РЕШЕНИЕ
№ 536
гр. Бургас, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА М. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20242120205057 по описа за 2024
година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на ГРАВИГИФТ ЕООД с ЕИК:
*********, представлявано от ..., ЕГН: ********** със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, .... против наказателно постановление № 790031-
F701419/27.09.2024 г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на
НАП Бургас, с което НП Административнонаказващият орган за нарушаване
на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, на основание чл. 181, ал. 1 от ЗДДС е наложил на
жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция“, в размер
на 500 лв.
С жалбата се моли съда да отмени наказателното постановление, като се
излага теза за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори
пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно
постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2
от ЗАНН. Предвид на това съдът намира, че същата е процесуално допустима.
В съдебно заседание, за жалбоподателя не се явява представител. Не
1
изразява становище. Не прави искане за разноски.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата, като
неоснователна. Не ангажира доказателства. По същество счита, че
нарушението е установено по безспорен начин, като моли съда да потвърди
наказателното постановление като законосъобразно и обосновано. Прави
искане за разноски.
Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
При извършена проверка от служители на НАП, проверяващите
установили, че задълженото лице е регистрирано по ЗДДС на 02.04.2020 г. и
съгласно чл. 125, ал. 3 и ал. 6 от Закона за данък добавена стойност има
задължение да подава информация от отчетните регистри към справка-
декларацията - включително на магнитен или оптичен носител, за всеки
данъчен период, като фирмата - жалбоподател, не е подало такава за данъчен
период м. ЯНУАРИ 2023 г.
Информацията от отчетните регистри към справка-декларацията по
ЗДДС следва да се подаде до 14-то число на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнася - в случая до 14.02.2023 г.
Към датата на съставяне на АУАН, информация от отчетните регистри
към СД по ЗДДС, не била подадена.
Нарушението било констатирано в дирекция „Обслужване“ при ТД на
НАП Бургас, офис Бургас, с адрес ул. Александровска № 26, ет.1, след
изтичане на последния възможен срок за подаване на справка-декларацията по
ЗДДС и приложенията към нея – 14.02.2023 г., чрез извършване на съпоставка
на регистрираните по ЗДДС лица и подадените от тях СД по ЗДДС и
приложенията към тях.
До лицето била изпратена покана с № 242-6 с дата 28.02.2023 г. за
явяване в ТД на НАП Бургас за подаване на СД по ЗДДС и информация от
отчетните регистри и за съставяне на АУАН за ненавременното подаване на
същите. В указания срок, лицето или негов представител не се явява, поради
което АУАН бил съставен при условията и по реда на чл. 40, ал.2 от ЗАНН
Административнонаказващият орган е приел фактическите
2
обстоятелства за безспорно установени и е издал обжалваното постановление,
с което за нарушение на чл. 125, ал. 5 в ЗДДС, на основание чл. 181, ал. 1 от
ЗДДС е наложил на жалбоподателя наказание „имуществена санкция“, в
размер на 500 лева. От формална страна постановлението съдържа
реквизитите по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка
се потвърждава от показанията на актосъставителя и по същество не се
оспорва от жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за
всеки данъчен период регистрираното лице подава справка - декларация,
съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на
случаите по чл. 157. Нормата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС задължава
декларацията да се подава до 14-то число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнася.
Не се спори, че жалбоподателят е бил регистриран по ЗДДС и като такъв
е бил длъжен да подава справка - декларация по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС в
нормативноустановените срокове. Безспорно се установи, че жалбоподателят
не е подал до 14-то число на месеца, следващ отчетния справка - декларация
за данъчен период месец ЯНУАРИ 2023 г., което обосновава правилен правен
извод от страна на административнонаказващия орган.
Жалбоподателят, като данъчно задължено лице и адресат на
императивните разпоредби на ЗДДС е нарушил разпоредбата на чл. 125, ал. 5
от ЗДДС, поради което следва да понесе предвидената в закона
административнонаказателна отговорност. Законодателят е определил
разумен срок за изпълнение на задължението по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС от
страна на регистрираните лица и бездействието на жалбоподателя, не може да
бъде извинително. Наложената имуществена санкция е в размер на минимума
предвиден за това нарушение, като при определянето и наказващият орган се
е съобразил тежестта на нарушението и обстоятелство, че е извършено за
първи път.
Не е налице хипотезата по чл. 28 от ЗАНН. Констатираното нарушение
не представлява маловажен случай. Същото не е резултатно по характера си, а
такова на просто извършване, като с пропускане на нормативноустановения
срок, деянието се счита довършено.
Предвид гореизложеното съдът намери обжалваното постановление за
3
законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Наказанието е в минимален размер и не може да бъде коригирано от съда. С
така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12
от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната
превенция за въздействие върху обществото.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.
3 от АПК, „Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата
оттегли жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има
право на разноски“. От изложеното следва, че в полза на АНО, следва да
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът
определи в размер на 100 /сто/ лева, които следва да бъдат заплатени от
жалбоподателя на АНО.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 790031-
F701419/27.09.2024 г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на
НАП Бургас против ГРАВИГИФТ ЕООД с ЕИК: *********, представлявано
от ... ЕГН: ********** със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.
„..., с което НП Административнонаказващият орган за нарушаване на чл. 125,
ал. 5 от ЗДДС, на основание чл. 181, ал. 1 от ЗДДС е наложил на
жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция“, в размер
на 500 лв.
ОСЪЖДА ГРАВИГИФТ ЕООД с ЕИК: ********* да заплати на
Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Бургас, сумата от 100
/сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на настоящата инстанция подлежи на касационно
обжалване пред Бургаски административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването.
4
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5