Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 07.07.2020 г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К.
районен съд II граждански състав
На осми юни Година две хиляД.и
двадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател:
С. Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 1191 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
В
исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв.
А. С. заявява, че на 14.04.2011 г. „М Д.С." ЕООД, *** придобил чрез
покупка комплекс „П." - гр. П. по С.лата на
Нотариален акт за продажба на недв. имот № г. по описа на нотариус Н.Б., рег. № на НК. Комплексът представлявал съвкупност от
пет поземлени имота и сградите, находящи се върху тях, индивидуализирани към
момента на придобиването им като: УПИ VI, УПИ VIII, УПИ VII, УПИ X и УПИ XI,
квартал втори, по плана на град П., обл. С., съответно с идентификатори: № 55021.501.1512, №
55021.501.1513, № 55021.501.1514, № 55021.501.1515 и № 55021.501.1516 по КККР
на гр. П..
Сочи, че
след придобиването на имотите същите били декларирани в Дирекция „Местни данъци
и такС." при о.П.б. съответно с партиди: ***.
Заявява,
че за тези имоти за 2014 г. са платили следните местни данъци и такС.: за имота, деклариран под партида *** - 381,78 лева,
платени в брой на 30.04.2014 г.; за имота, деклариран под партида *** - 315,44
лева, платени в брой на 29.04.2014 г.; за имота, деклариран под партида *** -
205,32 лева, платени в брой на 30.04.2014 г.; за имота, деклариран под партида ***
- 93,82 лева, платени в брой на 30.04.2014 г. и за имота, деклариран под партида
*** - 539,40 лева, платени в брой на 30.04.2014 г. Твърди, че общо платените от „М Д.С." ЕООД, *** местни
данъци и такС. за 2014 г. възлизат на 1 535,76 лева.
Пълномощникът
на ищцовото дружество сочи, че през 2016 г. О.П.б. предявила
срещу дружеството ищец – ревандикационен иск за имот „П.". С решение №
375/05.12.2016 г., постановено по гр. дело № 114/2016 г. по описа на Окръжен
съд С., потвърдено от ПАС (Решение № 92/15.05.2017 г., постановено по в.гр. дело
№ 143/2017 г. на ПАС) и от ВКС (Решение № 154/25.02.2019 г., постановено по к.
гр. дело № 4370/2017 г. на ВКС) е признато за установено, че имотът, придобит
от „М Д.С." ЕООД, *** е публична общинска собственост, не може да бъде
обект на разпоредителни сделки и същият е собственост на О.П.б.
Заявява, че съгласно цитираните
съдебни решения имотът винаги е бил общинска собственост и въпреки, че
дружеството-ищец се легитимира като негов собственик с нотариален акт за
покупко-продажба, това дружество никога не е придобивало собствеността върху
имота.
Предвид
горното, за „М Д.СИ" ЕООД, *** в действителност не е възниквало задължение
за заплащане на местни данъци и такС. за този имот, пораД.което счита, че заплатените суми се явяват недължимо
платени и с тях ответната О.се е обогатила без основание за сметка на
дружеството-ищец.
Сочи, че практиката на Върховен
административен съд е категорична, че в подобни случаи е неприложим специалния
ред, предвиден в разпоредбата на чл. 129 от ДОПК за връщане на недължимо
платените суми (данъчни задължения) и ощетеното лице има право да предяви иск
срещу обогатилия се за негова сметка по реда на гражданското съдопроизводство.
Счита, че
ответната О.се е обогатила без основание за сметка на „М Д.СИ" ЕООД, ***,
тъй като дружеството-ищец е платило на Общината за 2014 г. сума в размер на 1
535,76 лева, представляваща данък „недвижими имоти" и такса „битови
отпадъци" за имот „П.", собственост на О.П.б. Недължимо платената
сума подлежи на връщане, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Исковата
сума може да бъде платена по следната банкова сметка: *** „М ДИ С." ЕООД, ***.
Моли съда
да постанови решение, с което да осъД.О.П.б. със
седалище и адрес на управление гр. П., БУЛСТАТ ***, представлявана от Кмета С.Х.Р.
да заплати на „М ДИ С." ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК
***, представлявано от С.М.С. - управител сумата 1 535,76 лева - недължимо
платени местни данъци и такС. за имот „П." за
2014 г., с която сума ответната О.се е обогатила без основание, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на задължението. Претендира присъждането на разноски.
Съгласни
са, при наличието на предвидените в закона предпоставки, да бъде постановено:
решение по признание на иска, съгласно чл. 237 от ГПК; неприсъствено решение,
съгласно чл.239 от ГПК. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от
адвокат А. С., която моли съдът да уважи предявеният иск като основателен и
доказан. Подробни съображения излага в писмена защита по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор ответника О.П.б. чрез адв.
Р. Р., с който заявява, че оспорва изцяло исковата молба.
В
отговора на исковата молба пълномощникът на о.П.б. адв.
Р. Р. заявява, че оспорва изцяло искова молба вх.номер: 5866/30.04.2017 г.,
подадена пред РС-К., II състав, по гр.дело 1191/2019 година.
Сочи, че
действително на 14.04.2011 г. е изповядан нот. акт № ***
г. на Нотариус Н.Б., вписан в службата по вписванията при РС-К. като акт № 65,
том 6, дело 2609/2011 г., с който ищцовото дружество е закупило от ЕТ "П.-П. " посочените в исковата молба имоти и с влязло в
законна С.ла решение по гр. дело 114/2016 г. на ОС – С. е уважен предявен от
Община П. срещу ищцовото дружество установителен иск за признаване правото на
собственост върху процесните имоти.
Счита, че
дори да се приеме, че ищцовото дружество действително е заплатило на о.П
описаните в исковата молба суми, като дължими за имотите местни данъци и такС., предявеният иск е недопустим, пораД.следното:
Претенциите
С. по настоящото дело ищецът основа на твърдения, че е заплатил на Общината за
2014 г. сума в размер на 1 535,76 лева, представляваща данък "недвижими
имоти и такса „битови отпадъци" за имот „П.", собственост на О.П.Б.
Претендира връщане на сумата като недължимо платена. Искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е допустим единствено в случай, че ищецът не претендира с друг ред за
защита. СубС.диарният
характер на този иск се подчертава изрично и в т. 8 от Постановление № 1 от 28.V.1979
г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС.
Сочи, че
в конкретния случай, ищецът разполага със специалния ред, предвиден в
разпоредбата на чл. 129 от ДОПК за връщане на недължимо платени на Общината
суми. Формираната практика на административните, а и на гражданските съдилища,
съгласно която ощетеното лице има право да предяви иск срещу обогатилия се за
негова сметка собственик по реда на гражданското производство, касае хипотеза,
в която недвижимият имот е такъв подлежащ на данъчно облагане, действителният
собственик е „данъчно задължено лице" , а едно трето лице изпълни (плати)
чуждо задължение, чрез което плащане задълженото лице (собственика на имота) си
спестява средства за сметка на имуществото на платилото задължението. Счита, че
ако конкретния случай се приеме, че мотивите на постановеното решение по
гр.дело по гр.дело 114/2016 г. на ОС-С. имат обратно действие и от тях следва
извода, че процесните имоти не са преставали да бъдат собственост на О.П.Б.
доколкото О.П. е освободена от задължението да плаща данък недвижими имоти за
процесните имоти (чл. 24. (1) т.1 и т. 10 от ЗМДТ) и от задължението да плаща такС. битови отпадъци, Общината – като собственик на имота
не е имала и няма задължение за заплащане на сумите, платени от ищеца.
Следователно в конкретния случай ищецът не твърД.да е
погаС.л задължения на О.П.Б., чрез което Общината да
си е спестила средства, а в случай че е заплатил исковите суми, то същите са
недължимо платени и редът за възстановяването им е предвидения в ДОПК.
В случай,
че съдът приеме, че предявеният иск е допустим, то заявява, че същият е изцяло
неоснователен, освен пораД.гореизложеното и пораД.следното:
Постановеното
решение по гр. дело 114/2016 г. на ОС – С. счита, че няма обратно действие и от
изповядването на нотариалния акт, приложен към исковата молба до влизането на
решението в сила ищецът е дължал местен данък и такса битови отпадъци за
процесните имоти.
Твърди,
че през процесния период имотът се е ползвал от трето на настоящото дело лице,
а именно: „МТ-ГП-ГРУП" ООД с ЕИК:, със седалище и адрес на управление: гр.
П., , представлявано от Г.Т.П. и П.Т.П. Сочи, че това е видно от мотивите на
приложените към исковата молба съдебни решения. Съгласно ЗМДТ и актовете по прилагането му данък „недвижими имоти"
и такса „битови отпадъци" за имоти- общинска собственост се дължат от
ползвателите им. Т.е., в случая с плащането на твърдените суми е изпълнено
задължение на едно трето на настоящото дело лице, към което ищецът следва да
насочи претенциите си.
Заявява,
че се твърди, че плащанията в полза на Общината са извършени на 29.04.2019 г. и
на 30.04.2019 г. От тези дати до образуване на настоящото дело (в период
по-дълъг от 5 години) ищецът не е предявявал никакви претенции срещу ответника
за връщане на заплатените суми, следователно правото на ищеца да претендира
връщане на заплатените от него суми, описани в исковата молба се е погасило по
давност.
Ето защо,
с настоящия отговор прави и възражение за изтекла погасителна давност, на
основание което следва съда да отхвърли претенциите на ищеца, предявени по
настоящото дело като неоснователни.
ПораД.всичко гореизложено,
моли съда да прекратите производството по настоящото дело, пораД.недопустимост
на предявения иск, евентуално, да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
исковата молба, като неоснователна и недоказана, както и да присъД.в
полза на доверителя му направените по делото разноски. В съдебно заседание адвокат
В. Т., в качеството й на пълномощник на ответника моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан. Представя по делото писмени
бележки.
С
протоколно определение от 08.05.2020г., постановено по настоящото дело съдът на
основание чл.214 от ГПК е допуснал изменение на иска по размер, като същия се
счита за предявен за сумата от
1 729.82 лева.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните, намира следното:
По делото е
представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № г. по описа на нотариус Н. Б., с рег. № . на
НК. От същия се установява, че Теньо Георгиев Паунов, в качеството му на
едноличен търговец, упражняващ търговска дейност под фирмата „П.“ ЕТ продава на
търговско дружество „М Д.СИ“ ООД, представлявано от управителя С.М.С. следните
недвижими имоти, придобити чрез даване вместо изпълнение и покупко-продажба, а
именно: поземлен имот с идентификатор 55021.501.1512, поземлен имот с
идентификатор 55021.501.1513, ведно с построените в имота сгради, а именно:
сграда с идентификатор 55021.501.1513.1,
сграда с идентификатор 55021.501.1513.2,
сграда с идентификатор 55021.501.1513.3,
поземлен имот с идентификатор 55021.501.1514, поземлен имот с идентификатор
55021.501.1515, поземлен имот с идентификатор 55021.501.1516, ведно с
построената в имота сграД.с идентификатор
55021.501.1516.1
По делото е
представена Приходна квитанция от 30.04.2014 г., от която се установява, че
ищцовото дружество е заплатило сумата от 381 лева, представляваща данък
недвижим имот и такса битови отпадъци. Представена е и приходна квитанция от
29.04.2014 г., видно от която ищецът е заплатил сумата от 315,44 лева данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци. Представена е и приходна квитанция от
30.04.2014 г. на стойност 205.32 лева – данък недвижими имоти и такса битови
отпадъци. Представена е и квитанция от 30.04.2014 г. на стойност 93,82 лева –
платен данък недвижими имоти и такса битови отпадъци; Приходна квитанция на
стойност 539,40 лева – данък недвижими имоти и такса битови отпадъци и Приходна
квитанция от 30.04.2014 г. на стойност 194,06 лева, представляваща данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци.
По делото е
представено Решение № 375/02.12.2016 г., постановено по гр.д. № 114/2016 г. по описа
на Окръжен съд – С., с което е признато за установено по отношение на „М.“
ЕООД, че ищецът О.П.б. е собственик на следните недвижими имоти: поземлен имот
с идентификатор 55021.501.1513, ведно с построените в поземления имот сгради:
сграда с идентификатор 55021.501.1513.1,
сграда с идентификатор 55021.501.1513.2,
сграда с идентификатор 55021.501.1513.3, поземлен имот с идентификатор
55021.501.1515, поземлен имот с
идентификатор 55021.501.1514, поземлен имот с идентификатор 55021.501.3145.
С Решение № 92/15.05.2017
г. по описа на Апелативен съд – П. по в.гр.д № 143/2017 г. е потвърдено Решение
№ 375/02.12.2016 г., постановено по гр.д. № 114/2016 г. по описа на Окръжен съд
– С..
Представено е и решение
№ 154/25.02.2019 г., постановено по гр.д. № 4370/2017 г. по описа на ВКС на РБ,
с което е оставено в сила решение № 92/15.05.2017 г. по гр.д. № 143/2017 г. на
Апелативен съд – П.
По делото е назначена
и изслушана съдебно-икономическа експертиза, чието заключение не е оспорено от
страните и съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на експертизата се
установява, че в Дирекция „Местни данъци
и такси“ – П. имотите закупени от „.“ ООД с нотариален акт за продажба на
недвижим имот № *** г. по описа на нотариус Н. Б., с рег. № на НК
са декларирани със следните партидни номера: поземлен имот с
идентификатор 55021.501.1512 – партиден номер; поземлен имот с идентификатор
55021.501.1513 – партиден номер; поземлен имот с идентификатор 55021.501.1514 –
партиден номер; поземлен имот с идентификатор 55021.501.1515 – партиден номер;
поземлен имот с идентификатор 55021.501.1516 – партиден номер. Вещото лице
сочи, че за тези имоти за 2014 г. са платени: поземлен имот с идентификатор
55021.501.1512 – партиден номер са заплатени данък недвижими имоти, в размер
на 76,36 лева и такса битови отпадъци, в
размер на 305,42 лева; поземлен имот с идентификатор 55021.501.1513 – партиден
номер са заплатени данък недвижими имоти в
размер на 146,69 лева и такса битови отпадъци в размер на 586,77 лева;
поземлен имот с идентификатор 55021.501.1514 – партиден номер са заплатени
данък недвижими имоти в размер на 18,76 лева и такса битови отпадъци в размер
на 75,06 лева; поземлен имот с идентификатор 55021.501.1515 – партиден номер са
заплатени данък недвижими имоти в размер на 63,09 лева и такса битови отпадъци
в размер на 252,35 лева; поземлен имот с идентификатор 55021.501.1516 –
партиден номер са заплатени данък недвижими имоти в размер на 41,07 лева и
такса битови отпадъци в размер на 164,25 лева.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Общият състав на института на неоснователното
обогатяване е уреден в чл. 59 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/. За да е основателен иска
следва да са налице трите кумулативни предпоставки - обогатяване, обедняване и
особена връзка между тях. С други думи обедняването трябва да е станало за
сметка на обогатяването и това да е последица от един и същи факт или група
факти. Недопустимостта на неоснователното обогатяване е не само източник на
задължения, но и принцип на гражданското право. С иска по чл. 59, ал.1 от ЗЗД се
осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго. В
основата на неоснователното обогатяване е принципът на справедливостта, който
не допуска разместване на имущество без наличието на призната от правото
причина.
Фактическият състав на визираната правна
норма включва следните кумулативни предпоставки: обедняване на ищеца,
изразяващо се в изгубване на имуществена облага или в пропускане на имуществено
увеличение, обогатяване на ответника, изразяващо се в увеличаване на
имуществото му или в избягване на намаление на имуществото му, обогатяването,
респективно обедняването да са без правно основание, тоест липса на валидно
правоотношение или на юридически факт като конкретен източник на права и
задължения, въз основа на който едната страна дава, а другата получава
облагата. Следва да е налице неоправдано разместване на имуществени блага като
обогатяването да е за сметка / в причинна връзка/ на обедняването, тест и
обедняването и обогатяването да са последица от настъпването на едни и същи
факти.
В това
производство в доказателствена тежест на
ищеца е да установи релевантните за спора факти, а именно разместването на
благата – обедняването, обогатяването и връзка между тях с произтичащите общи
факти, а ответника да докаже възраженията си.
От събраните по делото доказателства се установява, че с
нотариален акт за продажба на недвижим имот №. по описа на нотариус Н. Б., с
рег. № на НК се установява, че Т.Г.П. в качеството му на едноличен търговец,
упражняващ търговска дейност под фирмата „П.“ продава „М ДИ СИ“ ЕООД – Пловдив, представлявано от управителя С.М.С.
поземлен имот с идентификатори:
№ 55021.501.1512, № 55021.501.1513, № 55021.501.1514, № 55021.501.1515 и №
55021.501.1516 по КККР на гр. П.
Не е спорно, че с придобиването на имотите същите
са декларирани в Дирекция „Местни данъци и такси“ – Община П.б. от „М.“ ЕООД – П., съответно с партиди
От
представените приходни квитанции и от неоспореното заключение на съдебно – икономическата
експертиза се установява, че ищцовото
дружество „М.“
ЕООД – Пловдив е заплатило местни данъци и такси за имот : УПИ
VI, УПИ VIII, УПИ VII, УПИ X и УПИ XI, квартал втори, по плана на град П., област С.,
съответно с идентификатори: № 55021.501.1512, № 55021.501.1513, №
55021.501.1514, № 55021.501.1515 и № 55021.501.1516 по КККР на град П. в общ размер
на 1729.82 лева за 2014 г.
С влязло
в сила решение №375/02.12.2016г., постановено гр.дело №114/2016г. по описа на
Окръжен съд – С. по предявеният иск с
правно основание чл.108 от Закона за собствеността, е признато за установено,
че собственик процесните недвижими имоти
е О.П.Съдът е установил, че имотът придобит от ищцовото дружество е публична
общинска собственост, поради което не може да бъде обект на разпоредителна
сделка. По тези съображения е приел, че процесния недвижим имот „П.“ е
собственост на О.П.
Съгласно
чл.10, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ с данък върху
недвижимите имоти се облагат на територията на страната сгради и поземлени
имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, като
с оглед разпоредбата на ч.11, ал.1 от ЗМДТ, субекти на това задължение са
собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. В чл.62 от ЗМДТ е
предвидено, че такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране извозвани и обезвреждане в депа
или други съоръжения на битовите отпадъци, както и поддържането на чистота на териториите за обществено ползване в населените места.
По
аргумент от разпоредбата на чл.64, ал.1 във вр.с
чл.11, ал.1 от ЗМДТ задължение за заплащане на такса битови отпадъци е за
лицето собственик на облагаем с данък недвижим имот.
От тази
законова регламентация се налага извода, че задълженията за данък върху
недвижимите имоти и такса битови отпадъци следват от факта принадлежността на правото
на собственост, а именно задълженията възникват и съществуват за лицето титуляр
на правото на собственост върху имота. От тук следва, че възникването и
съществуването на качеството субект на задълженията по чл.10, ал.1 и чл.62 от ЗМДТ е обусловено от придобиването на
собствеността.
От
влязлото в сила решение №375/02.12.2016г.
по описа на Окръжен съд – С. следва извода, че „М.“ ЕООД – П. не е придобило собственост върху
недвижимия имот предмет на договора за покупко – продажба обективиран в
нотариален акт за продажба на недвижим имот №г. по описа на нотариус Н. Б., с
рег. № . на НК, като имотът никога не е бил част от патримониума на
дружеството, съответно „М.“ ЕООД – П. не е било негов собственик.
От представените по делото съдебни
решения се налага извода, че процесния недвижим имот „П.“, находящ
се в град П. е общинска собственост, на О.П. Съдът е приел, че недвижимият имот
е публична общинска собственост и не може да бъде предмет на разпоредителна сделка.
От гореизложеното се налага извода, че за ищцовото дружество „М.“ ЕООД – П. не е
възниквало задължение за заплащане на местни данъци и такси за процесния недвижим
имот, тъй като ищцовото дружество не е придобивало собствеността върху същия,
нито пък е ползвало на процесния
недвижим имот.
Следва да се отбележи, че съгласно решение № 6906/10.06.2015г на ВАС по адм. дело №8513/2014г., VII о., решение №13096/03.12.2015г.
на ВАС по адм.д. №3515/2015г., VII о. в процесния случай е неприложим
специалния ред предвиден в разпоредбата на чл.129 от ДОПК за връщане на
недължимо платени суми. В този случай ощетеното лице има право да предяви иск
срещу обогатилия се за негова сметка по реда на гражданското съдопроизводство.
В настоящия случай О.- П. е страна по гражданско правен спор като
собственик на недвижим имот, за който са
заплатени данъци от едно трето лице - ищцовото дружество „М.“ ЕООД – П., а не като административен орган. Установи се,
че за процесния недвижим имот дължимите данък недвижими имот и такса битови
отпадъци в размер на 1 729.82 лева за 2014г. са заплатени от третото лице „М.“ ООД, за което не
е възниквало задължението да заплаща същите. Обогатяването на ответника
произтича от факта, че третото лице е платила негови задължения, като
собственик на недвижимия имот „П.“, находящ се в град
П. и с плащането им е настъпило обедняване на ищеца.
Съдът
намира, за неоснователен довода на ответника, че за процесния недвижим имот „П.“,
град П. не дължи данъци и такси на основание чл.24, ал.1, т.1 и т.10 от ЗМДТ.
Освобождаването по силата на цитираните разпоредби не е безусловно. Съгласно
разпоредбата на чл.24, ал.2 от ЗМДТ същото е поставено в зависимост от начина
на ползване на конкретния имот. Когато имота се ползва със стопанска цел
непряко свързана с дейността на общината какъвто е настоящия случай , същият не
представлява имот по смисъла на чл.24,
ал.1, т.1 и т.10 от ЗМДТ и на общо основание се дължат данък недвижими имоти и
такса битови отпадъци.
Неоснователен
е довода на пълномощника на ответника, че предявения иск е погасен по давност.
Предявеният иск е с правно основание чл.59 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл.110 от ЗЗД за него е приложима общата пет годишна давност. От събраните по
делото доказателства се установи, че първото плащане извършено от ищеца е с
дата 29.04.2014г., а исковата молба е подадена в съда на 30.04.2019г. Следва да
се отбележи, че 29.04. 2019г. е неработен ден, като съобразно правилата приложими
при изчисляването на сроковете в ГПК, срокът изтича на първия присъствен /работен/
ден – 30.04.2019г., поради което предявения иск не е погасен по давност
Предвид
изложената по-горе безспорна фактическа обстановка по делото, съдът приема, че
се установи неоснователно разместване на блага, от патримониума на
ищеца в патримониума на ответника, в размер на исковата сума 1 729.82 лева,
което произтича от един и същи факт – неоснователно платени от ищцовото дружество местни данъци и такси
битови отпадъци. В патримониума на
ищецът е настъпило обедняване в размер на сумата 1 729.82 лева, с която сума Община П. се
е обогатила без основание за сметка на ищцовото дружество.
Съдът приема, че е налице неоснователно обогатяване, подлежащо на
обезщетяване по смисъла на чл. 59 от ЗЗД, тъй като е налице реално обедняване
на ищеца със сумата за която се твърди, че ответната страна се е обогатила за
негова сметка и се установи, че обедняването му е в причинна връзка с
обогатяването на ответната община, чрез заплащането от ищеца на сумата от 1 729.82 лева.
С
извършеното плащане от ищеца, чрез заплащане
на сумата от 1 729.82 лева, представляващи местни данъци и такси и такса битови
отпадъци за недвижим имот „П.“ в град П. е изпълнил едно чуждо задължение, с
което ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцовото дружество.
С оглед
на гореизложеното съдът счита, че искът
с правно основание чл.59 от ЗЗД се явява основателен и доказан по размер. Следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер
на 1 729.82 лева, с която сума ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца в същия размер 1 729.82 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване
на исковата молба в съда – 30.04.2019г..
до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78,
ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 619.43 лева, представляващи държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за един адвокат.
Воден от горните
мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Община П., БУЛСТАТ ***, с адрес град П.
улица, представлявана от Кмета С.Х.Р.да заплати на „М
ДИ СИ“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление град П., район ЕИК ***,
представлявано от управителя С.М.С., съдебен адрес град К., , чрез адвокат А. С., на
основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, сумата в размер на 1 729.82 лева, представляващи
недължимо платени данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за имот УПИ VI, УПИ VIII, УПИ VII, УПИ X
и УПИ XI, квартал втори, по плана на град П., обл. С., съответно с идентификатори: № 55021.501.1512, №
55021.501.1513, № 55021.501.1514, № 55021.501.1515 и № 55021.501.1516 по КККР
на град П. за 2014 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.04.2019
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община П., БУЛСТАТ ***, с адрес град П. улица, представлявана от
Кмета С.Х.Р. да заплати на „М ДИ СИ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление град
П., , ЕИК ***, представлявано от управителя С.М.С., съдебен адрес град К., чрез адвокат А. С.
сумата от 619.43 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия :