Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17
състав, в открито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 3757 по описа на съда за
2021 г., взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба на Е.Д.В. срещу В.В.Т. за признаване правото й на
собственост върху апартамент № 8, находящ се в гр. София, ул. „********
Ищцата
твърди, че от 2006 г. живеела на горепосочения адрес, като упражнявала
фактическа власт върху имота с намерение за своене. Заплащала разноски по
строежа на жилището, правила ремонти и заплащала консумативи.
През
2020 г. ответникът заявил, че е собственик на идеална част от апартамента.
Поради това заявява правен интерес от предявяване на иск за установяване
правото й на собственост върху процесния имот на основание давностно владение.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът В.В.Т. е подал отговор, в който оспорва
предявения от ищцата иск с твърдения, че на основание наследствено
правоприемство от В.Т.Т., собственици на имота са той и еднокръвният му брат Д.,
чиято майка е ищцата. Заявява, че правата на В.Т. ищцата Е.В. признала с
отговора на покана, която той й отправил за заплащане на обезщетение за
ползването на имота. Оспорва, че В. е упражнявала фактическа власт върху апартамента.
Жилището тя обитавала със съгласието на В.Т..
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, обсъди направените от страните доводи, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По предявения главен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС в тежест на ищцата беше да докаже спокойно,
безспорно и явно упражняване на фактическа власт върху процесния имот с
намерение за своене за периода от 2006 г. до 22.03.2021 г.
Фактическият състав на придобивната давност включва
два елемента: владение (непрекъснато и неопорочено упражняване на фактическа
власт върху вещ, която власт може да се упражнява лично или чрез другиго) и
намерение вещта да се свои, което намира външна изява в извършване на действия,
по съдържание съответстващи на правомощията владение, ползване и разпореждане
като част от сложното право на собственост.
Относно обективния елемент – владението следва да се
докаже и срока на неговото упражняване. В случая е необходимо същото да е
продължило десет години непрекъснато или при прекъсване, но за не повече от
шест месеца (чл. 81 от ЗС). Добросъвестно е владението, когато лицето владее
вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена (чл. 70, ал. 1 от ЗС). В случая ищцата не твърди нито едно от
горепосочените обстоятелства, поради което следва да се обсъди дали е упражнявала
фактическа власт върху процесния апартамент № 8 в продължение на десет години.
Не се спори и се установява от приетия по делото
нотариален акт № 65/30.12.1997 г. на І нотариус при НС при СРС, че физически
лица, сред които В.Т.Т. и В.В.Т., като съсобственици на дворно място, находящо
се в гр. София, ул. „********, са учредили на право на строеж върху мястото на
„Р.“ ООД за построяване на жилищна сграда, като за учредителя В.Т.Т. се
построява и му се отрежда в собственост апартамент № 8 на трети етаж, целия със
застроена площ от 68.42 кв.м., заедно с мазе № 6 с площ от 2.44 кв.м. и с
припадащите му се идеални части от общите части на сградата, а на В.В.Т. –
апартамент № 7 на трети етаж, със застроена площ от 79.11 кв.м., заедно с мазе
№ 7 с площ от 2.70 кв.м. и с припадащите му се идеални части от общите части на
сградата.
Видно от удостоверение № 32/02.02.2006 г., жилищната
сграда с административен адрес гр. София, ул. ********е въведена в експлоатация
през 2006 г.
Във връзка с доказване на факта на явното и
необезпокоявано упражняване на фактическа власт върху имота по делото са
представени писмени доказателства и са разпитани две групи свидетели (на всяка
една от страните).
Свидетелите К.К.и Г.П.твърдят, че живеят в сградата, в
която е построен процесният апартамент. Отношението на Е. и на В.към жилището
било еднакво. Всеки от свидетелите е бил домоуправител в периода от
построяването на сградата и до момента. Входните такси и вноски за ремонтни
разходи заплащала Е., тъй като В.бил безработен. К. чул от В.да казва, че Е. носела
парите, тъй като той бил безработен и се грижел за детето.
Свидетелят П. заявява, че В.и Е. живеели в апартамент
№ 8 от края на 2007 г. Сметките за входа заплащали както Е., така и В..
Свидетелят М.К.-Т.излага подробни показания за
обитаването на апартамент № 8 и отношението на живущите към жилището. Като бивша
съпруга на В.Т., бракът с когото е бил прекратен през 2006 г., М.живеела в
апартамент № 7, а В., Е. иД. – в апартамент № 8. Двата апартамента били
свързани с врата, която по-късно била затворена. В.ходел при М.и се хвалел, че
неговият ремонт е много по-успешен. Докато работел на Малдивите, в Бахрейн и в
ЮАР спечелил достатъчно пари, за да обзаведе апартамента. Похвали се, че е
закупил кухня на „Бош“ на стойност 10 000 лева.
В.демонстрирал изключително чувство за собственост и
това била една от причините да не се разбират с бившата си съпруга. След
окончателно затваряне на вратата, която свързвала двата апартамента останала
обща тераса. Между М.и В.възниквали спорове, свързани с тази обща врата, с
общата тераса и с имот, който притежавали в гр. Враца. На терасата имало теч,
но когато М.повдигала въпроса за ремонт, В.казвал, че е собственик на жилището
и ще си прецени за терасата, за апартамента в гр. Враца и не давал да се
обсъжда темата за собствеността и ремонтите. В.никога не заявявал, че апартамент
№ 8 не е само негов.
Като майка на ответника В.Т. заявява, че синът й е бил
касиер на блока и когато събирал таксите за месеца, баща му В.казал, че като
собственик преценява да плати таксите в края на годината.
Свидетелят знае, че след смъртта на В.Т. на 05.08.2020
г. В. и Е. като майка на непълнолетния брат на ответника -Д. водили разговори
за апартамент № 8 и за разрешаване на въпросите, свързани с възникналата
съсобственост между двамата братя.
Свидетелят Н.Н.разказва, че е посетил процесния
апартамент към края на 2020 г. като оценител в консултантска къща „А.“. В.Т. се
обадил във фирмата, за да поиска оценка на имота с цел делба. При посещението В.
отворил входната врата на блока, а Е.В. го допуснала в апартамент № 8.
При разговор с В. свидетелят останал с впечатлението,
че знае за целта, с която се прави оценката – делба на дялове.
За да се приеме, че В. е започнала да свои вещта, е
необходимо да се докаже реализиране на такова действие от нейна страна, което
несъмнено води до извода, че се е считала за собственик на имота. Характерът на
тези действия следва да е от такова естество, че да изключва собственическите
права на В.Т., а след смъртта му – и тези на съсобственицитеД. Т. и В.Т..
Данни за действия, поставящи началото на давностно
владение от момента, в който Е.В. е заживяла в процесния апартамент № 8 до
датата на подаването на исковата молба, по делото не се съдържат. Свидетелите К.
и П. са единодушни относно началния момент, в който В.Т. е заживял в имота
заедно с Е.В. и синът имД. – в края на 2007 г. Всеки от тях заявява, че Е.В. е
заплащала входни такси. В показанията им не се съдържат реализирани от нея
действия, които да я сочат като собственик на апартамент № 8 вместо
този, който двамата свидетели знаят като действителен собственик – В.Т..
Напротив, показанията на св. М.К.-Т.са подробни,
последователни и обективни, поради което съдът ги кредитира. Този свидетел
излага подробно, че В.Т. е проявявал собственически права не само по отношение
на процесния апартамент, но и към други техни общи имоти. Открито е заявявал,
че той ще реши дали и кога ще се извърши ремонт на теча на общата тераса (чието
съществуване се установява и от споделеното от ищцата В. със свидетеля Н. при
срещата им по повод оценка на процесния апартамент), кога ще заплати дължимите
такси за входа, дали и какво да се предприеме с имота в гр. Враца. В.Т. е
заплащал за ремонтите и обзавеждането на апартамента. Макар и свидетелят М.К.-Т.да
е майка на ответника В.Т., нейните показания съдът преценява с оглед останалите
данни по делото. Ищцата не представя никакви писмени доказателства, че е
извършила разходи за жилището със собствени средства, че е заплащала данъци или
че без знанието и съгласието на действителния собственик В.Т. е демонстрирала действия
на разпореждане с имота.
Годни за установят начало на давностно владение
доказателства не бяха ангажирани по делото. Гласните доказателства на
разпитаните по делото свидетели не описват действия, от които да се направи
извод, че ищцата е своила имота. Обитаването му наред със собственика В.Т. не е
равнозначно на владението като фактическо състояние, годно да породи право на
собственост при непрекъснатото му упражняване в предвидения в закона срок.
Не представляват действия, манифестиращи своене на апартамента,
спорадични плащания от ищцата на входни такси, които и без друго се дължат от В.
като обитател на имот в сградата в режим на етажна собственост. Такова
задължение би имал и държател на имот (наемател или заемател), в който се намира
на основание, различно от владението като факт, относим към придобивната
давност.
В. не е манифестирала спрямо собственика В.Т., че започва
да владее процесния апартамент за себе си, нито е отблъснала неговото владение,
а напротив – намирала се е в имота по силата на правоотношение, съответстващо
по съдържание на договор за заем за послужване. Ищцата не е осъществила нито
едно явно и недвусмислено действие, попадащо в съдържанието на владението като
фактическа власт, задължителен елемент от сложния състав на придобивната
давност, с което да е отблъснала установеното през 2007 г. владение на семейството
на собственика В.Т.. През целия исков период тя е имала качеството държател, а
предприеманите от нея действия в имота са били търпими и извършвани изцяло със
санкцията на собственика.
Такива действия не се доказа В. да е демонстрирала и
след 05.08.2020 г. спрямо наследниците на В.Т..
Тъй като не се доказа ищцата не е владяла процесния имот
явно и спокойно, със съзнанието на собственик през посочения период, нито да е
установила десетгодишно необезпокоявано и неоспорвано владение, предявеният иск
за собственост на оригинерно придобивно основание е неоснователен и недоказан и
подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на
ответника. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 3 294 лева, което В.Т. е заплатил на адв. В. в брой при подписване на
договора за правна помощ и съдействие на 18.08.2021 г.
Представителят на ищеца е възразил за прекомерност на
възнаграждението. Възражението е неоснователно. Неговият размер се определя
според материалния интерес и възлиза на сумата от 3 090.69 лева. Видът на
предявения иск, извършените по делото процесуални действия и оказаната от адв. В.
защита обосновават липсата на прекомерност на определеното между него и клиента
му възнаграждение от 3 294 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Д.В., ЕГН ********** срещу В.В.Т., ЕГН ********** иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС за признаване правото й на
собственост на основание давностно владение в периода 2006 г. – 22.03.2021 г.,
на следния недвижим имот: апартамент № 8 с идентификатор 68134.900.756.1.8,
находящ се в гр. София, ул. „********, ет. *, състоящ се от антре, дневна с
кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, мокро помещение, две тераси, със
застроена площ от 68.42 кв.м., при съседи: от две страни – улица, апартамент №
6, апартамент № 7, заедно с мазе № 6 с площ от 2.44 кв.м., при съседи: коридор,
мазе № 5, общи части, ателие № 2 и заедно с припадащите му се идеални части от
общите части на сградата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Е.Д.В., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на В.В.Т., ЕГН
**********, с адрес *** сумата от 3 294 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: