№ 1453
гр. Варна, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20213110105373 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „К.К. – 2017“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Б., к.к. К., община А. срещу АЛ. П. ГР., ЕГН **********,
адрес: град Варна, ул. „С.И.“ № 10, ет.2, ап.10 обективно кумулативно съединени искови
претенции с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумите както следва:
- сумата от 400 лева, представляваща дължима сума за ремонт на бунгала, съгласно
решение на Общото събрание на К.та от 15.04.2018 г. на основание чл. 422 ГПК във връзка с
чл. 415 ГПК във връзка с чл. 31, ал.3 ЗК;
- сумата от 106.44 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава върху
сумата от 400 лева за периода от 25.04.2018 г. до 07.12.2020 г., на основание чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД;
- сумата от 885 лева, представляваща сбор от дължимите месечни такси за периода
от декември 2018 г. до юни 2019 г. включително, определени съгласно решение на Общо
събрание на К.та от 28.07.2018 г., на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във
връзка с чл. 31, ал.3 ЗК;
- сумата от 155,33 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава върху
сумата от 885 лева за периода от 10.12.2018 г. до 07.12.2020 г., на основание чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД;
- сумата от 2848 лева, представляваща сбор от дължимите месечни такси за периода
от юли 2019 г. до октомври 2020 г. включително, определени съгласно решение на Общото
събрание на К.та от 14.06.2019 г., на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във
връзка с чл.31, ал.3 ЗК;
- сумата от 227,90 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава върху
сумата от 2848 лева за периода от 10.07.2019 г. до 07.12.2020 г., на основание чл. 422 ГПК
във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД,
за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 15699/2020 г. по
описа на Районен съд, град Варна по реда на чл. 410 ГПК, поправена по реда на чл. 247 ГПК.
1
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Ответникът е член кооператор от 13.04.2018 г. Последният е собственик на 1 голямо
бунгало и 7 малки от 07.03.2018 г. На 15.04.2018 г. е взето решение на Общото събрание на
К.та за ремонт на бунгала като дължимата сума е определена съобразно притежаваните
бунгала или по 50 лева на бунгало. Заявява, че Г. притежава 8 бунгала, а дължимата сума от
него за ремонт възлиза на 400 лева /8х50лева/. Последната е следвало да се заплати на
25.04.2018 г., съгласно решението на Общото събрание на К.та от 15.04.2018 г. Твърди, че
има взети две решения на Общото събрание на К.та относно дължимите месечни такси,
дължими от член кооператорите. Съгласно решение на Общото събрание от 28.07.2018 г.
дължимите месечни такси са в размер на 15 лева за малко бунгало и 30 лева за голямо
бунгало. Съобразно притежаваните от Г. бунгала дължимата месечна такса от последния
възлиза на 135 лева. За периода от месец декември 2018 г. до юни 2019 г. дължимата от него
сума е в размер на 885 лева. Съгласно решение на Общото събрание на К.та от 14.06.2019 г.
месечната такса е в размер на 38 лева за голямо бунгало и 20 лева за малко бунгало. С оглед
това решение дължимата месечна такса от Г. е в размер на 178 лева като за периода от юли
2019 г. до октомври 2020 г. вкл. дължи сумата от 2848 лева. Твърди, че падежната дата за
заплащане на месечните такси е 10–то число на месеца. Посочва, че ответникът не е
заплатил дължимите суми на падежните дати, поради което претендира и заплащането на
обезщетение за забава. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника. Оспорва
исковите претенции по основание и размер. Признава факта, че през 2018 г. е закупил
бунгала в к.к. К., землището на с. Б. и е подал заявление да бъде приет като член кооператор
на вече учредената К. „К. – 2017“. Посочва, че решението на УС за приемането му като член
не е утвърдено от Общото събрание, проведено на 15.04.2018 г., поради което членството му
се е прекратило именно считано от тази дата – 15.04.2018 г. Посочва, че последваща молба
за членство в К.та не е подавал. Освен това и следващото проведено събрание на К. от
28.07.2018 г. не е редовно проведено, поради което и на това събрание не би могло да се
утвърди решението на УС за приемането му като член кооператор. Поради изложените
мотиви твърди, че не е придобил качеството на член кооператор, поради което не е обвързан
от взетите решения за ремонт и за заплащане на месечни такси. Заявява, че взетите решения
са нищожни, тъй като дейностите на К.та /производство пренос, разпределение и търговия с
електрическа енергия; услуги, свързани с водоснабдителните услуги; охрана на
имуществото на физически/ЮЛ и недвижими имоти, посочени в Търговски регистър,
Регистъра на ЮЛ с нестопанска цел и устава на К.та/ подлежат на специален режим и
регулиране от страна на държавата, а последната няма издадена лицензия, респективно
разрешение за осъществяване на същите. Поради това счита, че К.та не следва да извлича
ползи от осъществяване на незаконосъобразна дейност. Посочва, че нито едно от Общите
събрания на К.та, на които основават претенциите си не са действително проведени.
Оспорва подписите и съдържанието на всички представени с исковата молба протоколи
ведно с приложенията към тях. Твърди, че последните са неавтентични и с невярно
съдържание, както и че са антидатирани. За решенията на К.та узнал за първи път в деня на
връчване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 15699/2020 г. по описа на Районен съд –
град Варна. Заявява, че има разминаване в протокола от проведеното Общо събрание от
28.07.2018 г., представен по настоящото дело и този представен от същата дата пред
Търговския регистър при подаване на декларация относно годишните финансови отчети.
Освен това посочва, че в протокола от 28.07.2018 г. в дневния ред липсва точка, в която да е
разглеждан въпроса относно размера на таксите. Липсва също така решение, с което да е
утвърден техния размер. Приетото решение по т.2 от протокола е основание за внасяне на
изменение в съдържанието на Устава на К.та, но не може да послужи като основание за
събиране на суми от член кооператорите. Към протокола липсва и списък на присъствалите
2
членове, участвали в събранието със саморъчен подпис на всеки от тях. Не става ясно и кои
от член кооператорите са присъствали лично и кои са били представлявано от
пълномощник. Освен това липсва и покана за свикване на общото събрание. Заявява, че има
разминаване в протокола от проведеното Общо събрание от 14.06.2019 г., представен по
настоящото дело и този представен от същата дата пред Търговския регистър при подаване
на декларация относно годишните финансови отчети. Твърди, че в представения по делото
протокол е дописана т.1 касаеща избора на професионален домоуправител с текста относно
преразпределяне на месечните такси на член кооператорите. Решението е взето в нарушение
на чл.17, ал.2 от Устава, т.е. взето е решение по невключен в дневния ред въпрос. Заявява, че
събранието от 14.06.2019 г. е нередовно като липсват доказателства за изпращането и
получаването на покана за същото, съобразно изискванията на ЗК. Не е спазено и
изискването, че един член кооператор може да представлява до трима други член
кооператори. Не е спазено и изискването за нотариална заверка на пълномощните за
представителството в ОС. Относно събранието на 15.04.2018 г. – оспорва твърдението, че на
горепосочената дата е проведено ОС като липсва покана за неговото свикване, подписите не
са на лицата, които се твърди че са. Не са представени и пълномощни с нотариална заверка
на подписите, съгласно чл. 19, ал.2 от Устава на К.та. Оспорва К.та да е собственик на
имуществото, подлежащо на ремонт и в устава й не е предвидена дейност по извършване на
ремонти. Решението е взето в нарушение на чл.17, ал.2 от Устава. Освен това не е спазено и
изискването на чл.18, ал.5 ЗК – взетите решения да бъдат прочетени в края на заседанието.
Твърди, че в устава на К.та не е предвидено заплащането на месечни вноски под каквато и
да е форма. В условията на евентуалност, посочва, че ако месечните вноски се претендират
като разходи за поддръжка и охрана, то същите не са реално извършени. Моли за
отхвърляне на исковите претенции.
Съдът като се запозна с материалите по делото констатира и с оглед събраните
по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
По делото е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 15699/2020 г. по описа на
Районен съд – град Варна, срещу която в срока по чл. 414 ГПК ответникът депозира
възражение по реда на чл. 414 ГПК. Предявените искови претенции са допустими и
подлежат на разглеждане по същество, доколкото същите са заявени в указания от съда срок
и е налице идентичност между издадената заповед за изпълнение и предявените искови
претенции. Изцяло неоснователни са възраженията на ответника за недопустимост на
предявените искови претенции, заявени по същество на производството.
Като писмено доказателство по делото е приет Протокол от проведено общо събрание
на „К.К. 2017“ от 15.04.2018 т., от което се установява, че е прието решение за извършване
на належащ ремонт на бунгалото на охраната, поради което всеки член кооператор е
належащо да преведе 50 лева на бунгало по сметка на К.та до 25.04.2018 г., както и
решение, че срокът за плащане на месечните такси е до 10-то число на текущия месец. Към
протокола е представен и присъствен списък на собствениците и пълномощниците,
присъствали на Общото събрание проведено на 15.04.2008 г.
От протокол от проведено на 28.07.2018 г. Общо събрание на „К.К. 2017“ е видно, че
като член кооператор е приет А.Г. и решение, с което прието разпределението на разходите,
таксите и гласуването в ОС да става на базата на процента на собственост на всеки член
кооператор. Към протокола е приложен списък на присъствалите на общото събрание,
подписан от председателя на общото събрание както и списък на дължимите от всеки член
кооператор месечни такси, съобразно проведеното общо събрание от 28.07.2018 г., в сила от
01.08.2018 г. От него е видно, че дължимата такса от А.Г. за седем от бунгалата е по 15 лева
за всяко, а за осмото, притежавано – в размер на 30 лева.
Като писмено доказателство по делото е приет Протокол от проведено на 14.06.2019
г. Общо събрание на „К.К. 2017“, от което се установява, че е прието решение за
3
професионален домоуправител „Занекс Мениджмънт“ ООД, за срок от 1 година като
разпределението на месечните такси на член кооператорите във връзка с това е съгласно
приложения списък, от който се установява, че дължимата такса от А.Г. за седем от
бунгалата е по 20 лева за всяко, а за осмото, притежавано – в размер на 38 лева. Към
протокола от Общото събрание е приложен е присъствен списък на собствениците и
пълномощниците, присъствали на проведеното общо събрание на 14.06.2019 г.
От протокол от проведено на 13.04.2018 г. събрание на управителния съвет на „К.К.
2017“ е видно, че е взето решение за приемане на нов член – кооператор – АЛ. П. ГР.,
съобразно представеното заявление от 30.03.2018 г., подадено от последния чрез
електронната поща ************@*****.***.
Като писмено доказателство е приет протокол от проведено заседание на
управителния съвет на „К.К. 2017“ от 20.05.2019 г., от което е видно, че е взето решение за
свикване на общо събрание на 14.06.2019 г. с оглед избиране на професионален
домоуправител за управление и поддръжка на вилно селище.
Като писмено доказателство по делото е приет Устав на „К.К. 2017“, който е одобрен
на учредителното събрание на член кооператорите от 30.11.2017 г.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 137, том 1, рег. №
1311, дело № 109/07.03.2018 г. на нотариус с рег. № 224 и район на действие Районен съд –
град Варна е видно, че АЛ. П. ГР., ЕГН ********** е закупил осем сгради с предназначение
– курортна, туристическа сграда в к.к. К., землище на с. Б., община А., област Варна.
Прието като писмено доказателство е извлечение по сметка от ОББ от 02.05.2018 г. и
02.08.2018 г., от които е видно, че А.Г. е превеждал дължимите месечни такси. Представени
и приети по делото са изпращани електронни съобщения, включително и до електронния
адрес на ответника - ************@*****.*** относно покани за общите събрания на К.та,
напомняния за дължими суми и протоколи от проведени общи събрания, а също и договора
с професионалния домоуправител за периода от 01.04.2018 г. до 01.08.2019 г. Налице са
изпратени за периода от 18.07.2019 г. до 07.10.2020 г. до електронния адрес на ответника за
дължимите месечни разходи, от страна на наетия професионален домоуправител.
Налице е изпратена покана за доброволно изпълнение от 11.09.2020 г., изпратена до
А.Г., от която се установява, че същият е поканен в 14 дневен срок от получаване на
поканата да заплати задълженията си към „К.К. 2017“. Същата е получена на 15.09.2020 г. и
на 05.03.2020 г. и на 18.10.2019 г. са налице извършени плащания за ток и вода за 2019 г. и
за ток и вода за месеците януари и февруари 2020 г., видно от представените платежни
нареждания от Райфайзенбанк с наредител А.Г., но не и за дължимите месечни такси към
К.та.
Приети по делото са и извлечения от Търговския регистър относно обявени в него
актове – протокол от 28.07.2018 г. и протокол от 14.06.2019 г.
В производството по делото е открито производство по оспорване истинността, по
реда на чл. 193 ГПК, на представените протоколи от проведени Общи събрания от
20.05.2019 г., 13.04.2018, 15.04.2018 г., 28.07.2018 г., 14.06.2019 г. От приетото заключение
по назначената Съдебно графологична експертиза се установява, че протокол от заседание
на управителния съвет от 20.05.2019 г. и от 13.04.2018 г. са подписани от председателя на
събранието и от протоколчика на заседанието съответно Д.В.К. и ММ.Г.К.. Протоколът от
проведеното заседание от 15.04.2018 г. е подписан от протоколчика ММ.Г.К. и председателя
Д.В.К. като от присъствения списък от това общо събрание е видно, че само подписът на
Е.Х.Р. не е изпълнен лично от нея, а от съпругът й М.М.Р.. Протоколът от проведено общо
събрание от 28.07.2018 г. е подписан от протоколчика и председателя съответно Д.И.К. и
Д.В.К. като присъствения списък е подписан от Д.В.К.. Протоколът от проведеното
заседание от 14.06.2019 г. е подписан от протоколчика от ММ.Г.К. и председателя Д.В.К.
4
като от присъствения списък от това общо събрание е видно, че подписът на Е.В.П. не е
изпълнен от него, само подписът на представляващите „Систанс 2005“ ЕООД е изпълнен от
С.Д.А., а другият не е изпълнен от С.Г.А. /този факт е ирелевантен доколкото видно от
Справката в Търговския регистър дружеството се представлява само от С.Д.А./, както и
подписът на Б.И. не е изпълнен от него, а също и тези на М.Б.В., М.Т.П. и Д.В.И. Въпреки
констатираните несъответствия в подписите на Е.Х.Р. в присъствения списък на
проведеното на 15.04.2018 г. и тези на лицата /, Е.В.П., Б.И., М.Б.В., М.Т.П. и Д.В.И. в
присъствения списък на проведеното на 14.06.2019 г. Общи събрание, съдът констатира, че
въпреки това не следва да изключва от доказателствения материал по делото тези писмени
доказателства, защото въпреки констатираните несъответствия, дори и да се приеме, че тези
лица не са присъствали по време на Общите събрания на 15.04.2018 г. и на 14.06.2019 г.
необходимият кворум за присъстващи, както и за приемане на съответните решения е бил
налице, поради което не е налице опорочаване на взетите на тези събрания решения. С оглед
гореизложеното, съдът следва да цени тези писмени доказателства и да изгради правните си
изводи въз основа на същите.
Прието по делото е заключение по назначената ССчЕ, от която се установява, че
съгласно взетото решение от 25.04.2018 г. дължимата сума за ремонт на бунгало на охраната
е 400 лева от страна на А.Г.. Съгласно решение на общото събрание от 28.07.2018 г.
дължимата сума от А.Г. е 135 лева месечно, а от 14.06.2019 г. – 178 лева като за периода от
януари 2019 г. до декември 2019 г. – 1878 лева, а от януари 2020 г. до октомври 2020 г. 1780
лева. Дължимите лихви за забава са в размер на 437,71 лева.
Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на трима свидетели на
страната на ищеца. От разпита на свидетелката М.Г.К. се установява, че е член кооператор и
член на УС на К.та. Заявява, че е създала начин за комуникация между член кооператорите
от цялата страна, с оглед възможността за покриване на разходите за общите части – земята,
четири сгради и алеите. Заявява, че е изпращала имейли за събранието, включително и на
А.Г.. На събранията са участвали пълномощници като протоколът в повечето случаи се
разписва срещу даденото име като пълномощник на лицето. Не е събирала пълномощни на
лицата, които са били представлявани от такива. Налице е и фейсбук група, в която също се
обсъждат проблемите, включително и за избор на професионален домоуправител. На
съобранието са представени три оферти като с абсолютно мнозинство е избрана най-
евтината такава. Заявява, че на това събрание, при което е избран професионален
домоуправител, не е присъствал Г. като същият е уведомен за събранието чрез имейл за
взетите решения.
От показанията на свидетеля Б.Н.П. се установява, че е член – кооператор като е
присъствал заедно с А.Г. на Общо събрание, на което е приет последния за член –
кооператор като по негово искане е прието и решение във връзка с К.та. Заявява, че по
телефона е уведомяван за събранията или чрез фейсбук групата, а протоколите от
събранията по имейл ги е получавал. Заявява, че се е случвало да представлява свои познати
на събранията като те не са го упълномощавали писмено, а устно. Заявява, че в
присъствения списък се отразява, че той е пълномощник.
От показанията на свидетеля Г.А.К. се установява, че съпругата му е член –
кооператор като се информира за събранията по имейл, а също и от фейсбук групата, която е
от 2017 г. Заявява, че е присъствал на събранието, когато А.Г. е приет за член – кооператор,
както и на събранието то 2019 г. В протокола е записана съпругата му, но той се е подписал
за нея, тъй като той е присъствал на събранията. Заявява, че протоколите с обективираните в
тях решения са получавани чрез имейл. А.Г. е участник във фейсбук групата.
Във връзка с направеното оспорване на възникналото членствено правоотношение с
К.та, съдът намира че относимата правна разпоредба е тази на чл. 8 ЗК. Членството в К.та
възниква от решението на управителния съвет. То подлежи на утвърждаване от общото
5
събрание и се разглежда на следващото заседание като първа точка от дневния ред.
Кандидатът за член няма право да гласува. При неутвърждаване на решението членството се
прекратява от деня на решението на общото събрание. С решение № 69/08.06.2012 г. по т. д.
№ 226/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., е прието, че предпоставките за възникване на членствено
правоотношение с К. са изчерпателно уредени в чл. 8 от Закона за кооперациите /ЗК/ и
решението на УС на К.та е правопораждащия юридически факт за придобиването на
членството. Само в случай на неутвърждаване от ОС на К.та, валидно възникналото на
основание решението на УС членство се прекратява, считано от решението на ОС, съгласно
чл. 8, ал. 2 пр. четвърто вр. с пр. първо от ЗК. Докато не бъде взето изрично решение от ОС
за неутвърждаване на избора, членството се смята съществуващо и член-кооператорът
разполага с правата по чл. 9 от ЗК, вкл. с право на иск по чл. 58 от ЗК. Разпоредбата на чл.
8, ал. 2 пр. второ от ЗК предвижда, че решението на управителния съвет за приемане на нов
член на К.та подлежи на утвърждаване от общото събрание и се разглежда на следващото
заседание като първа точка от дневния ред. Целта на разпоредбата е да осигури участие в
обсъждането и гласуването на всички решения, включени в дневния ден на събранието,
само на тези от новите членове на К.та, приемането на които ще бъде утвърдено от общото
събрание. Затова като първа точка от дневния на ред на събранието, следващо приемането
на новите членове, трябва да се включи именно утвърждаването на решението на
управителния съвет за приемането на тези членове. По този начин се определя кръга на
лицата имащи право на глас, като при отказ на общото събрание да утвърди решението за
приемане на новите членове, тяхното членство ще бъде прекратено, а при утвърждаване те
ще участват в гласуването на останалите точки от дневния ред. Нарушението на изискването
на чл. 8, ал. 2 пр. второ от ЗК, не опорочава самото приемане на новите членове. Докато не
бъде взето изрично решение от ОС за неутвърждаване на избора и то не влезе в сила,
членството се смята съществуващо, защото то възниква по силата на решението на
управителния съвет на К.та. В този смисъл е и решение № 186 от 17.10.2018 г. на ВКС по т.
д. № 1563/2017 г., I т. о., ТК, което състава на съда изцяло споделя.
В настоящия случай молбата за членство в К.та е подадена на 30.03.2018 г. като
решението на управителния съвет е проведено на 13.04.2018 г., фактът, че на първото
проведено Общо събрание е отложено приемането на нови членове, а това е извършено на
следващото събрание, проведено на 28.07.2018 г. не означава, че не е възникнало
членствено правоотношение между „К.К. 2017“ и А.Г., защото членственото
правоотношение се смята съществуващо от вземане на решението на УС и член-
кооператорът разполага с правата по чл. 9 от ЗК, вкл. с право на иск по чл. 58 от ЗК, докато
не бъде взето изрично решение от ОС за неутвърждаване на избора, а такова в настоящия
случай не е налице. С оглед съвкупния анализ на събраните по делото писмени
доказателства и предвид гореизложените мотиви, следва изводът че е налице валидно
възникнало членствено правоотношение и А.Г. е член кооператор в „К.К. 2017“.
По отношение валидността на взетите решения на Общото събрание на „К.К. 2017“
приложение намира нормата на чл. 58, ал.3 ЗК, която посочва, че членът на К.та може да
предяви иск в двуседмичен срок от деня на решението, а ако не е присъствал при
решаването - от деня на узнаването или уведомяването му. Когато се иска отменяне на
действие, срокът започва да тече от деня на узнаването му. В настоящото производство по
безспорен начин от съвкупния анализ на приетите по делото писмени и гласни
доказателства, както и гласните такива, които съдът кредитира предвид факта, че са
последователни взаимодопълващи се и съответстващи на останалия събран по делото
доказателствен материал се установява, че ответникът е разбрал за приетите решения,
своевременно доколкото се установява, че е налице водена редовна кореспонденция чрез
изпращане на електронни съобщения след провеждане на всяко от събранията. Дори и да се
приеме, че същият е узнал за тях едва с връчване на заповедта за изпълнение на 04.02.2021
г., то срокът за предявяване на претенции срещу взетите решения е изтекъл на 18.02.2021 г.,
6
поради което направените възражения относно валидността на свикване на събранията и
поканите за същите, както и относно участвалите на събранието и във връзка с взетите
решения и прочитането на същите, едва с отговора на исковата молба се явяват ирелевантни
и не следва да се подлагат на правен анализ от страна на съда, тъй като е следвало да се
предявят в указания преклузивен срок. Освен това от приетите по делото прокурорски
преписки и от подадената молба от 08.02.2021 г. в заповедното производство, с която е
поискан препис от всички документи по заповедното производство сред които са и
протоколите от проведените общи събрания, се установява, че същият е подал жалби до
прокуратурата вместо да предприеме действия по оспорване на взетите решения по реда на
чл. 58, ал.3 ЗК. Срокът за оспорване на решенията е преклузивен и за него съдът следи
служебно, още повече че искът за тяхното оспорване е конститутивен. Неоснователни са и
възраженията на ответника относно упражняваната от К.та дейност, доколкото от Устава на
същата е видно, че същата упражнява дейност с оглед задоволяване на потребностите на
кооператорите, а не извършва дейности, изискващи специална лицензия, поради което не се
доказват и наведените възражения във връзка с това, че решенията, взети на проведените
Общи събрания са нищожни. Неоснователни са и възраженията за разминаване между
протоколите представени пред Търговския регистър и тези представени в настоящото
производство. С оглед гореизложеното следва, че са налице валидно взети решения на
проведените общи събрания, предвид липсата им на оспорване в законовоустановения срок.
На основание изложените от съда мотиви следва, че е налице валидно възникнало
между страните членствено правоотношение, както и че са налице валидно взети решения
на Общите събрания на „К.К. 2017“, които обвързват ответника А.Г.. От приетия протокол
от проведеното Общо събрание на 15.04.2018 г. се установява, че е прието решение за
заплащане на 50 лева на бунгало по сметката на К.та за извършване на ремонт на бунгалото
на охраната, а от протокол от проведено Общо събрание на 27.08.2018 г. е видно, че
дължимите месечни вноски, дължими от А.Г. за малко бунгало 15 лева, а за голямо бунгало
– 30 лева, а от протокола от проведеното Общо събрание от 14.06.2019 г. – за малко бунгало
20 лева, а за голямо – 38 лева. От приетия нотариален акт от № 137, том 1, рег. № 1311, дело
№ 109/07.03.2018 г. на нотариус с рег. № 224 и район на действие Районен съд – град Варна
е видно, че ответникът е закупил 7 малки бунгала и едно голямо бунгало следователно
дължимата месечна вноска, съобразно взетото решение на Общото събрание от 27.08.2018 г.
е в размер на 135 лева месечно в сила от 01.08.2018 г., а съобразно взетото решение на
Общото събрание от 14.06.2019 г. – 178 лева в сила от 01.07.2019 г. Дължимата сума за
ремонт на бунгалото на охраната, съобразно притежаваните от Г. бунгала, е в размер на 400
лева. Съобразно взетите решения от проведеното Общо събрание от 15.04.2018 г. сумата
дължима за ремонт на бунгалото на охраната е дължима до 25.04.2018 г., а месечните такси
– до 10 число на текущия месец. Не са налице представени доказателства от страна на
ответника, че е заплатил дължимите суми за ремонт на бунгалото на охраната, както и за
месечните такси за периода от юли 2019 г. до октомври 2020 г. и за периода от декември
2018 г. до юни 2019 г. Съобразно приетото по делото заключение по приетата ССчЕ, която
съдът в тази част кредитира като компетентно изготвена се установява, че дължимата сума
за периода от декември 2018 г. до юни 2019 г. е в размер на 885 лева, а за периода от юли
2019 г. до октомври 2020 г. е в размер на 2848 лева. С оглед гореизложените мотиви,
главните искови претенции се явяват основателни и подлежат на уважаване.
Предвид уважаване на главните искови претенции на уважаване подлежат и
акцесорните такива относно дължимото обезщетение за забава. Предвид доказаното
обстоятелство, че сумата дължима за ремонт на бунгалото на охраната е дължима до
25.04.2018 г., следователно лихва за забава се дължи за периода 26.04.2018 г. до 07.12.2020 г.
Съдът не кредитира заключението по ССчЕ, в частта относно изчисленото обезщетение за
забава, доколкото същото е от 25.04.2018 г. до 07.12.2020 г. Изчислено с помощта на Апис
Финанси дължимото обезщетение за забава върху дължимата сума за ремонт на бунгалото
7
на охраната възлиза на 99.44 лева като до този размер исковата претенция подлежи на
уважаване, а за горницата над тази сума до пълно претендирания размер от 106.44 лева
подлежи на отхвърляне, както и за датата 25.04.2018 г. Дължимото обезщетение за забава
относно дължимите месечни вноски за периода от декември 2018 г. до юни 2019 г. е в
размер на 139.83 лева. Съдът не кредитира заключението по назначената ССчЕ относно
изчисленото обезщетение, доколкото вещото лице е изчислило същото за периода от 10
число, а същото е дължимо от 11- то число, доколкото падежът на дължимите месечни
вноски е до 10-то число, следователно обезщетение за забава следва да се начислява от 11-то
число. С оглед гореизложените мотиви исковата претенция по реда на чл. 86 ЗЗД относно
дължимото обезщетение за забава върху месечните вноски за периода от декември 2018 г. до
юни 2019 г. е в размер на 139.83 лева като до този размер същата подлежи на уважаване, а за
горницата над тази сума до пълно претендирания размер от 155.33 лева следва да се
отхвърли, както и за датата 10.12.2018 г. Съдът не кредитира заключението по назначената
ССчЕ относно изчисленото обезщетение върху дължимите вноски за периода от юли 2019 г.
до октомври 2020 г., доколкото вещото лице е изчислило същото за периода от 10 число, а
същото е дължимо от 11- то число, доколкото падежът на дължимите месечни вноски е до
10-то число, следователно обезщетение за забава следва да се начислява от 11-то число. С
оглед гореизложените мотиви исковата претенция по реда на чл. 86 ЗЗД относно дължимото
обезщетение за забава върху месечните вноски за периода от декември 2018 г. до юни 2019
г. е в размер на 197.63 лева като до този размер същата подлежи на уважаване, а за
горницата над тази сума до пълно претендирания размер от 227.90 лева следва да се
отхвърли, както и за датата 10.01.2019 г.
По отношение на разноските:
Отправено е искане за присъждане на сторените разноски, както и ищеца, така и от
ответника. Първият претендира и сторените разноски в заповедното производство.
Съобразно постановките на Тълкувателно решение № 4/2013 г. по описа на ОСГТК съдът
следва да се произнесе и за разноски в заповедното производство. Ищецът претендира
сумата от 550 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство; 92.46
лева – заплатена държавна такса за заповедното производство; 800 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение за заповедното производство; 206.86 лева – заплатена държавна
такса за исковото производство; 750 лева – депозит за изготвяне на СгрЕ и 250 лева –
депозит за изготвяне на ССчЕ. Относно всеки един разход са представени доказателства за
заплащането им, но в заповедното производство сторените разноски са в размер на 400 лева,
а не претендираните 800 лева, поради което съдът следва да съобрази само заплатената сума
от 400 лева за заповедното производство. Ответникът претендира заплащането на сумата от
554 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство. Предвид
частичното уважаване и частичното отхвърляне на исковите претенции, право на разноски
имат и двете страни в производството. С оглед гореизложените мотиви, в тежест на ищеца
следва да се възложат разноски в размер на – 6.32 лева, на основание чл. 78, ал.3 ГПК
съобразно отхвърлената част от исковите претенции, а в тежест на ответника в размер на –
753.16 лева за исковото производство и в размер на 486.84 лева за заповедното
производство, съобразно уважената част от исковите претенции, на основание чл. 78, ал.1
ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „К.К. – 2017“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с. Б., к.к. К., община А. и АЛ. П. ГР., ЕГН **********,
адрес: град Варна, ул. „С.И.“ № 10, ет.2, ап.10, че АЛ. П. ГР., ЕГН ********** дължи на
8
„К.К. – 2017“, ЕИК ********* сумата от 400 лева, представляваща дължима сума за ремонт
на бунгала, съгласно решение на Общото събрание на К.та от 15.04.2018 г. на основание чл.
422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 31, ал.3 ЗК, като за горепосочената сума
има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 15699/2020 г. по описа на Районен съд,
град Варна по реда на чл. 410 ГПК, поправена по реда на чл. 247 ГПК
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „К.К. – 2017“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с. Б., к.к. К., община А. и АЛ. П. ГР., ЕГН **********,
адрес: град Варна, ул. „С.И.“ № 10, ет.2, ап.10, че АЛ. П. ГР., ЕГН ********** дължи на
„К.К. – 2017“, ЕИК ********* сумата от 99.44 лева, представляваща дължимо обезщетение
за забава върху сумата от 400 лева за периода от 26.04.2018 г. до 07.12.2020 г., на основание
чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД като отхвърля исковата
претенция за горницата над 99.44 лева до пълно претендирания размер от 106.44 лева,
както и за датата 25.04.2018 г. като за горепосочената сума има издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 15699/2020 г. по описа на Районен съд, град Варна по реда на чл.
410 ГПК, поправена по реда на чл. 247 ГПК
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „К.К. – 2017“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с. Б., к.к. К., община А. и АЛ. П. ГР., ЕГН **********,
адрес: град Варна, ул. „С.И.“ № 10, ет.2, ап.10, че АЛ. П. ГР., ЕГН ********** дължи на
„К.К. – 2017“, ЕИК ********* сумата от 885 лева, представляваща сбор от дължимите
месечни такси за периода от декември 2018 г. до юни 2019 г. включително, определени
съгласно решение на Общо събрание на К.та от 28.07.2018 г., на основание чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 31, ал.3 ЗК, като за горепосочената сума има издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 15699/2020 г. по описа на Районен съд, град Варна по
реда на чл. 410 ГПК, поправена по реда на чл. 247 ГПК
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „К.К. – 2017“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с. Б., к.к. К., община А. и АЛ. П. ГР., ЕГН **********,
адрес: град Варна, ул. „С.И.“ № 10, ет.2, ап.10, че АЛ. П. ГР., ЕГН ********** дължи на
„К.К. – 2017“, ЕИК ********* сумата от 139.83 лева, представляваща дължимо
обезщетение за забава върху сумата от 885 лева за периода от 11.12.2018 г. до 07.12.2020 г.,
на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД като отхвърля
исковата претенция за горницата над 139.83 лева до пълно претендирания размер от
155.33 лева, както и за датата 10.12.2018 г. като за горепосочената сума има издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 15699/2020 г. по описа на Районен съд, град Варна по
реда на чл. 410 ГПК, поправена по реда на чл. 247 ГПК
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „К.К. – 2017“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с. Б., к.к. К., община А. и АЛ. П. ГР., ЕГН **********,
адрес: град Варна, ул. „С.И.“ № 10, ет.2, ап.10, че АЛ. П. ГР., ЕГН ********** дължи на
„К.К. – 2017“, ЕИК ********* сумата от 2848 лева, представляваща сбор от дължимите
месечни такси за периода от юли 2019 г. до октомври 2020 г. включително, определени
съгласно решение на Общото събрание на К.та от 14.06.2019 г., на основание чл. 422 ГПК
във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл.31, ал.3 ЗК, като за горепосочената сума има
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 15699/2020 г. по описа на Районен съд, град
Варна по реда на чл. 410 ГПК, поправена по реда на чл. 247 ГПК
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „К.К. – 2017“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с. Б., к.к. К., община А. и АЛ. П. ГР., ЕГН **********,
адрес: град Варна, ул. „С.И.“ № 10, ет.2, ап.10, че АЛ. П. ГР., ЕГН ********** дължи на
„К.К. – 2017“, ЕИК ********* сумата от 197.63 лева, представляваща дължимо
обезщетение за забава върху сумата от 2848 лева за периода от 11.07.2019 г. до 07.12.2020 г.,
на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД като отхвърля
исковата претенция за горницата над 197.63 лева до пълно претендирания размер от
9
227.90 лева, както и за датата 10.07.2019 г. като за горепосочената сума има издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 15699/2020 г. по описа на Районен съд, град Варна по
реда на чл. 410 ГПК, поправена по реда на чл. 247 ГПК
ОСЪЖДА АЛ. П. ГР., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „С.И.“ № 10, ет.2,
ап.10 да заплати на „К.К. – 2017“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Б.,
к.к. К., община А. сумата от 753.16 лева, представляваща сторени в исковото производство
разноски и сумата от 486.84 лева, представляваща сторени в заповедното производство
разноски, съобразно уважената част от исковите претенции, на основание чл.78, ал.1 ГПК
ОСЪЖДА „К.К. – 2017“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Б.,
к.к. К., община А. да заплати на АЛ. П. ГР., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „С.И.“
№ 10, ет.2, ап.10 сумата от 6.32 лева, представляваща сторени от последния разноски в
исковото производство, съобразно отхвърлената част от исковите претенции, на основание
чл. 78, ал.3 ГПК
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – град Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10