
улицата, а по КККР на гр. Б. от 2016 г.
е включена в границите на ПИ с идентификатор 07603.501.2316.
От третата приета по делото СТЕ /л. 304/ се установява, че процесната
част, предмет на настоящото дело, заключена между цифрите 1, 2, 3, 4, 5 и 6 с
площ 66 кв. м., представлява
неуредени сметни отношения, като тази част е придаваема от уличната регулация
към УПИ XVI-1169 в кв.112. Според експерта в О.Б.
не са открити данни относно провеждането на процедура, свързана с прилагането
на § 6 и § 8 от
ПР на ЗУТ за
процесните имоти. Няма данни за уреждане на
регулационните отношения за УПИ ХVІ-1169 в кв. 112 по регулационния план на гр.
Б. от 1983 г.
От приложеното на л. 217 от делото
писмо от Отдел “Държавен архив“ Русе се установява, че не е налична преписка,
свързана с отчуждителна процедура по Заповед № 85/17.01.1969 г. и издаден Акт за държавна собственост № 718 от 13.01.1971 г.
По делото е приложена на л. 18 разписка от 26.02.1975 г., видно от която ищецът Г.Х. е закупил от С. В. Р.:„ ... граничещата триъгълна
част с двора на Г. Х., която влиза в озеленяването“.
И двете страни са ангажирали гласни доказателства.
Свидетелят Р. установява, че
действително подписите, положени под разписката и под декларацията на л. 24 е
негов. Изнася данни, че имал наследствен имот от дядо си на улица „П.“ в
гр. Б.. Свидетелства още, че го викали в съвета да се подпише за земята, която
му взели, за да прокарат улица и получил 1000 лв. за нея. Имал документ за
собственост за половината двор, долната част с улицата. Като починал дядо му
получил и документ на негово име за имота над улицата отгоре. Дал го обаче на
сина си, на когото го бил прехвърлил. Между имота, който продал и имота на
ищеца имало ограда. Подписали декларация и го дал на Х. да го работи, за което
получил 40 лв. Нямал вече документ за тези 69 кв. м.
Свидетелят
И. М. дава показания, че има строителна фирма от началото на
настоящия век като
преди около 20 г. бил нает от ищците да построи паднала подпорна стена в долния
край на имота им. Останали доволни от работата му и тъй като имало свличане от
дясната страна като се гледа от долната улица също го наели да направи подпорна
стена. На това място имало поставени камъни за подпиране. Не били влизали в съседа. Той приел всичко
нормално. Свидетелства още, че направил всички подпорни стени около имота на Х.
Свидетелката М. Р. дава
показания, че тя и съпругът й имали имот, който свекърът й прехвърлил на нейния
син, но това парче, което се полагало на тях не са имали възможност да го
заплатят на съвета и са го оставили. Същото граничело с улицата. Дава показания, че св. М. е изградил подпорната
стена между двата имота на
границата с Х.. Не знае кой му е платил. Дава показания, че между техния
двор и парчето цялата стена е
направена като
обикаля целия двор. Свидетелства, че за това парче земя има мрежа към улицата.
Между бившия имот на сина й и Х. има подпорна стена. На това триъгълно парче откъм Х. няма ограда.
Свидетелят П.
Х. дава показания, че през имота на К има подпорна стена отгоре, където е
парчето, която ограда я е правил М.. Това парче свидетелят бил чувал, че
останало за озеленяване от съвета. След това съседите, които имали възрастен
дядо го разработили и го заградили и завзели Х.. Те опънали мрежа, ограда
нямало тогава.
Що се отнася до приетото от първоинстанционния съд и приложено като
доказателство по делото Удостоверение за идентичност № 01-28-1064/27.11.2017г.,
издадено от О. - Б., настоящият състав намира оплакванията на въззивника
относно приобщаването му към доказателствения материал в нарушение на
установените в ГПК преклузии за основателно. Преклузията за представяне на доказателства в
първоинстанционно производство настъпва с изтичането на срока по чл. 146, ал. 3 ГПК за съществуващите към този момент доказателства, а за тези от тях за които са налице обстоятелствата по чл. 147 ГПК или са
нововъзникнали такива преклузията настъпва с приключване на съдебното дирене в
първата инстанция, ако към този момент са били отпаднали пречките по чл. 147 ГПК. Това удостоверение е представено
от ответника във второто по делото съдебно заседание без да са изложени каквито
и да било твърдения за наличие на обстоятелства по чл. 147 ГПК. В нарушение на
процесуалните правила районният съд е събрал това писмено доказателство и е
открил производство по чл. 193 ГПК по оспорване истинността на съдържанието в
него. Решението му в тази част се явява недопустимо и като такова следва да
бъде обезсилено. Удостоверение за идентичност № 01-28-1064/27.11.2017г.,
издадено от Община - Б. следва да бъде изключено от събраните по делото
доказателства и не следва да бъде съобразявано при постановяване на решението
по съществото на спора.
При така установеното от фактическа страна,
настоящият въззивен състав прави следните правни изводи:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 108 ЗС.
Дадената от районния съд правна квалификация
на предявения от ищците иск е правилна и съответства на посочените от тях факти
и обстоятелства, както и формулирания петитум. Спорът за материално право, като спор за собствеността
на реална част от един недвижим имот, заснета към съседен имот или цял имот,
който не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот, има
правната квалификация на иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В този смисъл е съдебната
практика, на която и районният съд се е позовал.
Безспорно е установено по делото, че
процесната част от 66 кв. м. се владее от ищците, начиная от 1975 г. до
настоящия момент. От доказателствата се установява също така по категоричен
начин, че регулационната граница между имотите на ищците и ответника е
приложена при действието на плана от 1963 г. и не е променяна впоследствие.
Безспорно се установява също така, че имотът си ищците са закупили с напълно
уредени регулационни отношения и процесната част никога не е била придаваема
към него. Била е собственост на наследниците на Д. Р., дядо на
св. С. Р. като част от парцел
14-185 в кв. 21 по плана от 1904 г. През 1963 г. , когато влиза в сила нов регулационен план на гр. Б., първоначалните
регулационни предвиждания са били през западната
част на имот пл. № 1372 на А.Т.Р. да
премине улица „П.“. За този имот е било предвидено отчуждаване и няма данни
да е проведено. Тези регулационни предвиждания не са осъществени и трасето й
е променено. При
тази промяна улицата е следвало да преминава през имот пл. № 1371 /на наследниците на Д. Р./, поради което със Заповед №
2250/31.10.1963 г. част от този имот е отчуждена и собствениците са обезщетени,
което безспорно се доказва от приложения АДС и от показанията на св. С. Р.. В
резултат на това отчуждаване е
отделен един триъгълник 184 кв. м., от който са станали
придаваема част към имота на ищците - парцел
VI-1369 в кв. 84, а друга част от 64
кв. м. е
приобщена към площта за отчуждаване – имот пл. № 1372 на Ал. Р.. За този имот през 1963 г. няма
отреждане по регулация, доколкото е бил предвиден
за отчуждаване. През 1983 г.
е влязъл в сила нов застроителен и регулационен план. Съгласно кадастралния
план южната граница на имот пл. № 1169
е подпорната стена. Триъгълникът от бившия имот на Д.
К. Р. по предходния план /64 кв.м./ няма имотен номер и е отбелязан като част
от улицата. Съгласно регулационния план,
триъгълникът е придаваем към парцели 1-1169 и XVІ-1169
в кв. 112. Застроителният план е предвиждал и
частична промяна на трасето на улица „П.“ като под имотите на ищците и ответниците е изчертано триъгълно
парче за озеленяване, което предвиждане не е
осъществено. Това
триъгълно парче попада в улица
„П.” и не включва претендираната част с площ 66 кв. м.
По КП от 2003 г. спорните 66 кв. м. представляват част от улицата, а по КККР
на гр. Б. от 2016 г. са включени в границите на ПИ с идентификатор 07603.501.2316.
При
тези фактически констатации, доколкото основание на исковата
претенция е давност, осъществявана в периода от 1975 г. до настоящия момент,
подробно и изчерпателно районният съд, проследявайки действащите през този
период и относими към спора правни норми, е стигнал до правилния и
законосъобразен извод, че ищците не са могли да придобият по давност
претендираната от тях реална част. Съгласно действащата в периода от 1975 г. до
края на 2000 г. разпоредба на чл. 59, ал. 1
ЗТСУ (отм.), реално определени части от дворищнорегулационни парцели не са
можели да бъдат придобити по давност. След 2000 г. е в сила ЗУТ, съгласно чл. 200, ал. 1
от който реално определени части от поземлени имоти в границите на населените
места и селищните образувания могат да се придобиват по давност, само ако са
спазени изискванията за минималните размери по чл.
19 ЗУТ или ако тези реално определени части от урегулиран имот са
присъединени при условията на чл. 17 ЗУТ към съседен имот. Установено е с помощта на назначената СТЕ, че претендираната от ищците реална част от 66 кв. м. не може да бъде обособена като отделен
имот, съобразно разпоредбите на чл. 200, ал. 1
ЗУТ и чл. 59 ЗТСУ /отм./
в редакцията му след изменението от 2000 г., тъй като не отговаря на изискванията за минимални
размери за площ и лице. Ето защо, независимо от това през какъв период от време ищците са владели спорната реална част от 66 кв. м., това тяхно владение не е можело да
доведе до придобиване правото на собственост върху нея поради установените от благоустройствените закони
ограничения в тази насока.
Неснователни са доводите на процесуалния представител на ищците, че тъй
като се касаело до неурегулирани имоти, забраната по чл. 59 ЗТСУ /отм./ отпада. Действително, в случай, че фактическият състав на придобивната давност
по отношение на реална част от поземлен имот се осъществи в период, когато
имотът е бил извън регулация, като такъв може да се придобива по давност. Установената забрана на
чл.59, ал.1 ЗТСУ отм. /в ред. от 01.06.1973 г./ до
01.01.2001 г. не е била приложима за неурегулирани имоти в
населените места. В периода след 31.03.2001 г. също е налице възможност реална
част от имот, която не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ да бъде присъединена към
съседен имот чрез придобиване на правото на собственост на основание правна
сделка или по давност по реда на чл.17 ЗУТ, в случай
че и двата съседни имота са неурегулирани. Горното изключение е установено в
разпоредбата на чл.200,
ал.2 ЗУТ, която е приложима само при неурегулирани съседни поземлени имоти
в урбанизирана територия. Доколкото обаче в настоящия случай безспорно се
касае до урегулирани имоти, това изключение е неприложимо.
Независимо от извода за неоснователност на предявения от ищците иск, за
пълнота следва да се отбележи, че отмяната на нот. акт № 86, том 10, рег. №
9281, дело № 1909 от 28.11.2017 г. по реда на чл. 537, ал.2 ГПК е недопустима. Съгласно Тълкувателно решение № 3, постановено на 29.11.2012г. по тълк.дело №3/2012г. на ОСГК на ВКС на
РБ на отмяна по
реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които
се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, но не и тези
удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право
върху недвижим имот.
Основателни обаче се явяват оплакванията във въззивната жалба против
решението на първоинстанционния съд в частта, с която е уважен предявеният
против ищците насрещен ревандикационен иск. По този иск в тежест на ищеца е да докаже основанието, на което претендира да е
собственик на имота, както и че имотът се владее от ответниците, а в тежест на ответниците
е да докажат наличието на правно основание за
упражняваната от тях фактическа власт.
ЕТ “К - М. К“ в настоящия случай се легитимира като собственик с договор за покупко-продажба от 28.11.2017 г., обективиран в приложения по делото нот. акт, по силата на който твърди, че е придобил собствеността върху процесната
реална част от 66 кв. м. от имот с идентификатор
07603.501.2316. В документа на праводателя му Александър Рацов
обаче изрично е посочено, че парцелът, предмет на разпоредителната сделка, е с неуредени сметки по регулация. В този смисъл е и заключението
на вещото лице по приетата по делото СТЕ - процесната част, предмет на настоящото дело, заключена
между цифрите 1, 2, 3, 4, 5 и 6 с площ 66 кв. м., представлява неуредени сметни отношения, като тази
част е придаваема от уличната регулация към УПИ XVI-1169 в кв.112. Няма данни относно провеждането на процедура, свързана с
прилагането на § 6 и § 8 от
ПР на ЗУТ за
процесните имоти, в частност за уреждане на регулационните отношения за УПИ
ХVІ-1169 в кв. 112 по регулационния план на гр. Б. от 1983 г. В ТР № 3/28.03.2011 г. на ОСГК на ВКС по
тълк. д. № 3/2010 г. е прието, че с изтичането на сроковете, посочени в § 8,
ал. 1 ПР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени
дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени
дворищнорегулацинни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части
от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на
административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 ПР на ЗУТ
/сега § 8, ал. 2 ПР на ЗУТ/ за изменение на неприложения дворищнорегулационен
план. С оглед изложеното се налага извод, че собствеността върху имотите, за
които дворищната регулацията не е приложена, се възстановява автоматично в
положението от преди влизане в сила на неприложения дворищнорегулационен план,
тоест че собственикът на парцела вече не е собственик на придадените към този
парцел части от съседни имоти, тъй като отчуждителното действие на неприложения
дворищнорегулационен план се прекратява по силата на закона с изтичане на
преклузивните срокове. Действително, не отпада
действието на разпоредителните сделки с парцелите по неприложения
дворищнорегулационен план (така Решение № 90 от 08.05.2015 г. по гр. д. № 6834
/ 2014 г. на ВКС, І Г. О.). Тези сделки запазват своето действие, но никой не
може да прехвърли повече права, от тези които притежава, което отнесено към настоящия
казус означава, че няма как ЕТ
“К - М. К“ да е
станал собственик на процесната реална част, доколкото и праводателят му А.Т.Р.
към момента на сделката не е бил неин собственик. В случая безспорно на
място регулацията не е била приложена, липсва завземане на придадената част, не са установени документи за уреждане на
облигационни отношения, поради което и ищецът по насрещния иск към момента не се легитимира като собственик на
процесните 66 кв. м. С оглед изложеното, тази претенция следва да се отхвърли като
неоснователна. Като е
стигнал до извод, различен от изложения, районният съд е постановил неправилен
в тази си част акт, който следва да се отмени.
По разноските:
Предвид
изхода на спора следва да бъде преразгледан и въпросът за разпределение на
сторените в производството пред районния съд разноски.
Ищците са претендирали разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК. С оглед изхода на спора и
представените доказателства, за първата инстанция следва да им бъдат присъдени
половината от заплатените от тях депозити за вещо лице и свидетели, или сумата
от 333,75 лв. Претендирали са и 600 лв. адв. възнаграждение за защита по
насрещния иск, както и 300 лв. заплатени за явявания на адвоката им в трето,
четвърто и пето съдебно заседание. Относно заплатеното адв. възнаграждение е
своевременно въведено от процесуалния представител на ответника възражение за
прекомерност, което настоящият състав намира за основателно. При съобразяване
на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 на ВАС, както и
фактическата и правна сложност на спора по делото, въззивният съд счита, че
същото следва да бъде намалено на 400 лв., заплащането на които следва да се
възложи в тежест на ответника. На ищците следва да бъде присъдена и половината
от сторените от тях разноски за адв. възнаграждение за явяване на адвоката им
след второто по делото заседание, или 150 лв. Така общо ищецът по насрещния иск
дължи на ответниците по насрещния иск заплащане на съдебно-деловодни разноски
за производството пред районния съд в размер на 883,75 лв. на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Ответникът
също е претендирал разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК. С
оглед изхода на спора, за първата инстанция следва да му бъдат присъдени
половината от заплатените от него депозити за вещо лице, или сумата от 163,75
лв. и половината от претендираното 1100 лв. адв. възнаграждение за защита по
иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, или общо 713,75
лв.
За настоящата инстанция в полза на
въззивниците с оглед изхода на спора и представените доказателства следва да
бъдат присъдени 325 лв., от които 25,00 лв. държ. такса по въззивната жалба
срещу решението по насрещния иск и 300 лв. адв. възнаграждение, представляващо
половината от уговореното и платено на процесуалния им представител, а на
въззиваемия – 600 лв. адв. възнаграждение, заплатено за въззивното производство
за защита по иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР
Мотивиран
така, Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 92/26.06.2020 г.,
постановено по гр. д. № 199/2019 г. на Беленския районен съд в частта, с която е признато за недоказано
на основание чл.194, ал.3, вр. с ал.2, вр. с чл.193 ГПК проведеното от
ответниците Г.А.Х., ЕГН ********** и Г.Х.Х., ЕГН ********** чрез адвокат В.Ф.
оспорване на истинността на Удостоверение № ФС 01-28-1064/27.11.2017г. на К. на
О.Б., по отношение верността на съдържанието в частта, в която е описано, че
имотът описан в Нотариален акт № **, том *, дело № *** от
1985г., а именно УПИ ХVІ-1169, кв.112 по регулационния план на гр.Б., одобрен
със Заповед № 117 от 1983г. е идентичен с имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-130/27.12.2016г. на ИД на АГКК, посочен в скица №
15-590336-23.11.2017г., собственост на А.Т.Р. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази му част, поради недопустимост.
ОТМЕНЯ Решение № 92/26.06.2020 г. и допълващото го Решение №
260000/21.08.2020 г., постановени по гр. д. № 199/2019 г. на Беленския районен
съд в частта, с която е признато за установено
по отношение на Г.А.Х. и Г.Х.Х.,
че ЕТ “К - М. К“, ЕИК *** е собственик на реална част от имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на землището на гр. Б., която част е с площ 66 кв.м. и граници,
очертани от т.1, 2, 3, 4, 5 и 6 на комбинираната скица, представляваща приложение
1 към СТЕ на ВЛ Г.Ф. от 28.10.2019г., съставляваща неразделна
част от решението и
същите са осъдени да предадат владението му, както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на ЕТ “К - М. К“, ЕИК *** за признаване на установено
по отношение на Г.А.Х., ЕГН **********
и Г.Х.Х., ЕГН **********, че ищецът е собственик на основание договор за
покупко-продажба на реална
част от имот с идентификатор № 07603.501.2316 по кадастралната карта на
землището на гр. Б., която част е с площ
66 кв. м. и граници, очертани от т. 1, 2, 3, 4, 5 и 6 на комбинираната скица,
представляваща приложение 1 към СТЕ на ВЛ Г.Ф.
от 28.10.2019 г., съставляваща
неразделна част от решението, както и за осъждането им да му предат владението й като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 92/26.06.2020 г. и допълващото го Решение № 260000/21.08.2020 г.,
постановени по гр. д. № 199/2019 г. на Беленския районен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Г.А.Х., ЕГН ********** и Г.Х.Х., ЕГН **********
срещу ЕТ „К - М. К“ ЕИК *** иск с правно
основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено в
отношенията между страните, че Г.А.Х. и
Г.Х.Х. са собственици по давностно владение,
начиная от 1975 г. до 26.02.2019 г. на недвижим имот в гр. Б., обл. Русе, а именно: реална част от имот - дворно място
съставляващо парцели 14-185 в кв.21 и част от парцел 2-184 в кв.21-А по отменен
план на гр.Б., при общи граници за цялото място: улица, А.Т.Р., П.М.В. и М.П.Х.,
обективиран в Нотариален акт № 148, том II, нот.дело № 678/1962г. на Беленски
народен съдия, с площ 66 кв.м., очертана от т. 1, 2, 3, 4, 5 и 6 на комбинираната скица,
представляваща приложение 1 към СТЕ на ВЛ Г.Филева от 28.10.2019 г., съставляваща неразделна част от
решението, както и за признаване за
установено по отношение на ЕТ „К-М. К“ ЕИК ***,
че в КККР на гр.Б., обл.Русе, одобрени със Заповед №
РД-18-130/27.12.2016 г. на ИД на АГКК е налице
непълнота и грешка, представляващи неотразяването на посочената част от имота
(дворното място) от отменен план на града.
ОСЪЖДА ЕТ “К - М. К“, ЕИК ***,
със седалище и адрес
на управление: гр. Б., обл. Р., *** да заплати на Г.А.Х., ЕГН ********** и Г.Х.Х., ЕГН **********,*** сумата в размер на 1208,75 лв. /хиляда двеста и осем лева и седемдесет и пет стотинки/, представляващи
направени съдебно-деловодни
разноски за двете инстанции на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Г.А.Х., ЕГН ********** и Г.Х.Х., ЕГН **********,*** да заплатят на ЕТ “К - М. К“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б., обл. Р., **** сумата в размер на 1313,75 лв. /хиляда триста и тринадесет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляващи
направени съдебно-деловодни
разноски за двете инстанции на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението може да се обжалва пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: