РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 28.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 14 / 2021 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 151, ал. 2 от ЗДвП, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК, във вр. с т. 10 от Приложение 1, във вр. с и т. 58 и т. 61 от Приложение 1 на Наредба № 3 от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории, издадена от министъра на здравеопазването.
В Ловешкият административен съд е постъпила жалба от К.С.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Решение 906р-8576/02.12.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-Ловеч. В лаконичната жалба се сочи, че обжалваното решение е „неправилно и незаконосъобразно“, като са цитирани мотивите на обжалваното решение, след което се сочи, че: „административният орган е допуснал нарушения, както от процесуално, така и от материално естество“, като се излага, че „подробни съображения ще развия в съдебно заседание“. В заключение се иска отмяна на Решение 906р-8576/02.12.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-Ловеч.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Б. от ЛАК, който не сочи доказателства, въпреки указанията на съда в две съдебни заседания на 21.04.2021 г. и на 23.06.2021 г., като не представя и изисканото служебно от съда копие на ЕР на ТЕЛК, като от страна на жалбоподателя не е внесен и депозит за допуснатата служебно от съда съдебно-медицинска експертиза. В съдебно заседание на 23.06.2021 г. адв. Б. сочи, че доверителят му получава минимална пенсия и не е в състояние да заплати депозит за вещо лице. В същото съдебно заседание адв. Б. заявява, че няма да сочи доказателства, като не оспорва допълнително изисканото от съда и представеното ЕР на ТЕЛК на л. 51 от делото, както и писмото на ТЕЛК – Ловеч вх. № 1800/01.06.2021 г. на л. 50 от делото, което съдържа отбелязване, че ЕР № 1209 от заседание 079/23.05.2006 г. на ТЕЛК е влязло в сила на 30.05.2006 г. В съдебно заседание на 23.06.2021 г. в пренията по същество адв. Б. сочи, че е допусната техническа грешка, като на две различни места в мотивите на обжалваното решение е изписана различна година на цитираното ЕР № 1209 от заседание 079/23.05.2006 г. на ТЕЛК, което според оспорващия представлява процесуално нарушение и е основание за отмяна на обжалвания административен акт. Процесуалният представител на жалбоподателя сочи, че ще изложи допълнителни аргументи в писмена защита, каквато не е представена. От страна на оспорващия липсва искане за присъждане на разноски.
Ответникът Началник сектор „Пътна полиция“, към ОДМВР – Ловеч – не се представлява в съдебно заседание, като липсва и писмен отговор от ответника, като не е представено и писмено становище.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Жалбата е неоснователна.
При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за законосъобразен.
Независимо от пасивността на двете страни по делото, съдът служебно събра допълнителни писмени доказателства, извън представените с първоначалната административна преписка от ответника, като служебно допусна и съдебно-медицинска експертиза, която не беше изготвена поради невнасяне на депозит от жалбоподателя, чийто процесуален представител заяви, че жалбоподателят няма да внася депозит за СМЕ, поради липса на средства, като съдът указа на жалбоподателя чрез неговия процесуален представител, че горното обстоятелство ще бъде съобразено с оглед разпоредбите на чл. 160 и чл. 161 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
Оспореното Решение 906р-8576/02.12.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-Ловеч е издадено от компетентен орган съгласно чл. 4, ал. 1 от приложимата Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, а именно началникът на съответното структурно звено по регистрация „Пътна полиция“ при ОД на МВР, съгласно представеното удостоверение на лист 36 от делото, в това му качество.
Ето защо видно от удостоверение на л. 36 от делото, издателят на обжалваното решение Н.Н.е разполагал с компетентност да издаде същото към датата на издаването му. Липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно спазването на установената форма съдът намира, че оспореното решение е издадено в установената от закона форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59 от АПК.
Видно е, че процесното решение отговаря на всички изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК - съдържа наименование на органа, който го е издал, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването на ИАА, които с оглед предмета на същото не следва да бъдат по-подробни, като съдържа и разпоредителна част, а също и реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 от АПК. Следва да се отбележи, че мотивите на административния акт могат да се излагат и отделно в самата административна преписка /каквато е константната съдебна практика/, поради което съдът приема, че мотиви се съдържат и в административната преписка, конкретно в предложение до Началник сектор „ПП“ на л. 6 от делото.
Ето защо предвид достатъчно подробните с оглед предмета на оспореното решение мотиви /фактически основания/ съдът намира, че не е нарушена формата на административния акт.
При това положение установи се по делото, че Решение 906р-8576/02.12.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-Ловеч отговаря на всички изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Ето защо при липса на каквото и да било нарушение относно реквизитите за форма на това основание искането за отмяна на заповедта е неоснователно.
По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила. От жалбоподателя не са посочени доводи за нарушение на административнопроизводствените правила, а твърдението на жалбоподателя, че е допусната техническа грешка в мотивите на обжалваното решение, като на две различни места в мотивите е изписано едно и също ЕР на ТЕЛК, но с различна година на издаването съдът намира за неоснователно.
Видно от мотивите на Решение 906р-8576/02.12.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-Ловеч, в третия абзац на мотивите е изписано ЕР № 1209/23.05.2006 г на ТЕЛК, а в шестия абзац е изписано същото ЕР на ТЕЛК, но със сгрешена година на издаване, като е изписано ЕР № 1209/23.05.2016 г на ТЕЛК. Съдът намира, че допуснатата техническа грешка само в годината на цитираното ЕР на ТЕЛК не може да бъде квалифицирана като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, след като в трети абзац на мотивите на решението ЕР на ТЕЛК е изписано с правилната година на издаване 2006 г., още повече, че същата техническа грешка е допусната само в мотивите, а не и в диспозитива на обжалваното решение.
Ето защо липсва отменително основание по чл. 146, т 3 от АПК.
От жалбоподателя не се сочат конкретни основания за противоречие на обжалваното решение с материалния закон. Съдът служебно извърши проверка и за наличие на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК, като констатира, че обжалваното решение съответства на материалния закон.
Както беше посочено по-горе, от страна на жалбоподателя липсват доказателствени искания, като жалбоподателят не внесе депозит за служебно допуснатата от съда СМЕ, поради което и същата беше заличена, като съдът указа на жалбоподателя последиците по чл. 160 и чл. 161 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
Видно от писмо вх. № 1800/01.06.2021 г. на ТЕЛК – Ловеч на л. 50 от делото, ЕР № 1209 от заседание 079/23.05.2006 г. на ТЕЛК е влязло в сила на 30.05.2006 г., като след същото ЕР на ТЕЛК не са издавани последващи ЕР на ТЕЛК.
Горното е безспорно между страните, като се признава и от процесуалния представител на жалбоподателя в с.з. на 23.06.2021 г.
Следва да се посочи, че предмет на настоящото дело не е законосъобразността на ЕР № 1209 от заседание 079/23.05.2006 г. на ТЕЛК, което е влязло в сила на 30.05.2006 г., поради което хипотетични възражения относно вписаните в същото ЕР № 1209 от заседание 079/23.05.2006 г. на ТЕЛК заболявания на жалбоподателя са неотносими към предмета на настоящото дело.
При преценка за съответствието на обжалваното решение с материалния закон е достатъчно да се отчете обстоятелството, че ЕР № 1209 от заседание 079/23.05.2006 г. на ТЕЛК е влязло в сила на 30.05.2006 г., като при липса на последващи издадени други ЕР на ТЕЛК спрямо жалбоподателя, следва да се приеме, че вписаното в същото ЕР на ТЕЛК отразява обективното състояние на жалбоподателя К..
Видно от съдържанието на ЕР № 1209 от заседание 079/23.05.2006 г. на ТЕЛК, което е влязло в сила на 30.05.2006 г., в същото са описани диагнози, които фигурират в т. 58 и т. 61 от Приложение 1 на Наредба № 3 от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории, издадена от министъра на здравеопазването.
Съгласно т. 10 от Приложение 1 на Наредба № 3 от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории – При наличие на повече от едно заболяване, всяко от които изисква индивидуална преценка, заключението за физическа годност се дава от ТОЛЕК.
Съгласно чл. 151, ал. 2 от ЗДвП - Свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило X клас и при наличие на условията по ал. 1, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и което успешно е издържало изпит за водач на моторно превозно средство.
Изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства (МПС) и кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, както и условията и редът за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от категориите по чл. 150a, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, са уредени в Наредба № 3 от 11.05.2011 г., издадена от министъра на здравеопазването /обн., ДВ, бр. 39 от 20.05.2011 г./, наричана за краткост Наредбата. Според правилата на посочения нормативен акт водачите на моторни превозни средства и кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС трябва да отговарят на изискванията за физическа годност за категорията, която притежават, съответно категорията, за която придобиват правоспособност.
Съгласно чл. 3 от Наредбата - Физическата годност на водачите и на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС се установява чрез: 1) медицински преглед/и за установяване на здравословното състояние по отношение на изискванията за физическа годност към водачите на МПС и кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от съответните категории, и 2) заключение за съответствието на здравословното състояние на лицето с изискванията за физическа годност към водачите на МПС и на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС.
Изискванията за физическа годност към водачите на МПС и кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС са определени в приложение № 1 към Наредбата чрез посочване на заболяванията и състоянията, при наличието на които се налагат ограничения за получаването на свидетелство за управление на МПС в зависимост от категорията на МПС.
Както беше посочено по-горе, видно от влязлото в сила ЕР № 1209 от заседание 079/23.05.2006 г. на ТЕЛК, в същото са посечени две заболявания по т. 58 и т. 61 от Приложение 1 на Наредба № 3 от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории.
Ето защо правилно издателят на обжалваното решение е посочил, че съгласно т. 10 от Приложение 1 на Наредба № 3 от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории – При наличие на повече от едно заболяване, всяко от които изисква индивидуална преценка, заключението за физическа годност се дава от ТОЛЕК.
В процесния случай няма решение на ТОЛЕК, поради което правилно е постановен обжалвания отказ за издаване на свидетелство за управление на МПС на жалбоподателя К..
В допълнение на горното следва да се посочи, че съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредба № 3 от 11.05.2011 г. – Лице, получило заключение за физическата си годност за придобиване на правоспособност за управление на МПС от ТОЛЕК или Транспортната централна лекарска експертна комисия (ТЦЛЕК), при необходимост от последваща оценка на физическата годност се преосвидетелства отново от ТОЛЕК, съответно ТЦЛЕК.
Предвиден е и специален ред за обжалванията на решенията на ТОЛЕК и Транспортната централна лекарска експертна комисия (ТЦЛЕК) в разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 3 от 11.05.2011 г., поради което само при обжалване по този специален ред могат да се разглеждат и конкретни хипотетични доводи на жалбоподателя относно неговото здравословно състояние и възможността му да отговоря на изискванията за физическа годност за управление на МПС.
Ето защо, както беше посочено по-горе, съдът в настоящото производство не извършва проверка за законосъобразност на ЕР № 1209 от заседание 079/23.05.2006 г. на ТЕЛК, влязло в сила на 30.05.2006 г.
Видно е, че обжалваният отказ е законосъобразен предвид посочените в ЕР № 1209 от заседание 079/23.05.2006 г. на ТЕЛК диагнози на жалбоподателя, които фигурират в т. 58 и т. 61 от Приложение 1 на Наредба № 3 от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории.
Ето защо липсва отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, като съдът намира, че обжалваното решение съответства и на целта на закона – чл. 146, т. 5 от АПК.
С оглед съображенията, изложени по-горе, съдът намира, че Решение 906р-8576/02.12.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-Ловеч е законосъобразно, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
От страна на ответника не се претендират разноски за юрисконсулт, като ответникът не е представляван от юрисконсулт, поради което и съдът не следва да се произнася „плюс петитум”
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на К.С.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Решение 906р-8576/02.12.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-Ловеч, с което на жалбоподателя е отказано издаване на свидетелство за управление на МПС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: