МОТИВИ по
НОХД № 1878/2017г. на Районен съд - Русе, ІХ н.с.
Районна прокуратура - Русе е повдигнала обвинение и
предала на съд подсъдимия Ц.А.Ц., роден на *** ***, българин, български
гражданин, с постоянен адрес ***1, с основно образование, неженен, не работи,
ЕГН: **********, осъждан, за това че на 09.12.2015г. в гр. Русе, в условията на
опасен рецидив, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред
и изразяващи явно неуважение към обществото - на публично място – в нощен клуб
„Олд Фешън“, намиращ се на
ул. „Пирот“, извадил газов пистолет „ZORAKI“, модел 914, калибър 9 мм, Р.А.К., с фабр. № 0612-258494, насочвал го
към различни клиенти на заведението, след което възпроизвел изстрели с него,
както и пред нощен клуб „Олд Фешън“
нанесъл множество удари с метална бухалка в областта на ходилото на десния крак
и в областта на китката на дясната ръка на Х. ***, както и в областта на
пръстите на дясната ръка на Н.П.Г. ***,
като по своето съдържание деянието му се отличава с изключителна дързост
- престъпление по чл. 325, ал. 5 вр.
ал. 2 вр.
ал. 1 от НК и за това че на
09.12.2015год. в гр. Русе, в условията на продължавано
престъпление – на два пъти, се заканил с убийство по отношение на Х. *** и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В хода и по реда
на съдебните прения, представителят на държавното обвинение поддържа
повдигнатите обвинения на подсъдимия, при същата фактическа обстановка и правна
квалификация на деянията, както изложените в обвинителния акт. Релевират се подробни фактически и правни доводи, касаещи доказаност на обвинителната теза, както от обективна, така
и от субективна страна, както и досежно наличието на всички съставомерни
признаци на деянията, за които е предаден на съд подсъдимият. Предлага се при
индивидуализацията на наказанията, които следва да бъдат наложени на подсъдимия
да бъдат отчетени изключително високата степен на обществена опасност на
осъществените деяния и личността на подсъдимия, както и липсата на смекчаващи
наказателната отговорност на дееца обстоятелства, като наказанието на същия за
всяко едно от деянията бъде определени по правилата на чл. 54 НК, като бъде
индивидуализирано по размер около средата на предвиденото в закона за всяко
едно от престъпленията и на основание чл. 23 НК на подсъдимия бъде наложено
най-тежкото от така определените наказания, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС, като на
основание чл. 59, ал. 2 НК бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е
бил задържан в хода на производството.
Защитникът на подсъдимия, моли да бъде
постановен съдебен акт, с който подсъдимият да бъде признат за невинен, в това
да е извършил престъпленията, за които е предаден на съд и да бъде оправдан по
така повдигнатите му обвинения. В подкрепа на това искане, се релевират се
твърдения, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин. Инвокират доводи, че не е доказано по безспорен и несъмнен
начин, че подсъдимият е произвел няколко изстрела, както и не е било установено
с какви муниции са произведени изстрелите, а така също се твърди, че оръжието е
било използвано като средство за защита. Застъпва се теза, че подсъдимият не е
извършвал никакви непристойни действия, а само е защитавал свои права и законни
интереси, както лични така и на своята приятелка. Твърди се, че само и
единствено подсъдимият и неговата приятелка са пострадали, тъй като именно те
са повикали Бърза помощ и са потърсили съдействие от полицията, както и че от
събраните в хода на производството доказателства не е доказано уврежданията на
посочените като пострадали лица.
Упражнявайки правото си на лична защита
подсъдимият релевира доводи, че се е намесил, за да
предотврати конфликта, в който е участвала неговата приятелка. Твърди, че нито
едно от обвиненията не е доказано по безспорен и несъмнен начин. В подкрепа на
това си твърдение, излага, че не е доказано да се е заканвал с убийство на
свидетеля Х.. Твърди, че са налице противоречия в
показанията на разпитаните свидетели и че същите са ненадеждни и неадекватни.
Посочва, че свидетелите Г. и Ц., са дошли по-късно, както и че показанията на
всички свидетели са заинтересовани, тъй като са свързани със собственика на
заведението. Алтернативно подсъдимият моли за минимално наказание.
Упражнявайки правото си на последна дума,
подсъдимият моли за оправдателна присъда, тъй като е действал при самоотбрана.
Съдът, след като прецени събраните по делото
гласни, писмени и веществени доказателства, както и писмените доказателствени
средства, поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост и като обсъди инвокираните от страните фактически и правни доводи,
възведени по реда на съдебните прения, прие за установено от фактическа страна
и правна страна следното:
Подсъдимият Ц.А.Ц. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, с постоянен адрес ***1, с основно образование, неженен, не работи,
ЕГН: **********, осъждан.
Видно от справката
за съдимост на подсъдимия, същият е осъждан многократно за извършени от него
престъпления от общ характер, като осъжданията му, имащи отношение към
квалификацията на престъплението, за което същият е предаден на съд са както
следва:
С Присъда №
156/08.07.2009г., постановена по НОХД № 1721/2009г. по описа на Районен съд –
Русе, влязла в сила на 08.07.2009г., подсъдимият е осъден за престъпление по
чл. 198, ал. 1, пр. 2 НК, за което му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца, което да
изтърпи при първоначален строг режим. Това наказание е групирано с наказание
наложено на подсъдимия по НОХД № 71/2009г. на Окръжен съд – Русе, като е
определено едно общо наказание, в размер на най-тежкото по осъжданията предмет
на тези две дела, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от две години и
единадесет месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим. Това
наказание е изтърпяно от подсъдимия на 22.03.2012г. Отделно от това,
подсъдимият е осъждан още 4 пъти, преди датата на деянието, за което същият е
предаден на съд като по всичките тези осъждания, наложеното на подсъдимия наказание е ефективно. Освен тези осъждания, релевантни
за квалификацията на деянието, подсъдимият има и други осъждания за извършени
от него престъпления от общ характер.
На 08.12.2015г.,
около полунощ, подсъдимият Ц.А.Ц., заедно
със свидетелката К.Л.В., която
първоначално е била подсъдима, но по отношение на нея производството е
приключило, като друг състав на съда е одобрил споразумение за прекратяване на
наказателното производство по отношение на нея, отишли в нощен клуб „Олд Фешън“, находящ се в град
Русе, ул. „Пирот“, където били поканени на рожден ден на свидетеля Д.Н.Д., който бил собственик на нощния клуб. По същото
време, освен свидетелят Д.Д., в заведението били и
свидетелите К.Н.Д., И.С.И., В.Ч.Г., които били на
маса, заедно със свидетеля Д.Н.Д.. В заведението били
и свидетелите Х.Б.Х., Н.П.Г. и Й.К.Ц., които били седнали на бара в заведението. В заведението били
и свидетелят Д.Т.С. - сервитьор и свидетелката С.В.К., която работела като
танцьорка в същото. След като постояли в заведението, където употребили алкохол
подсъдимият Ц., бил помолен от свидетеля Д.Д. да напуснат заведението, заедно
със свидетелката В., тъй като подсъдимият започнал да се дразни с присъстващи в
заведението гости, а свидетелката В. имала конфликт
със свидетелката В.Г., заради проведен разговор на подсъдимия Ц. в заведението
с тази свидетелка, с която същият преди това е имал интимни отношения. В
резултат на това подсъдимият, заедно със свидетелката В., напуснали
заведението. Около 04,00 часа на 09.12.2015г. свидетелката В. се върнала в заведението и хванала за косата свидетелката В.Ч.Г., като започнала да я дърпа. Свидетелите Д.Н.Д. и К.Н.Д., направили опит да
преустановят, извършваните от свидетелката В., по отношение на свидетелката Г.
действия. Свидетелката В., извадила спрей и започнала
да пръска с него, за да предотврати намесата на свидетелите Д.Н.Д. и К.Н.Д.. В този момент в
заведението се върнал и подсъдимият Ц., който извадил намиращият се в него
газов пистолет “ZORAKI“, модел 914, калибър 9 мм и го насочил към присъстващите
лица, за да препятства намесата на свидетелите Д.Д. и К.Д.,
които се опитвали да преустановят действията извършвани от свидетелката В. по отношение на свидетелката Г.. В заведението било тъмно и
свидетелите помислили пистолета за боен. Като видял, че подсъдимият Ц. извадил пистолет в заведението, свидетелят Х.Б.Х. се насочил към подсъдимия, при което последният насочил
пистолета към лицето на свидетеля Х., който от своя страна се навел под
пистолета и хванал подсъдимия в областта на гърдите, за да отклони ръката, в
която последният държал пистолета. В този момент подсъдимият възпроизвел
изстрел с пистолета. Свидетелят Х. успял да хване подсъдимия през гърдите и се
опитал да го изведе, извън заведението. Докато се опитвал да изведе подсъдимия,
последният произвел втори изстрел с пистолета. След като извел подсъдимият
навън, свидетелят Х., успял да отнеме пистолета му. Заедно с тях пред
заведението излезли и свидетелите Н.Г. и Й.Ц.. След като взел пистолета от подсъдимия, свидетеля Х. и
се върнал обратно в заведението, а свидетелите Н.Г. и Й.Ц., отишли до колата на свидетеля
Г., която била паркирана на около 100 метра по надолу по ул. „Пирот“. След като
се върнал обратно в заведението, свидетелят Х. видял, че свидетелката В.
продължавала конфликта и извел същата от заведението.
След като
свидетелят Х., извел и свидетелката В. от заведението, подсъдимият отишъл до
личния си автомобил „БМВ 320D“ с рег. №Р 8911 АР, който бил паркиран в
непосредствена близост до заведението и взел от същия, намиращата се в
автомобила между шофьорското място и вратата метална бухалка с надписи „ВАТ“ и
“CHUANGXIN“ се насочил към свидетелят Х. и с бухалката
започнал да нанася удари на свидетеля Х., като ударил същият в десния крак и
лявата ръка в областта на китката и едновременно с това отправял заплахи по
отношение на свидетеля Х., като крещял „Ще те убия“. Поведението на подсъдимия
било възприето от свидетелите Н.Г. и Й.Ц., които се притекли на помощ на
свидетеля Х.. При опит от страна на свидетеля Г. да отнеме бухалката от
подсъдимия, последният нанесъл удар с бухалката по свидетеля Г., който удар
попаднал в дясната ръка свидетеля в областта на пръстите на дясната ръка.
Докато подсъдимият нанасял удари с бухалката срещу свидетелите Х. и Г.,
свидетелката В. отново започнала да пръска със спрея по свидетелите. Свидетелят
Х. успял да отнеме бухалката от подсъдимия и преустановил конфликта. В този
момент пред заведението освен подсъдимият и посочените свидетели били и
свидетелите К.Н.Д. и И.С.И., които
били излезли пред заведението, заради задушливата миризма вътре.
След като бил
преустановен конфликта, подсъдимият подал сигнал на тел. 112
и на място бил изпратен полицейски патрул на ГООР при Първо РУ МВР –
Русе, в състав свидетелите С.К.Н. – Старши полицай и П.С.С. – Старши полицай, пред които подсъдимият разказал, че
в заведението възникнал скандал между него и други лица, в резултат на който
подсъдимият гърмял вътре в заведението с газовия си пистолет, като след това
спорът бил пренесен пред заведението, където подсъдимият отишъл до автомобила
си и взел намиращата се в същият алуминиева бухалка, с
която нанесъл удари по останалите мъже.
Свидетелят Х.
предал на полицейските служители газовия пистолет и алуминиевата бухалка.
Полицейските
служители установили самоличността на лицата, които били пред заведението и извикали
екип на ЦСМП да окажат помощ на подсъдимия, по който имало следи от удари по
лицето. Останалите лица, участвали в конфликта не пожелали на място медицинска
помощ.
Полицейските
служители установили, че по автомобила на подсъдимия има нанесени материални
щети, именно заради които подсъдимият е обяснил, че е подал сигнала.
Видно от
заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза по отношение на
пострадалия Х.Б.Х., което съдът кредитира като
компетентно и обосновано, вещото лице дава заключение, че пострадалият Х. е
получил следните телесни увреждания: кръвонасядане на
дясното ходило и охлузване на дясната ръка. Дава заключение, че описаните
увреждания са резултат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат
получени при инцидент на 09.12.2015г, като тези увреждания следва да се
преценяват по медико-биологичния признак „Болка и страдание“.
Видно от назначената
и изготвена в хода на досъдебнотопроизводтво
съдебномедицинска експертиза по отношение на пострадалия Н.П.Г.,
което заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано, вещото лице
дава заключение, че пострадалият е получил следните телесни увреждания:
разкъсване на сухожилието на екстензора на трети
пръст на дясната ръка, оток на дясната предкитка,
оток на далечната междуфалангеална става на трети
пръст на дясната ръка. Дава заключение, че описаните увреждания са резултат на
действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при инцидент на
09.12.2015год, като същите следва да бъдат преценени по медико-биологичния
признак „Разстройство на здравето, непасно за
живота“.
Видно от
заключението на изготвената балистична експертиза, което съдът кредитира като
компетентно и обосновано, приобщеният по делото газов пистолет “ZORAKI“, модел
914, калибър 9 мм, Р.А.К., с фабр. № 0612-258494, е фабрично произведен такъв,
технически изправен и произвежда изстрели само след ръчно презареждане. Същият
е без следи от промени или преправки по него, годен
да произвежда изстрели единствено със сигнални и газови патрони и по смисъла на
чл. 4, ал. 5 от ЗОБВВПИ същият представлява
сигнално-газово оръжие.
Така изложената фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена, въз основа на извършената оценка на събраните по делото
гласни доказателства, приобщени посредством обясненията на обвиняемия Ц.А.Ц. и показанията на свидетелите
Х.Б.Х., Н.П.Г., Й.К.Ц., Д.Н.Д., К.Н.Д., И.С.И., В.Ч.Г.,
Д.Т.С., П.С.С., С.К.Н., З.Е.З., К.Л.В. и С.В.К., дадени в хода на
съдебното следствие и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. чл.
281, ал. 1 НПК, а така също и от писмените и веществените доказателства и
писмените доказателствени средства приобщени по реда на чл. 283 и чл. 284 , както и заключенията на изготвените и
приобщени по реда на чл. 282 НПК съдебно – медицински и балистична експертизи.
Съдът, като взе предвид, че
по делото са събрани две групи противоречиви помежду си гласни доказателства и
в изпълнение на задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 , да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а
други се отхвърлят и след внимателен анализ, и оценка на доказателствената
съвкупност по делото, съдът намира следното:
Преки доказателства, досежно фактите включени в
предмета на доказване в настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК, се съдържат в показанията на свидетелите Х.Б.Х., Н.П.Г., Й.К.Ц., Д.Н.Д., К.Н.Д., И.С.И., В.Ч.Г., Д.Т.С.
и С.В.К., а косвени доказателства в подкрепа на
изнесеното от тази група свидетели се съдържат в показанията на свидетелите П.П.С.С., С.К.Н. и З.Е.З., както и в
заключенията на приетите съдебно – медицински и балистична експертизи.
На тези гласни доказателства противостоят обясненията
на подсъдимия Ц.А.Ц. и
показанията на свидетелката К.Л.В..
За да прецени достоверността
на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, съдът оцени
изнесеното от всеки един от свидетелите, с оглед обективната и темпорална
възможност, на всеки един от тях да възприеме фактите, за които свидетелства,
възможната заинтересованост на всеки един от свидетелите, вътрешната логическа
убедителност и обективна интерпретация на очертаните от свидетелите факти, а
така също и съществуващата корелация между изнесеното от всеки един от
свидетелите, съпоставено с останалите ангажирани от по делото доказателствени
източници, формиращи цялостната доказателствена съвкупност по делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Х.Б.Х., Н.П.Г., Й.К.Ц., Д.Н.Д., К.Н.Д., И.С.И., В.Ч.Г., Д.Т.С.
и С.В.К. като депозирани от лица, очевидци на
събитията, които лица пряко и непосредствено са възприели фактите от
обективната действителност, включени в предмета на доказване, съгласно
разпоредбата на чл. 102 НПК, за които факти свидетелстват. Показанията на
всички свидетели са вътрешно единни, в хронологична последователност, лишени от
нестабилност на изложеното и без в същите да се съдържат съществени
противоречия по отношение на възприетите от всеки един от свидетелите факти.
Съдържащите се в депозираните от свидетелите показания в съдебно заседание
неточности, съдът намира за несъществени и житейски обосновани, с оглед
изминалият период от време от датата на която са се осъществили фактите, за
които всеки един от свидетелите свидетелства, а именно период, който е повече
от две години, поради което е оправдано, същите да не си спомнят в детайли
всички факти. Предвид факта, че свидетелите са разпитани в хода на досъдебното
производство, в един много по ранен момент, който е малко след датата, на която
са се осъществили фактите, които свидетелите изнасят пред съда, съгласно
правилата на формалната логика е обосновано, към този момент свидетелите да
пресъздават в по-големи детайли, осъществилите се събития. Това според
настоящият съдебен състав е и индиция за
обективността в показанията на тази група свидетели, доколкото същите изнасят
пред съда добросъвестно, възприетото от тях с оглед конкретното местоположение
и обективни реалии, и собственото си емоционално, и физическо състояние, към
момента на осъществяване на фактите, за които всеки един от тези свидетели
свидетелства, съпоставени в темпорално отношение, с изминалия период от време
до съдебното заседание. Именно тези несъществени несъотвествия
в показанията на свидетелите, опровергават застъпваната от защитата теза, че е
налице заинтересованост в показанията на свидетелите и същите депозират
показания, не въз основа на осъществили се и възприети от тях факти, а само и
единствено в ущърб на подсъдимия. Показанията на тези свидетели напълно
кореспондират и с вещественото доказателство по делото – газ-сигнален пистолет
и заключението на изготвената балистичната експертиза. От своето местоположение
като обективни реалии всички тези свидетели, са се намирали в заведението,
което се установява от показанията на всеки един от тях, съпоставени с
показанията на другите свидетели, което от своя страна обосновава и извода, че
всеки един от тях е имал обективната възможност да възприеме поведението на
подсъдимия и на свидетелката В., вътре в заведението. Преки доказателства в
подкрепа на приетото от съда поведение на подсъдимия пред заведението се
съдържат в показанията на свидетелите Х.Б.Х., Н.П.Г., Й.К.Ц.,
К.Н.Д. и И.С.И., всеки един от които свидетели пряко и непосредствено е видял
нанесените удари от подсъдимия с бухалката по отношение на свидетелите Х. и Г.. Житейски оправдано и логично е, с оглед своето
първоначално местоположение, свидетелите Г. и Ц., да не са чули отправената от
подсъдимия закана, по отношение на свидетеля Х.. Всеки един от тези свидетелите
се е намирал в близост до мястото, където са се осъществили фактите, които се
изнасят пред съда и е имал обективна възможност да възприеме същите. Свидетелите
Х., Г., Ц. и Д. са възприели, как подсъдимият е отишъл
до колата си, откъдето е извадил, намиращата се в автомобила му бухалка, с
която е започнал да нанася удари на свидетеля Х., а в последствие и на
свидетеля Г.. Останалите свидетели от тази група добросъвестно изнасят пред
съда, че са останали в заведението, по различни причини, посочени от всеки един
от тях и не са възприели случващото се пред заведението, което е още една индиция за обективността на показанията на всички свидетели
и опровергава тезата на защитата, че показанията на свидетелите са
заинтересовани, с оглед познанството им и отношенията, в които се намират
по-между си. Косвени доказателства досежно изнесеното от свидетелите, в частта,
за осъществилите се пред заведението факти се съдържа и в заключението приетите
съдебно медицински експертизи на свидетелите Х. и Г..
След внимателна преценка на показанията на всички тези
свидетели, съдът намира, че в същите не се съдържат съществени противоречия,
относно възприетите от свидетелите факти, релевантни за процеса, както по
отношение на извършените от подсъдимия действия –
изваждане на пистолет вътре в заведението и произвеждане на изстрели със същия
и нанесени от подсъдимия удари с алуминиева бухалка по свидетелите Х. и Г.,
както и отправената към свидетеля Х. реплика пред заведението „Ще те убия“.
Всеки един от свидетелите добросъвестно изнася пред
съда, неговите непосредствени възприятия, без да има за цел, дадените показания
да бъдат изцяло в подкрепа на обвинителната теза, което от своя страна е и
критерий за тяхната непредубеденост.
При оценката на гласните доказателства по отношение на
тази група свидетели, съдът подложи показанията на свидетелите Х. и Г. на
критична оценка, с оглед тяхната възможна заинтересованост, предвид факта, че
са пострадали от поведението на подсъдимия. Въпреки възможната им
заинтересованост, съдът кредитира показанията на свидетелите Х. и Г., доколкото
същите се намират в корелативно единство с показанията на всички останали
свидетели от тази група, както и с заключенията на
съдебно-медицинските експертизи, с оглед установените увреждания и механизма на
тяхното получаване.
Косвени доказателства, във връзка с подлежащите на
доказване в процеса факти, се съдържат в показанията на свидетелите С.К.Н. и П.С.С., които са
пристигнали непосредствено след инцидента и пред които подсъдимият е заявил, че
е стрелял вътре в заведението с газов пистолет и че след това е извадил бухалка
от лекия си автомобил и нанесъл няколко удара по останалите мъже. Съдът
кредитира показанията на тези свидетели, тъй като по отношение на тях не са
налице каквито и да е данни за възможна заинтересованост в депозираните от тях
показания, както и че същите кореспондират със събраните преки доказателства,
досежно същите факти. По своята същност, показанията на тези двама свидетели,
съдът намира за годни, тъй като тези двама свидетели не са извършвали действия
по разследването и пред тях подсъдимият да е депозирал обяснения.
Съдът не цени показанията на свидетеля З.Е.З. и намира същите за
недопустимо доказателствено средство, предвид това, че показанията на този
свидетел касаят само и единствено преразказ на събраните в хода на извършвана
от този свидетел проверка гласни доказателства, при която проверка тези лица са
депозирали обяснения, а не са били разпитани в съответното им процесуално
качество – обвиняем и свидетели и техните изявления към този момент не са били
приобщени по предвидения в процесуалния закон ред, чрез разпит в който да им
бъдат разяснени правата и задълженията, поради и което по своята
доказателствена същност показанията на този свидетел, представляват недопустима
подмяна на едни доказателствени средства, каквито са разпита на свидетел и
обяснения на обвиняем с други, а именно обяснения дадени в хода на извършена
проверка, преди образуване на досъдебното производство, които изначално са недопустими
по своя характер доказателства, като същите се привнасят в процеса посредством
допустимо доказателствено средства, каквото се явява показанията
на свидетеля, пред когото тези обяснения са депозирани.
Именно това е и разликата с показанията на първите
двама полицейски служители, които съдът цени, доколкото те не са дадени от лица,
извършвали каквито и да е действия по разследването, във връзка с депозирани
пред тях обяснения, а представляват непосредствени възприятия от лица, посетили
мястото, където е осъществен състава на престъплението, за което е привлечен
към наказателна отговорност подсъдимия, които свидетели са възприели факти,
имащи отношение към предмета на доказване в производството, а не касаят
привнасянето в процеса на обяснения на лицата, депозирани пред полицейски
служител извършващ действия по разследването.
Въз основа на извършената оценка на тези гласни
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите от тази група съдът
намира, че същите образуват такава логически хармонична верига, която напълно
подкрепя възприетата от съда фактическа обстановка, осъществила се на
инкриминираната дата.
На тези доказателства, противостоят показанията на свидетелката
К.Л.В. и обясненията на
подсъдимия Ц.А.Ц..
При оценка показанията на свидетелката В., съдът
съобрази обстоятелството, че същата е била подсъдима в хода на настоящото
производство, като по отношение на нея делото е приключило със споразумение,
както и че същата към датата на инкриминираните деяния, за което е предаден на
съд подсъдимия се е намирала в близки отношения с подсъдимия, които факти
обуславят възможна заинтересованост в показанията на тази свидетелка. Отделно
от това, показанията на тази свидетелка, че вътре в заведението подсъдимият не
е произвеждал изстрели, напълно се сугестират от
показанията на всички свидетели от първата група, по отношение на чиито
показания не са налице данни за възможна заинтересованост от изхода на делото.
Поради това, съдът не кредитира показанията на свидетелката В. в тази им част,
че вътре в заведението подсъдимият не е произвеждал изстрели с газовия си
пистолет. Изнесеното от свидетелката, че свидетелят Д.Н.Д.
я е извел от заведението и в този момент, същата е видяла как бият Ц., напълно
се опровергават от показанията на свидетеля Д.Д., който свидетелства, че е
останал да помогне на хората вътре и не е възприел случващото се навън.
Изнесеното от свидетелката, че свидетелите Н.Г. и Й.Ц., не са били вътре в заведение,
напълно се опровергава от показанията на свидетелите от първата група. На
последно място, но не и по значение при оценка достоверността на показанията на
тази свидетелка и преценка за обективната интерпретация на възприетите от нея
факти, съдът съобрази и обстоятелството, касаещо количеството алкохол
употребено от свидетелката същата вечер, което количество е около 500 – 600
грама концентрат. По изложените мотиви, съдът не кредитира показанията на
свидетелката В..
При оценката на обясненията
на подсъдимия, съдът взе предвид специфичния им характер и доказателствена
природа на същите, които освен важен източник на доказателства са и средство на
защита, като не дава вяра на обясненията на подсъдимия, в частта им, че не е
възпроизвел изстрели с газовия пистолет вътре в нощния клуб, а е възпроизвел,
само и единствено един изстрел предупредителен изстрел във въздуха навън пред
заведението, както и че не е нанасял удари с алуминиевата бухалка по
свидетелите Х. и Г., тъй като в тази им част обясненията на подсъдимия напълно
се сугестират от показанията всички останали
свидетели, а така също и от заключенията на назначените и изготвени съдебно –
медицински и балистична експертизи. Всички свидетели
от първата група, категорично посочват, че вътре в заведението подсъдимият е
произвел изстрели с газовия си пистолет, а свидетелите Х.Б.Х., Н.П.Г., Й.К.Ц., К.Н.Д., пряко са възприели, как
подсъдимият изважда бухалката от автомобила си. Обясненията на подсъдимия, че
свидетелят Хюсен сам е взе бухалката, освен, че се
опровергават от показанията на тази група свидетели са и житейски неубедителни.
Както посочва самият подсъдим, бухалката се е намирала между мястото на водача
и вратата на автомобила, а същият е бил паркиран с дясната си страна към
заведението, поради и което съдът намира за недостоверно свидетелят да е отишъл
до автомобила, да е знаел, че подсъдимият държи бухалка в него, да е знаел къде
е, за да я вземе. Именно достоверни са показанията на свидетелите Х.Б.Х., Н.П.Г., Й.К.Ц., К.Н.Д., които са възприели как
подсъдимият сам е взел бухалката от автомобила си. По изложените мотиви, съдът
намира обясненията на подсъдимия само и единствено за негова защитна теза,
която не корелира с доказателствената съвкупност по
делото и извършената оценка на същата.
Внимателният анализ на гласните доказателства,
веществените доказателства и доказателствени средства и прякото им съотнасяне
едно спрямо друго формира единна верига от факти, изграждащи без всяко
противоречие и в синхронично единство, всеки един от основните пунктове свързани
с предмета на доказване по делото и допринася в пълна степен за формиране на
убеждението на настоящия съдебен състав относно доказаността
на възприетата от съда доказателствено обезпечена фактология по делото, въз
основа на която се налага да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че въз основа на събраните в хода на
производството доказателства и извършената им оценка, следва да бъдат изведен
единственият възможен от правна страна извод, а именно, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна, съставът на престъплението по чл. 325, ал. 5, вр. ал.
2, вр. ал.
1 НК.
От обективна страна
подсъдимият Ц.А.Ц. ***, в условията на опасен рецидив,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото - на публично място - в нощен клуб „Олд Фешън“, находящ на ул.
„Пирот“, извадил газов пистолет „ZORAKI“, модел 914, калибър 9 мм, Р.А.К., с фабричен № 0612-258494,
насочвал го към различни клиенти на заведението, след което възпроизвел
изстрели с него и пред нощен клуб „Олд Фешън“ нанесъл множество удари с метална бухалка в областта
на ходилото на десния крак и в областта на китката на дясната ръка на Х. ***,
както и в областта на пръстите на дясната ръка на Н.П.Г. ***,
като по своето съдържание деянието му се отличава с изключителна
дързост.
Обект на престъплението са
установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността,
които определят поведението на хората в обществения живот.
Изпълнителното деяние е
извършено от подсъдимия чрез действия, изразяващи се в произвеждане на изстрели
с газов пистолет “ZORAKI“, модел 914, калибър 9 мм, Р.А.К.,
с фабр. № 0612-258494, на
обществено място – нощен клуб „Олд Фешън“, както и чрез нанасяне на множество удари с метална
бухалка в областта на ходилото на десния крак и в областта на китката на
дясната ръка на Х. ***, както и в областта на пръстите на дясната ръка на Н.П.Г. ***, чрез които свои действия, подсъдимият е изразил
груба демонстрация против установения в държавата обществен ред и спокойствие
на гражданите и своето явно незачитане и неуважение към моралните норми, уреждащи
общественият ред и спокойствие и човешката личност. Действията извършени от
обвиняемия са скандализирали обществото и са станали достояние на широк кръг
лица.
Съгласно задължителното за съдилищата разрешение,
дадено в ППВС 2/74 г. „под обществен ред като обект на престъплението
хулиганство следва да се разбират установените в държавата обществени
отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в
процеса на обществения живот.” В случая с възпроизвеждане на изстрели в
заведение и нанасяне на удари с бухалка пред същото на две лица, според
настоящият съдебен състав, категорично нарушават установените в държавата
обществени отношения, основани на посочените принципи. Действията на подсъдимия
– възпроизведени изстрели в заведението и нанасяне на удари с бухалка пред
същото, на обществено място, пред много хора са непристойни по своята същност,
тъй като са изключително нагли и безсрамни.
Налице е и другия допълнителен съставомерен признак на състава на престъплението, а именно
„грубо нарушаване на обществения ред“, доколкото чрез тези си действия,
подсъдимият е изразил своята брутална демонстрация срещу установения в
държавата правов ред и е демонстрирал грубо и пренебрежително отношение към
личността на свидетелите Х. и Г., които действия на подсъдимия са станали
достояние на много граждани.
В Постановление № 2 от 29.VI.1974
г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС, в т. 4 от същото
примерно са посочени няколко групи хулигански действия, представляващи примерни
хипотези за осъществен състав на това престъпление, а именно: Хулигански
действия на обществени места (на улицата, на стадиона, в ресторанта и другаде),
които са свързани с посегателство върху интересите на много хора и могат да
доведат до преустановяване на събрание, на увеселение, на театрални
представления или кинопрожекции и хулигански действия, свързани с посегателства
върху личността, нанасяне на обида или телесна повреда. Именно такива действия,
попадащи в посочените хипотези, в настоящият случай е извършил подсъдимият.
Деянието извършено от подсъдимия се
отличава с изключителна дързост, тъй като от една страна хулиганството е
съпроводено употреба на оръжие, а от друга страна въпреки намесата на
свидетелят Х., подсъдимият не е преустановил своите действия, а напротив
нанесъл е удари с бухалка, както на свидетеля Х., така и на свидетеля Г., който
се е притекъл на помощ и подсъдимият е преустановил действията си, едва след
като му е била отнета бухалката от свидетеля Х.. С
цялостното си поведение, в много по-висока степен са засегнати, както
интересите на обществото, така и интересите на отделната личност, поради и
което съдът намира, че деянието извършено от подсъдимия се отличава с особена
дързост.
Деянието е извършено от подсъдимия при
условията на опасен рецидив, съгласно чл. 29, ал. 1, б.
„а“ и б. „б“ НК, тъй като подсъдимият е извършил настоящото деяние, след като е
бил осъждан с Присъда № 156/08.07.2009г. по НОХД № 1721/2009г. на Районен съд –
Русе, влязла в сила на 08.07.2009г., с която е осъден за тежко умишлено
престъпление, а именно такова по чл. 198, ал. 1, пр. 2
НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две
години и шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим. Това
наказание е групирано с наказание наложено на подсъдимия по НОХД № 71/2009г. на
Окръжен съд – Русе, като е определено едно общо наказание, в размер на
най-тежкото по осъжданията предмет на тези две дела, а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от две години и единадесет месеца, което да изтърпи при
първоначален строг режим. Това наказание е изтърпяно от подсъдимия на
22.03.2012г., поради и което към датата на деянието не е изтекъл срокът по чл.
30, ал. 1 , а именно пет години от изтърпяване на
наказанието, за да не намери приложение разпоредбата на чл. 29
НК. Налице са и условията на чл. 29, ал. 1, б.
„б“ НК, тъй като подсъдимият е осъждан повече от два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер – 4 пъти, преди датата на
настоящото деяние, като по всичките наложеното на подсъдимия наказание е
ефективно.
Субект на престъплението е пълнолетно и
наказателно отговорно лице.
От субективна страна, съставът на това
престъпление е извършено от подсъдимия при форма на вината евентуален умисъл. В съзнанието на дееца са
намерили отражение представи, досежно всички признаци на състава на това
престъпление, а именно, че с извършените от него действия се нарушава
обществения ред и макар във волево отношение, подсъдимият пряко да не е целял
настъпването на общественоопасните последици от
извършеното от него деяние, същият е допускал настъпването им и се е отнесъл
безразлично към тях. В този смисъл е и
цитираното Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС,
т. 3, където изрично е прието, че при причиняване на телесна повреда или
извършване на други подобни действия по чисто личен мотив тези действия могат
да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени
с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към
обществото. Именно такъв е и настоящият случай.
Съдът намира, за неоснователни доводите на
защитата, че извършените от подсъдимия действия, касаят неизбежна отбрана,
съгласно разпоредбата чл. 12 НК, която изключва обществената опасност на
извършеното от подсъдимия деяние.
За да е извършено едно деяния в хипотезата
на неизбежна отбрана е необходимо да е налице противоправно
нападение, което да е започнало и да не е завършило и извършените действия,
следва да са насочени именно към неговото предотвратяване. В настоящият случай,
видно от показанията на всички свидетели, извършените действия по отношение на
свидетелката В., са били именно насочени към предотвратяване на нейно противоправно нападение срещу свидетелката В.Ч.Г., което е
започнало и не е завършило, и именно за предотвратяване на което нападание са се намесили свидетелите Д.Д. и К.Д.. От
доказателствата по делото не се установява по отношение на свидетелката К.Л.В., да е осъществено противоправно нападение, което да е започнало и да не е
завършило и за предотвратяване на което подсъдимият да е употребил
притежаваният от него газов пистолет. По отношение на извършените от подсъдимия действия пред заведението, касаещи нанесените
удари по свидетелите Х. и Г. от доказателствата по делото не се установява,
първоначално те да са започнали нападение срещу подсъдимия, което нападение да
не е било завършило и последният именно с цел да го предотврати да е нанесъл
ударите. Това е така и поради факта, че самият подсъдим е взел бухалката от лекият автомобил, което означава, че към него момент дори
и да са му били нанасяни преди това някакви удари, тези действия са били
прекратени и извършеното впоследствие от подсъдимия нападение не е било, за да
отблъсне нападението.
По изложените съображения, съдът призна подсъдимия Ц.А.Ц. за виновен в извършването на
престъплението по чл.
чл. 325, ал. 5, вр. ал. 2, вр.
ал. 1 НК.
По отношение на
престъплението по чл. чл. 144, ал. 3, вр.
ал. 1 НК, съдът намира, че от доказателствата по
делото може да бъде направен единственият възможен извод, а именно
че подсъдимият е осъществил състава на това престъпление, както от
обективна, така и от субективна страна.
От обективна страна че на 09.12.2015г. в гр. Русе, пред нощен клуб „Олд Фешън“ се заканил с убийство
по отношение на Х. *** и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му.
Обект на защита са
обществените отношения, свързани със свободно протичане на психичните процеси,
в резултат на които се формира волята на човека
Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия, чрез действие, изразяващо
се в обективиране на намерение от подсъдимия към свидетеля Х., че ще извърши
престъпление срещу него, а именно убийство, като заплахата е отправена устно
„Ще те убия“ и едновременно с това е и съпроводена с действие от страна на
подсъдимия в подкрепа на казаното от него. Заплахата е била адресирана именно
към пострадалото лице Х.Б.Х., в негово присъствие,
като самото заплашване принадлежи към познаваемите процеси и явления.
Самата закана е създала възможност за възбуждане у жертвата на основателен
страх от извършването на престъплението, доколкото с оглед поведението на
подсъдимия е съществувала реална възможност да бъде осъществено обективираното
намерение – нападение с бухалка и нанасяне на удари с нея по пострадалия,
съчетано с емоционалното състояние на подсъдимия и употребеното от него преди
това количество алкохол.
Касае се за довършен състав на престъпление, доколкото пострадалият е
възприел заканата и в съзнанието на същият е достигнало обективираното от
подсъдимия намерение за извърши състава на престъплението, с което се е
заканил. В съдебната практика се приема, че за състава на престъплението по чл.
144, ал. 3 НК не е необходимо деецът, когато отправя заканата, да има
предварително оформено решение за извърши убийството и да действа в
осъществяване на взетото решение. (Тълкувателно решение № 53/89г.)
От доказателствата по делото не беше безспорно установено, подсъдимият да
се е заканвал с убийство на пострадалия Х. вътре в нощния клуб, поради и което
съдът го призна за невинен и го оправда по обвинението в тази му част, а именно
деянието да е извършено при условията на чл. 26, ал. 1 .
Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно лице.
От субективна страна, деянието
е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. Налице са както интелектуалният, така и волевият
елемент на умисъла. В съзнанието на подсъдимия са намерили
отражение представи, че отправя към пострадалия заплаха с престъпление, а
именно убийство, че последният е възприел същата, както и че у пострадалият
може да възникне основателен страх за осъществяване на престъплението. Във
волево отношение, заплахата е извършена именно с цел да бъде възприета от
пострадалия и последния да изпита страх от нейното осъществяване.
При индивидуализация на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия, за извършеното от него престъпление по чл. 325, ал. 5, вр. ал.
2, вр. ал.
1 НК, съдът взе предвид по-високата
степен на обществена опасност, която разкрива конкретното деяние, преценена
съобразно характера и тежестта на извършеното и съпоставена с деянията от този
вид, с оглед мястото и начина на извършването му, както и предвид конкретната
проява на извършените от подсъдимия хулигански действия – изстрели с газов
пистолет в заведение и нанасяне на удари с бухалка, в резултат
на които са нанесени увреждания на две лица.
Съдът съобрази и по – високата
степен на обществена опасност, която разкрива личността на подсъдимия, предвид
това, че освен осъжданията му, включени в квалификацията на деянието, са налице
и други осъждания на лицето, във връзка с които осъждания упражнените форми на
наказателно правно въздействие върху подсъдимия, не са способствали неговото
превъзпитание и поправяне.
Освен, обстоятелствата касаещи обществената опасност
на деянието и дееца, съдът прецени и обстоятелствата, свързани със субективната
страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за извършване на
деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на наказанието и
невключени като елементи на престъпния състав, възведени съобразно неговата
квалификация.
Като отегчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства, съдът отчете упоритостта в умисъла при преследване
престъпния резултат.
Като смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, съдът отчете мотивите за
извършване на деянието, а именно да помогне на свидетелката В., която е била
негова приятелка.
При отчитане на всички обстоятелства,
имащи отношение при индивидуализацията на наказанието и съгласно правилата на
чл. 54 НК, доколкото в хода на производството не бяха
установени многобройни или едно, но изключително по своя характер
обстоятелство, обосноваващо приложението на чл. 55 НК,
съдът намира, че за това престъпление на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание в размер над минималния и под средата, предвиден в особената част на
НК за този престъпен състав, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от две
години, което наказание на основание чл. 41, ал. 6 и чл. 57,
ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС подсъдимият следва да
изтърпи при първоначален „Строг“ режим на изтърпяване на наказанието.
Именно така определеното на подсъдимия
наказание, според настоящия съдебен състав, в пълна степен би постигнало
целите на наказанието по чл. 36 НК, както по отношение на личната, така и по
отношение на генералната превантивна функция на наказанието и като такова се
явява справедливо. По висок размер на наказанието „Лишаване от свобода“ по
отношение на подсъдимия, би затруднил последващата негова ресоциализация,
поради и което едно такова наказание не би постигнало в пълнота целите на
личната превантивна функция на наказанието.
При индивидуализация на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия, за извършеното от него престъпление по чл. 144,
ал. 3 НК, съдът взе предвид степента на обществена опасност, която разкрива това
деяние, която съдът намира за по-висока, тъй като в случая освен вербална
закана е налице и закана, чрез действия, изразяващи се в нападение с бухалка
над пострадалия, което именно обосновава и извод, за по-висока степен на обществена
опасност на конкретното деяние.
И във връзка с това деяние, съдът отчете високата
степен на обществена опасност, която разкрива личността на дееца, предвид
предходните му осъждания.
Освен, обстоятелствата касаещи обществената опасност
на деянието и дееца, съдът прецени и обстоятелствата, свързани със субективната
страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за извършване на
деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на наказанието и
невключени като елементи на престъпния състав, възведени съобразно неговата
квалификация.
Отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, не бяха констатирани.
По отношение на това престъпление не бяха констатирани
и смекчаващи отговорността обстоятелства.
При отчитане на всички обстоятелства,
имащи отношение при индивидуализацията на наказанието и съгласно правилата на
чл. 54 НК, доколкото в хода на производството не бяха
установени многобройни или едно, но изключително по своя характер обстоятелство,
обосноваващо приложението на чл. 55 НК, съдът намира,
че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание в размер на минималния,
предвиден в санкционната разпоредба размер, а именно „Лишаване от свобода“ за
срок от една година, което на основание чл. 41, ал. 6 и чл. 57,
ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС подсъдимият да изтърпи при
първоначален „Строг“ режим на изтърпяване на наказанието.
Макар и в
минималния предвиден в закона размер, съдът намира, че това наказание би
способствало за постигане целите, както на личната, така и на генералната
превантивна функция на наказанието и като такова не би се явило несправедливо.
На основание чл. 23, ал. 1 ,
съдът определи на подсъдимия едно общо наказание, измежду така наложените му, в
размер на най-тежкото от тях, а именно на „Лишаване от свобода” за срок от две
години, което общо наказание, подсъдимият да изтърпи, на основание чл. 41, ал. 6 и чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“
ЗИНЗС при първоначален „строг” режим на изтърпяване на така определеното общо
наказание.
На основание чл. 59, ал. 1, т.
1 НК, съдът приспадна от така определеното наказание „Лишаване от свобода”
времето, през което подсъдимият е бил задържан, с мярка за неотклонение
„Задържане под стража”, считано от 14.03.2017г.
На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК,
веществените доказателства - 1 брой газов пистолет „ZORAKI“, модел 914, калибър
9 мм, Р.А.К., с фабричен №
0612-258494, ведно с гилзи и газови патрони и 1 бр. метална
бухалка с надписи „ВАТ“ и “CHUANGXIN“, доколкото същите са послужили за
извършване на престъплението, съдът постанови да бъдат отнети в полза на
държавата.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 189, ал. 3 в тежест
на подсъдимия бях възложени направените в хода на досъдебното производство
разноски в размер на 280,58 лева, които същият следва да заплати в полза на
държавата, както и държавна такса в размер на пет лева в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист, както и направените в хода на съдебното
производство разноски, в общ размер на 40,00 лева, които следва да бъдат
заплатени от подсъдимия по сметка на Районен съд – Русе, в полза Висшия съдебен
съвет.
По гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: