Р Е Ш Е Н И Е
№ 34
гр.Плевен, 28.01.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на дванадесети януари две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №874 по описа за 2021г. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.13 ал.6 от Закона за социално подпомагане ЗСП).
Производството по делото е образувано по жалба от А.М.М.
***, чрез адв.Р.Р. ***, против Заповед №ЗСП/Д-ЕН-ДМ/2160 от 15.09.2021г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Долна Митрополия, с която е
отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон
2021/2022г., потвърдено с Решение №15-РД06-0107/25.10.2021г. на Директора на
Регионална дирекция „Социално подпомагане“-Плевен.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
заповедта и се иска нейната отмяна. Твърди се, че лицето е във влошено
здравословно състояние. Сочи се, че заповедта е издадена в нарушение на
изискването за форма, тъй като не е посочено ЕГН на лицето. Сочи се още, че е
допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила. В
тази връзка се твърди, че не е извършено посещение в дома на лицето и не е
осъществен контакт с него преди издаване на заповедта, поради което се прави
извод, че социалната анкета е проведена формално. Счита се, че поради липсата
на посещение на място, не е отчетено влошеното здравословно състояние на лицето
и скромните материално-битови условия, в които живее. Твърди се, че не са
изяснени всички факти и обстоятелства за конкретния случай, с което са нарушени
нормите на чл.35 и чл.36 от АПК, както и правилата на чл.6 ал.1 и ал.5 от АПК. В
заключение се сочи, че заповедта не отговаря и на целта на закона. Претендират
се разноски.
От ответника е депозирано писмено становище, в което
се сочи, че жалбата е неоснователна, тъй като е установено, че средномесечният
доход на лицето за предходните шест месеца преди месеца на подаване на
заявлението е по-висок от диференцирания доход за отопление. Моли се жалбата да
бъде отхвърлена. Прави се възражение срещу претендираните разноски.
В съдебно заседание оспорващата не се явява и не се
представлява. По делото са депозирани писмени бележки от адв.Р. ***, в които са
наведени доводи аналогични на изложените в жалбата. Моли се за отмяна на
заповедта и връщане на преписката за ново произнасяне.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и
заявява, че жалбата е неоснователна. Сочи, че лицето не отговаря на условията
за отпускане на социална помощ. Твърди, че при административния орган не е
представено експертно решение на ТЕЛК за лицето, като представените по делото
доказателства за влошено здравословно състояние не биха могли да бъдат
приложени за определяне правото на лицето, като лице с увреждания, т.е. да
ползва по-висок норматив по смисъла на Наредбата за целево подпомагане. Счита
заповедта за законосъобразна.
Административен съд-Плевен, четвърти
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Заповед №ЗСП/Д-ЕН-ДМ/2160 от
15.09.2021г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Долна Митрополия е
изпратена до А.М. по пощата с обратна разписка и е получена на 27.09.2021г. (л.18).
В заповедта е отбелязано, че подлежи на обжалване пред Директора на РД
„Социално подпомагане”-Плевен по реда на АПК, както е регламентирано в чл.13
ал.5 от ЗСП. Жалбата до Директора на РД „СП”-Плевен е подадена чрез адв.Р. и
заведена с вх.№1502-94А-00-1805/05.10.2021г.(л.14-15), т.е. е подадена в законово
установения срок за обжалване по административен ред. По подадената по
административен ред жалба, Директорът на РД „СП”-Плевен се е произнесъл с Решение №15-РД06-0107/25.10.2021г.,
с което на основание чл.97 ал.1 от АПК е отхвърлил жалбата на А.М. срещу Заповед
№ЗСП/Д-ЕН-ДМ/2160 от 15.09.2021г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане”-Долна Митрополия. В решението е посочено, че първоначалният
административен акт подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването или
получаването пред Административен съд-Плевен по реда на АПК (по арг. от чл.98
ал.2 от АПК), което е съобразено с чл.13 ал.6 от ЗСП. Решението е изпратено с
писмо с обратна разписка до А.М. и до адв.Р. и е получено на 27.10.2021г. от М.
и на 04.11.2021г. от адв.Р. (л.11). Жалбата по съдебен ред е депозирана по
пощата на 10.11.2021г. и съобразно чл.149 ал.3 във вр. с ал.1 от АПК съдът
намира, че същата е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, същата е основателна.
От доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет на оспорване в настоящето съдебно производство
е Заповед №ЗСП/Д-ЕН-ДМ/2160 от 15.09.2021г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане”-Долна Митрополия (л.17), по аргумент от чл.98 ал.2 изр.посл. във
връзка с чл.145 ал.2 т.1 от АПК, с която са разпоредени неблагоприятни за А.М. правни последици, а именно отказ да се
отпусне целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2021/2022г.
Оспорената заповед е издадена на основание чл.13 ал.2
от ЗСП, чл.4 ал.4 и чл.3 ал.3 от Наредба №РД 07-5/16.05.2008г. и Заповед
№РД-01-191 от 08.07.2021г. на министъра на труда и социалната политика, въз
основа на подадено заявление-декларация вх.№ЗСП/Д-ЕН-ДМ/2160 от 24.08.2021г. и
изготвен социален доклад. С нея е отказано на А.М.М. отпускане на целева помощ
за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2021/2022г. с мотиви, че за лицето
не е изпълнено условието по чл.2 ал.1 от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008г. – средномесечният доход за предходните шест
месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-висок от
диференцирания доход за отопление, който за лицето е 186.00лв.
От доказателствата по делото се установява, че
административната процедура е започнала по подадено от А.М. до Директора на
Д“СП“-Долна Митрополия заявление-декларация вх.№ЗСП/Д-ЕН-ДМ/2160 от 24.08.2021г.
за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво (л.19-20). В
заявлението-декларация от М. са посочени следните обстоятелства – вдовица;
пенсионер; здрава; брутни доходи през последните шест месеца в общ размер на 0лв.;
съжителства с Р.С. и Ю.Ю.; обитава жилище, което се състои от четири стаи,
собственост на Р.Б.; не притежава недвижими собственост-жилищен имот, вилен
имот, земеделска земя, не притежава движима собственост; няма прехвърляне на
земеделска земя през последните пет години; не е прехвърляла чрез договор за дарение собственост върху
жилищен, вилен, селскостопански или горски имот през последните пет години; не
е регистрирана като ЕТ; не е сключвала договор за предоставяне на собственост
срещу задължение за издръжка и гледане; няма налагани санкции през последните
три години по ЗДДФЛ.
Служебно от страна на административния орган са
събрани данни от Община Долни Дъбник и от Служба по вписванията-Плевен за
притежаване на движима и недвижима собственост от М., от която се установява, че през
последните пет години лицето е осъществило
две продажби на идеални части от наследствен поземлен имот, като
материалния интерес на първата сделка от 04.12.2018г. е в размер на 1800лв. за
шест броя наследници, а материалния интерес на втората сделка от 04.02.2019г. е
в размер на 2030лв. за трима наследника. Установява се, че това обстоятелство
не е декларирано от М. в заявлението-декларация.
От административния орган са събрани данни и от
НОИ-Плевен, от които се установява, че А.М. получава пенсия за ОСВ в размер на
255.00лв., добавка по чл.84 от КСО от лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване в размер на 91.43лв. и
добавка по чл.84 от КСО от лична социална пенсия за инвалидност по чл.90а от КСО в размер на 7.48лв.
На 13.09.2021г. е изготвен социален доклад, в който е
попълнена анкетна карта, в която е отразено, че за М. семейното положение
отговаря на декларираното – едночленно семейство; лицето е в нетрудоспособна
възраст; съжителства с дъщеря си Р. и
внука си Ю.; в добро здравословно състояние
е; има доходи в размер на 2123,46лв. от пенсия; обитава жилище, което се
състои от четири стаи, собственост на Р.Б.; не притежава движима и недвижима
собственост; през последните пет години е извършила продажба на идеални части
от селскостопански имоти с материален интерес на двете сделки 3830лв.; няма извършено
прехвърляне чрез договор за дарение собственост върху жилищен, вилен,
селскостопански или горски имот през последните пет години; не е регистрирана като
ЕТ; не е сключвала договор за предоставяне на собственост срещу задължение за
издръжка и гледане. В графата „Други констатирани обстоятелства” е посочено, че
обитаваното жилище е собственост на Р.Б. – починала свекърва на А.М., като в
имота има основна жилищна сграда, която е на един етаж и се ползва от дъщеря й Р.
и внука й Ю., а до нея има допълнителна жилищна сграда, в добро техническо състояние,
състояща се от коридор, голяма стая приспособена на кухня и спалня, която се
ползва от М., като са налице нормални битови условия, през зимния период се
отоплява на печка с твърдо гориво. Отразено е още, че през годината е получена
помощ по чл.64 от ЗДБРБ2021 в размер на 120лв. Въз основа на констатираното е
направена следната преценка: А.М. е вдовица на 72 години; получава пенсия за
ОСВ, към която е включена и добавка за починал съпруг; има запазени възможности
да се справя самостоятелно с обичайните ежедневни дейности и не заявява
потребност от предоставяне на социални
услуги; има син С. и дъщеря Р.; синът й
е семеен и живее в същото населено
място, но на друг адрес; дъщеря й Р. е разведена и живее на същия настоящ адрес
с пълнолетния си син Ю.; при извършена служебна проверка в Агенция по
вписванията е установено, че М. е осъществила през последните пет години две
продажби на ид.ч. от наследствени недвижими имоти; стойността на първата сделка
от 04.12.2018г. е в размер на 1800лв. и са участвали шест наследника;
стойността на втората сделка от 04.02.2019г. е в размер на 2030лв. и са
участвали трима наследника, включително М., като тези обстоятелства не са
декларирани в заявлението-декларация; след извършена служебна проверка е
установено, че общата стойност на сделките не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния
период по смисъла на чл.10 ал.12 т.1 от ППЗСП; в случая средномесечният доход
на лицето от пенсия получен през последните шест месеца /215,93лв/ е по-висок
от ДДО /1,24х150=186лв/. Предвид последното е направено предложение за отказ на
исканата целева помощ за отопление на основание чл.2 ал.1 от Наредба №РД-07-5
от 16.05.2008г.
Въз основа на изготвения социален доклад от Директора
на Д”СП”-Долна Митрополия е издадена Заповед №ЗСП/Д-ЕН-ДМ/2160 от 15.09.2021г.,
с която на М. е отказано отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво
за отоплителен сезон 2021/2022 с мотиви, че за лицето не е изпълнено условието
по чл.2 ал.1 от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008г. – средномесечният доход за предходните шест
месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-висок от
диференцирания доход за отопление, който за лицето е 186.00лв.
По подадена жалба от А.М., чрез адв.Р., е издадено от
Директора на РД”СП”-Плевен Решение №15-РД06-0107/25.10.2021г., с което същата е
отхвърлена при позоваване на чл.2 ал.1 и ал.5 т.12 от Наредба №РД 07-5/2008г. с
мотиви, че за лицето е установено, че средномесечният доход за предходните шест
месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-висок от
диференцирания доход за отопление, който е 186.00лв. и по този начин не е
изпълнено условието по чл.2 ал.1 от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008г. Посочено е, че средномесечният доход на
заявителката за предходните шест месеца преди подаване на заявлението е
установено от административния орган по служебен път, въз основа на данни от
НОИ, а при определяне на диференцирания доход за отопление е съобразена разпоредбата
на чл.2 ал.5 т.12 от Наредба №РД 07-5/2008г. Отразено е, че след прилагане на
корекционния коефициент спрямо целевата група, в която попада М., и при
съобразяване на чл.2 ал.3 от Наредба №РД 07-5/2008г. е видно, че не е изпълнено
едно от условията по чл.2 ал.1 от наредбата, а именно средномесечният доход за
предходните шест месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация да е
по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление. Посочено е още, че
дори надвишаването да е в незначителна степен, то е налице липса на едно от
изискванията за отпускане на помощта.
От фактическа страна по делото се установява още, че А.М.
не притежава движима и недвижима собственост, както и че при амбулаторен
преглед от личен лекар на 23.12.2021г. е поставена основна диагноза
–Хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност и снета анамнеза за оплаквания
от силна отпадналост, световъртеж, незадържане на урина, съхнене на устата,
болки в стави на долни крайници, трудно ходене.
Установява се още, че на основание ПМС
№368/04.11.2021г.за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на МТСП за
2021г. за изплащане на еднократна финансова подкрепа за отопление на лица и
семейства от уязвими групи за преодоляване на последиците от увеличаване на
цените на горивата и извънредната епидемична обстановка, на 06.12.2021г. на А.М.
е предоставена по посочена нейна банкова сметка ***а 300лева.
От данните по делото и от изрично заявеното от
ответника в съдебно заседание на 15.12.2021г. се установява, че посещение на
място по настоящия адрес на заявителя не е правено, с оглед наложените
противоепидемични мерки.
Така установената фактическа
обстановка мотивира следните правни изводи:
Оспорената заповед на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане”-Долна Митрополия е индивидуален административен акт, с
който непосредствено се засягат права на лицето, съобразно нормата на чл.21
ал.1 от АПК. Съдът намира, че последната е издадена от компетентен орган, предвид
разпоредбата на чл.13 ал.3 във вр. с ал.2 от ЗСП, а именно Директорът на
Дирекция „Социално подпомагане” по постоянен адрес на оспорващата.
Заповедта е издадена в предвидената
от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити съобразно чл.59
ал.2 от АПК, включително посочено фактическо и правно основание. Не е
съществено нарушение фактът, че в заповедта не е отразено ЕГН на лицето,
доколкото са посочени трите имена за заявителя и номер и дата на подаденото от
него заявление-декларация. Чрез последното е напълно възможно да се
идентифицира адресата на заповедта, както е и сторено Не е нарушено правото на
защита на оспорващата, доколкото А.М. е упражнила своето процесуално право на
жалба срещу отказа да бъде отпусната целева помощ за отопление за отоплителен
сезон 2021/2022г.
По отношение спазване на
административно-производствените правила и съответствието с материалния закон и
целта на закона, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 12 ал.4
от ЗСП, условията и редът за предоставянето на социалните помощи и
прекратяването им, се уреждат с правилника за прилагане на този закон с
изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на
министъра на труда и социалната политика. Това е Наредба №
РД-07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление. Съгласно чл.2 ал.1 от същата, право на целева помощ за
отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6
месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен
от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10
и 11 от ППЗСП.
Според
изискванията на чл.12 ал.2 от ЗСП, социални помощи се отпускат след
преценка на доходите на лицето или семейството; имущественото състояние;
семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; включването
на децата в системата на предучилищното и училищното образование в случаите,
когато същите подлежат на задължително предучилищно или училищно образование;
възрастта и други констатирани обстоятелства. Разпоредбите на чл.27 от ППЗСП
изискват да бъде извършена социална анкета, която включва посещение на настоящ
адрес и съгласно ал.8, при извършване на
социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства
от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за
самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка.
Аналогично е и изискването на чл.4 ал.3 от наредбата – за извършване на
социална анкета и посещение на място по настоящ адрес, посочен в
заявлението-декларация.
Също така, съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗСП социалните помощи се отпускат след преценка на
всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. Легално
определение за понятието "социална анкета" е дадено в разпоредбата
на § 1, т. 11 от ДР на ЗСП, според което "социална анкета" е дейност
по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално
подпомагане, извършена от социални работници в дирекция "Социално
подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето и/или
семейството, в проучване на документация и събиране на информация. От това
определение се налага изводът, че социалната анкета е дейност, чиято цел е да
установи наличието или липсата на основание за предоставяне на исканата
социална помощ, като проверката в дома на лицето е един от способите за събиране
на информацията, която е релевантна за преценката по направеното искане за
отпускане на социална помощ. За целите на провеждането на социалната анкета,
социалният работник следва да извърши задължително посещение в дома на
лицето, каквото изискване е въведено с нормата на чл. 27, ал. 3, т. 1 от ППЗСП. Без социална анкета, извършена в дома на
кандидатстващото за целева помощ за отопление лице не може да се извърши
преценка ползва ли то именно такава енергия за отопление, както и с колко лица
реално съжителства, при какви битови условия, какво е здравословното състояние
на лицето. Това е от значение за определяне на диференцирания минимален доход
за отопление по нормативно регламентираните критерии на чл. 2, ал. 4 Наредба № РД-07-5 от
16.05.2008 г. Видно от
административната преписка проверка в дома на А.М. не е извършена.
С оглед горното, съдът счита, че
въведеното в процесния период извънредно положение на територията на Република
България, на което се позовава ответника, не води до отпадане на задължението
за извършване на проверка в дома на лицето, тъй като нормата на чл. 27, ал. 3 е
императивна и тази проверка е задължителен елемент от социалната анкета.
Нарушаването на императивна норма при провеждането на административното
производство винаги води до незаконосъобразност на издадения административен
акт и представлява основание за неговата отмяна. Когато проверката в дома на
лицето и/или семейството не е извършена и събираната на това място информация
не е писмено документирана, както е в конкретния случай, осъществената социална
дейност е недоказана. Социалната анкета е проведена формално и в нарушение
на чл. 27, ал. 6 ППЗСП, във връзка
с § 1, т. 11 Допълнителни разпоредби на ЗСП. В този смисъл е и съдебната практика, напр. Решение
8515 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. 4307/2017 г., Решение № 9313/24.06.2013
г. по адм. дело № 4098/2013г.
Обжалваната заповед е издадена и в
несъответствие с целта на чл. 1, ал. 2 от ЗСП за
подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват
своите основни жизнени потребности. Изпълнението на тази цел изисква във всеки
конкретен случай да се извършва обективна оценка и преценка на всички
релевантни факти и обстоятелства от значение за правата на лицата, заявили
нужда от социално подпомагане, което включва и посещение в дома на лицето.
Ето
защо, оспорената заповед като
незаконосъобразна следва да бъде отменена,
а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне
съобразно мотивите на настоящето решение, като бъде извършено посещение на
място и преценка на факти от социален, семеен, битов, здравен характер и други обстоятелства от значение за
разглеждане заявлението-декларация за отпускане на целева помощ за отопление.
Новото произнасяне следва да стане в срока по чл. 4 ал.3 от Наредба №РД-07-5 от
16.05.2008г. - двадесетдневен от влизане
в сила на настоящето съдебно решение.
При този изход на делото и своевременно направено
искане за присъждане на разноски, следва в полза на оспорващата да се присъдят
направените по делото деловодни разноски в размер на 10лева – държавна такса за
образуване на дело. Следва на адв.Р. да се присъди минималното, предвидено за
този вид дела по Наредбата за адвокатските възнаграждения, възнаграждение за
един адвокат, на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. В приложения на л.16 от делото
договор за правна защита и съдействие е посочено, че е предоставена безплатна
правна помощ на горното основание. Правото на адвоката да окаже безплатна
адвокатска помощ на лице по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, е установено със закон.
Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно
чл.38 ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има
право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое
право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита
и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на
основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Посочените предпоставки в случая са налице,
поради което следва да бъде заплатено от Агенция за социално подпомагане, което е юридическото
лице / чл. 2, ал. 3
от Устройствения правилник на Агенцията за
социално подпомагане/ адвокатско възнаграждение в размер на 500лева,
определено по реда на чл.8 ал.3 от Наредба №1/09.07.2014г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание
чл.172 ал.2 предл.второ от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №ЗСП/Д-ЕН-ДМ/2160 от 15.09.2021г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Долна Митрополия, с която на А.М.М.
е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон
2021/2022г., потвърдено с Решение №15-РД06-0107/25.10.2021г. на Директора на
Регионална дирекция „Социално подпомагане“-Плевен.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново
произнасяне по заявление-декларация вх.№ЗСП/Д-ЕН-ДМ/2160 от 24.08.2021г.
подадено от А.М. за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за
отоплителен сезон 2021/2022г, при съобразяване със задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящето решение, в 20-дневен
срок от влизане в сила на съдебния акт.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане да заплати в
полза на А.М.М. ***, ЕГН: **********, направените по делото разноски в размер
на 10лева /десет лева/.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане да заплати на
адвокат Р.Р. ***, със съдебен адрес ***, за осъществена по реда на чл.38 ал.1
т.2 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие, адвокатско
възнаграждение в размер на 500лева (петстотин лева).
Решението е окончателно, на
основание чл.13 ал.6 от Закона за социалното подпомагане.
Преписи от решение да се изпратят на оспорващия А.М.
лично и чрез адв.Р. и на Директора на Д”СП”-Долна Митрополия.
СЪДИЯ:/п/