№ 481
гр. Русе, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20244500500832 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от д-р ГТТ, представляващ „МЕДИКАЛ ИНВЕСТ –
Медико- диагностична лаборатория Прима Лаб“ ООД чрез адв. К. К АК Русе против
решение № 842/13.06.2024 г., постановено по гр. д. № 6859/2023 г. на Русенския
районен съд в частта, с която са уважени предявените против него от М. Б. Г. искове за
сумите: 2559,60 лв.- обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот с адм.
адрес гр. Русе, ул. „Църковна независимост“ №1 след прекратяване на договора за
наем по отношение на същия, сключен на 20.09.2021 г. със срок на действие до
30.09.2022 г.; 104,77 лв.– лихва за забава върху тази главница за периода до 22.12.2023
г.; 130 лв. – обезщетение за разходи за отправяне на нот. покана за освобождаване на
имота, ведно със законната лихва за забава върху главниците от завеждането на иска –
22.12.2023 г. до окончателното плащане, както и е осъден да й заплати сумата в размер
на 668,40 лв. – разноски по делото по компенсация. Решението се обжалва и в частта,
в която РРС е уважил предявените против дружеството искове от С. Б. Р. за сумите:
2325 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на същия имот от прекратяването на
договора до 22.12.2023 г.; 88,24 лв. – лихва за забава върху тази главница за периода до
22.12.2023 г.; 130 лв. – обезщетение за разходи за отправяне на нот. покана за
освобождаване на имота, ведно със законната лихва за забава върху главниците от
завеждането на иска – 22.12.2023 г., до окончателното плащане, както и в частта за
1
присъдените в полза на тази ищца 736,08 лв. – разноски по делото по компенсация.
Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваните части е неправилно. Заема
позиция, че реално платените от него суми на ищцата С. Р. са в двоен размер, тъй като
когата плащал на ръка, тя получавала и частта, дължима за М. Г.. Заявява, че когато
превеждал дължимото обезщетение по банков път, превеждал по две отделни банкови
сметка, на всяка от ищците поотделно. Възразява, че неоснователно
първоинстанционният съд не съобразил ангажираните от него свидетелски показания,
че оставените и предавани на ръка парични суми на ищцата Р. са за целия наем, а не
само за нейната част от него. Въвежда оплакване, че незаконосъобразно районният съд
не отчел в мотивите си, че двете ищци са възпретяствали и не са му съдействали да
получат ключа и достъпа до процесните помещения, считано от 01.09.2023 г.
Жалбоподателят твърди още, че неправилно районният съд не обсъдил в мотивите си
показанията на неговия свидетел, че ищцата Г. е знаела, че помещенията са свободни,
но е заявила, че по съвет на адвоката си няма да променя партидата на ел.
захранването, за да го изнудват зда плаща обезщетение вместо наем. Възразява, че
районният съд не обсъдил и свидетелските показания, че представляващият ответното
дружество многократно е молил ищците да му осигурят достъп за изнасянето на
специфична и годна за работа мед. апаратура и са го принудили да закупи отново
същата, за да може да извършва съответните изследвания. Претендира отмяна на
решението в обжалваните от него части и постановяване на ново, с което исковете
против него да се отхвърлят изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемите страни С. Б. Р. и М. Б. Г., и двете чрез адв. В. Д. АК Русе
оспорват основателността на жалбата по съображенията, изложени в отговора по чл.
263 ГПК. Искат решението да бъде потвърдено в обжалваните части като правилно и
законосъобразно. Претендират разноски пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно и субективно съединени
искове от С. Б. Р. и М. Б. Г., и двете чрез адв. В. Д. АК Русе против „МЕДИКАЛ
ИНВЕСТ – Медико- диагностична лаборатория Прима Лаб“ ООД.
Обосноваващите претенции на ищците са, че те като съсобственици на недв.
имот от една страна и ответното дружество от друга страна са били в трайни наемни
отношения, като последният сключен договор за наем между тях е от 20.09.2021 г. със
срок до 20.09.2022 г. Заявяват, че малко преди изтичането му д-р Т ги уведомил, че
скоро му предстои преместване на лабораторията на друг адрес. Устно се споразумели
да не подписват нов договор за наем или анекс към стария. Д-р Т лично се ангажирал
да освободи наетото помещение най-късно до 31.08.2023 г. като вместо наем щял да
2
им заплаща обезщетение за ползване на имота в размер и в сроковете, съгласно т. 1.5
от договора за наем от 20.09.2021 г. Твърдят, че към 31.08.2023 г. помещението не било
освободено. Натрупани били неизплатени наеми за минал период и суми за
обезщетение за ползване на имота, което ги принудило да го поканят с нот. покана на
17.10.2023 г. да се издължи. До завеждане на исковата молба обаче нито помещението
било освободено, нито дължимите суми изплатени, в т. ч. и за консумативи за имота.
Претендират, след уточнения на исковите си претенции, в т. ч. и след допуснато в о. с.
з. на 10.06.2024 г. увеличение на две от тях следните суми: за ищцата С. Б. Р.: - 306,40
лв. – неплатен наем до прекратяването на договора, от които 270 лв. за цял месец и
36,40 лв. – частично за м.юни 2022 г.; лихва за забава върху тази главница за периода
до 22.12.2023 г. – общо 43,86 лв.; 2430 лв. - обезщетение за ползване на имота след
прекратяване /изтичане/ на договора за наем за периода от прекратяването до
22.12.2023 г./вкл./; лихва за забава върху тази главница за периода до 22.12.2023 г. –
88,24 лв.; 150 лв. - за заплащане на консумативни разноски за ел. енергия за имота и за
такса за възстановяване на прекъснато захранване; 130 лв. - за разходи за отправяне на
нот. покана за освобождаване на имота и на ищцата М. Б. Г.: 270 лв. – неплатен наем
до прекратяването на договора; лихва за забава върху тази главница за периода до
22.12.2023 г. – 32,38 лв.; 2700 лв. - обезщетение за ползване на имота след
прекратяване/изтичане/ на договора за наем за периода от прекратяването до
22.12.2023 г. /вкл./; 104,77 лв. лихва за забава върху тази главница за периода до
22.12.2023 г.; 150 лв. - за заплащане на консумативни разноски за ел. енергия за имота
и за такса за възстановяване на прекъснато захранване, като и двете ищци претедират
и законна лихва за забава от завеждането на иска до окончателното плащане върху
претендираните от тях главници с изключение на тази за разходите за консумативи за
имота. Претендират и разноски.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК ответникът - „МЕДИКАЛ ИНВЕСТ -
МЕДИКО - ДИАГНОСТИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ ПРИМА ЛАБ“ ООД- Русе оспорва
предявените искове. Признава, че ищците са съсобственици при равни дялове на
недвижим имот в гр. Русе, ул. „Църковна независимост“ № 1, че са били в
дългогодишни наемни правоотношения, като последно бил сключен договор за наем
от 20.09.2021 г. със срок на действие до 30.09.2022 г., след изтичането на който
страните постигнали устна уговорка да продължи да ползва помещението до края на
м. август 2023 г., за което да дължи обезщетение за ползване в същия размер като
месечния наем по предходния договор. Ответникът оспорва твърденията, че има
неизплатени задължения по договора, както и за уговореното обезщетение за ползване
и консумативни разноски. Твърди, че плащал на ищците по банков път и внасял в НАП
дължимия от него данък. За месеците, за които нямало банков превод твърди, че
плащал в брой и изцяло по изрично настояване на ищцата С. Б., тъй като правела
ремонт и се нуждаела от пари в брой. Заявява, че парите за наем й били предавани от
3
различни служители и лица. Възразява, че при първоначалното наемане на
помещението през 2003 г. сторил разходи за ремонт на имота, въпреки че плащал и
наем. Уговорили се с ищците тези 4 наема да бъдат приспаднати при приключване на
наемните им правоотношения, което не било сторено и до момента. Заема позиция, че
имотът е освободен на 17.08.2023 г., когато изнесъл от помещението своите вещи,
ползвайки услугите на професионална фирма. Признава, че в него е останал апарат,
който не можел да изнесе поради преустройства и създадени от собственичките
затруднения. Заявява, че ищците умишлено не закривали партидите му, за да си
създават доказателства против него. Претендира отхвърляне на предявените против
него искове и присъждане на разноски.
С обжалваното в настоящото производство решение районният съд уважил,
респ. отхвърлил предявените претенции досежно дължимите по договора за наем от
20.09.2021 г. суми, съобразно заключението на приетата по делото СИЕ. Приел за
изцяло неоснователни исковете за присъждане на консумативни разноски за ел.
енергия и такса за възстановяване на ел.захранването. В тези части решението е
необжалвано и като такова е влязло в законна сила. Относно уважените претенции на
ищците, спорът по които е пренесен и пред настоящата инстанция приел, че страните
след изтичане на срока на договора за наем от 20.09.2021 г. са постигнали уговорка за
ползване на имота до м. август, 2023 г. и за размер на обезщетението. Позовал се на
заключението на вещото лице, съгласно което до края на м. август общо дължимите
суми за ищцата Р. възлизат на 1110 лв., а за ищцата Г. на 1344,60 лв. За последните три
месеца от 2023 г. приел, че ответникът дължи на ищците обезщетение в размера по
т.4.2 от договора /150 % от уговорения наем/, тъй като през този период ползването на
имота е продължило от ответника извън обхвата на устната уговорка между страните,
при изрично противопоставяне на ищците, доказателство за което е и отправената от
тях нот. покана. За недоказани приел твърденията на ответника, че им предал
ключовете за обекта, както и че липсващите плащания по банков път са правени в
брой на ищцата Р.. Поради това приел, че за месеците октомври, ноември и декември
2023 г. ответникът дължи на всяка от ищците по 405 лв. на месец или общо по 1215 лв.
за всяка от тях. Така уважил иска на ищцата Р. за обезщетение за ползване след
изтичане на договора от 20.09.2021 г. за сумата от 2325 лв., а на ищцата Г. за сумата от
2559,60 лв. и ги отхвърлил за горницата над тях. Уважил изцяло и претенциите им за
мораторна лихва, съответно за по 88,24 лв. и 104,77 лв., както и за по 130 лв. разходи
за нотариална покана. Присъдил разноски по компенсация, съобразно
уважената/отхвърлената част от исковете.
Съдът, предвид пределите на въззивното производство, очертани с
въззивната жалба, след преценка на всички събрани доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
4
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл.269 ГПК, намира, че
Решение № 842/13.06.2024 г., постановено по гр. д. № 6859/2023 г. на Русенския
районен съд е валидно, но частично недопустимо в обжалваните части.
На първо място, въззивният състав констатира, че районният съд се е
произнесъл свърхпетитум по претенциите на ищците за обезщетение за периода от
01.10.2022 г. /след прекратяване на срочния договор от 20.09.2021 г./ до 31. 08.2023 г.
Съгласно молба-уточнение на л. 74 от делото от 22.04.2024 , подадена от адв. Д. за
този период се претендират 810 лв. общо за ищцата Р. – за м. февруари, юли и август,
2023 г. по 270 лв. и 1080 лв. общо за ищцата Г. – за м. февруари, юни, юли, август,
2023 г. по 270 лв. Първоинстанционният съд обаче е приел, че за този период им се
следват 1110 лв. за Р. и 1344,60 лв. за Г. /л. 5 и л. 6 от решението/, съгласно първия
вариант на заключението на СИЕ. Поради това решението в частта, в която на ищцата
Р. е присъдена сумата над 810 лв. до 1110 лв., или за присъдените й свръхпетитум 300
лв. и за ищцата Г. сумата над 1080 лв. до 1344,60 лв., или за присъдените й
свръхпетитум 264,60 лв., като недопустимо следва да се обезсили.
Претенциите на ищците за заплащане на обезщетение за ползване на имота
след 31.08.2023 г. първоначално са заявени в размер на по 270 лв. месечно.
Впоследствие, с молба, приложена на л. 74, ищците искат тяхното увеличение от 270
лв. на 405 лв. месечно, или по 1620 лв. /за 4 месеца- септември, октомври, ноември и
декември, 2023 г. по 405 лв./, позовавайки се на клаузата на т. 4.2 от договора от
20.09.2021 г., предвиждаща увеличен размер на обезщетението – 150 % от месечния
наем, която уговорка е приложима при ползване на имота след прекратяването на
договора при противопоставяне от страна на наемодателите и липса на други
уговорки.
С протоколно определение от 10.06.2024 г. първоинстанционният съд допуснал
поисканото увеличение на предявените от ищците искове по чл. 236, ал. 2 ЗЗД в
размер на по 540 лв. за всяка от тях. Настоящият състав намира така постановеното
определение за незаконосъобразно, а произнасянето на съда над първоначално
заявения размер на претенциите от по 270 лв. на месец за периода след 31.08.2023 г. за
недопустимо. Това е така, защото за първи път в хода на процеса, едва с молбата от
22.04.2024 г. ищците се позовават на клаузата на т. 4.2 от договора за наем от
20.09.2021 г., която по своята същност има неустоечен /санкционен/ характер. На
практика с поисканото изменение, ищците едновременно изменят основанието на
своите претенции и техния размер, което съгласно чл. 214 ГПК е недопустимо. Поради
това обжалваното решение в частта, в която са уважени исковете на двете ищци за м.
септември, октомври и ноември, 2023 г. за сумата над 810 лв. до присъдения размер от
1215 лв. следва да се обезсили и производството по тях да се прекрати.
Решението е недопустимо и в частта, в която първоинстанционният съд се е
5
произнесъл по иска на Мариана Г. за 130 лв. сторени от нея разходи за нотариална
покана. Видно от протокола от о. с. з. от 10.06.2024 г. процесуалният й представител
изрично е заявил, че такива от нея не се претендират, като по този начин е десезирал
съда с този иск. Поради това решението и в тази част следва да се обезсили и
производството по него да се прекрати.
Относно правилността на решението в обжалваните части, съдът намира
следното:
Определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на
сезирания съд. За да определи действителното основание на спорното материално
право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата
молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и
от заявеното в петитума искане за защита.
Липсва спор между страните, че последният сключен между тях писмен
договор за наем относно процесния имот е от 20.09.2021 г., който е прекратен, считано
от 01.10.2022 г. поради изтичане на срока. Налице са съвпадащи твърдения и на двете
страни, че след това са постигнали устна уговорка ответникът да продължи да ползва
имота до 31.08.2023 г., за което да дължи обезщетение за ползване в същия размер
като месечния наем и в сроковете, съгласно т. 1.5 по преходния, вече прекратен,
договор за наем от 20.09.2021 г. Правилно в обжалваното решение районният съд е
приел, че това е допустимо от закона съглашение, което има силата на закон за тези,
които са го сключили. При тези безспорно установени обстоятелства, по които липсва
какъвто и да било спор между страните, настоящият състав намира, че за периода от
01.10.2022 г. до 31.08.2023 г. те са били обвързани от неформален, устен, срочен
договор за наем, по който ответникът е дължал цена за наетото помещение в размер на
по 270 лв. на всяка от ищците. Видно и от приложените доказателства, именно на това
основание ответникът е заплащал по банков път, а ищците са приемали тези плащания.
Поради това претенциите на ищците за периода от 01.10.2022 г. до 31.08.2023 г.
намират своето основание в чл. 228 ЗЗД, а не в чл. 236 ЗЗД, уреждащ в едната си
хипотеза трансформиране на срочен в безсрочен договор, за което липсват каквито и
да било твърдения в случая, а в другата си хипотеза –продължило след изтичане на
срока на договора ползване при изрично противопоставяне от страна на наемодателя,
което за този период също не се твърди.
Първоинстанционният съд, макар и да е дал неправилна правна квалификация,
е събирал доказателства, разгледал е и се е произнесъл въз основа на твърдените в
исковата молба факти, обосноваващи предявените искове. Следователно, обжалваното
решение не е недопустимо поради грешно дадена правна квалификация, поради което
настоящата съдебна инстанция следва да разгледа повдигнатият материалноправен
спор по същество. В този смисъл съдът съобразява е Решение № 45/20.04.2010 г.,
6
постановено по т. д. № 516/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.
Надлежно заявените с молбата-уточнение от 22.04.2024 г. и формулирания с нея
петитум претенции- 810 лв. за Р. /за м. февруари, юли и август, 2023 г./и 1080 лв. за Г.
/за м. февруари, юни, юли и август, 2023 г./ правилно са приети от районния съд за
основателни и доказани по размер, съобразно приетата СИЕ. Оплакванията на
ответника във въззивната жалба са неоснователни. Първоинстанционният съд, след
внимателен и прецизен анализ е приел, че свидетелските показания относно
осъществявани плащания в брой на дължимия наем са общи и взаимно противоречиви.
Правилно е приел също така, че предвид дългогодишните наемни взаимоотношения
между страните, не е ясно дали касаят процесния период /в частност показанията на
св. А/. Действително, твърденията на ответника за плащания на ръка частично се
доказват с направеното от процесуалния представител на ищците в о. с. з. на
10.06.2024 г. признание, че ищцата Р. е получила на ръка 270 лв. при еднократното си
идване. Това признание, обсъдено в съвкупност със събраните свидетелски показания
безспорно сочи, че е имало и плащания на ръка на тази ищца. Предвид липсата обаче
на каквато и да било конкретика в показанията на ангажираните от ответната страна
свидетели относно дати и платени суми- „не мога да си спомня какъв е размера на
наема“, „не помня какви суми съм плащала на ръка“ /св. А/, „може би 5- 6 пъти“,
„сумите точно не мога да се сетя- може би 400 лв.- 500 лв. и в плик ги е оставял“ /св.
Петрова/, правилно районният съд е приел за недоказани твърденията на ответника за
пълно изпълнение на задълженията му по неформалния договор за наем. В тази връзка
следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 77 ЗЗД овластява длъжника да откаже
заплащане по договора, ако кредиторът не му издава разписка. Тази разпоредба
удостоверява волята на закона да се удостовери плащането с документ и пълната
възможност да се снабди длъжникът с такъв документ, което е нужно за сигурността
на гражданския оборот. Като не се е възползвал от това си право, ответникът сам се е
поставил в невъзможност да докаже твърдяното от него своевременно погасяване на
задължението си за заплащане на наемна цена за процесния период. Предвид
изложеното, предявените искове за неплатена наемна цена за периода от 01.10.2022 г.
до 31.08.2023 г. до размер на 810 лв. за ищцата Р. и 1080 лв. за ищцата Г. са
основателни и правилно са уважени от районния съд. Наведените в отговора на
исковата молба възражения за уговорка между страните за компенсиране на 4 наемни
вноски заради сторени от наемателя подобрения при приключване на наемите
отношения са неоснователни като недоказани.
Претенциите на ищците за заплащане на обезщетение за ползване на имота след
31.08.2023 г. правилно са квалифицирани от районния съд по чл. 236, ал. 2 ЗЗД,
доколкото се твърди, че ползването на имота е продължило при изричното
противопоставяне на наемодателите. По отношение на тях относно надлежно заявения
им размер от по 270 лв. месечно /както е по първоначалната искова молба/ съдът
7
намира решението в частта, в която те са уважени за неправилно. Съображенията за
това са следните:
Безспорно е установено, че в края на м. август, 2023 г. ответникът не е предал
владението на имота на ищците. Липсва спор между страните, че в него е останал
един медицински апарат, който поради своята специфика не е могъл да бъде изнесен
заради извършени допълнителни преустройства в съседния обект- ресторант „Боляри“.
Показания за това дава и св. А. С последния сключен между страните писмен договор
за наем, в т. 1.7 страните се споразумели, че при прекратяване действието на
настоящия договор, наемодателите се задължават да съдействат на наемателя за
достъп в двора до лабораторията за изнасяне на намиращата се в помещението негава
собственост /техника, консумативи/. Възраженията на ответника, въведени с отговора
на исковата молба, че не дължи обезщетение за периода след 31.08.2023 г., защото не
може да изнесе останалата там специфична медицинска апаратура и така да освободи
окончателно помещението, са на практика възражения за неоказано съдействие от
страна на кредиторите му да изпълни задълженията си. Тези възражения съдът намира
за основателни. От страна на ищците не са ангажирани никакви доказателства за
изпълнение на поетото от тях задължение да съдействат на ответника за опразване на
имота. Видно от отправената до ответника нотариална покана, ищците са поискали
единствено и само уреждане на финансовите отношения помежду си, но не и
предаване на помещението. Точно обратното- с поканата претендират и за в бъдеще
обезщетение, позовавайки се на т. 1.5 от прекратения договор за наем от 2021 г. В този
смисъл са и показанията на св. С, незаинтересован от изхода на спора, който изнася
данни, че ищцата Г. му заявила, че няма да платят задълженията за ток за обекта,
защото така са посъветвани от адвоката си „да имат доказателства, че той все още е
във владение“. В тази връзка съдът приема, че в случая е налице кредиторова забава по
смисъла на чл. 95 ЗЗД, която по аргумент от чл. 96, ал. 1 ЗЗД освобождава длъжника
от последиците на неговата забава. Ето защо претенциите на ищците за обезщетение
за лишаване от ползване за периода след 31.08.2023 г. са изцяло неоснователни и като
такива следва да се отхвърлят. Предвид неоснователността на главните искове,
неоснователни се явяват и исковете за присъждане на мораторна лихва върху
обезщетенията за периода след 31.08.2023 г. Само за правна яснота съдът намира за
необходимо да посочи, че независимо, че в диспозитива на решението съдът е
посочил, че присъжда на двете ищци обезщетение след прекратяване на договора от
2021 г. до 22.12.2023 г., на практика е присъдил такова само за три месеца след
31.08.2023 г. –за септември, октомври и ноември, 2023 г., но не и за декември, 2023 г.,
както е претендирано, видно от мотивите на л. 6 от решението. От страна на ищците
обаче липсва своевременно заявено искане за допълване на решението в тази част.
Поради това и решението се отменя и исковете се отхвърлят от въззивния състав,
съобразно произнасянето в диспозитива, т. е. за 3 месеца по 270 лв., или по 810 лв. за
8
всяка от ищците,
Претенцията на ищцата Р. за обезщетяване на вреди от неизпълнението на
договора в размер на 130 лв., представляващи разходи по отправена до ответника
нотариална покана, целяща уреждане на отношенията между страните, е основателна,
тъй като е установено, че в резултат на поведението на ответника – неизправна страна
по договора, ищцата е била принудена да направи такива разходи. Претенцията е и
доказана от представените писмени доказателства, установяващи направените разходи
по размер. Поради това и при условията на чл. 272 ГПК в тази част съдебното решение
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция следва да бъде
преразгледан и въпросът за разноските пред районния съд, които на основание чл.78 от
ГПК следва да се разпределят между страните, съразмерно уважената/отхвърлената
част от исковете от въззивния състав. Ищците претендират разноски в общ размер на
1705,20 лв., съобразно представения списък по чл. 80 ГПК или по 852,60 лв. за всяка
от тях. Съразмерно на уважената част от претенциите, ищцата Р. има право на
разноски в размер на 280,53 лв., а ищцата Г. в размер на 299,34 лв. Ответникът
претендира разноски в размер на 400 лв., или по 200 лв. от всяка от ищците и има
право на част от тях, съразмерна на отхвърлената част от исковете, както следва 134,20
лв., дължими от ищцата Р. и 129,78 лв. дължими от ищцата Г.. При това положение
следва да се присъдят разноски само в полза на ищците по компенсация в размер на
146,33 лв. на ищцата Р. и 169,56 лв. на ищцата Г.. Предвид изложеното,
първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, с която са присъдени
разноски по компенсация на ищците над тези суми.
Пред настоящата инстанция ищците претендират разноски в размер на 1000 лв.
за платено адв. възнаграждение, или по 500 лв. за всяка от тях. Ответникът също
претендира 1000 лв. за платено адв. възнаграждение и 197,69 лв. платена държ. такса,
или по 598,85 лв. от всяка от ищците. С оглед изхода на спора, съразмерно на
уважената част от въззивна жалба, ответникът има право на разноски в размер на по
351,88 лв., дължими от всяка една от въззиваемите. Ищците имат право на разноски,
съразмерно на отхвърлената част от жалбата, съответно ищцата Р. на195,55 лв. и
ищцата Г. на 206,20 лв. При това положение следва да се присъдят разноски само в
полза на ответника по компенсация в размер на 156,33 лв. дължими от ищцата Р. и
145,68 лв. дължими от ищцата Г..
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 842/13.06.2024 г., постановено по гр. д. № 6859/2023
9
г. на Русенския районен съд в частта, в която „МЕДИКАЛ ИНВЕСТ – Медико-
диагностична лаборатория Прима лаб“ ООД Русе, ЕИК ********* е осъдена да
заплати на С. Б. Р., ЕГН ********** сумата над 1620 лв. до присъдения размер от 2
325 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот с адм. адрес гр.Русе,
ул. „Църковна независимост“ №1 след прекратяване на договора за наем по отношение
на същия, сключен на 20.09.2021 г. със срок на действие до 30.09.2022 г. до 22.12.2023
г., както и в часттите, в които „МЕДИКАЛ ИНВЕСТ – Медико-диагностична
лаборатория Прима лаб“ ООД Русе, ЕИК ********* е осъдена да заплати на М. Б. Г.,
ЕГН ********** сумата над 1890 лв. до пълния присъден размер от 2559,60 лв.-
обезщетение за лишаване от ползване на същия имот от прекратяването на договора до
22.12.2023 г.; както и 130 лв. – обезщетение за разходи за отправяне на нот. покана за
освобождаване на имота като недопустимо и ПРЕКРАТЯВА производството в тази
част.
ОТМЕНЯ Решение № 842/13.06.2024 г., постановено по гр. д. № 6859/2023 г. на
Русенския районен съд в частта, в която „МЕДИКАЛ ИНВЕСТ – Медико-
диагностична лаборатория Прима лаб“ ООД Русе, ЕИК ********* е осъдена да
заплати на С. Б. Р., ЕГН ********** сумата в размер на 810 лв. и на М. Б. Г., ЕГН
********** сумата в размер на 810 лв., представляващи обезщетение за лишаване от
ползване на недвижим имот с адм. адрес гр.Русе, ул. „Църковна независимост“ №1 за
периода след 01.10.2023 г., в частта, в която ответникът е осъден да заплати на С. Б. Р.,
ЕГН ********** мораторна лихва за сумата над 54,68 лв. до присъдения размер от
88,24 лв. и разноски по компенсация за сумата над 146,33 лв. до присъдения размер
от 736,08 лв., както и в частта, в която е осъден да заплати на М. Б. Г., ЕГН
********** мораторна лихва за сумата над 72,41 лв. до присъдения размер от 104,77
лв. и разноски по компенсация за сумата над 169,56 лв. до присъдения размер от
668,40 лв и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на С. Б. Р., ЕГН ********** и на М. Б. Г., ЕГН
********** за заплащане на сумата в размер на по 1080 лв. на всяка от тях,
представляващи обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот с адм. адрес
гр.Русе, ул. „Църковна независимост“ №1 за периода след 01.10.2023 г., както и
исковете за заплащане на мораторна лихва на ищцата С. Б. Р., ЕГН ********** за
сумата над 54,68 лв. до 88,24 лв. и на ищцата М. Б. Г., ЕГН ********** за сумата над
72,41 лв. до 104,77 лв. като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 842/13.06.2024 г., постановено по гр. д. №
6859/2023 г. на Русенския районен съд в частта, в която „МЕДИКАЛ ИНВЕСТ –
Медико-диагностична лаборатория Прима лаб“ ООД Русе, ЕИК ********* е осъдена
да заплати на С. Б. Р., ЕГН ********** сумата в размер на 810 лв. неплатени наемни
вноски от м. 02, 07 и 08.2023 г., 54,68 лв. – лихва за забава; 130 лв. – обезщетение за
10
раходи за отправяне на нот. покана, ведно със законната лихва за забава върху
главниците от завеждането на иска – 22.12.2023 г. до окончателното плащане, както и
сумата в размер на 146,33 лв. – разноски по делото по компенсация.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 842/13.06.2024 г., постановено по гр. д. №
6859/2023 г. на Русенския районен съд в частта, в която „МЕДИКАЛ ИНВЕСТ –
Медико-диагностична лаборатория Прима лаб“ ООД Русе, ЕИК ********* е осъдена
да заплати на М. Б. Г., ЕГН ********** сумата в размер на 1080 лв. неплатени наемни
вноски от м. 02, 06, 07 и 08, 2023 г., 72,41 лв. – лихва за забава, ведно със законната
лихва за забава върху главницата от завеждането на иска – 22.12.2023 г. до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 169,56 лв. – разноски по делото по
компенсация.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА С. Б. Р., ЕГН ********** да заплати на „МЕДИКАЛ ИНВЕСТ –
Медико-диагностична лаборатория Прима лаб“ ООД Русе, ЕИК ********* сумата в
размер на 156,33 лв. разноски по компенсация пред въззивното производство.
ОСЪЖДА М. Б. Г., ЕГН ********** да заплати на „МЕДИКАЛ ИНВЕСТ –
Медико-диагностична лаборатория Прима лаб“ ООД Русе, ЕИК ********* сумата в
размер на 145,68 лв. разноски по компенсация пред въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11