РЕШЕНИЕ
№ 2414
гр. Варна, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20223110101004 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по предявен от Р. ЯК. ЯНК., действаща чрез адв. П.Н.,
срещу „У. Б.“ АД, действащ чрез адв. Х.Х., осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1-во от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
1 000.00 лева, представляваща сбор от вземанията за договорна лихва, престирани от ищеца
в полза на ответника в периода от 15.03.2011 г. до 02.04.2021 г. по нищожна клауза,
договорена между страните в Договора за банков ипотечен кредит на физическо лице № 426
от 08.02.2011 г.
Твърди се в сезиралата съда искова молба и последвалата уточняваща, че на
08.02.2011 г. между страните е сключен договор за банков ипотечен кредит на физическо
лице № 426, с цел рефинансиране на съществуващ ипотечен кредит № 4676 от 17.01.2006 г.
и довършителни ремонтни работи на имот, находящ се в с. С. О.. По силата на договора
ответникът е предоставил на ищеца заета сума в размер от 30 000.00 евро с краен падеж -
15.02.2034 г. Договореният годишен лихвен процент /ГЛП/ към датата на договора бил
8.85%, а годишния процент на разходите – 10.7219%. Страните се договорили ГЛП за
съответния период на олихвяване на главницата да се формира на база два компонента –
фиксирана по размер на целия лихвен период надбавка в размер на 7.837% и базисния
лихвен процент, който бил променлива величина и по процесния договор е равен на
тримесечния EURIBOR. В клаузата на т. 11.2 от договора било предвидено, че при
условията на чл. 9.4 от ОУ се променя размерът на ГЛП по т. 4.1.а, респективно и размерът
на анюитетната вноска. Между страните било уговорено заетата сума да бъде върната
разсрочено чрез месечни анюитетни погасителни вноски, включващи главница плюс лихви.
Поддържа се, че през периода от 20.01.2016 г. до 02.04.2021 г. ищцата е заплатила лихви в
общ размер на 10 955.73 евро. Твърди се, че през този период ответникът е използвал друга
методика за изчисляване на лихвения процент, различен от договорения между страните по
силата на договора и ОУ. Сочи се, че ищцата не е давала съгласие да се изменя размерът на
лихвения процент. Т. е. през този период банката едностранно е увеличила размера на
1
договорната лихва без знанието и съгласието на ищцата, в резултат на което през периода от
15.03.2011 г. до 02.04.2021 г. ищцата е заплатила лихва с 1000.00 лева в повече. Счита се, че
клаузата, предвиждаща едностранна промяна на лихвения процент и съответно размера на
анюитетната вноска, нарушава принципа на равнопоставеност между страните и
противоречи на закона, поради което не обвързва ищцата. Излага се, че т. 11.2 от Договора е
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 10 от ЗЗП, доколкото не е индивидуално договорена
с ищцата и на основание чл. 146 от ЗЗП е нищожна. Твърди се, че направените увеличения
от страна на ответника са без основание, което обуславяло връщането на надплатената
договорна лихва.
По същество се моли съдът да уважи предявения осъдителен иск.
Претендира се присъждането на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор
на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.
Не се оспорва твърдението, че между страните на 08.02.2011 г. е сключен договор за
банков ипотечен кредит на физическо лице № 426 с цел рефинансиране на съществуващ
ипотечен кредит № 4676/17.01.2006 г., в изпълнението на който ответникът е предоставил
на ищеца сумата в размер на 30 000.00 евро с краен падеж до 15.02.2034 г. срещу
насрещната престация на кредитополучателя да заплаща възнаградителна лихва в полза на
кредитодателя.
Твърди се, че в договора изрично е посочен начинът, по който се формира
договорната лихва, а именно от два компонента – първият е базисен лихвен процент,
формиран от тримесечния EURIBOR, който е променлива величина и вторият е надбавката
към базовия лихвен процент, която е постоянна величина. Твърди се, че базовият лихвен
процент включва разходите на самата банка по осигуряване на кредитния ресурс към даден
текущ период и е обусловен от пазарните условия и респективно се влияе от промените в
тях, поради което в процесния договор е предвидено, че банката може да променя
едностранно лихвата само в тази й част и точно с оглед промените в пазарните условия, т. е.
на външни, обективни фактори. С подписването на договора за кредит ищцата се е
съгласила както с изменението на този компонент, така и с условията, при които това
изменение ще се осъществява. Оспорва се твърдението на ищцата, че претендираната сума е
заплатена без основание. Поддържа се, че промяната в размера на договорната лихва по
кредитите, съответно и в размера на вноските, които ищцата е плащала, е изрично уговорена
между страните в процесния договор, така че плащанията по договорените лихви в
променените им размери съобразно процесните договорни клаузи са плащания, извършени
на валидно правно основание, тъй като са индивидуално договорени между ищцата и
ответника. Оспорва се твърдението, че банката е използвала друга методика, различна от
договорената през периода от 20.01.2016 г. до 02.04.2021 г. Твърди се, че с анекс № 2 от
06.12.2018 г. страните са уговорили промяна на лихвения план, като срокът му е удължен с
две години спрямо първоначално уговореното, т. е. крайният срок е променен от 2034 г. на
2036 г. Изменен бил и ГЛП, като промяната е направена въз основа на актуалният и
приложим EURIBOR към момента на подписването на процесния анекс и при спазване на
методологията, уговорена в първоначалния договор. Оспорва се твърдението за
неравноправност на клаузата на т. 11.2 от договора за банков ипотечен кредит, доколкото
банката не променя едностранно условията по договора, а единствено отразява на база на
обективен и независим и от двете страни показател – промяната на EURIBOR, изменението
на договорната лихва по процедурата и критериите, залегнали в самия договор, по които
страните са постигнали изрично съгласие, което изключва самоволното определяне на
лихвата и оттам неравноправността между страните по договора за кредит. Твърди се, че
пазарните условия към даден момент и промените в тях нито са нещо несъществуващо, нито
неопределяемо, нито пък са отражение на волята на банката. Поддържа се, че чл. 143, ал. 2,
2
т. 11 от ЗЗП е неприложим по настоящия казус, тъй като процесният договор попада в
изключението на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП. Оспорва се твърдението, че клаузата не е
индивидуално договорена. Процесната клауза, за която се твърди, че била неравноправна, не
се съдържа в ОУ на банката, чието съдържание банката е установила за всички сключвани
от нея сделки, а е уговорена в индивидуалния договор, подписан с ищцата и касаещ
конкретно нейния кредит при съобразяване профила на ищцата като клиент. Поддържа се,
че правилото на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП не допуска съдът да промени уговорената от страните
цена на кредита, дължима от ищцата по време на договорения период, защото това би
означавало да се иска от съда въпреки постигнатото от страните съгласие по основните им
престации, предмет на договора, да измени основния му предмет, като застави едната страна
да приеме по него престация, различна от уговорената, срещу която тази страна съответно е
поела насрещното си задължение.
По същество се моли съдът да отхвърли иска изцяло като недоказан както по
основание, така и по размер.
В хода на о.с.з. ищцата, редовно призована, не се явява и не се представлява.
Ответното дружество, редовно призовано, не се представлява. С молба от 20.06.2022
г. поддържа отговора на исковата молба.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите на страните, събрания и
приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази
предметните предели на производството, очертани с исковата молба и отговора, на
основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд – Варна е сезиран с осъдителен иск, с правно основание 55, ал. 1, предл.
1-во от ЗЗД. За успешното провеждане на предявения иск ищцата следва да установи по
несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че е престирала процесната сума в
полза на ответника без основание в претендирания размер.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже, че е получил търсената сума на валидно и годно правно основание, а при
установяване на горното от ищцата – да докаже, че е върнал на последната претендираната
сума.
Няма спор относно фактите по предоставянето на главницата от 30 000.00 евро
по банковия ипотечен кредит за ползване от 15.03.2011 г. до 15.02.2034 г. срещу
възнаградителна лихва, договорена между страните в договор за банков ипотечен кредит на
физическо лице № 426/08.02.2011 г. Според безспорното съдържание на тази част от
договора, съдържаща индивидуализацията на съществените му елементи, ищцата и
съдлъжника й са поели задължение да върнат кредита по погасителен план на равни
анютетни вноски, включващи части от главница и начислена лихва, съответно определена в
т. 4.1а като годишен лихвен процент от 8,85 пункта, формиран от сбор от базов лихвен
процент (БЛП), формиран от тримесечен EURIBOR съгласно Раздел III от ОУ и премия,
който към датата на подписване на договора е 1,013 пункта и фиксирана надбавка 7,837
пункта. Съответно в т. 11.2 от специалните условия по този кредит променливият
компонент БЛП е индивидуализиран чрез препращане към правилата относно олихвяването
по действащи условия на банката по кредитите на физическите лица (ОУ), които в
съответните си текстове по т. 9.1 и следв. са визирали правото на УС на банката да определя
точния измерител на този БЛП. Договорено е между страните при кредити в чуждестранни
валута за пазарен лихвен индекс да се прилага едномесечни или тримесечни/шестмесечни
отчитани нива на EURIBOR, равен на индекса, публикуван на страница
„EURIBOR=/LIBOR=” на REUTERS в 11.00 часа централноевропейско време два работни
дни преди първия работен ден от всеки календарен месец или календарно
3
тримесечие/шестмесечие, което се прилага от първия работен ден на календарния месец,
съответно календарното тримесечие/шестмесечие до деня, предхождащ първия работен ден
на следващия календарен месец, съответно календарно тримесечие/шестмесечие
включително. При ипотечните кредити за БЛП се прилагат тримесечните/шестмесечните
SOFIBOR, EURIBOR или LIBOR с честота на смяна всеки първи работен ден на
календарното тримесечие/шестмесечие. В тези условия на банката не са посочени други
фактори, които да влияят върху променливия лихвообразуващ елемент, а текста на т. 9.2
визира критерии за определяне на първоначалната стойност на конкретния размер на БЛП и
надбавката, доколкото посочва индивидуалните особености на конкретния клиент (негова
кредитоспособност и произтичащ от нея кредитен риск), договаряния продукт (вида на
кредита, срока на ползване, обезпечения) и конкретния пазарен момент на сключването му
(стойност на кредитния ресурс на пазарите).
Съгласно т. 9.3.5 от ОУ към договора ответникът има правото да променя
(увеличава/намалява) едностранно въз основа на решение на оторизирания си за това орган
размера на приложимия към даден лихвен период БЛП, като променя определения към
датата на договора размер на премията в съответствие с ценовите условия на кредитния
пазар и при спазване на методологията за това, определена в договора и ОУ, без да е
необходимо заявеното чрез подписване на отделен анекс изрично съгласие на
кредитополучателя и солидарните длъжници. Самата промяна на размерите на БЛП е
уговорена чрез отчитане на средното лихвено равнище, при което банките в еврозоната си
разменят срочни депозити в евро. Като референтен лихвен процент EURIBOR в достатъчна
степен позволява определяемост, тъй като се oпpeдeля нa бaзaтa нa peaлнo cĸлючeни cдeлĸи
нa мeждyбaнĸoвитe пaзapи. Така уговорения между страните пазарен показател е изцяло
извън контрола на кредитора и е ясно установим от потребителя, чрез публичното
оповестяване на EURIBOR. Съответно с това съдържание тази клауза изцяло покрива
изискването за основателна причина за едностранно изменение на конкретния месечен или
тримесечен/шестмесечен размер на цената на услугата, поради обективно обстоятелство,
стоящо извън контрола на самия доставчик на услугата. Именно обвързването с ясен
показател изключва неравноправността на клаузата за едностранно определяне на
приложимия към договора лихвен процент, тъй като в този случай кредиторът има право
само да администрира като обявява вече настъпила предвидима и за двете страни промяна в
обективната действителност, без да може да използва това в свой интерес.
В конкретния случай от експертното заключение по назначената и изслушана ССчЕ,
което съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните се констатира,
че при съобразяване на определената методика при формулиране на дължимата
възнаградителна лихва при подписване на договора, лихвеният процент следва да е 8,85%,
като същата стойност е заложена и в процесния договор, т. е. лихвеният процент по
договора отговаря на установения от вещото лице. Констатира се още от заключението, че
стойността на договорената лихва съобразно представения погасителен план за периода от
15.03.2011 г. до 01.10.2021 г. е в размер на 25 743.44 евро, като общият размер на
извършените плащания през този период от страна на ищцата възлиза на 22 878.04 евро или
за процесния период от 15.03.2011 г. до 02.04.2021 г. ищцата е заплатила с 2 865.40 евро по-
малко лихва от предвидената по договора, което обуславя отхвърлянето на предявения
осъдителен иск, доколкото не е налице разместване на имуществено благо без правно
основание. Между страните е учредено облигационно правоотношение по силата на
договора за ипотечен кредит от 08.02.2011 г., което е валидно и в частта, в която е
договорено кредитополучателят да заплати възнаграждение в полза на банката, за това че й
ползва парите в уговорения период от време, като клаузата нито е неравноправна, нито
противоречи на закона. Сторените плащания като насрещна престация за ползването на
заетата сума за договорения период са на валидно правно основание и освен, че не
надвишават уговорената лихва, дори са и в по-малък размер.
4
При този изход от спора в полза на ответника следва да се присъдят сторените от
последния съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, чийто размер
възлиза на 600.00 лева – заплатен хонорар за един адвокат.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от Р. ЯК. ЯНК., ЕГН **********, с адрес: * против „У. Б.“
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, осъдителен иск с правна квалификация
по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 1 000.00 лева /хиляда лева/, представляваща сбор от вземанията за договорна
лихва, престирани от ищеца в полза на ответника в периода от 15.03.2011 г. до 02.04.2021 г.
по нищожна клауза, договорена между страните в Договора за банков ипотечен кредит на
физическо лице № 426 от 08.02.2011 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Р. ЯК. ЯНК., ЕГН **********, с адрес:
* да заплати на „У. Б.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * сумата в общ
размер на 600.00 лева /шестстотин лева/, представляваща хонорар за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5