Определение по адм. дело №307/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Л. А. В. против Наредбата за изменение и допълнение на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Стара Загора в частта относно параграф 1 до параграф 19. Изложени са доводи за незаконосъобразност на тези изменения, като приети при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон.

При горните данни и след осъществена проверка за редовността на оспорване жалбата е оставена без движение с указания оспорващият да внесе държавна такса в размер на 10 лева по сметка на Административен съд гр. Стара Загора и такса за обнародване на оспорването в ДВ в размер на 30 лева. Жалбоподателката е изпълнила указанията на съда.

След преценка на доводите на оспорващия, обективирани в жалбата, настоящият състав на съда намира, че предявеното оспорване е недопустимо на основанията по чл. 159, т. 1 АПК вр. с чл. 196 АПК.

Съображенията са следните:

Оспорената Наредба за изменение и допълнение на Наредба за изменение и допълнение за определянето и администрирането на местните такси на територията на община Стара Загора са публикувани на интернет страницата на община Стара Загора. Видно е, че жалбоподателката е оспорила Наредба за изменение и допълнение за определянето и администрирането на местните такси на територията на община Стара Загора в частта относно параграф 1 до параграф 19.

Съгласно чл. 185, ал. 1 АПК, на оспорване пред съд подлежат подзаконовите нормативни актове. Според дефиницията на чл. 75, ал. 1 АПК, нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Актовете за изменение и допълнение на нормативни актове не съдържат автономни правила за поведение и правният им ефект се изчерпва с внасянето на предвидените промени в изменените нормативни актове. Всеки нормативен акт за изменение и допълнение на друг нормативен акт, независимо от мястото му в йерархията на нормативните актове, обслужва действащия нормативен акт и има вторичен характер, от което следва, че надлежен предмет на оспорване са съответните изменени или допълнени текстове на нормативния акт. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема за недопустима поради липса на предмет, предявената жалба срещу Наредба за изменение и допълнение за определянето и администрирането на местните такси на територията на община Стара Загора в частта относно параграф 1 до параграф 19.

 

В изложения смисъл е налице константна практика на Конституционния съд, както и съдебна практика, формирана от ВАС /напр. решение № 9031/4.08.2021 г. по адм. д. № 10219/2020 г., ІІІо; решение № 12921/16.12.2021 г. по адм. д. № 5387/2021 г., VІІІо. и др./.

От друга страна едва след третото съдебно заседание жалбоподателката е въвела друг предмет на оспорване с молба вх.№ 6795 от 06.11.2025 година, с твърдения, че оспорва .разпоредбите на чл.4,чл. 22,чл. 34,чл. 35,чл.38,чл.40,чл. 41,чл. 42, чл.43,чл. 51,чл. 52а,чл.52б, чл.53е и приложение №2,, № 6 ,№7,№8 , №11и № 14 към чл. 53 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Стара Загора. Според жалбоподателката съдът е имал задължение да остави жалбата й без движение и да поиска уточнение дали оспорва Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата или самата Наредба и изброените по-горе разпоредби. Това твърдение е неоснователно. С оглед на диспозитивното начало страната има право да въведе предмет на оспорване. Съдът оставя жалбата без движение, ако същата е нередовна, като провери съответствието с чл. 151, чл. 150 от АПК във връзка с чл. 196 от АПК. По допустимостта на жалбата наистина съдът следи служебно, но това не означава, че същият следва да указва на страната, че жалбата му е недопустима. Освен това съдът е докладвал оспорването в първото по делото заседание и страната не е направила възражение по доклада, поради което съдът намира, че е недопустимо с последваща молба да се изменя предмета на оспорване. Още повече, че предметът на оспорване е публикуван в ДВ. Това публикуване се прави, ако съдът е преценил, че оспорването е редовно на основание чл. 188 от АПК. За да се произнесе по нововъведения предмет съдът отново би имал задължение да публикува новото оспорване. От друга страна правата на жалбоподателката не са нарушени. Тя може да оспори безсрочно на основание чл.187, ал.1 от АПК нормативен акт.

По горните съображения, съдът приема жалбата за недопустима и я оставя без разглеждане като прекратява производството по делото в тази част.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на съда

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Л.А.В. против Наредбата за изменение и допълнение на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Стара Загора, приета с Решение № 942/27.02.2025 г. по протокол № 23/27.02.2025 г. от заседание на ОбС Стара Загора, в частта й за изменение на такси и цени на услуги от параграф 1 до параграф 19, като недопустима.

 

ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.

 

Производството по делото продължава по жалбата на П.Т.З. и Т. И. Д., с която се оспорват т.III, т.1 , т.2 и т.3 от приложение № 6 към чл.53 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Стара Загора.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.